Решение по дело №5001/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3523
Дата: 13 юни 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20241100505001
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3523
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100505001 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5001/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София срещу решение №20101318 от 25.08.2023 г по гр.д.№17495/2020
г на СРС , 142 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ****
от гр.София на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 2734,97 лева – заплатено
застрахователно обезщетение по „Каско Стандарт“ за вреди върху т.а.ДАФ XF 460 FT SC с
рег.№СВ **** НА от ПТП на 06.09.2019 г на обходния път на тунел „Витиня“ на АМ
„Хемус“ от несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно ; ведно със законната
лихва от 14.05.2020 г до окончателното заплащане на главницата ; сумата от 98,76 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 06.01.2020 г – 14.05.2020 г и сумата
от 791,40 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищецът не е представил
ОУ по застраховката и същите не е ясно с какво съдържание са и дали е налице покрит риск
. Ищецът не е представил протокол за ПТП и няма данни да е уведомен КАТ-МВР . Налице
са противоречия в твърденията на водача на МПС за механизма на ПТП . Възможно е ПТП
да се дължи на виновни действия на водача , а не на състоянието на пътя . Не е представен
убедителен снимков материал и не е ясна скоростта на МПС преди ПТП . САТЕ не е
убедителна , защото е работила само по данни на ищеца . Водачът не е тестван за употреба
на алкохол , а представените писмени доказателства са непълни . Не е доказан фактическия
1
състав на гаранционно-обезпечителната отговорност . Може да е налице съпричиняване от
страна на водача на МПС .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Доказан е
фактическия състав на регресната отговорност на ответника . Спазена е писмената форма на
застрахователния договор и общите условия /ОУ/ са изрично приети от застрахования .
Според ОУ е налице покрит риск – ПТП . Премахнато е допълнителното покритие „Гуми“ ,
защото „определени районни съдилища не могат да изпълняват законовото си задължение за
тълкуване на действителната воля на страните „. Към датата на ПТП е в сила редакция на
чл.6 т.4 от Наредба №IЗ-41 от 12.01.2009 г, според която не се посещават от органите на
МВР и не се съставят документи за ПТП , които не са причинени от друго ППС . Не е
налице законово задължение за изготвяне и представяне на снимков материал за ПТП . За
документите от щетата няма законово изискване за определени задължителни реквизити .
Няма данни за виновно поведение на водача на МПС т.е. не е доказана изключителна вина
или съпричиняване от негова страна на процесното ПТП .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 29.08.2023 г и е
обжалвано в срок на 08.09.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел следното. Доказан е фактическия състав на регресната
отговорност по чл.410 КЗ . Ищецът е представил застрахователна полица по „Каско
Стандарт“ с покритие към датата на ПТП . За отстраняване на щетите от ПТП /ремонт на
т.а./ ищецът е заплатил на доверен сервиз сумата от 2734,97 лева . От показанията на св.А.
се доказва , че причина за увреждането на т.а. е дупка на пътното платно . Свидетелските
показания се потвърждават от приетата пред СРС САТЕ . На ответника е възложено
управлението на републиканските пътища и поддържането им с грижата на добър стопанин
– чл.19 ал.1 и чл.14 ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Според чл.30 ал.1 ЗП ответникът трябва
да поддържа пътя в годно за безопасно ползване състояние , което не е сторено. Не е
доказано съпричиняване при уловията на пълно доказване от страна на ответника . В случая
не е било необходимо съставяне на протокол за ПТП , защото според чл.6 т.4 от Наредба
№IЗ-41 от 12.01.2009 г не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи за
ПТП , които не са причинени от друго ППС . Исковете за главница и лихви за забава са
доказани по основание и размер .
2
Решението на СРС е неправилно . За да възникне регресно право на ищеца /като
застраховател по имуществена застраховка „Каско“/ срещу ответника /като отговорен за
деликта по чл.49 ЗЗД във чл.19 ал.1 , чл.14 ал.2 и чл.30 ал.1 ЗП/ следва да са налице :
право на увредения за обезщетение за имуществени вреди срещу лице , което носи
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД за действия/бездействия на
причинителя на вредата ;
валиден договор за имуществено застраховане от ищеца с увреденото лице , който договор
да е с период на действие и уговорено от страните покритие към датата на ПТП и
настъпване на вредите ; и
плащане на застрахователно обезщетение от ищеца за настъпилите вреди.
В случая ищецът е представил към исковата молба само застрахователна полица и
документи от щетата . Ищецът не е представил Общите си условия , които са неразделна
част от процесния застрахователен договор . ОУ са изрично оспорени в отговора на
исковата молба , а във въззивната жалба се съдържа изричен довод , че не са представени
актуалните ОУ . Въпреки това ОУ не са представени нито пред СРС , нито пред настоящия
съд .
При тези данни съдът е в невъзможност да прецени дали е налице застрахователно покритие
по „Каско“ за процесното ПТП , респ. дали е било налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца респ.дали ищецът може законосъобразно да встъпи в
правата на увреденото лице. Само на това основание исковете за главница и лихви за забава
са неоснователни и не е необходимо да се излагат мотиви по останалите доводи на страните
.
Налага се изводът , че след отмяна на решението на СРС предявените искове трябва да се
отхвърлят . С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските на ответника пред
СРС и СГС за юрисконсултски възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с оглед материален интерес по всеки от исковете под
20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20101318 от 25.08.2023 г по гр.д.№17495/2020 г на СРС , 142 състав ;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София да се осъди Агенция
„Пътна инфраструктура” гр.София да му заплати /възстанови/ на основание чл.410 ал.1 т.2
КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 2734,97 лева – заплатено застрахователно обезщетение по „Каско
Стандарт“ за вреди върху т.а.ДАФ XF 460 FT SC с рег.№СВ **** НА от ПТП на 06.09.2019
3
г на обходния път на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“ от несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно ; ведно със законната лихва от 14.05.2020 г до окончателното
заплащане на главницата ; и сумата от 98,76 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 06.01.2020 г – 14.05.2020 г .
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** от гр.София да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София да заплати на сумата от 100 лева разноски пред СРС и 100 лева
разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „И.“ АД ЕИК **** гр.Варна като трето лице
помагач на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4