Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 528 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от А.Д.“Б.И П.”,
БУЛСТАТ ********, против ответника “О.”
ЕООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 286 вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 36, ал. 4, предл.
второ от ЗА и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 66 580 лева с ДДС, представляваща неплатен
остатък от договорен адвокатски хонорар (възнаграждение) по сключен между
страните договор за правна защита и съдействие от 04.06.2012 г. и анекс от
04.06.2012 г. към него, и сумата в размер на 7 434,77 лева, представляваща законната лихва за забава
върху претендираната главница от 66
580 лева за периода от
03.02.2019 г. до 10.03.2020 г., както и законната лихва за забава върху
претендираната главница от 66
580 лева за периода от датата
на подаване на исковата молба (10.03.2020 г.) до окончателното й плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с договор за правна защита и съдействие, сключен на 04.06.2012 г. с клиента “О.” ЕООД, страните са се споразумели адвокатското дружество ищец да осъществява процесуално представителство и защита на ответника пред НАП и АССГ – София при и по повод обжалването на ревизионен акт № **********/22.05.2012 г. на ТД на НАП – София, Дирекция “СДО”, до окончателното решаване на спора. Твърди, че с договора страните са уговорили първоначално възнаграждение в размер на 4 000 лева без ДДС, които ответникът е заплатил.
Твърди, че предвид материалния интерес на процесния
ревизионен акт, поправен с ревизионен акт за
поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № 1202775/ 04.06.2012 г. - задължения по ЗДДС в
размер на 587 067,81 лева и лихви за забава в
размер на 211 013,35 лева, както и задължения за корпоративен данък по
ЗКПО в размер на 35 265,01 лева и лихви за забава в размер на
13 149,95 лева, с подписания между страните анекс от 04.06.2012 г. е
договорено, че ответникът заплаща допълнително възнаграждение в размер на 10%
от отменения размер на задълженията по акта, без ДДС, в това число главница и
лихва по него, постановено с влязло в сила решение на компетентния административен
или съдебен орган.
Твърди, че
допълнителното възнаграждение се дължи от ответника в срок до пет дни от
представяне на отчет за размера на възнаграждението от страна на адвокатското
дружество – в устна или писмена форма.
Твърди, че в изпълнение на сключения договор и
анекса към него адвокатското дружество е обжалвало ревизионния акт. Твърди, че
в резултат на обжалването били образувани четири административни дела, както
следва: адм. д. № 1746/2013 г. по описа на АССГ, I отделение, 5 състав, приключило
с решение № 7748 от 09.12.2013 г., което е отменено от ВАС, Първо отделение с
решение № 14513 от 03.12.2014 г. по адм.д. № 1574/2014 г. и делото върнато за
разглеждане от друг състав на АССГ, по което е образувано адм.д. № 11949/2014
г., по описа на АССГ, I отделение, 6 състав, приключило с решение № 206 от
11.01.2017 г., което решение е отменено изцяло с окончателно решение на ВАС,
Първо отделение № 773 от 17.01.2019 г., постановено по адм.д. № 8304/2017 г.
Твърди, че с последното решение № 773/17.01.2019 г., постановено от ВАС по
адм.д. № 8304/2017 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е прогласена
нищожността на ревизионен акт № **********/22.05.2012 г. на ТД на НАП, гр.
София, Дирекция “СДО”, поправен
с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № 1202775/04.06.2012 г. Твърди, че по този начин всички задължения на
ответника по горецитирания ревизионен акт, възлизащи общо на 846 496,32
лева, са окончателно отменени.
Твърди, че в изпълнение на договореното с
ответника по б. “а” от анекса
от 04.06.2012 г. към договор за правна защита
и съдействие ищецът е представил на 28.01.2019 г. на ответника клиент отчет и
го е поканил да заплати дължимото допълнително възнаграждение в размер на 101
580 лева с ДДС (84 650 лева без ДДС). Твърди, че по издадената от адвокатското
дружество фактура № 851/14.03.2019 г. ответникът е заплати сумата от 35 000
лева, от които 29 166,67 лева възнаграждение и 5 833,33 лева дължимо
ДДС. Твърди, че до момента на подаване на исковата молба ответникът не е
заплатил остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 66 580 лева с ДДС.
В дадения срок ответникът “О.” ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът
прави искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен, същият не е подал в срок отговор на исковата молба, не се е явил в проведеното на 13.10.2020 г. съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното и направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 238, ал. 1 от ГПК предпоставки.
Съдът констатира, че при връчване на исковата молба с разпореждането по чл.367 от ГПК от 08.06.2020 г. на ответника са указани последиците от неподаване в срок на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото съдебно заседание, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба, при преценка на представените по делото писмени доказателства (които единствено подлежат на преценка при постановяване на неприсъствено решение) и при липса на каквото и да е изявление от ответника, съдът намира, че съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК са вероятно основателни предявените искове с правно основание чл. 286 вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 36, ал. 4, предл. второ от ЗА и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъственото
решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 6 861 лева, от които 2 961 лева – държавна такса, 400 лева – депозит
за вещо лице и 3 500 лева – адвокатско възнаграждение, което
в представения договор за правна защита и съдействие е посочено като платено в
брой, поради което същият следва да се приеме за достатъчно доказателство за
получаването на адвокатското възнаграждение, съгласно задължителните указания, дадени в
т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
В случая дължимата държавна
такса е в размер на 2 960,59 лева и в този размер искането за присъждане
на разноски за държавна такса следва да бъде уважено.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски в исковото производство в общ размер на 6 860,59 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин
на плащане по банкова сметка ***:
*** “Централна кооперативна банка” АД – клон Централен, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в
настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “О.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, да заплати на А.Д.“Б.И П.”, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 286 вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 36, ал. 4, предл. второ от ЗА и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 66
580 лева (шестдесет и шест хиляди
петстотин и осемдесет лева) с
ДДС, представляваща неплатен остатък от договорен адвокатски хонорар
(възнаграждение) по сключен между А.Д.“Б.И П.” и “О.” ЕООД договор за правна защита и съдействие от 04.06.2012 г. и анекс от
04.06.2012 г. към него, и сумата от 7 434,77 лева (седем хиляди четиристотин тридесет и четири лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща законната лихва за забава върху присъдената главница от 66 580 лева за периода от 03.02.2019 г. до 10.03.2020 г., както и
законната лихва за забава върху присъдената главница от 66 580 лева за периода от 10.03.2020 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “О.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, да заплати на А.Д.“Б.И П.”, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 6 860,59 лева (шест хиляди осемстотин и шестдесет лева и петдесет и девет стотинки) - разноски по делото.
Решението е постановено по реда на чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :