РЕШЕНИЕ
№ 1197
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120106676 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на (уточнена)
на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, рaйон „Младост”, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от Н.П.П. – управител, против С. Т. Х., с ЕГН: **********,с
настоящ адрес: гр.Б., ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на
ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от 498 лева –
непогасена част от главница по Договор за паричен заем № 742638/29.09.2022
г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението на 06.08.2024 г. до
окончателното изплащане, която сума е част от предмета на издадена по ч. гр.
д. № 5401/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2812 от 15.08.2024 г. Претендират се и
разноските в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че Договор за паричен заем №
742638/29.09.2022 г. е сключен въз основа на молба за сключване на договор за
паричен заем чрез форма за кандидатстване, в която са посочени лични данни,
телефона за връзка, параметри на желания заем, две лица за контакт, като по
този начин заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договора.
Сочи се, че заемната сума е изплатена в брой в деня на сключване на договора,
който служи като разписка за плащане съгласно чл. 4, ал. 1 от договора.
Посочва се, че длъжникът не е изпълнил задължението си за предоставяне на
обезпечение, поради което на основание чл. 11 от договора му била начислена
1
неустойка, дължима с вноските по договора. Отбелязва се, че по договора
длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 1002 лева, отнесени за
погасяване на дължимата главница. Правният си интерес от предявяване на
установителен иск ищецът обосновава с това, че за процесната сума е
издадена по ч. гр. д. № 5401/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2812 от 15.08.2024 г,
срещу която длъжникът в срок е подал възражение по чл. 414 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника. Във възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е посочил, че не е
теглил заем от „Сити Кеш” ООД.
С писмена молба от 07.02.2025 г. ищецът уточнява – в изпълнение на
дадени от съда указания, че заемната сума е получена от ответницата в брой в
офис на дружеството в град Бургас в деня на сключване на договора –
29.09.2022 г.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
С протоколно определение от 06.03.2025 г. на основание чл. 239, ал. 3
ГПК съдът е преценил, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства искът не е вероятно неоснователен, поради
което не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, отхвърлил е искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение и е продължил разглеждането на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 9
ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5401/2024 г. по описа на Районен съд –
Бургас, по заявление на ищеца против ответницата е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2812 от 15.08.2024 г., за
сумата от 1500 лева – главница, дължима по договор за паричен заем
742638/29.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението
на 06.08.2024 г. до окончателното изплащане. Следователно процесната сума
от 498 лева е част от предмета на издадената заповед за изпълнение. В
законовия едномесечен срок срещу заповедта е постъпило писмено
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Настоящият положителен
установителен иск е подаден от заявителя срещу длъжника в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на действителен договор за
кредит, по силата на който ответникът дължи на кредитодателя
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила, включително
постигането на съгласие между страните по реда на ЗПФУР и получаването на
2
заемната сума от ответника.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 742638 от
29.09.2022 г. към искане № 9166832 със следните параметри: размер на
кредита 1500 лева, ГПР 49, 89 %, ГЛП 40, 05 %, обща сума за плащане 1655,
27 лева, 23 вноски, обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В чл. 4, ал.
1 от договора е посочено, че с полагането на подписа си кредитополучателят
удостоверява, че надлежно е получил заемната сума в размер на 1500 лева,
както и че договорът служи за разписка за получаването й. В чл. 11 от
договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави
договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или
ако то не отговаря на изискванията на кредитодателя, дължи неустойка в
размер на 851, 73 лева. Към договора е представен погасителен план, който
включва и вземания за неустойка в размер на 851, 73 лева, при което
кредитополучателят дължи общо 2507 лева. Приложени са още стандартен
европейски формуляр и искане за сключване на договор за кредит № 9166832
от 29.09.2022 г. Нито един от представените от ищеца документи не носи
подписа на ответницата като кредитополучател. Във възражението си по чл.
414 ГПК същата е заявила, че не е теглила заем от ищеца.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова
услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на
парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (уеб
страница). При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За доказването на
електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис. Въпреки указаната
доказателствена тежест ищецът по делото не проведе доказване на
обстоятелството за постигането на съгласие между страните по реда на
3
ЗПФУР за сключване на процесния договор. Липсата на тази кумулативно
изискуема предпоставка е достатъчно основание за отхвърляне на предявения
иск.
В допълнение следва да се отбележи, че не е успешно доказана и друга
предпоставка, необходима за уважаване на предявения иск – получаването на
заемната сума от ответницата. По своята правна природа договорът за
потребителски кредит представлява договор за заем за потребление по
смисъла на чл. 240 ЗЗД, който е реален договор, т. е. за сключването му е
необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на
заемната сума. Предаването на сумата е елемент от фактически състав на
договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното
правоотношение с произтичащото от него задължение за връщане на заемната
сума. В случая ищецът твърди, че заемната сума е изплатена в брой в деня на
сключване на договора, който служил като разписка за плащане съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора. Както вече бе посочено, договорът не носи подписа на
ответницата. При липса на положен от ответницата саморъчен подпис върху
документ той не може да се ползва с доказателствената стойност, присъща на
подписаните частни документи, които съдържат признание за неизгодни за
издателя си факти. Освен това по делото не е представена подписана от
ответницата разписка, от която да е видно, че заемната сума е получена лично
от ответницата в брой в офис на дружеството в град Бургас в деня на
сключване на договора – 29.09.2022 г., както твърди ищецът в молбата-
уточнение, изискана от съда. Неправдоподобни са твърденията на ищеца, че
договорът е сключен от разстояние, но ответницата се е явила лично в офис на
дружеството в деня на сключване на договора, за да получи заемната сума в
брой. В заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира, вещото лице Д. също отбелязва, че не може да отговори на
въпроса дали и кога заемната сума е получена от ответницата, тъй като не й е
предоставен никакъв документ за предадена, съответно получена сума по
кредита. При това положение фактът на получаване на заемната сума от
ответницата не е доказан пълно и главно, както е указано на ищеца с
разпределението на доказателствената тежест. Съобразно правилата на
доказателственото право недоказаният факт се приема за неосъществил се в
обективната действителност.
По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не се
установява между страните да е възникнало заемно правоотношение по
договор за потребителски кредит, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ответницата има право на разноски, но не е
претендирала такива и не е представила доказателства за тях, поради което не
следва да й се присъждат.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, рaйон „Младост”,
бул.”Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител,
против С. Т. Х., с ЕГН: **********,с настоящ адрес: гр.Б., иск ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника
СЪЩЕСТВУВА вземане за сумата от 498 лева – непогасена част от главница
по Договор за паричен заем № 742638/29.09.2022 г., ведно със законната лихва
от подаването на заявлението на 06.08.2024 г. до окончателното изплащане,
която сума е част от предмета на издадена по ч. гр. д. № 5401/2024 г. по описа
на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 2812 от 15.08.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5