№ 8261
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110140287 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца С. М. С., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, чрез адв. А. Т., осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал.1 ЗЗЗ за осъждане на ответника Д. Я. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София,
****, да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение за честта и достойнството,
притеснения, срам и опетнено име в обществото, вследствие изнесени неверни
твърдения в присъствието на случайни минувачи, в устен сигнал на тел. 112 и в
депозирано до началника на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР възражение срещу Акт
за установяване на административно нарушение серия GA № ****, че ищецът е
употребил алкохол по време на изпълнение на служебните си задължения, ведно със
законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба
02.07.2024 г. до окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
19.05.2024 г. по повод служебните си задължения е бил назначен като автопатрул
съвместно с полицай А И за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. Около 18:10 ч. при обход на
маршрута на кръстовището на *** и ул. ***, заедно с колегата му, забелязали
неправилно паркирано МПС с марка БМВ ** с рег. № ***, което било паркирано на
разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището, като предната част на автомобила се
намирала на пешеходна пътека, а водачът бил в автомобила със загасен двигател.
Сочи, че заедно с колегата му са отишли до неправилно паркирания автомобил,
представили се на водача и поискали документи за самоличност и документи на
автомобила. Ответникът Д. Я. Т. бил сам в автомобила, като на същия му било
разяснено, че е извършил нарушение на ЗДвП, за което ще му бъде съставен фиш.
Ответникът отказал да му бъде съставен фиш, започнал да крещи с цел привличане
внимание на преминаващите граждани, държал се арогантно с двамата полицейски
служители и демонстрирал пренебрежение и неуважение, а поради отказът му да
подпише фиш, бил съставен АУАН. Ответникът се запознал с акта и на гърба на
1
единия от екземплярите написал възражения. Ищецът твърди, че ответникът ги е
заплашил със съд и заявил „Ще видите вие какво ще ви се случи!“. Сочи, че ги е
злепоставил, като на висок глас пред преминаващите граждани съзнателно и
умишлено заявил неверни данни, а именно, че ищецът и колегата му са неадекватни и
че са употребили алкохол. Твърди, че неколкократно приканили ответника да се държи
възпитано, да не нарушава обществения ред и дори му предложили да изчака и в
негово присъствие да бъдат тествани за алкохол. В този момент ответникът се изсмял
арогантно, поискал да му бъдат върнати документите и да му бъде връчен съставеният
акт, качил се в автомобила и си тръгнал. Непосредствено след проверката, ответникът
позвънял на телефон 112 и заявил, че ищецът и колегата му са били в неадекватно
състояние и че са употребили алкохол. В резултат на описаното, след като ищецът и
колегата му, се върнали в сградата на 03РУ-СДВР за отвод при приключване на
смяната, дежурният офицер в районното ги уведомил, че има подаден сигнал срещу
тях за това, че са били извършили в нетрезво състояние проверка на ответника.
Дежурният офицер уведомил двамата полицаи, че във връзка със сигнала срещу тях по
процедура е уведомен и главният дежурен служител в СДВР. На място в районното
управление пристигнал екип на ОПП-СДВР и в присъствието на дежурния офицер,
ищецът в 19:50 г. бил тестван за концентрация на алкохол в кръвта с алкотест дрегер,
като резултатът бил отрицателен – 0.00 промила. Твърди, че е извършено и химическо
изследване № 340/20.05.2024 г., като пробата на ищеца отново била отрицателна – 0.00
промила. На 20.05.2024 г. ответникът депозирал възражение срещу АУАН серия GA №
**** до началника на ОПП-СДВР, в което възражение отново заявил, по повод ищеца
и колегата му, че са били с неадекватно поведение, в нетрезво състояние, неспособни
да изпълняват служебните си задължения. Във връзка с изнесените неверни твърдения
от ответника, се наложило ищецът да даде обяснения в районното управление и да
напише докладна записка, като срещу него била проведена и вътрешна проверка.
Неверните твърдения стигнали както до колегите на ищеца от районното управление,
така и до служители в СДВР, в това число и до преките му началници. Вследствие
разпространените неверни твърдения ищецът почувствал притеснения и срам от това,
че името му е неправомерно опетнено в обществото. При тези твърдения моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва наличието на
противоправно поведение от негова страна, като сочи, че в случая е упражнил свои
субективни права, а именно – обърнал се към компетентен орган и изложил
притесненията си с цел извършване на проверка на професионалните действия на
ищеца. Аргументира, че с подадения сигнал, както и с изложеното в депозираното
възражение срещу АУАН е упражнил свои права единствено с цел твърдените от него
обстоятелства да бъдат проверени. Твърди, че действията му са били продиктувани от
това, че на 19.05.2024 г. при проверката ищецът е бил груб, раздразнителен и се
държал неуважително и непрофесионално. Оспорва ищецът да е претърпял
твърдените неимуществени вреди, като сочи и че същите не са подкрепени с
доказателства. Оспорва претенцията и по размер. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
с доклада по делото, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 19.05.2024 г. по повод служебните си задължения ищецът,
съвместно с полицай А И, е извършил проверка на ответника във връзка с неправилно
2
паркирано МПС, вследствие на което на ответника е съставен АУАН.
Горното се установява и от приложените по делото докладна записка (л. 7 -8 от
делото) и Акт за установяване на административно нарушение № ****, съставен на
19.05.2024 г. от А И И, на длъжност полица при СДВР, 03 РУ, в присъствието на
ищеца, като свидетел (л.43). Видно от приложения АУАН на гърба му ответникът е
написал възражение, в което посочва, че служителят, извършил проверката не се
представил и бил във видимо неадекватно състояние да изпълнява служебните си
задължения.
В преписката, постъпила от СДВР се съдържа и писмено възражение, подадено
от ответника на 20.05.2024 г. във връзка с АУАН № ****, в което същият потвърждава
написаното във възражението на гърба на АУАН относно неадекватното състояние на
служителите на реда, като посочва, че заявил на служителите, че желае да бъде
извикан патрул с дрегер за алкохол и да бъдат тествани в присъствието на ответника.
Посочва, че служителите подписали акта, с което се съгласили, че са били в нетрезво
състояние и неспособни за изпълняват задълженията си и си тръгнали. В същото
възражение ответникът заявява, че АУАН № **** е написан и подписан от служители
в нетрезвено състояние и неспособни да изпълняват служебните си задължения.
Видно от приложеното на л. 49 от делото писмо ВПД началник на сектор
„Жалби, предложения и сигнали“ е изискал от СДВР извършването на проверка по
повод сигнала на ответника Д. Я. Т. и да се изпрати резултат от същата не по-късно от
21.06.2024 г.
По повод на сигнала е извършена проверка, чрез преглеждане на видеозаписи от
патрулния автомобил, който не установява твърдения на ответника в сигнала.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че непосредствено след
проверката, ответникът е подал сигнал на телефон 112. Записът е предоставен от МВР,
Дирекция „Национална система 112“ и е възпроизведен в съдебно заседание, съгласно
чл. 184, ал. 2 ГПК и се констатира обаждане от ответника със следното съдържание:
Двамата полицаи С. м С. и А И И са принудили ответника да спре на пешеходна
пътека на бул. „***“ и ул. *** за проверка и след като установили, че документите са
му изрядни, му съставили АУАН за неправилно спиране. В акта е отбелязано, че
проверяващите са били в неадекватно състояние да се справят със служебните си
задължения. След като има казал, че са в неадекватно състояние, те не направили
нищо и не викнали патрул, за да ги тества за алкохол и си тръгнали.
От приложените по делото талон за изследване, протокол за химическо
изследване и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, се установява, че
на дата 19.05.2024 г. в 21,15 ч. на ищеца С. С. е направена предварителна проба за
алкохол с резултат 0,00 % и взета кръвна проба с отрицателен резултат на етилов
0
алкохол.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А И И и
А В Ц
От показанията на св. Иванов, се установява, че ищецът работят заедно в 03 РУ
и на дата 19.05.2024 г. били заедно на работа, назначени по Специализирана
полицейска операция във връзка с пътния травматизъм. Около 18,10 ч. в участъка на
бул. „***“ и ул. *** забелязали паркирано МПТ в района на кръстовището, като
предната част на автомобила застъпвала пешеходната пътека. Установили, че
автомобилът е със загасен двигател, а водачът бил вътре в него. Двамата с ищеца
пристъпили към автомобила за проверка, представи ли, изискали документите на вода
а и автомобила, след което последният бил уведомен, че ще му бъде съставен фиш за
3
извършеното нарушението, което е извършил за 50 лв. Водачът започнал да крещи, че
не е съгласен с налаганото наказание и за това му бил съставен АУАН. След
връчването на акта водачът крещял с цел да привлече вниманието, обвинявал
служителите, че са употребили алкохол, че се държали неадекватно, заплашвал ги.
Мястото на проверката била на оживено място, в близост имало училище, Мол,
пешеходна пътека и минавали много хора, като някои от минувачите се спирали да
видят какво се случва, сочели ги с пръст и казвали „Ето, пияни полицаи“. Ищецът
видимо се притеснил заради клеветите, които отправял проверявания, най-вече за
авторитета си, като дългогодишен служител. Свидетелят и ищецът предложили на
водача да бъдат тествани пред него, но си поискал документите и си тръгнал. След
приключване на проверката двамата служители се върнали в районното управление,
където дежурния офицер ги уведомил за подаден срещу тях сигнал, че същите са
употребили алкохол и са в неадекватно състояние. На място пристигнал екип на КАТ,
като в присъствието на дежурния офицер прекият ръководител на служителите, е
извършена проба за алкохол, която била отрицателна. Тази информация се
разпространила много бързо в районното управление, тъй като точно в този момент се
извършвали смените между дневна и нощна смяна, и всички се подигравали и с ищеца
се почувствали много зле. Ищецът С. се почувствал много зле, тъй като бил
дългогодишен служител, който никога преди не е попадал в такава ситуация.
От показанията на свидетеля Цветански, се установява, че той лично включил
ищеца С. С. и колегата му А И в специализирана операция на дата 19.05.2024 г. В край
на работния ден между 18,00 и 18,10 ч. в дежурната част на 03 РУ постъпило
оплакване от служителите. Сигналът бил подаден, чрез обаждане на тел. 112, като
проверяваният водач се оплакал, че служителите са неадекватни и са употребили
алкохол. Свидетелят разпоредил извършването на проверка за употреба на алкохол на
двамата служители в присъствието на дежурен офицер, която била отрицателна, а след
това дали кръвни проби в УМБАЛ „Св.Анна“. В районното управление се разбрало за
случая, а служителите бяха извикани от ръководството на следващия ден, за да дават
обяснения. Свидетелят е пряк ръководител на ищеца повече от 15 години, същият е
безупречен във всяко едно отношение, стриктен, човечен и изпълнителен. Към
момента на проверката ищецът изпитал притеснение, възмущение и обяснил, че
проверяваното лице го е обиждал пред хората пред Мола, където са преминавали. Този
случай не отшумял бързо, колегите многократно пишели доклади и се обяснявали на
ръководството на 03 РУ. Свидетелят изнася данни, че писането на доклад не е
задължително, а само по искане на дежурния офицер или когато е по-заплетен случай
и по преценка на служителя. Дълго време след случката колегите се подигравали с
ищеца, шегували се, че употребява алкохол. Ищецът е пълен въздържател и не
употребява алкохол.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 52 ЗЗД е предпоставена от пълното и главно доказване от страна на ищеца, че
са настъпили посочените в исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както
и пряката им причинна връзка с твърдяното противоправно поведение на ответника, а
именно - че в присъствието на случайни минувачи, а след това в устен сигнал на тел.
112 и в депозирано до началника на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР възражение
срещу Акт за установяване на административно нарушение серия GA № **** е
изнесъл неверни твърдения по повод на ищеца, а именно, че същият е бил в
неадекватно състояние и че е употребил алкохол.
Съдът намира, че въз основа на съвкупния анализ на събраните в хода на делото
4
доказателства, може да се обоснове несъмнен извод, че ответникът в присъствието на
случайни минувачи, а след това в устен сигнал на тел. 112 и в депозирано до
началника на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР възражение срещу Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № **** е изнесъл неверни
твърдения по повод на ищеца, а именно, че същият е бил в неадекватно състояние и че
е употребил алкохол. Тези действия от страна на ответника не се оспорват и се
подкрепят от представените писмено възражение, подписани от ответника и подадено
в МВР, както и от запис на обаждане на тел. 112, чието авторство не е оспорено от
ответника. По делото беше доказано и обстоятелството, че ответникът е направил
изявления относно факти, че ищецът е употребил алкохол и е в неадекватно състояние
на публично място – в присъствието на неустановен брой случайни минувачи. В този
смисъл са показанията на св. Иванов, които съдът кредитира изцяло, като логични,
последователни и непротиворечиви, а същевременно същите се подкрепят от цялата
доказателствена съвкупност и от показанията на св. Цветански, който макар да не е
очевидец е първият, пред който ищецът е давал обяснения по случая. Същевременно
съдът съобрази, че мястото на извършване на проверката се намира в централната част
на гр. София и времето на извършването предполага значително количество
преминаващи. Не на последно място съдът отчита евентуалната заинтересованост на
св. Иванов, като в тази връзка извърши детайлна съпоставка на неговите показания с
останалата доказателствена съвкуптност, и в случая съдът намира, че може даде пълна
вяра на показанията, доколкото същите са в пълен синхрон и не противоречат на
останалите доказателства по делото.
На следващо място, като част от преценката на съда за ангажиране на
деликтната отговорност на съда, е дали това установено по делото поведение на
ответника представлява противоправно такова, каквато преценка съдът дължи, както
на общо основание, така и във връзка с възражението на ответника, че същият е
упражнил свои законови права на защита.
Доколкото се претендират претърпени вреди в резултат на клевета, то следва да
се изходи от легална дефиниция, залегнала в Наказателния кодекс – в разпоредбите на
чл. 148 НК – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на
престъпление. Т.е. ясно е, че при клеветата не се дава личностна оценка за
пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва
неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При
клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от
миналото или настоящето на засегнатия. В случая твърденията за „употреба на
алкохол“ и „неадекватно състояние“ от страна ищеца по време на изпълнение на
служебните му задължения и при участие в специализирана операция, са несъмнено
позорящи факти, доколкото дискредитират професионалното поведение на ищеца, в
качеството му на изпълняващ обществена длъжност в МВР и то на публично място.
След като този вид деяние е криминализирано и се припокрива със състава на чл. 147
и чл. 148, ал. 1 НК, то несъмнено същото представлява и противоправно поведение.
Действително нарушителят – ответник има право на възражение срещу
съставения му АУАН, според специалните разпоредби на ЗАНН, а също така има право
да подава сигнали срещу неправомерно поведение в случая на служители на МВР. В
случая обаче не се касае само до упражняване на права, а с поведението си ответникът
е изнесъл позорящи данни за ищеца, които са неверни. В този смисъл от
доказателствата по делото беше доказано, че няколко часа след проверката в същия
ден, ищецът е тестван за употреба на алкохол с алкотест дрегер, и същевременно е
взета кръвна проба, които са дали отрицателен резултат. Същевременно съдът
съобрази, че въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че
ответникът не е бил съгласен с извършеното нарушение и съставения му акт, което е
5
провокирало и неговото поведение, но това несъгласие може да бъде изявено, чрез
правомерно поведение, чрез подаване на възражение срещу акта, или жалба срещу
наказателното постановление, но не и чрез приписване на позорящи факти на
служителите, с цел да бъде уронен престижът им в обществото. Следователно
твърденията, че ищецът е употребил алкохол, изречени пред случайни минувачи, а
след това, чрез сигнал подаден на тел. 112 и писмено възражения, единствено целят
злепоставянето на служителя и подриването на авторитета му.
Същевременно по делото не бяха събрани доказателства, които да установят
действителното осъществяване на твърдените от ответника факти, а именно, че
ищецът е употребил алкохол по време на изпълнение на служебните си задължения и
че същият е имал неадекватно поведение.
Съдът намира, че въз основа на събраните беше доказано, че в резултат на
разгласяването на позорните обстоятелства за ищеца, последният е изпитал
притеснения по отношение на авторитета му, като личност и като служител в МВР,
както пред обществото, така и пред колегите му. Доказано се явява и обстоятелството,
че личността на ищеца се отличава с чувство за отговорност, стриктно изпълнение на
служебните задължения, човечност, което е довело до по-интензивно влияние на
неблагоприятните събития и по-трудно преодоляване.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, като в конкретния
случай и доколкото не се касае за телесни увреждания, а емоционални такива, следва
да се вземе предвид: данните за личността на ищеца в емоционално отношение с оглед
преценката на това доколко разгласяването на позорни обстоятелства, които са
неверни, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите
и социалния му живот, на положението в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план;
продължителността на увреденото психично състояние и задълбочеността на
страданията, както и други обстоятелства, имащи значение към претърпените морални
страдания. В конкретния случай за да определи справедливия размер на
обезщетението съдът отчете, че личността на ищеца се отличава с човечност,
отговорност и стриктност към служебните задължения и същият се ползва с добро име
сред колегите си, което неминуемо обуславя по-висок интензитет на негативните
преживявания в психо-емоцианален аспект, засилена негативна реакция на организма.
Съдът съобрази също така, че отправянето на клевети спрямо ищеца по време на
изпълнение на служебните му задължения, на публично място в присъствието на
неограничен брой минувачи, несъмнено е довело до силно негативно преживяване у
ищеца, като в онзи момент унизителното чувство е било най-засилено, а авторитетът
му е бил най-силно засегнат. Същевременно обаче съдът отчете, че негативните
изживявания не са преустановени в рамките на същия дени, а ищецът е давал
обяснения пред свои началници и след това, и е бил обект на подигравки известен
период след случката. Съдът отчете и обстоятелството, че ищецът е служител в МВР,
на който е възложена дейност по спазване правилата на движение по пътищата, в това
число недопускане шофирането след употреба на алкохол от страна на водачите, като
разгласяването на позорни обстоятелства, че сам служителят при извършване на
служебните си задължения е употребил алкохол, което обуславя снемана доверието в
професионален аспект, като естествена последица от развилата се ситуация. От друга
страна по делото не се установи това събитие да е оставило траен печат върху
6
психиката на ищеца.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, причинени от действията на
ответника, са в размер на 3000 лв., какъвто е и претендирания от ищеца размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
само ищецан.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 120 лв. платена държавна такса и 600
лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Я. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** да заплати на С.
М. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата 3 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение
за честта и достойнството, притеснения, срам и опетнено име в обществото,
вследствие изнесени неверни твърдения в присъствието на случайни минувачи, в устен
сигнал на тел. 112 и в депозирано до началника на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР
възражение срещу Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
****, че ищецът е употребил алкохол по време на изпълнение на служебните си
задължения и бил в неадекватно състояние, ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба 02.07.2024 г. до окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА Д. Я. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** да заплати на С.
М. С., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 720
лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7