№ 367
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000308 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от "Лайтхаус Голф Ризорт" АД /н/
против решение № 260565/16.12.2020 г. по т. д. № 24/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-10
състав, с което е признато за установено по предявения от К.М. и Б.М., граждани на Дания,
срещу "Лайтхаус Голф ризорт" АД /н/, ЕИК: ********* иск за признаване за установено по
реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ съществуването на вземания изключени от списъка на
предявени и приети вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на
"Лайтхаус Голф ризорт" АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския
регистър на 23.12.2019 г., присъдени с влязло в сила съдебно решение, постановено по т. д.
№ 818/2009 година на СГС, както следва: - сумата от 432 091, 89 лева - законна лихва върху
главница по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД в размер на 625 345,35 евро за периода 29.05.2009 г.
- 26.01.2016 г.; сумата от 82 487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) - главница
по иска по чл. 93 от ЗЗД по решение 651/30.06.2010 г. на СГС, VI 1 състав по т. дело
818/2009 година; сумата от 81 241,44 лева - законна лихва върху сумата от 82 487,13 лева
(левовата равностойност на 42 175 евро) за периода 29.05.2009 г. -17.12.2018 г.; законна
лихва върху 82487,13 лева (левовата равностойност на 42 175 евро) след откриване на
производството по несъстоятелност; сумата от 72809 лв.; разноски по гр.д. 818/2009 г. на
СГС.
Решението е постановено, при участието на синдика А.Г. М., на основание чл.
694, ал. 4 ТЗ.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно - постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като вземанията на кредитора не съществуват и са
1
погасени по давност. Представените от ищеца писмени доказателства не установяват
извършването на изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела, които
действия да прекъсват давността. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени.
Против жалбата е подаден писмен отговор от К.М. и Б.М., с който се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба ищците К.М. и Б.М. излагат, че са кредитори в
производството по несъстоятелност на "Лайтхаус Голф ризорт" АД, предмет на т. д. /н/ №
1708/2011 година по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, като с молба вх. № 9950/25.01.2019 г.
предявили своите вземания, които са установени по основание и размер с влязло в сила
Решение № 651/30.06.2010 година на СГС по т. д. № 818/2009 година. Всички вземания са
включени от синдика в обявения в ТР списък по чл. 689 ТЗ, но по уважено възражение за
давност на длъжника „Лайтхаус Голд Ризорт“ АД, съдът по несъстоятелността с
Определение № 6913/23.12.2019 г., обявено в ТР на същата дата изключва следните
вземания - по т. 5.1.2. от обявения в ТР списък на предявените в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ
и приети от синдика вземания - изключено е вземането за законна лихва върху първата
присъдена със съдебното решение главница /по т. 5.1.1. от списъка/, за периода преди
26.01.2016 г. и за разликата над сумата 183 809, 50 лв. /до пълния размер от 615 901, 39 лв./,
т. е. - изключено е вземане за 432 091, 89 лв. закона лихва; по т. 5.2.1. от обявения в ТР
списък на предявените в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ и приети от синдика вземания -
изключено е изцяло вземането за присъдения с горецитираното съдебно решение задатък в
размер на 82 487, 13 лв.; по т. 5.2.2. от обявения в ТР списък на предявените в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ и приети от синдика вземания - изключено е изцяло вземането за
присъдената законна лихва върху задатъка /т. 5.2.1./ в размер на 81 241, 44 лв.; по т. 5.2.3. -
изключено е вземането за законна лихва върху задатъка след откриване на производството
по несъстоятелност; по т. 5.3. от обявения в ТР списък на предявените в срока по чл. 685, ал.
1 от ТЗ и приети от синдика вземания — изключено е изцяло вземането за присъдените
съдебни разноски за исковия процес по т. д. № 818/2009 г. по описа на СТС, TO, VI-I с-в с
общ размер 72 809 лв.
Изключването обосновава правния интерес от предявяването на настоящия иск за
установяване на вземането. Основателността на иска се обосновава със следните твърдения:
Всички вземания, освен тези за разноските по делото за несъстоятелност са установени със
силата на пресъдено нещо с влязло в сила решение по т. д. № 818/2009 г. Изключените
вземания съществуват и не са погасени по давност, тъй като за събирането им са образувани
изпълнителни дела, по които периодично са предприемани прекъсващи давността
изпълнителни действия, като горното е видно от приложени удостоверения, което изключва
изтичането на давностен срок.
Налице е и успешно проведен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, който представлява
изпълнително действие и решението, по който е влязло в сила на 09.01.2015 година.
Провеждането на иска представлява прилагане на перманентен изпълнителен способ, като
по време на висящността на делото не следва да се приема, че взискателят бездейства, а
давността следва да се счита прекъсната. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземанията, изключени с определение
6913/23.12.2019 година по т. д. /н./ № 1708/2011 г.
Ответникът "Лайтхаус Голф ризорт" АД /в несъстоятелност/ е депозирал отговор,
в който излага, че искът е неоснователен и моли за неговото отхвърляне, тъй като
вземанията са погасени по давност. Представените писмени доказателства не установяват
извършването на изпълнителни действия, които да прекъсват давността.
2
Синдикът изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ.
По валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът следи
служебно дори и при липса на оплаквания, на основание чл. 269 ГПК.
Процесуалната допустимост на иска по чл. 694, ал. 2 ТЗ се определя от наличието
на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице процесуална легитимация лицето,
което предявява иска следва да има качеството кредитор на несъстоятелността, като следва
същият да е направил възражение, което да е отхвърлено, респективно да е налице уважено
възражение, с което вземането му да е изключено, като искът да е предявен в предвидения
преклузивен срок.
Видно от публично обявените обстоятелства в търговския регистър е, че с
решение по т. д. № 1708/2011 година на СГС и т. д. № 2360/2018 година на САС е открито
производство по несъстоятелност срещу търговеца. Обявен е списък на приетите от синдика
вземания на кредитори на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който са включени
вземанията на ищеца. В срока по чл. 690 ТЗ са депозирани възражения от длъжника и
кредитор, като възражението на кредиторите е отхвърлено. По възражение на длъжника,
което е уважено, вземанията на К.М. и Б.М. са изключени с определение 6913/23.12.2019
година по т. д. № 1708/2011 година на СГС, обявено в ТР на 23.12.2019 година. Искът е
предявен на 06.01.2020 в предвидения от закона срок.
Липсва спор между страните, а и се установява от представените доказателства,
че по т. д. № 818 по описа за 2009 г. на СГС, влязло в сила на 25.01.2012 г. "Лайтхаус Голф
ризорт" АД е осъдено да заплати поравно на К.М. и Б.М. сумата от 319 734 евро, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 29.05.2009 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, сумата от 42 175 евро, ведно със законната лихва
върху нея от завеждане на иска – 29.05.2009 г. до окончателното изплащане, с правно
основание чл. 93 ЗЗД, както и разноски в размер на 51 313 лв., по което решение е издаден
изпълнителен лист от 10.03.2011 г. от САС и изпълнителен лист за разноските от СГС от
12.02.2014 година.
Видно от представени удостоверения /л. 32, идентичен с л. 34 и л. 64/ по делото е,
че по изпълнителния лист, издаден от САС по въззивното осъдително решение е образувано
изп. д. № 20117170400184/11 г., по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № *** с район на действие ВОС ,
а по изпълнителе лист, за изпълнителни разноски и такса в размер на 72 809 лв., е
образувано изп. д. 20147170400446/14 година по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № *** с район на
действие ВОС. Видно от удостоверенията е, че тези изпълнителни дела са присъединени към
изп. дело № 20107170400638/10 г.
Видно от представени по делото молби вх. № 4793/26.07.2012 г., вх. №
2026/28.03.2013 г., вх. № 4349/17.06.2014 г., вх. № 4625/25.05.2016 г., вх. № 3357/12.04.2018
г. отправени от К.М. и Б.М. до ЧСИ Р. Т. е, че същите са поискали от ЧСИ налагане на запор
върху притежаваните от длъжника "Лайтхаус Голф ризорт" АД МПС; налагане на запор
върху банковите сметки, налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника от
капитала на търговски дружества, изрично посочени в молбата; налагане на запор върху
вземания, които дружеството има към изрично посочени в молбата лица.
От представените запорни съобщения /л. 100 – л. 147/ е видно, че ЧСИ Р. Т. е
изпратила запорни съобщения върху банковите сметки на длъжника до СЖ "Експресбанк"
АД, „МКБ Юнионбанк“ АД, „ЦКБ“, "Алианц банк България" АД, „Българо-Американска
Кредитна Банка“, "Токуда банк" АД; до Агенция по вписванията, ТР за налагане на запор
върху дружествени дялове към 17.06.2014 г., както и до трети лица за вземанията на
"Лайтхаус Голф ризорт" АД с дата 01.06.2016 година; за налагане на запор върху банковите
3
сметки и банкови касетки на дружеството в ТБ „ЦКБ“ АД, „ПИБ“ АД, ТБ „Интернешънъл
Асет банк“ АД, ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, ТБ „Българска банка за развитие“ АД, "Сойърс
голфинг" ЕООД; "Лайтхаус голф енд спа хотел" АД ".
От представените запорни съобщения /л. 100 - л. 107, л. 135 - л. 136 и л. 141 – л.
143/ се установява изпращане и връчване на запорни съобщения до СЖ "Експресбанк" АД
на 02.04.13 г., „МКБ Юнионбанк“ АД на 02.04.2013 г., „ЦКБ“ на 02.04.2013 г. и на
07.06.2016 г., "Алианц банк България" АД на 03.04.2013 г., „Българо-Американска Кредитна
Банка“ на 02.04.2013 г., "Токуда банк" АД на 02.04.2013 г., „Първа инвестиционна банка“
АД на 07.06.2016 г., „Интернешънъл Асет банк“ АД на 17.04.2018 г., „Банка ДСК“ ЕАД на
18.04.2018 г. и до ТБ „Българска банка за развитие“ АД на 18.04.2018 г.
Видно от посочването на изпълнителните дела в запорните съобщения, касаят
вземане по двете дела - изп. д. № 20117170400184/11 година, по описа на ЧСИ Р. Т. рег. №
*** с район на действие ВОС, и изп. д. № 20147170400446/14 г. по описа на ЧСИ Р. Т. рег.
№ *** с район на действие ВОС, присъединено към изп. д. № 20107170400638/10 г., видно
от разпореждане от 25.06.2014 г. обективирано върху молбата от ищците за образуване на
дело с вх. № 4611/24.06.2014 г. /л. 149/.
С молба от 05.04.2011 г. е поискано овластяване на взискателя да предяви иск по
чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на "Лайтхаус хотел" ЕООД, като с разпореждане от
08.04.2011 г. на ЧСИ е разпоредил да се издаде исканото постановление.
Видно от приложените решения е, че с влязло в сила решение на 09.01.2015
година по т. д. № 2183/2011 г. дружеството "Лайтхаус хотел" ЕООД, е прекратено по иск по
чл. 517, ал. 4 ГПК, съобразно издаденото постановление за възлагане.
Молбата на кредиторите ищци по делото за предявяване на вземанията е
депозирана на 25.01.2019 г. /л. 16/.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Процесните вземания са установени с влязло в сила съдебно решение на
25.01.2012 г., поради което за тях се проявява правозасилващото действие на силата на
пресъдено нещо, а именно, че те се ползват с най-дългата по нашето право давност - 5
години даже и ако преди съдебното установяване е важала по-кратка давност /чл. 117 ЗЗД/.
Предвид горното началната дата е 25.01.2012 г., а крайната възможна дата е
25.01.2019 г., датата, на която е предявена молбата за предявяване на вземане.
Погасителната давност е период от време, определен в закона, в течението на
който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането
на този период правният субект изгубва правото да търси и получи съдействие от съд и
съдебен изпълнител за реализиране на субективното си право. Погасителната давност
определя срока, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на своето
право, докато перемпцията е период, след който правото на принудително изпълнение на
взискателя престава да съществува в рамките на конкретното изпълнително производство и
се заличават извършените изпълнителни действия.
Не се установяват от събраните доказателства условията на перемпция, респ.
прекратяване на изпълнителното производство по право съгл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
бездействие на взискателите да искат извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, което да е настъпило в периода от образуваното на
изпълнителното дело. Срокът е бил прекъсван с подаване на молби от взискателя, както
следва - с вх. № 4793/26.07.2012 г.; вх. № 2026/28.03.2013 г.; вх. № 4349/17.06.2014 г.; вх. №
4625/25.05.2016 г.; 3357/12.04.2018 г.
4
Прекъсването е само по отношение на перемпцията в хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, а не и по отношение на погасителната давност, която продължава да тече и се
прекъсва с всяко ново изпълнително действие в изпълнителното производство. Без значение
за правния ефект на молбите по отношение прекъсването на двугодишният срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване по право на изпълнителното производство, е дали има данни
за реално налагане на запори върху банкови сметки на длъжника по тези искания на
взискателя. Изводът за осъществяване на предвидените в закона предпоставки по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК за настъпване перемпция предполага установяване бездействие на взискателя да
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, респективно
бездействието на съдебният изпълнител относно изпълнението на действията за които е
валидно сезиран, или ефективността на изпълнителното действие, са ирелевантни.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнителни действия, като с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 10 се прие, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години нова погасителна давност започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като в
мотивите към т. 10 е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С това
тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС 3/1980 година. Горното
разрешение е обосновано с настъпилите промени в обществените отношения, като е
посочено, че в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да
избере дали да действа или да не действа, както и, че бездействието на кредитора със
съдебно признато вземане, пред който са отворени вратите на изпълнителното производство
има правно значение за давността.
Гореизложените мотиви обуславят извод, че от значение за прекъсване на
давността е предприемането на изпълнителни действия, поради което в тежест на кредитора
по направено възражение за давност е да установи този факт като съгласно т. 5 на ТР №
3/2015 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорни
съобщения до банки, в които длъжникът няма сметки, съставлява действия по налагане на
запор, прекъсващо давността.
Изпълнителните дела са образувани през 2011 година и 2014 година, т.е. преди
постановяване на решението по ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкователно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и се обяви за изгубило действие ППВС 3/80 година.
Поради наличието на противоречива практика на ВКС към настоящия момент е
налице образувано и висящо т. д. № 2/20 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: "От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълкователно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?". В
едната част от съдебните актове по този въпрос се приема, че давността върху вземания,
предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на
последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече.
Изоставя се разбирането, прието в ППВС № 3/1980 г., че давността не тече във висящия
изпълнителен процес, включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди
26.06.2015 г. В друга част от съдебните актове ВКС е приел, че отмяната на ППВС № 3/1980
г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкователно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
5
няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително
дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече - така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на
ВКС, Четвърто ГО.
Разрешението по тълкувателното решение би имало значение за настоящия спор
ако се стигне до два различни възможни резултати затова съдът ще разгледа и двете
възможни решения.
За настоящия казус ако се приеме, че отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена
с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие
давността започва да тече след 26.06.2015 г. то към датата на откриване на производството
по несъстоятелност 27.12.2018 г. същата не е изтекла и правно иррелевантно е дали са
предприемани изпълнителни действия, вземането не е погасено по давност, съществува и
искът следва да бъде уважен.
Ако се приеме, че давността върху вземания, предмет на изпълнително дело,
образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително
действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече съдът дължи отговор кога е
предприето последното изпълнително действие.
По твърдението, че влизането в сила на решение по предявения иск по чл. 517,
ал. 4 ГПК е последното изпълнително действие, съдът намира, че изпълнението върху дял от
търговско дружество е изпълнителен способ, като овластяването от съдебния изпълнител на
взискателя е предприемането на изпълнително действие.
Предявяването на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК не е изпълнително действие,
прекъсващо давността тъй като съгласно решение № 60 от 22.04.2013 г. по т. д. № 134/2012
г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, предмет на този иск е
прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност и процесуална
предпоставка за предявяването му е наличието на висящо изпълнително производство, по
което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено на
лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху припадащата се на
длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Предмет на
иска не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора - ищец, а
упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и
откриването на производство по ликвидация като способ за събиране на задължението по
реда на чл. 266 и сл. ТЗ.
Валидно изпълнително действие е и налагането на запор със запорно съобщение
до „Първа инвестиционна банка“ АД на 07.06.2016 г., „Интернешънъл Асет банк“ АД на
17.04.2018 г., „Банка ДСК“ ЕАД на 18.04.2018 г. и до ТБ „Българска банка за развитие“ АД
на 18.04.2018 г., по аргумент от т. 5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС.
Налагането на запор върху дружествени дялове, вписано в ТР на 17.06.2014 г. е
валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността, поради което до датата
25.01.2019 г. датата, на която е предявена молбата за предявяване на вземане, давността не е
изтекла.
Давността е била прекъсвана с валидни изпълнителни действия по
принудителното изпълнение на вземането по изпълнителното дело, поради което за периода
25.01.2012 г. - 27.12.2018 г. не е изтекла предвидената в закона обща погасителна давност за
погасяване на установеното с влязъл в сила съдебен акт по т. д. № 818/2009 г. по описа на
СГС парично задължение на длъжника "Лайтхаус Голф ризорт" АД към ищците и
взискатели по изп. д. № 20117170400184/11 година, по описа на ЧСИ Р. Т.,рег.№ *** с район
6
на действие ВОС и изп. д. № 20147170400446/14 г. по описа на ЧСИ Р. Т., рег.№ ***, с
район на действие ВОС.
Вземането съществува, следва да бъде включено в списъка на приетите
предявени вземания, поради което искът следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Разноски пред настоящата инстанция при този изход на спора не следва да се
присъждат на въззиваемата страна, тъй като не са поискани такива.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 3 343, 15 лв. следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на ответника въззивник "Лайтхаус Голф Ризорт" АД /н/.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260565/16.12.2020 г. по т.д. № 24/2020 г. по описа
на СГС, ТО, VI-10 състав.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на "ЛАЙТХАУС ГОЛФ РИЗОРТ" АД /н/,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. Мария Луиза 9-11, ет. 2, офис 3 Б, да заплати на
основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски апелативен съд, сумата 3 343, 15 лв. -
държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7