№ 205
гр. гр. Добрич, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500297 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№6813/18.04.2023 год. на М. Т. М. ,ЕГН ********** срещу
решение №220 /20.03.2023 год. по гр. д.№ 20213230102259/2021 год. на
Районен съд Добрич, с което е разпределено ползването на поземлен имот с
идентификатор 72624.626.4658 по кадастралната карта на град Д. ,целият с
площ от 470 кв. м. по акт за собственост, а по скица 477 кв. м., находящ се в
град Д., ул. “Р.* по трети вариант по скица – приложение № 6 /лист 94 от
делото/, неразделна част от решението, предложен от вещото лице инж. К. Б.
със заключението си вх. № 8589/25.05.2023 год. по гр. д. № 2259/2021 год. на
Районен съд Добрич между Р. Д. Е. ,ЕГН ********** и Ц. А. Е. ,ЕГН
********** и М. Т. М. ,ЕГН **********, както следва:
- Р. Д. Е. ,ЕГН ********** и Ц. А. Е. ,ЕГН ********** ще ползват
частта от имота , оцветена в син цвят по скица –приложение № 6 ,неразделна
част от решението,от заключението на вещото лице инж. К. Б. с вх. №
8589/25.05.2023 год. по гр.д. № 2259/2021 год. на Районен съд Добрич;
- М. Т. М. ,ЕГН ********** ще ползва частта от имота , оцветена в жълт
цвят по скица –приложение № 6,неразделна част от решението , от
1
заключението на вещото лице инж. К. Б. с вх. № 8589/25.05.2023 год. по гр.д.
№ 2259/2021 год. на Районен съд Добрич;
-частта от имота, защрихована с черни линии по скица –приложение №
6, неразделна част от решението, от заключението на вещото лице инж. К. Б. с
вх. № 8589/25.05.2023 год. по гр. д. № 2259/2021 год. на Районен съд Добрич е
за общо ползване между съсобствениците Р. Д. Е. ,ЕГН ********** , Ц. А. Е.
,ЕГН ********** и М. Т. М. с ЕГН **********,
като предявените от Р. Д. Е. ,ЕГН ********** и Ц. А. Е. ,ЕГН
********** срещу Т. С. Ж. ,ЕГН ********** искове с правно осн. чл. 32, ал.2
от ЗС за разпределение ползването на недвижим имот в град Д., улица „Р.* –
поземлен имот с идентификатор 72624.626.4658 по кадастралната карта на
град Д. , целият с площ от 470 кв.м. по акт за собственост, а по скица 477 кв.м.
са отхвърлени.
Въззивникът възразява срещу констатациите на първоинстанционният
съд ,че Т. С. Ж. ,продал възбранена 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот не
е участник в съсобствеността му ,както и че избрания вариант за начин на
ползване на имота е най-удачния. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение ,като въззивният съд постанови
ползването на недвижимия имот да се осъществява съобразно посочения от
вещото лице вариант 5 по скица –приложение № 8 към заключението му, тъй
като позволява да бъде спазена геометрията на ползване по договор за
разпределение от 07.07.2004 год. ,без пресичане с ползвана от ищеца
бетонова площадка пред сградите му и обслужване на неговите оранжерия и
склад от общата бетонова пътека. В съдебното заседание пред въззивния съд
от дата 15.06.2023 год. не се поддържа оплакването в жалбата по отношение
правата на страните във връзка с извършеното разпореждане от Т. С. Ж. с
ипотекиран имот в полза на въззивника, негодно да го направи собственик .
Заявено е ново оплакване за недопустимост на съдебната намеса в
администрация на взаимоотношенията между съсобствениците , поради
наличието на действащ между тях договор за разпределение на ползването от
дата 07.07.2004 год.
Р. Д. Е. и Ц. А. Е., от гр. Д. считат жалбата за неоснователна и настояват
да не бъде уважавана. Сочат ,че предлагания от въззивницата вариант на
ползване е почти идентичен с настоящото фактическо положение,
2
обусловило гражданския спор между страните по причина ,че не предоставя
самостоятелен достъп на съсобствениците до притежаваните от тях сгради и
не съответства на квотите им в съсобствеността.
Т. С. Ж. не изразява становище по въззивната жалба.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното първоинстанционно решение, както и по приложението на
императивните правни норми ,а по останалите въпроси –ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност
,поради което е валидно.
Постановено е решение в производство по чл. 32 ал.2 от ЗС , иницирано
от заинтересован съсобственик на недвижим имот срещу останалите
съсобственици за съдебна намеса в управлението на общия недвижим имот. В
това производство всички съсобственици са задължителни необходими
другари.
Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо
другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за
неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички
другари, чието участие в производството е задължително, представлява
абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която
исковото производство е недопустимо. Когато правото на участие в процеса
на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното
решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не
може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с
оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и
забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен
предвидените изключения. Когато въззивният съд констатира, че
първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен
другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния
необходимия другар-така т.6 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 год.
3
по тълкувателно дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
След запознаване с материалите по делото ,въззивният съд констатира
,че права в съсобствеността на поземлен имот с идентификатор
72624.626.4658 по кадастралната карта на град Д. ,целият с площ от 470 кв. м.
по документи за собственост, а по скица 477 кв. м., находящ се в град Д., ул.
“Р.* притежават страните по делото и неучастващо по делото лице в обем
,както следва:
Ищците Р. Д. Е. и Ц. А. Е. са съпрузи, сключили граждански брак на
дата 24.04.1993 год.-така извършената от първоинстанционния съд проверка в
Национална база данни“.
Д.Д. М. и М. Т. М. са продали на своя син Т.М. М. с договор от дата
22.02.1988 год. ,сключен с нотариален акт № 138 т. І д.№ 351/1988 год.
собствения си недвижим имот: дворно място с площ от 170 кв. м.,
представляващо идеални части от дворно място, цялото от 470 кв. м.
,включено в пл.№ 4058 кв.81 по плана на гр. Д., заедно с две стаи, кухня
,салон и гараж, разположени в южната част на масивната жилищна сграда.
Съпрузите Д.Д. М. и М. Т. М. са продали на своята дъщеря Д.М.Г. с
договор от дата 27.12.1994 год. ,сключен с нотариален акт № 146 т.ХІІІ д.№
4804/1994 год. собствения си недвижим имот: дворно място с площ от 300 кв.
м., представляващо идеални части от дворно място, цялото от 470 кв. м.,
съставляващо пл.№ 4658,кв.81 по плана на гр. Д., ведно с построената в него
полумасивна къща за живеене от две стаи и салон.
Съпрузите Д.М.Г. и С.В.Г. и съпрузите Т.М. М. и Д. К. М. са продали
на ищеца Р. Д. Е. , по време на брака му с Ц. А. Е. с договор от дата
08.10.2003 год. ,сключен с нотариален акт № 187 т.ІХ рег.№ 15562 д.№
1659/08.10.2003 год. на нотариус Ю.Д. с рег.№ *** на НК, вписан в Службата
по вписванията гр. Д., с вх. рег.№ 10258/2003 год. ,АКТ № 129 т. 22,д.№
4902/2003 год. ,собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Д. ,ул. “Р.*
урегулиран поземлен имот на площ от 316.50 кв. м. в идеални части от имот
,целият на площ от 470 кв. м., ведно с построената къща от две стаи и салон
на площ от 54 кв. м. и гараж на площ от 16.50 кв. м., урегулиран в парцел І ,с
пл.№ 4658 в кв.3.
По силата на нотариален акт № 142 т.ХІV рег.№ 19526 дело №
2587/15.11.2004 год. на нотариус Ю.Д. с рег.№ *** на НК, вписан в Службата
4
по вписванията гр. Д., с вх. рег.№13316/2004 год. ,АКТ № 116 т.ХХХІ дело №
6883/2004 год. и въз основа на постановление за обстоятелствена проверка от
15.11.2004 год. и на основание чл.483 от ГПК е било признато правото на
собственост на Р. Д. Е. върху недвижим имот, находящ се в гр. Д. ,ул. “Р.* , а
именно :жилищна пристройка със застроена площ от 12 кв. м., построена
върху собствено дворно място, в което собственика участва с 316.50 кв. м.,
като цялото е на площ от 470 кв. м., урегулирано в парцел І ,с пл.№ 4658 в
кв.3.
Д.М.Г. и С.В.Г. са съпрузи ,починали съответно на дати 23.07.2021 год.
и 29.10.2015 год. ,като техен наследник по закон (низходящ от първа степен)
е Р.С.Г. -така удостоверения за наследници изх.№№ 5540 и 5541 от
05.12.2022 год. на Община гр. Д..
Съобразно документите ,описани в представените от страните договори
,съпрузите Т.М. М. и Д. К. М. също са починали ,съответно на дати 11.02.2014
год. и 14.12.2019 год.
Д. К. М. е дарила на дъщеря си М. Т. М. с договор от дата 27.08.2014
год.,сключен с нотариален акт № 179 т.VІ ,рег.№ 8470 на Р.П. помощник-
нотариус по заместване при нотариус Ю.Д. с рег.№ *** на НК, вписан в
Службата по вписванията гр. Д., с вх. рег.№7916/27.08.2014 год. ,Акт № *** т.
ХVІІІ, дело № 3367/2014 год. собствените си 4/6 ид.ч. от следния съсобствен
недвижим имот ,представляващ жилищна сграда-еднофамилна с
идентификатор 72624.626.4658.5,със застроена площ от 65 кв. м. на един
етаж, състояща се от две стаи, кухня и салон, разположени в южната част на
масивната жилищна сграда , ведно със 153.50 кв. м. в идеална част от
поземлен имот с идентификатор 72624.626 .4658,целият на площ от 477 кв. м.
с № по предходен план 4058 в кв.81.
С договор от дата 12.07. 2021 год. ,сключен с нотариален акт № 21 т.ІV
рег.№ 3527 д.№ 410/2021 год. на Р.Г. с рег.№ *** на НК, вписан в Службата
по вписванията гр. Д. с вх.рег.№ 5524 /12.07.2021 год. ,АКТ № 17 т.ХV дело
№ 2629 ,Т. С. Ж. е продал на М. Т. М. собствената си 1/6 ид.ч. от недвижим
имот ,находящ се в гр.Д.,ул.“Р.* , а именно еднофамилна едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 72624.626.4658.5,със застроена площ от 65
кв. м. на, ведно със 170 кв. м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор 72624.626 .4658,целият на площ от 470 кв.м. по документ за
5
собственост , а по скица 477 кв. м. с № по предходен план 4058 в кв.8.
Договорът за покупко-продажба е консенсуален и транслативния ефект
по сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците в нея.
Договор за продажба на недвижим имот от дата 08.10.2003 год. е сключен от
продавачите :1./ съпрузите Д. и С. Г. и 2./съпрузите Т. и Д. М.и като
съсобственици ,а притежаваните части, с които всяка една от съпружеските
двойки се разпорежда не е показана ,т.е. по правилото на чл.30 от ЗС ,следва
да се счете, че те са равни. Вещноправния ефект на облигацията по договора
за покупко-продажба на недвижим имот възниква в патримониума на
договорящия купувач Р. Д. Е. , по време на брака му с Ц. А. Е., а
отчуждителния ефект и до размера на по ½ ид.ч. ,равняващи се на по 158.25
кв.м. от общо отчуждените 316.50 кв. м. в патримониума на двамата
продавачи- съпрузите Д. и С. Г. и Т. и Д. М.и .По силата на договора за
продажба от 27.12.1994 год., Д.М.Г. е придобила от своите родители дворно
място с площ от 300 кв. м., представляващо идеални части от дворно място,
цялото с площ от 470 кв. м. След извършеното от нея съвместно със съпруга й
С. Г. в полза на ищеца разпореждане ,обект на тяхно притежание е останало
правото на собственост върху 141.75 кв.м. в идеални части от дворното
място, преминало впоследствие по наследяване в полза на низходящия им от
първа степен. Синът на съпрузите Д. и С. Г. -Р. С. Г., ЕГН ********** не е
конституиран като страна по делото ,въпреки че такова искане ищецът е
направил с молба рег.№ 17881/17.10.2022 год.
След като в производството по чл.32 ал.2 от ЗС , всички
съсобственици са задължителни необходими другари, постановяване на
решение №220 /20.03.2020 год. по гр. д.№ 20213230102259/2021 год. на
Районен съд Добрич за разпределение ползването на съсобствен недвижим
имот без участие на един от тях като страна е недопустимо и основание за
неговото обезсилване при обжалването му от въззивният съд.След като се
установява,че по силата на договор от дата 12.07. 2021 год. , Т. С. Ж. не
притежава каквито и да е права в имота и въззивната жалба не се поддържа в
частта ,насочена срещу отхвърлянето на претенцията срещу него,в тази му
част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно отговорността за разноските:
Разноски на страните не следва да бъдат присъждани в настоящото
6
производство .
С акта на въззивния съд производството приключва без да бъде
окончателно прекратено или разрешено по същество с отхвърляне или
уважаване на претенцията ,в който случай възниква отговорността за
разноски. Делото се връща на първоинстанционния съд , като направените
разноски следва да бъдат съобразени при повторното му разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл.270 ал.3 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №220 /20.03.2020 год. по гр. д.№ 20213230102259/2021
год. на Районен съд Добрич и ВРЪЩА делото на първоинстанционния
Районен съд Добрич за ново разглеждане с участието на задължителния
необходимия другар Р. С. Г., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7