Решение по дело №2206/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260032

гр. Горна Оряховица, 19.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:   

                                       

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2206 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.34 ЗС – във фазата по извършване на делбата.

С постановеното по делото решение № 284/18.09.2020 г., влязло в сила на 17.10.2020 г., е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот ­– дворно място, находящо се в гр.Горна Оряховица, ул.”Г.Г.” № 4, с площ от около 300 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІІ-1375, в квартал 205 по плана на град Горна Оряховица, заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ около 150 кв.м., второстепенна постройка с площ около 12 кв.м. и навес с оградни стени, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представлява поземлен имот с идентификатор 16359.514.1375, с адрес гр.****************, с площ от 298 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); номер по предходен план: 1375, квартал 205, парцел II, при съседи 16359.514.1357; 16359.514.1373; 16359.514.1374; 16359.514.7086, а построените в имота сгради – сграда с идентификатор 16359.514.1375.1, със застроена площ от 133 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор 16359.514.1375.2, със застроена площ от 105 кв.м., на един етажа, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, между В. И.С., К.Р.Г. и Т.Г.И. при равни квоти в съсобствеността – по 1/3 за всеки от съделителите.

И тримата съделители поддържат, че имотът следва да се изнесе на публична продан като неподеляем. Съделителят К.Г. възразява срещу искането на съделителя В. С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, защото инициативата за делба била нейна, а поведението на ищцата било недобросъвестно – не давала отговор на предложението за изкупуване на дела, но се снабдила с документи и завела първа иска. Съделителят В. С. възразява за прекомерност на заплатения от К.Г. адвокатски хонорар.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, В. С. предявява срещу К.Р.Г. и Т.Г.И. претенции по сметки, основани на твърдения за извършени в съсобствения имот ремонт на покрив и почистване. Сочи, че през 2016 г. е извършила частичен ремонт на покрива на жилищната сграда, състоящ се в демонтаж на стара покривна конструкция, направа на нова покривна конструкция, тръбно-фасадно скеле, разпокриване на керемиди и почистването им, доставка и монтаж на ледена обшивка по покрив, обшивка улами с поцинкована ламарина и покриване на стари керемиди с подмяна на счупените на обща стойност 4 839,28 лева, която сума заплатила със свои средства. Твърди още, че в годините от 2015 г. до 2018 г. е заплатила извършване на почистване на двора от обрасла трева и клони, от съборения сайвант и от падналите от него тухли и цигли, като това почистване е било наложително, защото никой не живее в имота и сайвантът се е съборил сам през този период. Претендира всяка от другите две съделителки да й заплати по 1 613,09 лв. – пропорционална на притежаваната идеална част от имота стойност на извършения разход за ремонт на покрив през 2016 г. и по 611,65 лв. – пропорционална на притежаваната идеална част от имота стойност на извършения разход за почистване на двора, от които 56,66 лв. за 2015г., 91,66 лв. за 2016 г., 215 лв. за 2017 г. и 248,33 лв. за 2018 г.

Съделителят К.Г. счита предявените претенции за неоснователни. Оспорва в имота да са извършени описаните ремонтни работи на покрива и почистването на двора, като твърди, че описаните работи са извършвани в съседния имот на ул.“Г.Г.“ № 6, който също е собствен на ищцата. Счита извършените разходи за недоказани с ангажираните доказателства, като изрично оспорва представените за това писмени документи. Сочи, че твърденията за ремонт на покрива противоречат на установеното от вещото лице състояние на жилищната сграда.

Съделителят Т.И. признава, че почистванията са извършени, но заявява, че не знае за ремонта на покрива. Уточнява, че ремонт е правен на съседната къща, която била съсобствена само между тях. Счита, че е невъзможно керемидите да се откраднат от покрива.

 

Съдът, след съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По извършване на делбата:

Във фазата на извършването на съдебната делба съсобствеността между лицата, имащи право на дял от имотите, допуснати до делба при квотите, определени с влязлото в сила решение по чл.344 ГПК, се прекратява чрез способите по чл.349 ГПК, чл.352 ГПК, чл.353 ГПК или чл.348 ГПК. При избора на способ за извършване на делбата, приоритет следва да има онзи, който ще осигури на всеки съсобственик получаване на реален дял от съсобственото имущество, а само по изключение – когато имотът не може да се раздели удобно, той се изнася на публична продан (арг. от чл.69, ал.2 ЗН).

Нито един от съделителите не е поискал имотът да му бъде поставен в дял на основание чл.349 ГПК, а изборът измежду останалите способи зависи от поделяемостта на делбения имот.

Съгласно заключението по задача № 2 на приетата по делото съдебно-техническа експертиза делбеното имущество е неподеляемо. Не е възможно разделянето на дворното място при спазване на изискванията за лице и повърхност. Неподеляема се явява и жилищната сградата. Съгласно заключението тя има два входа – от откъм улицата и откъм двора. Състои се от един жилищен етаж, в който са разположени входно антре с 5 стъпала, вестибюл, три стаи, килер, стълбищна клетка (коридор и стълбище), кухня, баня-тоалетна и тераса. Над част от етажа са разположени две тавански стаи, едната от които – преходна и тераса, а под югоизточната част на сградата бил разположен частичен сутерен – изцяло вкопан от север и полувкопан от юг, състоящ се от коридор със стълбище и три помещения. С оглед установеното разпределение и функционално предназначение на помещенията, в сградата не могат да се обособят две или повече жилища по смисъла на чл.40, ал.1 ЗУТ. При изслушването на експертизата вещото лице допълва, че дори и чрез преустройство, в сградата не могат да бъдат обособени нито две, нито три жилища. Уточнява, че сутеренът не може да се използва за жилище, защото е вкопан в терена, а на таванските стаи няма ВиК инсталация, поради което те също не могат да имат характеристика на жилище. Сградата на допълващото застрояване, разположена в дворното място, е съборена, като от нея е останало едно помещение, което е полуразрушено. Предвид липсата на възможност за обособяване на реални части от имота, не е възможно делбата да се извърши така, че всеки от тримата съделители да получи самостоятелен дял от делбеното имущество. Неподеляемостта на имота налага приложение на способа по чл.348 ГПК – изнасяне на публична продан.

В заключението по задача № 1 от експертизата, вещото лице е установило, че пазарната стойност на делбеното имущество, е общо 81 620 лв., от която стойността на дворното място – 17 650 лв. и на жилищната сграда – 63 970 лв. Останките от обслужващата сграда не са оценени, тъй като същата не подлежи на възстановяване. Вещото лице е изчислило пазарната стойност на имота въз основа на два метода – на вещната стойност и сравнителния метод. И при двата използвани метода вещото лице е взело предвид, че съществуват изградени ВиК и електрическа инсталации, но те не са действащи, като съответно е намалило стойността на сградата при и определяне на вещната стойност, а при сравнителния метод вещото лице е коригирало пазарните аналози с нарочен коефициент за съответствие, привеждащ офертата към констатираното състояние на жилищната сграда. При изслушването на експертизата, вещото лице на няколко пъти настоя на това, че при оценката е съобразено, че инсталациите са негодни, като тези данни е получила от В. С.. Посочи, че е събрала информация за това, защото пукнати/изгнили тръби или прекъснат кабел, които са посочени пред вещото лице и поддържани пред съда при изслушването, са скрит вид работа и при оглед не могат да се установят. При това положение възраженията на същата съделителка, че този недостатък не е взет предвид се явяват неоснователни, защото заключението почива именно на информацията, получена от нея. Необосновано и бланкетно е възражението й относно пазарните аналози. Видно от таблица № 3 вещото лице е ползвало общо 8 аналога за продажни оферти на имоти със сходни характеристики и при изслушването подробно обясни показателите, критериите и начина, по който те се привеждат към оценявания имот. По отношение на възражението, че сутеренът следва да се нарича маза, е достатъчно да се отбележи, че вещото лице изясни понятията, както и че оценката не би се повлияла от използване на различен термин.

С оглед изложеното, процесният имот делбата следва да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан, като се постанови съделителите да получат равен дял от стойността му предвид равенството в квотите на съсобствеността.

 

По сметните претенции:

В. С. е предявила искане К.Г. и Т.И. да бъдат осъдени да й заплатят всяка по 1 613,09 лв. – съответната на дела от съсобствеността стойност на разходите, които тя е направила през 2016 г. за извършен ремонт на покрив. Понеже претенцията се основава на твърдения, че вида и характера на ремонта са предпазили сградата от погиване (т.е. извършени са необходими разноски), няма никакво значение дали те са сторени с или без знанието или съгласието на останалите съсобственици, защото тяхната дължимост е проявление на принципа, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на вещта съобразно дела си, съответно – на недопустимост на неоснователното обогатяване. По тази причина, макар и житейски оправдани и логични, възраженията на Т.И. за липса на уведомяване за ремонта, са отнапред неоснователни.

Показанията на свид.Н. – съсед на имота, установяват, че през 2016 г. покривът течал и липсвали керемиди. Без значение е причината за липса на керемиди – дали са откраднати или са паднали поради неподдържане или амортизация на необитаемия имот. Няма основание да не се даде вяра на показанията в тази част, доколкото свидетелката изясни, че е била поканена в къщата от В. С., защото двете решили да извършват ремонт едновременно, съответно лично е възприела състоянието на имота (определяно от нея на няколко пъти като „пълна леш“). С оглед посоченото съдът приема, че преустановяването на течовете е било необходимо за запазване на жилищната сграда от продължаващо увреждане и бъдещо погиване. Ирелевантно е дали и защо е извършван последващ ремонт през 2018 г., тъй като за разлика от подобренията, за основателността на тази претенция няма значение дали резултатът към момента съществува, ако имуществото е запазено от погиване.

Свид.Н. установява, че през същата 2016 година в имота имало майстори и в продължение на около 20-30 дни те ремонтирали покрива, за което монтирали скеле откъм улицата. Свидетелката видяла, че при този ремонт били махани керемиди от покрива. Тези работи очевидно могат да се възприемат от свидетелката поради съседството на нейния имот, но извън тях извършването на ремонтните работи, изброени от Н., не може да се приеме за доказано. Свидетелката посочи, че е наясно в какво се състои един ремонт на покрив, тъй като и тя е правила такъв и изброи съответните дейности. Изясни, че знае, че именно такива дейности са извършени в делбения имот през 2016 г., защото ищцата й споделила във връзка с едновременно течащите ремонти. Това е и единственият начин свидетелката да знае, че майсторите са установили изгнили чамови летви и счупени керемиди. Тъй като в тази част показанията възпроизвеждат твърдения на предявилия претенцията съделител за изгодни нему обстоятелства, съдът няма основание да ги кредитира. Ремонтът в сочения обем и обхват не би могъл да се установи и от констативно-съобразителната част на експертизата, доколкото тя единствено сочи, че покривът е многоскатен, с дървена конструкция, покрит с цигли, а конкретна задача относно твърдените работи не бе поставена от В. С..

Описанието на ремонтните работи в представения протокол – неподписан от ответниците по претенцията частен свидетелстващ документ, не може да им се противопостави с материална доказателствена сила за отразените в него факти. Той е оспорен като антидатиран, подправен (по отношение на адреса) и неверен (по съдържание) и съдът дължи преценката му с оглед всички доказателства по делото. Протоколът, а и фактурата, имат достоверна дата по отношение на К.Г. и Т. И. – 26.03.2017 г., датата на смъртта подписалата документите праводателка на В. С. по универсално наследствено правоприемство Г.К. (чл.181, ал.1, предл.2 ГПК). Понеже съдът е обвързан да приеме, че тези документи са съставени преди или най-късно на датата на настъпването на смъртта, обсъжданите протокол и фактура няма как да касаят ремонта от 2018 г., нито ремонта на съседната къща (извършен пак през 2018 г. съгласно свидетелските показания). Независимо от горното, за двете съделителки документите и обективираното в тях са действие /сделка/ между трети лица – нито ги ползват, нито им вредят. По тази причина предявилата претенцията съделителка не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да го приеме за осъществен само въз основа на писменото доказателство. В случая, макар ангажираните свидетелски показния да установиха извършване на два вида работа от претендираните – монтиране на скеле и разпокриване на керемиди, претендиращият заплащане съделител не установи стойността на тези ремонтни работи и заплащането й. Свид.Н. посочи, че не знае стойността на ремонта, а единствено, че В. С. е наела майстори, което съгласно представените от самата съделителка документи, не отговаря на истината – договорът е сключен с майка й. Тъй като единствените ангажирани доказателства за стойността на ремонта и факта на плащането бяха оспорените частни документи, подписани от Г.К. и представител на „Строително-търговска кантора“ ЕООД, тази надлежно указана в доклада материалноправна предпоставка за уважаване на претенциите, остана недоказана. Това предпоставя неоснователност на двата иска за заплащане на разноски за ремонт на покрив.

 

Другите два предявени иска – за заплащане на сумите, платени за почистване на имота, също намират правното си основание в чл.30, ал.3 ЗС, защото се твърди спестяване на разход, поради поемането му изцяло от една от съделителките.

Свидетелката М. установява, че е работила в процесния имот всеки месец, заедно със сина си и друг роднина. Работата била чистене на двора, на счупени стъкла и части от съборен пещник /външна пещ/ и изхвърляне на боклуци. Свидетелката установява, че е почиствала къщата от много години – откакто никой не живее в нея. За извършваната работа В. С. й заплащала различни суми – между 40 лв. и 60 лв. на месец, или 450 лв. – 700 лв. на година. Сочи, че за плащането съделителката й издавала „фактура“. При предявяване на разписките за извършени плащания (попълнени върху бланки на разходни касови ордери), свидетелката заяви, че не може да чете и не може да каже дали фигурира някъде нейния подпис.

Част от представените от В. С. разписки касаят различни от заявените и претендирани по този иск дейности. Такива са разписките за плащане за наем на контейнер за строителни отпадъци, чистене на таван и на етаж, остъкляване на прозорци, ремонт на покрив, поради което те няма да бъдат обсъждани. По отношение на останалите важи казаното по-горе касателно протокола и фактурата. Те не се ползват с материална доказателствена сила срещу страните, на които се противопоставят, а свидетелката, макар и да е страна по част от тях, е в невъзможност да потвърди съставянето им поради своята неграмотност. Съдът счита, че частният документ, подписан от лице, което не може да чете, не носи дори и формална доказателствена сила, тъй като не може да съставлява доказателство, че именно отразеното в документа е изявление на лицето, посочено за автор. Така обсъжданите разписки между В. С. и В. М. съставляват единствено изявление на самата страна, че е заплатила парични суми на вписаното основание. Понеже това изцяло я ползва, по принцип не би могло да се противопостави на насрещните страни.

Тяхното процесуално поведение, обаче, е различно и въз основа на него фактическото положение може да бъде установено (доказано) за всяка от двете претенции различно. Основание за това е, че по сметните претенции, предявени в делбеното производство, насрещните страни не са задължителни необходими другари, а отговарят поотделно. К.Г. оспорва извършването на разхода. Съставените за него писмени доказателства са й непротивопоставими, а свидетелските показания установяват неопределена по време, вид и цена работа, при което пълно и главно доказване на претенцията срещу нея няма как да бъде прието за успешно проведено. Съделителката Т.И. признава, че е извършван твърдения от ищцата ремонт и заявява, че знае за него. Това признание не ангажира и не влияе върху положението на К.Г. по посочените горе съображения. Преценено по реда на чл.175 ГПК, признанието се явява подкрепено от свидетелските показания на М.. Различното третиране на тези показания в двата случая е основано на това, че по първият обсъден иск то е призвано да докаже пряко факта на почистването, в т.ч. вид, време и цена, а във втория случай – само да бъде индиция, че признанието е истинно.

Така Т.И. дължи на В. С. заплащане на съответната на нейния дял част от съсобствеността за извършеното почистване на двора от трева, боклук и строителни отпадъци. Размерът на заплатеното следва да бъде определен съобразно разписките, на които претендиращата съсобственичка се основава. Това е така, защото посочените от свидетелката суми не само са неопределени, а и са значително по-високи от претендираните. Така за 2015 г. с релевантното за претенцията основание са платени 60 лв. (на 15.11.2015 г.), за 2016 г. – общо 190 лв. (50 лв. – на 19.03.2016 г.; 70 лв. – на 21.03.2016 г.; 40 лв. – на 19.05.2016 г. и  30 лв. – на 01.09.2016 г.);  за пролет-лято 2017 г. – 350 лв. и за пролет-лято 2018 г. – 450 лв. За посоченото съобразно квотата в съсобствеността, Т.И. дължи за 2015 г. – 20 лв., за 2016 г. – 63,33 лв., за 2017 г. – 116,67 лв. и за 2018 г. – 150 лв., или общо 350 лв. Претенцията спрямо тази съделителка следва да бъде уважена в посочения размер, а в останалата част – да бъде отхвърлена.

 

В обобщение на всичко изложено, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан и Т.И. следва да бъде осъдена да заплати разходите, които е спестила за извършеното почистване на двора, съответно на нейната квота в съсобствеността – 350 лв., като в останалата част и останалите три сметни претенции бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

По присъждане на разноските:

Съгласно чл.355 ГПК, вр. чл.8 ТТРССГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4 % от стойността на своя дял, или всяка от съделителките по 1 088,27 лв. На основание чл.77 ГПК и съобразно изхода на спора по сметните претенции В. С. следва да бъде осъдена да заплати още държавна такса по отхвърлените сметни претенции – 200,43 лв. (по 64,52 лв. за всеки от двата иска за разходите за ремонт на покрива, 50 лв. по иска за разходите за ремонт срещу К.Г. и 21,39 лв. – съразмерно на отхвърлената част по същата претенция срещу Т.И.). Т.И. следва да бъде осъдена да заплати държавната такса на уважената срещу нея претенция, съразмерно на тази част, или държавна такса по претенцията от 28,61 лв. Всяка от съделителките следва да бъде осъдена да заплати и по 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение в особеното исково производство за съдебна делба, както в общото правило на чл.78 ГПК. Ответникът по иск за делба не само в случая, а и по принцип не дава повод за предявяване на този иск, а основанието му е ликвидиране на съществуващата съсобственост. Поради особеното качество на съделителите като страни в производството (обичайно определяно като ищец и ответник едновременно) няма значение кой от съсобствениците ще инициира делбата. Затова специалната разпоредба на чл.355 ГПК предвижда понасяне на разноските съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася до разноските за ликвидиране на съсобствеността – за държавните такси и други деловодни разноски (напр. възнаграждение за експертиза). Разноските за адвокатски хонорар за делбата се понасят от страните така, както са ги направили (за отговорността за разноски в делбеното производство – т.9 на Постановление №7/1973 г. на Пленум на Върховния съд, а по въпроса за адвокатския хонорар – напр. Определение № 47/29.01.2015 г. по ч.пр. д. № 6919/2014 г. на I Г.О. на ВКС). По посочените съображения исканията за присъждане на разноски за заплатени адвокатски хонорари са неоснователни, а насрещните възражения – безпредметни

В случая в делбеното производство са предявени и претенции по сметки. Съгласно правилото на чл.355 ГПК, вр. чл.78 ГПК, отговорността за разноските по тях следва да се възложи по общите правила. В случая нито една от страните не е претендирала разноски по сметните претенции, нито е представила доказателства да е сторила такива, поради което отговорност за тях не следва да се разпределя.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

Р     Е     Ш     И   :

 

ИЗНАСЯ на публична продан дворно място, находящо се в гр.**************(четири), с площ от около 300 кв.м. (триста квадратни метра), съставляващо урегулиран поземлен имот ІІ-1375 (парцел втори за имот с планоснимачен номер хиляда триста седемдесет и пет), в квартал 205 (двеста и пет) по плана на град Горна Оряховица, заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ около 150 кв.м. (сто и петдесет квадратни метра), второстепенна постройка с площ около 12 кв.м. (дванадесет квадратни метра) и навес с оградни стени, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представлява поземлен имот с идентификатор 16359.514.1375 (шестнадесет хиляди триста петдесет и девет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, хиляда триста седемдесет и пет), с адрес гр.**********(четири), с площ от 298 кв.м. (двеста деветдесет и осем квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); номер по предходен план: 1375 (хиляда триста седемдесет и пет), квартал 205 (двеста и пет), парцел II (втори), при съседи 16359.514.1357; 16359.514.1373; 16359.514.1374; 16359.514.7086, а построените в имота сгради – сграда с идентификатор 16359.514.1375.1 (шестнадесет хиляди триста петдесет и девет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, хиляда триста седемдесет и пет, точка, едно), със застроена площ от 133 кв.м. (сто тридесет и три квадратни метра), на два етажа, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор 16359.514.1375.2 (шестнадесет хиляди триста петдесет и девет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, хиляда триста седемдесет и пет, точка, две), със застроена площ от 105 кв.м. (сто и пет квадратни метра), на един етажа, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на стойност 81 620 лв. (осемдесет и една хиляди шестстотин и двадесет лева), от която В. И.С., ЕГН **********,***, К.Р.Г., ЕГН **********,*** и Т.Г.И., ЕГН **********,*** да получат равни части.

ОТХВЪРЛЯ сметната претенция на В. И.С., ЕГН **********,*** срещу К.Р.Г., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 1 613,09 лв. /хиляда шестстотин и тринадесет лева и девет стотинки/, представляваща съответна на нейния дял от съсобствеността стойност на направените през 2016 г. разходи за ремонт на покрив на жилищната сграда.

ОТХВЪРЛЯ сметната претенция на В. И.С., ЕГН **********,*** срещу Т.Г.И., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 1 613,09 лв. /хиляда шестстотин и тринадесет лева и девет стотинки/, представляваща съответна на нейния дял от съсобствеността стойност на направените през 2016 г. разходи за ремонт на покрив на жилищната сграда.

ОТХВЪРЛЯ сметната претенция на В. И.С., ЕГН **********,*** срещу К.Р.Г., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 611,65 лв. /шестстотин и единадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща съответна на нейния дял от съсобствеността стойност на направените в периода 2015 г. – 2018 г. разходи за почистване на двора.

ОСЪЖДА Т.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на В. И.С., ЕГН **********,*** сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща съответната на нейния дял от съсобствеността стойност на направените в периода 2015 г. – 2018 г. разходи за почистване на двора, като ОТХВЪРЛЯ сметната претенция в частта над тази сума до претендираните 611,65 лв. /шестстотин и единадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, или за сумата 261,65 лв. /двеста шестдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА В. И.С., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 1 288,70 лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща държавна такса по делото за делба, съобразно стойността на дела й и държавна такса за отхвърлената част от сметните претенции, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К.Р.Г., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 1 088,27 лв. /хиляда осемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса по делото за делба, съобразно стойността на дела й, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Т.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата от 1 116,88 лв. /хиляда сто и шестнадесет лева и осемдесет и осем лева стотинки/, представляваща държавна такса по делото за делба, съобразно стойността на дела й и държавна такса за уважената част от сметните претенции, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: