№ 12598
гр. С., 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.НОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110144484 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от "..." ЕООД срещу "..."
ЕАД, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
заплати на ищеца сумата в общ размер на 775, 46 лева, дължима по фактура №
**********/09.08.2021 г., представляващи непогасена част от продажната
цена за доставени стоки по неформален договор за доставка, монтаж и
настройка на устройство DVR на обект, находящ се в гр. Ч., ведно със
законната лихва от датата на подаване на завление за издаване на заповедта за
изпълнение - 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 65,48 лева, за
периода от 10.08.2021 г. до 13.04.2022 г., предвид уточнение на л. 58 от
делото.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените претенции. Оспорва и, че между страните са били налице
облигационни отношения през процесния период.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 182-ти състав, е сезиран с първоначално обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
1
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) да е налице
валидно сключен договор за доставка, монтаж и настройка на устройство
DVR на обект, находящ се в гр. Ч., изпълнение на задълженията му по
договора; 2) ищецът да е изпълнил задължението си по договора; 3) вземането
да е станало изискуемо.
Според приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза фактура № **********/09.08.2021 г. е осчетоводена
както от ищеца, така и от ответника. Включена е в дневника за покупки на
ответника. Наред с това е извършено частично плащане по процесната
фактура в размер на 156 лева, което обстоятелство не се оспорва от ответното
дружество, но се твърди, че основанието за плащане на тази сума е ремонт на
DVR устройство. Плащането е извършено от „...“ ЕАД, ЕИК: ..., с основание:
„платени от името на ..., ф - ра 973/09.08.2021“. Предвид извършеното
частично плащане, оставащото задължение по фактурата е в размер на 775, 46
лв.
Колкото до възраженията, направните от ответното дружество, че
всъщност плащането е направено от „...“ ЕАД, ЕИК: ..., следва да бъде
отбелязано още веднъж, че частичното плащане по фактурата е с основание:
„платени от името на ..., ф - ра 973/09.08.2021“. Наред с това както от
свидетелските показания на Й. Д. – главен счетоводител във „..“ ЕАД, така и
от служебна справка в търговския регистър, се установява, че едноличен
собственик на капитала на „...“ АД, всъщност е ...“ ЕАД. В тази връзка
ответното дружество навежда доводи, че е извършено чатсично плащане,
защото е направен само ремонт на DVR устройство, а не доставка и монтаж на
ново. Това възражение категорично не беше доказано, дори напротив, то беше
опровергано от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Й. Д. –
главен счетоводител във „..“ ЕАД, според които е монтирано DVR устройство,
което те вече са имали, а не е доставяно ново.
Ответното дружество твърди още, че DVR устройство е осчетоводено
като актив в счетоводството на „...“ ЕАД, а като разход в счетоводството на
„...“ АД, съобразно осчетоводяването на фактури № **********/ 28.07.2015
година и №**********/ 06.07.2015 година. Това твърдение се потвърждава от
2
експертното заключение, но предмет на настоящото производство не са тези
две фактури, а фактура № 973/09.08.2021 г. и дали ищцовото дружество е
осъществило доставка, монтаж и настройка на DVR устройство в обект в гр.
Ч..
На следващо място, настоящата съдебна инстанция приема, че след
като фактурата, независимо дали носи, или не подпис на упълномощено за
това лице, е постъпила при ответника с основание доставка, монтаж и
настройка на DVR в обект в гр. Ч., той не само не се е противопоставил на
обективираните облагаеми доставки (търговски продажби) веднага след
тяхното узнаване, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно
осчетоводен. В този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която
са обективирани всички съществени елементи на търговската продажба –
страни, обект и цена, ответникът е признал, че е сключен договор за търговска
продажба, по който в изпълнение на задължението на продавача е получил
стоката, предмет на тези продажбени правоотношения – арг. чл. 182, изр. 2
ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски книги
и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци
за установяване на търговски сделки.
Правното действие на сключените договори попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учредените по тях договорни правоотношения са
възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните
правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 327 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл.
286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две
основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост
върху описаните във фактурата стоки и да предаде тяхното владение на
купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да
получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване
се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора, и
заплащането на уговорената цена не се включват в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
3
При предаването на процесните вещи (с осчетоводяването на
процесната фактура № 973/09.08.2021 г. ответникът е признал, че стоките,
предмет на процесния договор за търговска продажба, са му предадени –
арг. чл. 175 ГПК) продавачът е изпълнил своите основни правни задължения,
породени от договорите за търговска продажба, а именно – едновременно с
предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово
определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото
на собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-
ответник. При изпълнение на насрещната престация за предаване на стоките,
предмет на договорите, правното задължение на купувача-ответник за
заплащане на цената е станало изискуемо.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за търговска
продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно
доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод
се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва,
че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да
се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. До края на съдебното дирене и пред
настоящата инстанция купувачът не установи този правнорелевантен факт,
поради което и съдът, с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, трябва да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно предявения иск е основателен за претендираната сума в размер
от 775, 46 лева.
Съгласно правилото на чл. 303а, ал. 1 ТЗ страните по търговска сделка
могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от
60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това
се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина,
ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не
накърнява добрите нрави. В случая, доколкото не е налице уговорка в
противен смисъл, а и с оглед липсата на доказателства за плащане, то ex lege,
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловен от изхода на
спора по главния (обуславящ) иск. Според съдебно-счетоводната експертиза
размерът на моратората лихва е 53,21 лв., който следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
деловодни разноски, разполага само ищеца. Последният е поискал
присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е
сторил такИ., поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъди сумата от 1480 лева, представляващи деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Решението е изготвено в срок от една година от последното открито
по делото съдебно заседание поради състояние на високо рискова
4
бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "..." АД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..., че дължи на „..." ЕООД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ...., на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 775, 46 лева, представляващи незаплатена цена за
доставка, монтаж и настройка на DVR устройство в обект в гр. Ч.,
обективирана във фактура № 973/09.08.2021 г., ведно със законната лихва от
14.06.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, както и сумата от 53,
21 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от
10.08.2021 г. до 13.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "..." АД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..., да заплати на „..." ЕООД, ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ...., сумата от 1480 лева
лева, представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до
страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5