и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 69/12.10.2004 г., постановена по НОХД №851/2003г., Районен съд – гр.Кърджали е признал подсъдимия Красимир Талев Петков, роден на 21.12.1956 в гр. Хасково, жител и живущ в гр.Кърджали, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, изп. директор на „Тракия” АД – гр.Кърджали, с ЕГН: **********, за невиновен в това, че през месец октомври 1999г. в гр.Кърджали, като длъжностно лице – изп.директор на „Тракия” АД – гр.Кърджали, присвоил чужда движима вещ – един брой мотокар, инв.№419, на стойност 2 360 лева – собственост на “Тракия” ЕАД – Кърджали, поверена му да я пази и управлява в това му качество, като се разпоредил с мотокара в интерес на ЕТ”Александър Пилев – 90”, с.Сърница, общ.Велинград, представляван от Салих Реджебов Пилев /Александър Радков Пилев/ от с.Сърница, поради което и на основание чл.302 от НПК го e оправдал по предявеното му обвинение по чл.201, ал.1 от НК. С Решение № 47 от 15.04.2005г. по внох дело № 30/2005г. Окръжен съд – гр.Кърджали е потвърдил присъда № 69/12.10.2004 г., постановена по НОХД №851/2003г. на Районен съд – гр.Кърджали. С Решение № 1081 от 27.04.2006г. Върховния касационен съд на Република България е отменил Решение № 47 от 15.04.2005г. по внох дело № 30/2005г. на Окръжен съд – гр.Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на мл. прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда била неправилна и като такава следвало да бъде отменена по реда на чл.312 и сл. от НПК. По безспорен начин на съдебното следствие се доказала обвинителната теза, представена от РП-Кърджали, както от обективна, така и от субективна страна. Безспорно по делото било установено, че подсъдимият Петков има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.”б” от НК и в това му качество му били връчени за пазене и управление всички активи на “Тракия” АД, гр.Кърджали. Установено било също от финансовия одит и експертната оценка изготвена от “Гарантстройинвест” ООД, гр.Кърджали, че към края на 2001 год. в дружеството /”Тракия”АД/ , следвало да са налице четири броя мотокари, от които три броя в цех №1 в гр.Кърджали и един брой в цех №3 в гр.Момчилград. От събраните писмени и гласни доказателства по делото следвало да се стигне до извода, че предмет на престъплението е мотокарът с инв.№419, придобит от “Тракия” АД /тогава ЕООД/ през 1993 год. от ДАП – гр.Кърджали, така както бил описан в диспозитива на обвинителния акт на РП-Кърджали. Обвинението било доказано от обективна страна: съвкупността на събраните по делото доказателства показвала по несъмнен начин, че на неустановен работен ден, през м.октомври 1999 г., подсъдимият Петков като длъжностно лице – изпълнителен директор на “Тракия”ЕАД, гр.Кърджали издал устна заповед за товаренето на мотокара /придобит през 1993 г. от ДАП – Кърджали и заведен под инв.№ 419 / на автомобил “Ифа”, с ДК № К 5301 Т, собственост на дружеството и управляван от св.Михаил Михайлов и на следващия ден бил превозен в с.Сърница, община Велинград, където се намирал цеха на св.Пилев. Там мотокарът бил разтоварен и предаден във владение на ЕТ”Александър Пилев-90”, с.Сърница, общ.Велинград и от месец октомври 1999 г. до настоящия момент инкриминираната вещ не била върната обратно в патримониума на “Тракия”АД, гр.Кърджали. От субективна страна събраните доказателства по делото показвали, че през месец октомври 1999 г., подсъдимият Петков, като длъжностно лице – изпълнителен директор на “Тракия”ЕАД, гр.Кърджали /в последствие “Тракия”АД/, съзнателно се бил разпоредил с инкриминираната вещ, която му била връчена за пазене и управление, в полза на ЕТ”Александър Пилев-90”, с.Сърница, община Велинград и по този начин намалил активите /нанесъл вреда/ на управляваното от него предприятие в размер на паричната равностойност на предмета на престъплението към датата на извършването му. Постигането на вредоносния резултат - противозаконното присвояване на мотокара, и в тази връзка излизането му от патримониума на “Тракия”АД, гр.Кърджали, била пряката цел на дееца, т.е. деянието било извършено само и единствено при форма на вината пряк умисъл. По изложените съображения счита, че постановената присъда била необоснована и неправилна и като такава следвало да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият Красимир Талев Петков да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода”, т.к. по отношение на подсъдимия не се установили нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Петков, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от защитника си – адвокат Пенчева, която моли да бъде потвърдена протестираната присъда. Алтеративно, в случай, че съдът прецени, че подзащитния й е извършил деянието, моли да се преквалифицира деянието като такова по чл. 205 ал.1 т.1 от НК и му бъде наложено наказание при условия на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, в редакцията му към деня на извършване на деянието, поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Нямало пречка деянието да бъде преквалифицирано и като такова по чл.205 ал.1 т.5 във вр. с чл.204 б.„а” от НК – присвояване в маловажен случай, и да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. На основание чл.313, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете, посочени в разпоредбата на чл.318, ал.1 от НПК /отм./, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционният съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд не са искани и представяни, настоящата инстанция приема следната фактическа обстановка: От 29.12.1997 год. подсъдмият Красимир Талев Петков заемал длъжността “изпълнителен директор” на “Тракия” ЕАД с общинско имущество – гр.Кърджали, в последствие преобразувано в “Тракия” АД, с изключение на периода 14.12.2000г. до 31.01.2001 г., когато длъжността временно се изпълнявала от Петър Георгиев Бояджиев. С Договор № 11 от 14.09.1998 г. Община Кърджали, в качеството си на собственик на 100% от капитала на “Тракия” ЕАД – Кърджали, възложила на оценителски екип на “Гарант-инвест” АД-Кърджали, в качеството му на изпълнител, изготвянето на правен анализ, приватизационна оценка, информационен меморандум, методика за водене на преговори и проект на договор за продажба на “Тракия”ЕАД – Кърджали. Изпълнителят “Гарант-инвест” АД - Кърджали от своя страна възложил на свидетелите Латунов, Железарова и Чичкова да извършат оценката на “Тракия”ЕАД - Кърджали и да изготвят доклад. За да извършат поставената им задача свидетелите през есента или лятото на 1999 г. посетили “Тракия”ЕАД и направили оглед на всички машини и съоръжения описвайки ги по представен им списък – извадка на ДМА на дружеството, като в рамките на един месец успели да опишат всички машини и съоръжения в списъка и наличните такива в предприятието. При извършения опис не била установена липса на мотокар, нито наличието на машини, включително и на мотокари в разкомплектован вид. Ако била установена подобна липса тя щяла да бъде отразена в изготвената оценка. По повод получен сигнал от полицията през 2001 г. на “Тракия”АД, гр.Кърджали бил извършен финансов одит обхващащ периода от 01.04.2000г. до 31.12.2000 г. от старши одитори от отдел “Контрол върху търговските дружества” при ТД ”АДВФК”– гр.Кърджали – Ирена Венкова Василева и свидетелят Иван Димов Назъров, който приключил с одитен доклад № Р 2003 /01 от 25.06.2001г. По време на финансовия одит била извършена проверка на наличните в дружеството, представлявано от подсъдимия Петков, дълготрайни материални активи /ДМА/, в това число и на наличните мотокари. Извършената инвентаризация на ДМА установила излишък. При проверката на мотокарите се установило, че същите нямат инвентарни номера, поради което били поставени такива, като при обхождането на цеховете, проверяващите заедно със свидетелката Маринова и още едно лице, констатирали, че единият от притежаваните от “Тракия” ЕАД - Кърджали общо четири мотокара е демонтиран и представлявал двигател и купчина железа – вила, винкели и др., за които подсъдимият Петков казал, че са от мотокар. Свидетелят Назъров констатирал при извършване на проверката, че в дружеството се ползвали части от стари неработещи машини като резервни части за други машини. За оценката на някои от ДМА били необходими специални знания, което наложило да бъде ползван лицензиран оценител, а именно свидетелят Вълчо Димитров, който следвало да оцени един от трансформаторите на проверяваното дружество, както и да извърши оценка на намерените в дружеството двигател и части, като за последните даде и заключение дали са от мотокар и от какъв тип, марка и модел. Във връзка с поставената му задача свидетелят Димитров извършил оглед в дружеството на ДМА, които следвало да оцени, и констатирал, че намерения в дружеството двигател е дизелов тип Д 3900 К, с № 342555 и бил идентичен с двигателя на друг изправен /работещ/ в дружеството мотокар. Този вид двигатели се използвали, както при мотокарите, така и при товарни камиони ГАЗ 53, каквито обаче дружеството не притежавало. Свидетелят Димитров установил в склад на дружеството наличието на части от кари – рама, лостове, от които се сглобявали мотокарите. В заключението си Димитров описал тези части, като части от кари, т.к. това било по-общото понятие и от тях можело да се сглоби както мотокар, така и електрокар. Мотокара, който бил в разкомплектован вид не бил бракуван, т.к. предприятието било в процес на приватизация и на практика това било невъзможно. Одиторите приели и описали в доклада си, въпреки липсата на цяла конфигурация, че описания двÞгател и частите от кари, са именно от заведения в баланса на дружеството четвърти мотокар с инв. № 419 и остатъчна балансова стойност 16,32 лева. В одитния доклад /т.8.1/ е отразено, че по сметка 205 – “транспортни средства” в дружеството са записани, че се водят 4 броя мотокари с инвентарни № 417, 418, 419, в цех № 1 в гр.Кърджали и с инв. № 416 – в цех № 3 в гр.Момчилград. Докладът на одиторите бил изпратен в Районна прокуратура - Кърджали и било разпоредено извършването на предварителна проверка по случая и търсенето на отговорност от лицата, похабили основно средство. В тази връзка била извършена проверка и в предприятието на свидетеля Пилев, находящо се в с.Сърница, община Велинград, и било установено, че последният притежава два мотокара, за които представил фактури за закупуването им. Едната от фактурите с №1856/30.10.1994 г. била издадена от “Ли Си Ви” ООД, гр.Разград, каквато фирма, обаче, нямало регистрирана в Търговския регистър към Оръжен съд – Разград, а посочените в нея Булстат и данъчен номер принадлежали на друго търговско дружество, а именно “Ай Си Ви” ЕООД, гр. Разград, в което дружество в дневниците му за продажби за месеците октомври и ноември 1994 г. не била включена и отразена цитираната фактура. Установено е по делото, че свидетелят Пилев, в качеството си на кредитор през 2004 г. закупил мотокар, собственост на “Тракия” АД, гр.Кърджали, срещу което дружество имало образувани изпълнителни дела чрез Агенцията за държавни вземания. От заключението по назначената на първоинстанционното производство стоково-оценителна експертиза, извършена от вещото лице - инж.Стоев, се установява, че мотокар с инв. № 419 е бил придобит от управляваното от подсъдмия дружество през 1993 г. за сумата от 37 260 лева, както и че пазарната стойност на същия към месец октомври 1999 г. възлиза на сумата в размер на 2360 лева, като заключението си вещото лице изготвило на база единствено съдържащите се в следствено дело № 223/2001 г. по описа на ОСС-Кърджали данни. От назначената допълнителна стоково-оценителна експертиза и след като вещото лице се е запознало с наличната в “Тракия” АД – Кърджали документация, същото дава заключение, че пазарната стойност на инкриминираната вещ /мотокар/ към месец октомври 1999 г. е 860 лева, като разликата обеснява с начисленото физическо износване от 1980 год., която била годината на придобиване /по документация в “Тракия”АД, гр.Кърджали/, а не 1993 г. както било посочено в следственото дело. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Тя се приема за установена от събраните гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Назъров, Димитров, Маринова, Халачева, Карамолла, Рашид, Семерджиев, Пилев, Латунов, Железарова, Чичкова, Димитрова, Начев, Иванов, заключенията на вещото лице Стоев и разпита му в съдебно заседание, както и писмените доказателства приобщени по делото, всички във връзка с обясненията на подсъдимия. Именно на базата на тези доказателства, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимият Красимир Талев Петков не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.201, ал.1 от НК – по повдигнатото му обвинение. Във връзка със задължението на съда да обсъди и анализира всички събрани по делото доказателства, следва да се отбележи, че настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Славчева, Юсеин, Кичков, Начев, Васко Иванов и Николина Белева, в частта им, в която установяват, че по нареждане на подс.Петков мотокар с инв. № 419, собственост на “Тракия”ЕАД, гр.Кърджали, е бил откаран с автомобил “ИФА”, също собственост на дружеството, управляван от св.Михаил Начев в с.Сърница, общ.Велинград и предаден на св.Пилев, като едновременно със св.Начев за с.Сърница пътувал и св.Васко Иванов, който управлявал автомобил “Бордова шкода” с ДК № К 40 41 ТВ, а в последствие в с.Сърница пристигнал и св.Мохамед Юсеин – шофьор в “Тракия”ЕАД, който видял “...че техния мотокар е там...”. На първо място следва да се посочи, че свидетелите не са единни при уточняване на момента на извършване на деяÝието. И ако този факт може да се дължи на изтеклия период от време от момента на извършване на деянието до разпита в съдебно заседние, то не може да се сподели твърдението на свидетелката Славчева, която посочва, че към момента на извършване на инвентаризацията от “Гарант-инвест” АД-Кърджали, мотокара вече не е бил наличен, като посочва, че липсата е констатирана заедно с оценителите. В оценката си, обаче, тримата оценители посочват цена на мотокара и свидетелстват, че всички посочени от тях в доклада дълготрайни материални активи са били налице и те лично са ги видяли, като не са констатирали липси. Техните показания са незаинтересовани, последователни и непротиворичиви и съдът изцяло ги кредитира. От друга страна има противоречие и в самите показания на Славчева. Първоначално тя посочва, че сигнала до полицията е даден от нея и „група колежки”, а в последствие казва, че сигналът е от директора Бояджиев. Противоречиви са и показанията на свидетеля Юсеин. В съдебно заседание от 07.04.2003г. при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, свидетелят е посочил като период на извършване на деянието – „98 – 99 г., през лятото”, като посочва, че шофьорът Начев е пътувал сам, докато в съдебно заседние от 10.03.2004г. за период на извършване на деянието посочва – „края на 1999г., както и че с шофьора при извозването на мотокара е пътувал с камиона си и свидетелят Пандев. Показанията на свидетелят Юсеин от 07.04.2003г. са приобщени на основание чл.279 ал.1 т.2 от НПК /отм./ към доказателствения материал по делото. Противоречие е констатирано и в показанията на св. Кичков, като на основание чл. 279 ал.1 т.2 от НПК /отм./ показнията му от 08.09.2003г. са приобщени към доказателствения материал. В същите той посочва, че свидетелката Славчева му е казала/напомнила/, че при проведения от нея разговор с Пилев, в който последният е потвърдил получаването на мотокара, е присъствал и той, като относно този факт е говорил с нея и в съда. Следва да се посочи също, че той не е пряк свидетел на инкриминираното деяние, а възпроизвежда факти, изцяло споделени му от свидетелката Славчева и като такива същите не следва да се кредитират. Не може да се кредитират като безспорни и доказващи деянието и свидетелските показания на свидетелката Белева. Същата посочва, че е видяла да влиза кран през двора на дружеството през 1999г. или 2000г., без да знае с каква цел, като не е видяла лично товарене на мотокар, а по – късно чула от колеги, че е товарен такъв. Свидетелката Халачева също не е пряк свидетел на деянието. Тя разкрива факти до 1998г., когато е напуснала „Тракия” АД – гр.Кърджали, които показания не се оборват от останалите доказателства по делото и не сочат на извършеното деяние. Не може да се кредитират и показанията на св.Иванов, че е пътувал заедно със св.Начев до с.Сърница. Същите се опровергават от приетия като доказателство по делото договор за наем на “Бордова шкода” с ДК № К 40 41 ТВ, анекс към него от 04.01.1999 г., от който се установява, че наетия автомобил управляван от св.Иванов е бил върнат на наемодателя – “Хидрострой-Арда” ЕООД на 30.04.1999 г., т.е. пет месеца преди инкриминирания период, и след връщането му този автомобил не е бил ползван от “Тракия”ЕАД- гр.Кърджали. В подкрепа на приетото от съда е и обстоятелството, че по делото не са събрани категорични доказателства за липсата от патримониума на “Тракия”ЕАД, гр.Кърджали на мотокар с инв. № 419 и следващата се от тази липса щета за дружеството. Правилно районният съд е преценил, че наличието на щета от липсата на инкриминирания мотокар не може да се обоснове от установеното с Прокотол № 3 за изготвяне на веществено доказателствено средство “звукозапис” от прилагане на СРС. Това е така, т.к. от проведения телефонен разговор между подс.Петков и св.Пилев във връзка с мотокар, собственост на управляваното от подсъдимия дружество, не може да се обоснове липсата на именно инкриминирания мотокар в дружеството, предвид, че такава не е установена по делото. Длъжностно присвояване по чл.201, ал.1 от НК е налице, когато деецът в качеството си на длъжностно лице присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. От обективна страна длъжностното присвояване се характеризира със следните особености: отношението на субекта към предмета на престъплението – чужди пари, вещи или ценности, връчени или поверени за пазене или управление на длъжностното лице в това му качество; предмет на престъплението могат да бъдат единствено чужди пари, вещи или други ценности; изпълнителното деяние - противозаконно разпореждане с чужди пари, вещи или други ценности. Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. По делото безспорно е установено, че подсъдимият Петков е притежавал качеството “длъжностно лице” по смисъла на цитираната разпоредба към инкриминирания период, предвид, че му е било възложено временно срещу заплащане – с Договор за възлагане от 29.12.1997 г., управлението на “Тракия”ЕАД, гр.Кърджали, с общинско имущество. Или на подсъдимия Петков му е била възложена ръководна работа в юридически обособена структура с общинско имущество, свързана с управление и пазене на чуждо имущество, която работа му придава именно качеството на “длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК. Установено е също така, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че подсъдимят именно в качеството си на длъжностно лице, е получил фактическа власт върху имуществото, активите на “Тракия” ЕАД – Кърджали, в това число и притежаваните от дружеството машини и съоръжения, като част от длъжностната му характеристика на изпълнителен директор е съхранението и управлението на имуществото на дружеството. Част от машините и съоръженията на дружеството е именно инкриминираната вещ – мотокар, заведен под инв. № 419 или за подсъдимият това е чужда вещ, поверена му за пазене и управление в качеството му на изпълнителен директор. На първо място следва да се посочи, че не е установен по безспорен начин един от елементите на обвинението от обективна страна, а именно - периода на извършване на инкриминираното деяние. Посоченият в обвинителния акт период – „месец октомври 1999г.” не се доказа по безспорен начин в настоящото производство. Не са налице писмени документи посочващи точния момент на извършване на деянието, а от друга страна свидетелските показания не са последователни в тази насока. Неизвестно как прокуратурата е установила, че деянието е извършено именно през месец октомври на 1999г., след като разпитаните свидетели посочват различни периоди от време. Така например свидетелката Славчева посочва, че през месец септември – октомври 1999г. е констатирана липсата на мотокара, а „товаренето на мотокара бе през периода август – септември – октомври на 99г.” От друга страна свидетелят Юсеин посочва, че товаренето е било „в края на 99г.” и „възможно е да е било месец септември – октомври 99г.” Свидетелката Белева дава още по – широк период – „беше 1999г или 2000г.”, докато свидетелят Кичков е категоричен, че е било „в края на август, началото на септември 1999г.”, а свидетелят Иванов – „през лятото или есента на 1999г.” От друга страна, от събраните по делото доказателства, не се установява при това по категоричен начин подсъдимият Петков като длъжностно лице, противозаконно да се е разпоредил с мотокар с инв.№ 419, собственост на “Тракия” ЕАД, гр.Кърджали, в интерес на ЕТ ”Александър Пилев – 90”, с.Сърница, общ.Велинград, представляван от Салих Реджебов Пилев /Александър Радков Пилев/ от с.Сърница, т.е. в чужд интерес, както не се установява подсъдимият да е извършил разпоредителни действия в свой собствен интерес. В тази връзка правилно е посочено от районния съд, че за длъжностното присвояване е необходимо да бъдат доказани разпоредителните действия на длъжностното лице, които е извършило спрямо предмета в свой или чужд интерес и в резултат на това разпореждане да е засегната възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него. В настоящия случай убедителни доказателства за извършени разпоредителни действия от страна на подсъдимия не се събраха. Напротив, по делото не е индивидуализирана по категоричен начин вещта, както не е установена по категоричен начин липсата на мотокар с инв. № 419 и от тази липса да е причинена имотна щета на управляваното от подсъдимия Петков дружество. От извършения правен анализ, приватизационна оценка, информационен меморандум, методика за водене на преговори и проект на договор за продажба, с обект на оценката “Тракия” ЕАД, гр.Кърджали, /към есента или лятото на 1999 г./, не са били констатирани липси от посочените машини и съоръжения в списък – извадка на ДМА на “Тракия” ЕАД, гр.Кърджали т.е. не е установена липса на мотокар с инв.№419. Такава липса не е установена и при извършения финансов одит на управляваното от подсъдимия Петков дружество, през период до 31.12.2000 г. Одитът е констатирÓл, че единият от притежаваните от “Тракия”ЕАД, гр.Кърджали, общо четири мотокара, е в разкомплектован вид и представлявал дизелов двигател с № 343555, тип Д 3900 К, идентичен с двигателя на работещия мотокар в дружеството и части от кари – рама, лостове-елементи, от които се сглобяват мотокарите. Одиторите установили и причината за разкомплектоването, а именно създадената практика в дружеството, да се ползват части от стари неработещи машини, като резервни за други, които работят. Длъжностното присвояване е резултатно увреждащо престъпление, т.к. законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, каквато в настоящия случай не се установи да е настъпила в “Тракия”ЕАД, гр.Кърджали. До този правилен извод е достигнал и районния съд въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като при противоречиви такива, решаващия съд е изложил кои възприема и на кои не дава вяра и по какви съображения. По делото не се установи извършено от подсъдимия Петков деяние, което да осъществява от обективна, а и от субективна страна признаците на престъпление по чл.201, ал.1 от НК, поради което правилно подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. С оглед всичко изложено, правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимия Красимир Талев Петков не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и такова, за което да се приложи закон за същото еднакво или по-леко наказауемо престъпление, поради което и на основание чл.302 от НПК /отм./ подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.201, ал.1 от НК. При разглеждане на делото и постановяване на присъдата районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да налагат отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Предвид горното, въззивният протест се явява неоснователен, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69/12.10.2004 г., постановена по НОХД № 851/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |