№ 97
гр. гр. Добрич, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Д.
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20223200500032 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 13064/16.12.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ответника Д. СТ. Д. от град Д. срещу Решение № 580 от 29.11.2021 г. на
Добричкия районен съд по гр.д.№ 978/2021 г. , с което е уважен предявеният
срещу него от П. АТ. П. осъдителен иск за парично вземане в размер от 1 500
лева от невърнат остатък от получен заем.
В жалбата има оплакване за допуснати процесуални нарушения -
възлагане доказателствената тежест за правнорелевантните факти само на
ответника и непълно обсъждане на доказателствата. Признанието на
ответника на факта на сключен между страните договор за заем не
освобождава ищеца от тежестта да го установи и не е причина да се
презумира заемен договор като основание за получаването на сумата от
ответника, а по делото не е доказано,че то е въз основа на такъв договор.
Съдът надценил признанието на ответника и показанията на заинтересованата
в полза на ищеца свидетелка В.М., която лъжесвидетелствала, живее на
семейни начала с него от дълги години, има от него дете и съобразно
писмените доказателства и свидетелствата на И. Д. и П.П. - общи бизнеси с
1
ищеца ( последният раздава заплатите в предприятието на ЧЗС М. ).
Неглижирал и изопачил друга част, а именно показанията на свидетелите
П.П. и Е. Д.а (съпруга на ответника), установяващи факта за погасяване на
вземането чрез удръжки /спиране на част от една заплата и на цяла друга
заплата. Допуснал по искане на ищеца неотносими писмени доказателства и
възприел неправилно фактическата обстановка. Иска се отмяна на решението
и присъждане на разноски.
В отговор на ищеца П. АТ. П. от село Р., община Г.Т. жалбата се
оспорва с доводи за липса на допуснати от съда процесуални нарушения,
както е твърдяно в нея; преценяване на признатия факт за налично договорно
правоотношение с оглед всички събрани доказателства ,в т.ч. от показанията
на Д.а и П., които правилно съдът не ги кредитирал по фактите за погасяване
на вземането поради противоречието им с писмените доказателства,
неконкретност и незадълбоченост. При доказване от ищеца на всички
правопораждащи вземането факти и недоказване от ответника на връщането
на целия заем , законосъобразно съдът е постановил уважаване на иска.
Настоява се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
В отговора на исковата молба, с която е предявен осъдителният иск по
член 79,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 240,ал.1 от ЗЗД за вземане от невърнат,
изискуем на 1.12.2019 г., заем за остатъка от 1 500 лева от заетата сума в общ
размер от 2 000 лева по сключен между страните през месец януари 2019 г.
договор, ответникът не оспорил сключването на договора за заем в устна
форма : получаването на сумата от 2 000 лева и поетото от него задължение за
връщането й, но при друг уговорен падеж - до края на годината. Оспорил
съществуването на претендираното вземане с оглед възражението му, че
върнал заема с едно плащане от 800 лева и второ плащане от 1 200 лева на
датата, на която получил от ищеца – негов работодател – заплата преди да
напусне работа и със средствата от нея.
При този отговор правилно първоинстанционният съд е обявил в доклада, че
единствено спорни по делото са обстоятелствата по правопогасяващото
възражение на ответника за извършени плащания и му възложил
2
доказателствената тежест за тях.
Водените от ответника свидетели Е. К. Д.а ( съпруга ) и П.И. П. (
без родство, колега на ответника в исковия период ) посочили, че ответникът
работил „ при П. “. Свидетелят П. уговорил за себе си наемане на работа с
ищеца и затова го считал за (свой и на ответника) работодател. Работниците
на същата длъжност - механизатор в селското стопанство - получавали на
ръка по 1 300 лева през зимния сезон и до 2 000 лева през кампаниите, при
заплата, посочена в трудовия договор в размер между 600 лева – 700 лева .
Според свидетелствата на Е. Д.а връщането на заема станало, като ищецът „
спрял “ 800 лева от една заплата и цяла една заплата преди ответникът да
напусне работа между две жътви през 2019 г. Според свидетелствата на П.
първата удръжка на 800 лева била извършена от заплата за месец май или
друг месец през пролетта в присъствие на свидетеля при последователното
изплащане в тяхна полза на парите за труд. Свидетелят видял банкнотите в
ръцете на ответника, преценил, че неговите са по – малко, а и самият
ответник му казал, че П. му спрял заради заема 800 лева . След това
ответникът не си взел цялата заплата, дължима за месеца преди „
напускането“. Тя била не по – малко от 1 300 лева. В противовес на дадените
от Д.а и П. показания са свидетелствата на В.Е. М. и И. Р. Д., че ответникът
работил в предприятието на свидетелката М. като водач на селскостопанска
машина, че щецът работил на същата длъжност при нея, освен това изплащал
заплатите на работниците всеки месец. Според двамата ответникът не спазил
обещанието да върне на ищеца заетата сума от 2 000 лева. В разговор със
свидетеля Д. ответникът казал, че няма да идва повече на работа и ще върне
парите на П..
Наличието на близки отношения между себе си и ищеца свидетелката
отрекла ( „П. не ми е никакъв.“). В жалбата въззивникът поддържа ,че двамата
живеят на съпружески начала и имат общо дете, но не сочи доказателства за
тези факти. Поддържа, че имат общ бизнес и представя писмени
доказателства . От тях се установява, че за по – малко от 3 месеца ( от 27.04.
2018 г. г. до 11.07.2018 г. ) ищецът е бил едноличен собственик на капитала
на „ Валмар агро“ ЕООД, град Д. по прехвърляне на дружествен дял от
свидетелката на него и обратно и че в същия период е бил управител на
дружеството. Тези факти не сочат на общ техен интерес в търговската
3
дейност на това дружество. Твърдението на въззивника ( пак в жалбата) за
лъжесвидетелстване от М. по същите факти ( особени лични отношения и „
общи бизнеси“ ) не дискредитира само по себе си останалата част от
показанията й. Съдът може да приеме неистинност на показанията на
свидетелката само при установяването й по надлежния ред - с влязла в сила
присъда . Такава не е постановена, има само прокурорска проверка ( по
преписка № 3160/2021 г. на РП- Добрич ) съгласно писмото от ОД на МВр-
Добрич ( на л.61 от делото на ДРС). Доказателствата , в т.ч. от показанията на
М. , подлежат на съвкупно обсъждане.
Съгласно извлечението от регистъра на трудовите договори ( на л.56 от
делото на ДРС ) и констативни протоколи, издадени межу 27.06.2019 г. и
12.07.2019 г. ( на л. 68 – 79 ) в периода 18.06.2018 г. – 17.07.2019 г.
въззивникът – ответник е работил по трудово правоотношение с ЧЗС В.Е. М.
като водач на селскостопанска машина срещу основна заплата от 688 лева (
според фиш за м. юни 2019 г. на л.80 ) . За месец юни 2019 г.,предхождащ
дисциплинарното уволнение на ответника на 17.07.2021 г. , му е начислено
възнаграждение в размер 712,77 лева и в размер от 553,09 лева след удръжки
от 159,68 лева за социално и здравно осигуряване и данък по член 42 от
ЗДДФЛ, което е получил срещу подпис. Обратно на посоченото в жалбата
тези писмени доказателства са относими към фактите за погасителния способ.
Те оборват твърдението в отговора, че ищецът бил работодател на ответника .
Приспадането ( „ спирането“ ) на суми от трудовото възнаграждение на
работника е близък до прихващането способ за погасяване на насрещните
вземания на работника и работодателя един към друг до размера на
удръжката. Удръжката от заплатата на работника за вземане срещу него,
което не е на работодателя , а на трето лице, няма правопогасяващо действие.
Няма пречка работникът да се подпише ( на фиш или ведомост за
заплати ),че е получил дължимото трудово възнаграждение и с негово
съгласие фактическият платец , който е негов кредитор, да задържи
средствата от заплатата в изпълнение на задължението му. Показанията на
свидетелите на ответника за „ спиране“ на част от една заплата и на цяла
друга заплата насочват към изпълнение по член 75 от ЗЗД . Но по фактите за
плащанията ответникът не е провел пълно и главно доказване. Свидетелката
Д.а ( съпруга ) няма непосредствени възприятия за тях, а възпроизвежда това,
4
което й е казал ответникът и освен това не е установила кога са извършени
плащанията. Свидетелят П., който има непосредствени непълни възприятия за
един от фактите ( първото плащане ), е бил колеблив за времето, в което е
осъществено и не е видял колко точно от заплатата е останала при П.. Не е
бил очевидец на фактите за оставянето на „ последната заплата“ и за размера
на оставените средства . Свидетелствата им ,че на ответника е дължимо
възнаграждение в размер, достатъчен да обезпечи плащания от 800 лева и
1 200 лева , не са убедителни с оглед писменото доказателство- фиш за
уговорена основна заплата от 688 лева и за близката до нея чиста сума за
получаване.
Приетото от първоинстанционният съд, че не са доказани фактите по
правопогасяващото възражение на ответника, съответства на обективното
съдържание на събраните по делото доказателства. Правният му извод, че
ищецът има вземане за част от заетата сума в размер от 1 500 лева , което е е
изискуемо ( и с оглед твърдения от ответника по – късен падеж ) и
непогасено, е правилен. Обжалваното решение , с което искът е уважен,
следва да се потвърди, като на въззиваемия се присъдят сторените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
300 лева .
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 580 от 29.11.2021 г. на
Добричкия районен съд по гр.д.№ 978/2021 г.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН: ********** от град Д., ЖК „ Д.“ ,** да
заплати на П. АТ. П., ЕГН: ********** от село Р., община Г.Т., ул. „ Д.*
сумата от 300 ( триста ) лева разноски за въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6