№ 14767
гр. София, 06.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110128947 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват следните
вземания от Х. С. Н.: за сумата от 1516.89 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 3, находящ се в гр. София, ...., сумата от 150.70 лева, представляваща обезщетение за
забава върху тази цена, дължимо за периода от 18.03.2019г. до 23.04.2021г., сумата от 22.62
лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2019г. до м. 04.2020г. услуга
дялово разпределение, както и сумата от 2.79 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху тази цена за периода от 31.08.2019г. до 23.04.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 13.05.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 26545/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
1
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения
ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове като недопустими, доколкото
между него и ищцовото дружество не съществувало каквото и да е облигационно
отношение, като счита в тази връзка, че от приложените по делото доказателства не се
установявало качеството му на собственик или ползвател на имота. В условията на
евентуалност същият довод се поддържа като такъв за неоснователност на исковете, като се
оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба извлечения от
сметки на ищеца, протокол от проведено ОС на ЕС, както и на договора между ЕС и
фирмата за дялово разпределение. Ответникът поддържа, че по делото няма данни да са
спазени изискванията за редовно провеждане на общото събрание на етажните собственици
и за вземане на валидни решения от същото. Подчертава, че протоколът от общото
събрание, както и договорът с „Техем сървисис“ ЕООД не носят подписите му, поради
което не го обвързват, както и че срокът на действие на последния е изтекъл. Във връзка с
претенцията за обезщетение за забава излага подробни съображения, поради които счита, че
при действието на общите условия на ищеца от 2016г. лихва за забава следва да се
начислява при липса на плащане от клиента в 45- дневен срок от издаване на общата
фактура за отчетния период, а не от изтичането му. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място за пълнота и прецизност следва да се изясни- така, както това е
сторено и с доклада по делото, че доводите в отговора на исковата молба, касаещи
съществуването между страните на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, са от значение за пасивната материална легитимация на ответника, а не за
процесуалната такава, поради което и имат отношение към основателността на исковете, а
не към допустимостта им, доколкото последната се извежда от твърденията на ищеца в
исковата молба, а в случая такива са надлежно изложени по отношение именно на
ответницата.
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
2
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от представените с исковата молба и неоспорени от името на
ответницата Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ №
77, том XI, дело № 2077/1968г., удостоверения за наследници на Венка Гергова Цацова и
Богдан Йотов Цацов, както и от Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижими
имоти № 68, том I, рег. № 3709, дело № 52/2012г. от 11.06.2012г., Нотариален акт за дарение
на 23/48 идеални части от недвижим имот № 69, том I, рег. № 3718, дело № 53/2012г. от
11.06.2012г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том I, рег. № 2743,
дело № 107/2012г. от 11.06.2012г., че след смъртта съответно на 16.06.2006г. и на
19.12.2006г. на първоначалните собственици на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ....- Богдан Йотов Цацов и Венка Гергова Цацова,
ответницата Х. С. Н. в качеството си на наследник по закон на Венка Гергова Цацова,
заместила в наследяването своя баща Статко Статков- брат на Венка Цацова, починал преди
последната, е придобила право на собственост върху 5/12 (15/36) идеални части от
процесното жилище, а впоследствие по силата на извършените от останалите наследници на
посочените лица разпоредителни сделки в полза на Х. Н. последната е придобила 21/36
идеални части от апартамента, с което е станала изключителен собственик на същия. С
оглед на това, при липсата на данни, а и на твърдения за настъпили след този момент и
преди или в хода на исковия период обстоятелства, довели до отчуждаване на правото на
собственост върху имота от патримониума на ответницата, и съобразно цитираната
дефинитивна разпоредба на чл. 153 ЗЕ следва да се приеме, че през исковия период в
качеството си на изключителен собственик на жилището Х. Н. е била потребител на
доставяната до имота топлинна енергия и като такава е материално легитимирана да
отговаря за заплащане на цената й.
В допълнение следва да се изясни, че изводът в последния смисъл се потвърждава и от
представените с исковата молба и неоспорени от името на ответницата заявление-
декларация от Х. С. Н. до топлофикационното дружество за откриване на партида за
процесния имот на нейно име, както и споразумение между главните страни в процеса от
28.03.2019г., с което ответницата е признала съществуването на задълженията за цената на
топлинната енергия за периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г., изцяло включен в исковия,
съдържащи по правната си същност извънсъдебно признание на неизгодно за длъжника
обстоятелство с правно значение, а именно съществуващо между страните облигационно
отношение по договор за доставка (продажба) на топлинна енергия до процесния имот.
В случая ответницата не е оспорила правнорелевантните обстоятелства, че процесното
жилище се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е
била топлоснабдена, както и че през релевантния за спора интервал от време ищецът е
изпълнявал задължението си по договора да доставя до жилището соченото от него
количество топлинна енергия на претендираната стойност, а фирмата за дялово
разпределение- да отчита и разпределя същата. Тези факти с правно значение се установяват
и от надлежно приобщените като писмени доказателства договор за извършване на услугата
дялово разпределение между „Техем сървисис“ ЕООД и етажните собственици в сградата, в
която се намира процесното жилище, протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в тази сграда, документите за извършвано през исковия период от „Директ“
ЕООД дялово разпределение, в т. ч. документите за извършен реален отчет в края на всеки
от двата отчетни периода, включени в процесния, носещи подписи за клиент и поради това
съдържащи извънсъдебно признание на съществуващото между страните облигационно
3
правоотношение, както и на реалното и надлежно изпълнение на задължението на
топлофикационното дружество да достави соченото от него количество топлинна енергия до
имота, както и на дружеството за дялово разпределение- да извършва индивидуален отчет
на потребения в и във връзка с имота топлинен ресурс.
Тук следва да се изясни, че без правно значение за дължимостта на цената на
топлинната енергия, както и на услугата дялово разпределение са доводите на ответника,
касаещи редовното провеждане на общото събрание в етажната собственост, на което е
взето решение за избор на фирма за дялово разпределение, валидността на това решение,
надлежното сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ от
името на етажните собственици, както и срока на действие на същия, доколкото, както бе
изяснено, от значение за основателността на исковете, имащи за предмет цената на
предоставените топлинен ресурс и услуга, са наличието на договорно правоотношение
между ищеца и ответницата, както и реалното предоставяне на стоката, респ. услугата,
които обстоятелства следва да бъдат приети за установени по изложените вече съображения.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че дължимостта на стойността на услугата
дялово разпределение в полза на ищеца, макар и същата да е извършена от трето за
материалното правоотношение и за производството лице, следва от клаузите на чл. 22 от
общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за потребление на топлинна енергия за
битови нужди, които именно са източник на процесното задължение, поради което,
доколкото коментираното вземане на топлофикационното дружество не се основава на
договор между етажните собственици и топлинния счетоводител, евентуалното изтичане на
срока на действие на този договор е ирелевантно за възникването и съществуването на
притезанието.
При тези съображения и при липсата на други доводи, касаещи възникването и начина
на формиране на стойността на задълженията за заплащане на топлинната енергия и
услугата дялово разпределение, следва да се приеме за установено възникването в правната
сфера на ищеца на вземания за цената на предоставените през процесния период топлинна
енергия и услуга дялово разпределение именно в претендираните от ищеца общи размери
съответно от 1516.89 лева и от 22.62 лева, поради което на обсъждане подлежи
своевременно релевираното от името на ответницата възражение за погасяване на тези
вземания по давност.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото от настъпването на
изискуемостта на първото включено в исковия период месечно задължение- това за м.
05.2018г., съобразно приложимите през исковия период общи условия на ищеца, в сила от м.
07.2016г., и при приложение на разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр.
44/2020г. на ДВ, до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК са изтекли по- малко от три години, каквато е
продължителността на приложимия в случая съобразно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, давностен срок.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от представените от дружеството, извършвало
дяловото разпределение в процесната сграда през исковия период, документи за дялово
разпределение, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял,
като в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което
4
в случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила
от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи, тъй като в
случая съставянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за 2018-
2019г. и за 2019- 2020г. са извършени след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-
дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 76.26 лева, представляваща част от сторените в заповедното производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 121.73
лева - част от извършените в хода на исковото производство разходи за държавна такса,
както и възнаграждение за юрисконсулт, които части са съответни на уважената част от
исковете, като в тези суми са включени и определените от съда на основание разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно отхвърлената част от претенциите в полза на ответницата на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 27.20 лева, както и сумата от 54.40 лева,
представляващи части от реално заплатените от нея адвокатски възнаграждения за
процесуално представителство и защита в хода съответно на заповедното и исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, съществуват следните вземания от Х. С. Н.,
ЕГН **********: за сумата от 1516.89 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3,
5
находящ се в гр. София, ...., както и за сумата от 22.62 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 07.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 13.05.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 26545/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, съществуват следните вземания от Х. С. Н., ЕГН **********: за
сумата от 150.70 лева, представляваща обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия, дължимо за периода от 18.03.2019г. до 23.04.2021г., както и за сумата от 2.79 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.08.2019г. до 23.04.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело №
26545/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Х. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 76.26 лева, представляваща
разноски за заповедното производство, както и сумата от 121.73 лева, представляваща
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Х. С. Н., ЕГН **********, сумата от 27.20 лева- разноски за
заповедното производство, както и сумата от 54.40 лева - разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6