Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 22.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание
на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №1269
по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление №Л-13-СЗР-15/11.10.2016г. на инж. Мирослав Димитров
Николов – на длъжност Началник на РДНСК – Северозападен район, на основание
чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с
чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и правомощията, предоставени със Заповед № РД-13-178/11.08.2014г.
на Началника на ДНСК, на арх. М.К.П., ЕГН ********** ***, изпълняващ функции на
длъжностно лице - Главен архитект на
Община Ловеч
е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.145, ал.1 от ЗУТ, чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ, чл.1,
ал.3 от Наредба №4/2001г. и чл.30 от същата наредба и е осъществил състава на
чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят М.К.П., който го обжалва в
срок и излага, че НП е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закони и моли да бъде отменено.
След подробен анализ на съставения констативен протокол, АУАН и издаденото въз
основан на него НП изтъква, че е налице несъответствие между описанието и
квалификацията на нарушението в АУАН и НП, което счита за незаконосъобразно. Твърди,
че допуснатите процесуални и материални нарушения са съществени и административнонаказателното
производство е опорочено, поради което отново моли съда да отмени издаденото
Наказателно постановление №Л-13-СЗР-15/11.10.2016г. на Началника на РДНСК -
Северозападен район инж. Мирослав Николов, с което му е наложена глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева, като незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. П.Ц. от
ЛАК, който от името на доверителя си, моли
съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Сочи, че от представения
от Административен съд - Ловеч съдебен акт – решение е видно, че приетият от
наказващия орган за незаконосъобразен и отменен от него акт, въз основа на
който е издадено НП, е бил признат за законосъобразен от ЛАС, при което
положение със съдебен акт е установено, че не е налице твърдяното в НП
нарушение. Твърди, че след като издаденият акт е законосъобразен, липсва правно
основание за налагане наказание.
Ответникът РДНСК – СЗР
гр.Враца, редовно призовани, в първото заседание се представляват от
юрисконсулт Р.Д., а в последствие от юрисконсулт Г.Л., като и двамата не се
противопоставят на искането на адвокат Ц. да се изчака решението по адм.дело
№222 в АС – Ловеч по повод жалба от арх.П. против отмяна на строителното
разрешение и ИП. До приключване на делото, ответникът не изпраща представители
и не взимат допълнително становище по съществото на спора.
От събраните по делото
писмени доказателства, от показанията на свидетелите С.М.К. и К.Б.К., от
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.08.2016г. бил
съставен Акт №Л-13 за установяване на административно нарушение от инж. С.М.К.,
в присъствието на инж. К.Б.К. срещу арх. М.К.П., който във функциите си на главен архитект на Община Ловеч е съгласувал и одобрил
инвестиционен проект (ИП) №56/23.06.2016г. по части: Архитектурна,
Конструктивна, Геодезия и ПБЗ за строеж „Работилница”, находящ се, в урегулиран
поземлен имот VII-451, 454, 602, кв.65 по ПУП-ПРЗ на с.Горан, общ.Ловеч,
обл.Ловеч поземлен имот с идентификатор 16002.68.451 по кадастралната карта, в
нарушение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба
№4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В част
„Архитектурна”, обяснителната записка не съдържа изискванията по чл.30 от
Наредба №4/2001г. за предвиденото строителство на работилница, необходими за
издаване на разрешение за строеж, за строежи V категория, съгласно Приложението към чл.1 ал.3 от същата наредба.
Посочено е, че нарушението е извършено на 23.06.2016г. в гр.Ловеч. Горното е
установено с Констативен протокол №Лч-49/01.07.2016г., съставен от служители на
РОНСК - Ловеч, след извършена проверка по чл.156 от ЗУТ за горепосочения
строеж. Прието е, че с деянието си, главният архитект на Община Ловеч арх.М.К.П.,
ЕГН ********** е нарушил следните законови разпоредби: чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ
и чл.1 и ал.3 от Наредба №4/2001г. и чл.30 от същата наредба и е осъществил
състава на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.
В акта не е вписано
възражение от нарушителя.
Въз основа на така
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на РДНСК – Северозападен район.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на
процесуалните правила по налагане на административно наказание.
В АУАН описаното нарушение е
квалифицирано по чл.144 ал.1 т.3 от ЗУТ и чл.1 и ал.3 от Наредба №4/2001г. и чл.30 от същата наредба. При
идентично описание на нарушението в НП, същото е квалифицирано като нарушение
по чл.145 ал.1 от ЗУТ, чл.144 ал.1 т.3 от ЗУТ, чл.1 ал.3 от Наредба
№4/2001г. и чл.30 от същата наредба.
Административнонаказващият
орган не разполага с правомощията да извърши такова допълнение по силата на
чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като още със съставянето на АУАН съществено е
ограничено правото на защита на нарушителя.
Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби
е една от най-съществените гаранции за правото
на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него
производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението,
за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира
доказателства и прави възражения относно констатираното административно
нарушение.
АУАН е основен процесуален акт във фазата по
установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е
равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с
неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно
да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални
изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се
установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази
функция – официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в
правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Пълното посочване
на всички виновно нарушени разпоредби, е не само формален, но и съдържателен
елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е
предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма
безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения
към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което
незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз
основа на него НП.
Константна е съдебната практика, че не посочването
и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до
ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.
Освен това посочените като нарушени текстове от ЗУТ са
бланкетни, а същността на нарушението се съдържа в чл.1 ал.3 от Наредба №4 от
21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, който текст
с Решение №640 на ВАС на РБ – ДВ бр.44 от 2017г., в сила от 02.06.2017г. е
отменен.
Не без значение е и обстоятелството, че с Решение
№59/10.04.2018 година, постановено по адм.дело №222/2016 година, Ловешки административен
съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-11-Л-1/08.07.2016г. на
Началник на РО НСК Ловеч към РДНСК Северозападен район, с която е отменено
разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти за строежа, тъй като
всички части, които са се изисквали от Наредба №4 за обема и съдържанието на
инвестиционните проекти са били налице. Следователно НП се явява и
необосновано.
С оглед изложеното, съдът приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да
бъде отменено.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №№Л-13-СЗР-15/11.10.2016г.
на
инж. Мирослав Димитров Николов на длъжност Началник на РДНСК – Северозападен
район, с което на арх. М.К.П., ЕГН ********** ***, изпълняващ функции на длъжностно лице - Главен архитект на Община Ловеч е наложена е наложена
на основание чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ
във вр. с чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и правомощията, предоставени със Заповед №
РД-13-178/11.08.2014г. на Началника на ДНСК, глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение на чл.145, ал.1 от ЗУТ,
чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ, чл.1, ал.3 от Наредба №4/2001г. и чл.30 от същата
наредба и е осъществил състава на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и НЕОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :