ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454 /20.2.2023г. год.
гр.
Пловдив,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 246
по описа на съда за 2023 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат К.О., срещу мълчалив отказ на начална на Служба по геодезия
картография и кадастър /СГКК/ – Пловдив за изменение на Кадастралната карата и
кадастралните регистри /КККР/ на с. Храбрино по заявление рег. № 01-645631/04.11.2022г.,
с което се иска нанасяне на настъпили промени за обекти: п.и 77373.3.186 с.
Храбрино, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183/2022г.
Видно от съдържанието на заявление рег. № 01-645631/04.11.2022г.,
административната услуга е регистрирана като обикновена със срок на изпълнение
до 14 дни.
Подадената срещу мълчалия отказ жалба е регистрирана в СГКК – Пловдив с вх.
№ 01-738627/20.12.2022г.
Административният орган поддържа становище за недопустимост на оспорването,
тъй като на 20.12.2022 г., след срока за произнасяне, заявлението на П. е било
удовлетворен като са нанесени промени в КР към КК на с. Храбрино. Иска производството да бъде
прекратено поради липса на правен интерес за оспорващия. Претендира присъждане
на съдебни разноски като твърди, че администрацията не е дала повод за
завеждане на делото.
В подкрепа на твърденията на административния орган се представя извадка от
КР към КК на с. Храбрино (л. 20 по делото), от които се установява, че
представеният титул за собственост от Д.П. към заявление рег. №
01-645631/04.11.2022г. е отразен по отношение на процесния недвижим имоти.
Въпреки удовлетворяването на заявлението му жалбоподателят поддържа оспорването,
тъй като към момента на подаване на жалбата е бил налице правен интерес за
търсената съдебна защита. Намира, че в настоящата хипотеза е налице оттегляне
на мълчаливия отказ, поради което административния орган следва да понесе и
тежестта на извършените съдебни разноски.
Не се формира спор по обстоятелството, че административният орган се е
произнесъл по заявление рег. рег. № 01-645631/04.11.2022г. извън срока за
извършване на административната услуга. Този факт се подкрепя и от разпоредбата
на чл. 40, ал. 2 от
Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от
кадастралната карта и кадастралните регистри /обн.,
ДВ, бр. 83 от 21.10.2016 г./, според който срокът за изпълнение на услугата –
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, е до 14 дни, който
срок по аргумент от Приложение № 1 и № 2 към чл. 7 от Наредбата се брои в
работни дни. В случаят този срок е изтекъл на 24.11.2022г. (липсват данни
органът в хипотеза на чл. 40, ал. 2, пред. 2 да е удължил периода за произнасяне),
поради което се е формирал мълчалив отказ, срещу който жалбоподателят в срок е
предприел действия за защита.
По въпроса, допустимо ли е преразглеждане (т. нар. отзив) по реда и при
условията на чл. 91 АПК от административния орган, когато жалбата срещу
издадения от него административен акт е адресирана до съда, е налице
противоречива съдебна практика. Въпреки теоретичните аргументи и в двете
посоки, от практическа гледна точка отговорът на въпроса се свежда до
съблюдаването на основния принцип за бързина и процесуална икономия, който в
хипотезата на вече образувано съдебно производство се явява обезпечен от
възможността за оттегляне на акта по реда на чл. 156 АПК. Тоест не ще се яви в
противоречие с целта на закона признаването на аналогична възможност за органа,
макар и преди стартиране на съдебната фаза. Да се приеме противното би
означавало да се счете за недействителен издаденият за заявителя позитивния
административен акт, което лишава от смисъл самото административно
производство.
В случая регистрирането на жалбата на 20.12.2022г. (подадена по куриер на дата
19.12.2022г.) и позицията на органа, че на същата дата е извършил заявените
действия по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
обосновават извод за настоящия съставна съда, че е била реализирана хипотезата
на отзив по чл. 91 от АПК. Тоест органът е издал мълчаливо отказания
административен акт, което като последица е довело до отпадане на правния
интерес на жалбоподателя, но преди това е дал повод за стартиране на съдебното
производство. При това положение се констатира, че са налице основанията по чл.
159, т. 3 и т. 4 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
съдебното производство.
Правилото на чл. 143, ал. 2 от АПК предвижда, че подателят на жалбата има
право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт. Под „оттегляне“ разпоредбата в тесен
смисъла визира хипотезите на чл. 156 от АПК, когато в хода на съдебното
производство ответникът оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде
акта, чието издаване е отказал.
Спорният в случая въпрос е има ли право на разноски подателят на жалбата
при условията на чл. 143, ал. 2 АПК, когато административният орган е
преразгледал въпроса по реда на чл. 91 от АПК като е оттеглил неблагоприятния
административен акт преди изпращане на жалбата в съда. Изрично този въпрос не е
разрешен от правилата на АПК. При това положение следва да бъде съблюдавано
основното правило, че този, чието поведение е дало повод за завеждане на дело
пред съд, отговаря за разноските. Прилагането на този принцип чрез правна
аналогия, при наличието на законодателна празнота, се явява допустимо по
смисъла на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, тъй като е налице разпоредба,
която се отнасят до подобни случаи и отговаря на целта на закона (в този смисъл
Определение № 1090 от 30.01.2015 г. по адм. дело №
15624/2014 г., шесто отделение; Определение № 5052 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3566/2019 г., VII о.; Определение № 1090 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15624/2014 г.).
Съобразно поведението си административният орган следва да понесе тежестта
на извършените от оспорващия съдебни разноски, които се доказват в общ размер
на 1260 лева, от които 1250 лева за адвокатска защита и 10 лева за държавна
такса.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.О.,
срещу мълчалив отказ на начална на Служба по геодезия картография и кадастър –
Пловдив за изменение на Кадастралната карата и кадастралните регистри на с.
Храбрино по заявление рег. № 01-645631/04.11.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 246 по описа за 2023г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия
картография и кадастър да заплати на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1260 /хиляда
двеста и шестдесет/ лева, представляващи съдебни разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок
от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: