№ 23663
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20211110144364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК
С възраженията по чл. 414 ГПК длъжниците М. К. В. и ХР. К. ХР. са оспорили
издадената по настоящото дело заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2021 г.
единствено в частта относно сумата от по 5,02 лв. за всеки от тях, представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 29.06.2021 г., поради което с разпореждане от 13.07.2022 г. на заявителя ....
са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу тях за
посочените по-горе суми (които единствено се оспорват) в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Напомнено е, че при неизпълнение
на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена в посочената по-горе част.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят не е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, заявявайки, че за него липсва правен интерес от това.
При тези данни, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 2 ГПК за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2021 г. в частта, с
която е разпоредено длъжниците М. К. В. и ХР. К. ХР. да заплатят разделно на .... сумата от
по 5,02 лв. всеки от тях, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г., тъй като спрямо
тях не е предявен установителен иск в срока по ал. 1 на същата разпоредба за посочените
суми, които единствено са били оспорени.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето
на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Също така съдът не е обвързан от искането ако адвокатът е посочил
1
конкретна сума /така определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по описа
на ВКС, IV ГО/.
В случая, с възраженията по чл. 414, ал. 2 ГПК процесуалните представители на
двамата длъжници адв. М.Л. /пълномощник на ХР. К. ХР./ и адв. К.Б. /пълномощник на М.
К. В./ са отправили до съда искане за присъждане в полза на всеки един от тях на адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, представяйки 2
броя договора за правна защита и съдействие от 18.08.2021 г., в които страните изрично са
уговорили, че последната ще бъде предоставена безплатно от всеки от адвокатите на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като доверителите им са материално затруднени лица, което
обстоятелство същите са декларирали с договорите, а адв. Л. и адв. Б. са се съгласили да
представляват клиентите си безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че
представянето на договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че
правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това –
доверителят е материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице
сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като изрично доказване, че лицето, на което е
предоставена правната защита е материално затруднено, не е необходимо – така
Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение
№ 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 395 от
9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., ТК. Нещо повече, по делото не са
представени доказателства, опровергаващи наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
В случая, принципно е налице възможност за присъждане на разноски в заповедното
производство в хипотеза на обезсилена заповед за изпълнение. Съгласно чл. 81 ГПК във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. С обезсилването на заповедта за разноски /макар и само частично/ се
слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81
ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски,
каквито пълномощниците на длъжниците своевременно са направили с възраженията си по
чл. 414, ал. 2 ГПК. Обезсилването на заповедта за изпълнение в оспорените части е
основание да се приеме, че кредиторът – заявител с действията си е довел до неоснователно
въвличане на длъжника в заповедното производство за съответната част, поради което той
следва да понесе санкционните последици на разноските чл. 78, ал. 4 ГПК.
Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което именно в чл. 7,
ал. 7 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на
длъжника в заповедното производство може да се изрази в подаването на възражение по чл.
414 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК, обжалването на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК, отправяне на искане за спиране на
изпълнението по чл. 420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските
по чл. 413, ал. 1 ГПК. По отношение на разноските на длъжника, направени в хипотези на
обжалване на актовете на съда, приложение следва да намери нормата на чл. 11 от горната
Наредба. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК също представлява вид
адвокатска защита, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАдв. и чл. 7,
ал. 2 и ал. 7 от същата Наредба. Това е така, тъй като по възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК. Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника /в този смисъл е определение № 45/23.01.2019 г. по
ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО и определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020
2
г. на ВКС, II ТО/. Изрично законът освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, което обуславя извод, че законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението. Следователно, изходът на спора относно материалното
право на кредитора не е обусловен от преценка относно обоснованост или основателност на
възражението, подадено от длъжника. Ето защо, за осъществено процесуално
представителство на длъжника в размките на заповедното производство не намира
приложение нормата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото предоставената правна защита и
съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично
предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението
следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие.
За възражението е налице образец, утвърден с Нредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване
на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на
правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за
изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника
и която съдържа указания за попълването , включително за необходимостта, когато част от
вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно в случая е, че длъжникът
чрез процесуалния си представител е подал мотивирано възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за
адвокатско възнаграждение. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т.
5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на
следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава
неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за
изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е
обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но
не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение.
Ето защо, при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение,
следващо се в полза на адв. Л. и адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на
длъжниците по делото, съдът съобрази конкретно извършените от пълномощниците им
процесуални действия, изразяващи се в подаване на възражение по образец чл. 414 ГПК,
поради което намира, че то следва да бъде определено в минимален размер от по 50 лв.,
установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата.
Следва да се отбележи, че съображенията в горния смисъл са били възприети и с
Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен
състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен
състав и Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС.
При това положение, съдът намира, че размерът на следващите се в полза на адв. М.Л.
и адв. К.Б. разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело №
44364/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, съразмерно с обезсилената част от заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2021 г. се равнява на сумата от по 0,15 лв. за всеки от
тях, която следва да им се присъди с настоящия съдебен акт.
За процесуална яснота следва да се отбележи, че с молба с вх. № 171674/17.08.2022 г.
от страна на заявителя .... е направено искане за издаване в негова полза на изпълнителен
лист за неоспорените от длъжниците суми по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
09.08.2021 г., по което обаче съдът не дължи произнасяне, доколкото 2 броя такива вече са
издадени в негова полза на 15.07.2022 г. и същите се намират в кориците на делото.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.08.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 44364/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 79 състав, в
частта, с която е разпоредено длъжниците М. К. В. и ХР. К. ХР. да заплатят разделно на
заявителя .... сумата от 10,05 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати в полза на
адв. М. ЛЮБ. ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес на кантората: .... (офис-партер), на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 0,15 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ... да заплати в полза на
адв. КР. ИГН. Б., ЕГН **********, с адрес на кантората: .... (офис-партер), на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 0,15 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4