№ 162
гр. Харманли, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200376 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Производството по АНД № 314 по описа на Районен съд – Харманли
за 2023 г. по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания е образувано по жалба от : И. К. Й., с ЕГН **********, с адрес
с.Малко Градище, ул. ***, срещу Наказателно постановление № 23-0271-
000316 от 12.04.2023г., издадено от ВПД Началник група при ОД на МВР -
Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от Закон за пътищата и
по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН; чл. 42, т.4 – 8 от ЗАНН; чл. 52, ал. 4 от ЗАНН; чл. 57, ал. 1, т. 5-7 от
ЗАНН. Според жалбоподателя АУАН бил съставен при съществени
процесуални нарушения. Актосъставителят и свидетелят не са установили
административното нарушение. Неправилна била и правната квалификация на
изпълнителното деяние. Неправилна била правната квалификация на
изпълнителното деяние като било посочено, че е загубен контрол върху МПС-
то и вместо по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, деянието е квалифицирано по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, и съответно неправилно е била определена санкцията по чл. 179,
1
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, вместо по чл. 185 от ЗДвП.
Приложен е Договор за правна защита и съдействие и се
претендиратяхното присъждане.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, се явява. Същият се представлява от адв. В. Ч. от АК –
Хасково с пълномощно по делото, който поддържа аргументите в
депозираната жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2023 г. в 01:50 часа, в с. Орешец на улица без име като
водач на лек автомобил „ Ауди” А 4, ***, управлява лек автомобил Ауди А4 с
per номер *** собственост на К.И.Д. ЕГН **********. Поради несъобразена
скорост с пътните условия и релефа на пътя губи контрол над управляваното
от него МПС минава през крака на пешеходеца И. Р. Л. ЕГН **********, с
което става причина за ПТП с пострадало лице, е извършил: Водачите не
избиране скоростта на движението съобразно с атмосферните условия, с
релефа на местността, с конкретните условия на видимост, интензитета на
движение и др. обстоятелства, за да спрат пред всяко предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението,ПТП.
С оглед на тези констатации бил съставен от св. М. Г. С. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 829315 за
нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП . Жалбоподателят подписал съставения и
предявен акт за установяване на административно нарушение, както и
получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително
в рамките на законоустановения срок от съставянето му. При издаване на
наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 179, ал.
2, пр.1 от ЗДвП наложил процесното административно наказание.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в
хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Г.
С. и свид.В. Г. Г. относно обстоятелствата, свързани със съставянето на
АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива,както и тези
2
за инкриминираното нарушение.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитания по искане на
жалбоподателя свидетел И. Р. Л., който сочи, че на 22.02.2023 г. през нощта,
към 2,00 часа дошъл И. К. от с.Малко градище,жалбоподател и започнал да
свири с колата пред дома му. Вкъщи били братовчеди му от с. Медникарово
и Г.П., който починал. Жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди
А4”, черно на цвят. Излезли навън да видят, кой свири с клаксона. Видели, че
е И. К., жалбоподател. Последният минал един път с лекия автомобил, като
минал през стъпалото на крака на И. Р. Л.,след това минал още няколко пъти,
като последният път когато минал, И. Р. Л. и майка му, Р. Л.а се отдръпнали
жалбоподателя влязъл през стената и вратата, като съборил вратата и стената
върху тях. Всичко това станало пред къщата му в с. Орешец.Когато минал
жалбоподателя през стъпалото на крака на И. Р. Л., 10 дни не можел да стъпва
на крака си,като дошла линейката,след което го прегледали в ЦСМП –
Харманли. Същите се подкрепят от представените писмени доказателства
обяснение от И. К. Й. ЕГН ********** с. Малко градище, общ. Любимец;
заверено копие на Декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от И. К. Й. от 16.03.2023 г.; заверено копие на
лист за преглед на пациент И. Р. Л. ЕГН ********** от 22.02.2023 г, издаден
от МБАЛ Хасково и заверено копие на Фиш за спешна медицинска помощ от
22.02.2023 г от ЦСМП Харманли.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства,както и с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №07 от 16.03.2023 г. се потвърждават
фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в
преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
3
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД
Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната
територия.Съгласно писмо с рег. № 272р-15862/18.07.2023г. по описа на
ОДМВР-Хасково се установява, че Х.А.А., ЕГН **********, бивш служител
на ОДМВР-Хасково, към 12.04.2023г. е заемал длъжността ВПД Началник
група „Охранителна полиция“ към РУ-Харманли при ОДМВР-
Хасково,поради което възраженията на жалбоподателя, че санкционният акт е
издаден при липса на компетентност на административно-наказващият орган
не намират опора в доказателствената съвкупност по делото.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Процесният акт за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствие на свидетеля В. Г. Г..
Представеният АУАН е в оригинал, текстът е компютърно обработен от
съставителя М. Годподинов С..В същият са положени подписите на
нарушителя И. К. Й., включително и за получаването на АУАН, поради което
не е нарушено основното право на нарушителя да разбере какво е вмененото
му нарушение и да организира защитата си, което същият е сторил
упълномощавайки си защитник участвал във въззивното производство.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган, съгласно т. 3. 9 от приложената по делото Заповед № 8121з – 1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са формата и
редът за издаването му, като по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка
с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
4
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. " Със санкционната норма на чл.
179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от
страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. "Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни
елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена
скорост – несъобразена с атмосферните условия и пр., такава, че водачът да
не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е
причинено ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора,
повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.
В случая в АУАН и наказателното постановление е описано, че
водачът И. К. Й. е управлявал лек автомобил Ауди А4 с peг. номер ***
собственост на К.И.Д. ЕГН **********, като поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия и релефа на пътя, губи контрол над управляваното
МПС, минава през крака на пешеходеца И. Р. Л., с което става причина за
ПТП с пострадало лице.
Въззивната инстанция намира, че така направеното описание на
нарушението е пълно и конкретизирано.
По делото са установени и доказани всички съставомерни признаци
от състава на нарушението, а именно:
По делото е безспорно доказано от събраните писмени и гласни
доказателствени средства, че на 22.02.2023 г. в 01:50 часа, в с. Орешец на
улица без име като водач на лек автомобил „ Ауди” А 4, ***, управлява лек
автомобил Ауди А4 с per номер *** собственост на К.И.Д. ЕГН **********.
поради несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя губи
контрол над управляваното от него МПС минава през крака на пешеходеца И.
Р. Л. ЕГН **********, с което става причина за ПТП с пострадало лице, а и за
противното не се направиха възражения. Този извод на въззивната инстанция
се подкрепя и от прочетената и приета по реда на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.283 от
НПК Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата
на чл.188 от ЗДвП от И. К. Й. от 16.03.2023 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и място при управление на лекия автомобил
водачът И. К. Й. е преминал през стъпалото на крака на И. Р. Л.. От момента,
в който поеме управлението на автомобила, до момента, в който го
5
преустанови, водачът е длъжен да владее превозното средство непрекъснато и
във всяко отношение. Неосъщественият постоянен контрол на управлявания
автомобил е самостоятелно нарушение и може да бъде реализирано с отделен
поведенчески акт или само доколкото не е налице несъобразяване с режима
на скоростта. Такива са случаите на изгубване на контрола върху
управлението поради заспИ.е, отклоняване на вниманието и разсейване, или
при други противоправни проявления, обективиращи едно недопустимо
бездействие на водача, поради различни външни и вътрешни фактори.
Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Фактите изложени в АУАН и НП
изпълват състава на съставомерните признаци на нарушението посочено от
административно-наказващия орган по чл.20, ал.2 от ЗДвП, включително и,
че ПТП е причинено предвид несъобразена скорост на движение, като при
този вид нарушение е без значение с каква скорост се е движил водачът. При
извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост, е от значение
единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, с релефа, с
конкретните условия на видимост и другите обстоятелства, посочени в
хипотезата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Всяка скорост, която не позволява на
водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този
начин е станал причина за осъществяване на пътно-транспортно
произшествие, независимо че в същото няма друг участник, е несъобразена
скорост и с това е извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В процесния
случай е констатирано, че водачът реализира ПТП вследствие несъобразена
скорост и изгубване контрол над автомобила. Ето защо, законосъобразно е
ангажирана отговорността на водача за това нарушение. За да бъде
ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 179, ал. 2
ЗДвП, не е необходимо установяването на точните показатели на
скоростомера на управлявания от нарушителя автомобил, като е достатъчно
да се прецени съставомерността на поведението му като водач на МПС,
допуснал ПТП.
Както се посочи по- горе съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ЗДвП:
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети." Безспорно се установи от свидетелските
показания на свид. М. Г. С., свид. В. Г. Г., свид. И. Р. Л., както и от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №07 от 16.03.2023 г. и
Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП от И. К. Й. от 16.03.2023 г., че жалбоподателят е управлявал
лек автомобил лек автомобил Ауди А4 с per номер *** с несъобразена
6
скорост с атмосферните условия и релефа пътя, с което става причина на ПТП
с пострадал И. Р. Л.. Тези факти безспорно определят произшествието като
ПТП по смисъла на закона, тъй като са налице "нараняване на хора".
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. на ВКС, преценката "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени
критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган
следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. Целта на ЗДвП е да се опазят животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното
придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. В този смисъл настоящия съдебен състав намира, че нарушенията на
правилата на ЗДвП не са незначителни или маловажни. Характерът на
защитените обществени отношения е свързан с опазването на живота и
имуществото на гражданите. Предвид този факт, законодателят е предвидил
наказания за всички нарушения на установените правила. Не е налице и
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
управлението на МПС се характеризира като дейност, която по своето
естество представлява източник на повишена опасност. Не са налице
обстоятелства, които да сочат, че извършените нарушения от жалбоподателя
са с по-ниска обществена опасност от останалите случаи от този род,
следователно няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът като взе предвид, че АНО е определил минималното
наказание по закон, прецени обсъждането на справедливостта на наказанието
по делото като безпредметно, тъй като е обвързан от правилото reformatio in
peus.
7
По разноските
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, според която, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, както предвижда ал. 3.
При този изход на делото не се дължи рапариране на разноските
направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по НАХД №
376/2023г. на РС – Харманли, поради което искането на жалбоподателя за
присъждането им се явява неоснователно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.2, т. 5,вр. чл. 58д,т.1
от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0271-000316 от
12.04.2023г., издадено от ВПД Началник група при ОД на МВР - Хасково, РУ
– Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, предл 1
от Закона за движението по пътищата на И. К. Й., с ЕГН **********, с адрес
с.Малко Градище, ул. *** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на
АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8