Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 461/ 15.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА Г.
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Г. канд
№216 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.С.М. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение №172/15.12.2022г., постановено по АНД
№301/2022г. на РС Димитровград. Сочи се, че решението било неправилно и
незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалните разпоредби и при съществени
процесуални нарушения, както и необосновано. При съставяне на АУАН
актосъставителят допуснал нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН – не описал
достатъчно ясно и изчерпателно нарушението и обстоятелствата, при които било
извършено, както и на чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН – законните разпоредби, които са
нарушени. При издаване на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални нарушения,
като се сочело, че нарушението е извършено в 21,35 часа, а в Талон за
изследване №082964 се сочело, че извършената проба с Алкотест Дрегер 7510 е
направена в 21,57 ч., като не било ясно защо талонът за медицинско изследване бил
издаден чак в 22,50 ч. и в него не бил посочен начинът на извършване на
изследването за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта – чрез
доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване, което нарушило
правата на наказаното лице. Липсвали данни лицето да е направило отказ да
избере един от двата начина на изследване. Твърди се също, че било допуснато
съществено нарушение, тъй като АУАН бил съставен от лице, което не присъствало
при установяване на вмененото нарушение. Излагат се съображения, че Алкотест Дрегер
7510 фабр. №ARBA 0057 преминал последваща
проверка на 19.10.2020г., като валидността на проверката била 6 месеца, т.е.
валидността изтекла на 19.04.2021г., от което се налагал извод, че Алкотест
Дрегер 7510 не представлявал годно техническо средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и не бил достатъчно детайлно
индивидуализиран, съобразно изискванията на чл.6, ал.2 от Наредба №1 от 19 юли
2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушен бил и чл.6, ал.6,
т.1 от посочената наредба. Твърди се също, че НП било незаконосъобразно и
поради допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Наказващият орган се
позовал на разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, но не цитирал за коя от двете
хипотези в случая става въпрос – тази по т.1 или по т.2, за да се подведе
същата към извършеното нарушение и да се прецени основателността и
законосъобразността на наложената санкция. Навеждат се и доводи, че при
издаване на НП били нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Не била
съобразена и нормата на чл.57, ал.1, т.9 от ЗАНН. В диспозитива на НП било
изложено, че нарушението е извършено при условията на повторност, но не бил
изяснен фактът на наложените с предишното наказателно постановление наказания и
тяхното действие, което представлявало съществено нарушение. Неправилно
наказващият орган приложил чл.174, ал.2 от ЗДвП като относима разпоредба с
оглед установената стойност на концентрацията на алкохол в кръвта и на
жалбоподателя били наложени наказания над предвидените в нормата минимални
размери. При индивидуализация на наказанието наказващият орган не взел предвид
имущественото състояние на нарушителя и не изложил мотивите си за завишения
размер на наложените санкции. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно
решение и наказателното постановление. Алтернативно се иска да бъде изменено
решението, като се намали размера на наложените наказания, като се претендират и
направените по делото разноски.
Ответникът –
Началник РУ Димитровград към ОДМВР Хасково, не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна
прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211,
ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград
потвърждава Наказателно постановление №22-0254-000198/15.04.2022г. на ВПД
Началник РУ Димитровград в ОД МВР Хасково, с което на основание чл.174, ал.2 във
вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП на А.С.М. е наложено административно наказание глоба
в размер на 1500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18
месеца за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Не са установени от
съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно
установено и доказано. Съдът е приел, че на 28.03.2022г. в 21,35 часа в гр.Димитровград,
на ул.Капитан Петко войвода, до номер 20 в посока юг, М. управлявал лек
автомобил марка Мазда 6, рег.№*******, с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. номер 0057, който
на скалата отчел 1,08 на хиляда. Това деяние било извършено повторно, защото
било в двугодишния срок от наказването му за деяние по чл.174, ал.1 от ЗДвП с
НП №21-0254-000163/26.02.2021г., в сила от 18.03.2021г. Съдът е направил извод,
че фактическата обстановка се установява от представените по делото
доказателства, които били еднопосочни. Направен е извод, че спрямо
жалбоподателя е правилно ангажирана административнонаказателната отговорност и
установеното деяние кореспондирало с приложената санкционна норма, както и не
се накърнявало правото на защита на наказаното лице.
Касационната инстанция намира решението за неправилно.
Релевантните факти, макар и установени с допустими доказателства, са
неправилно интерпретирани, като поради това е допуснат неправилен извод за
доказаност на административното нарушение.
Съгласно чл.1, ал.4 от Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, техническите средства, с които се
установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. За доказване на тези изисквания към средството за измерване, с което в
конкретния случай е установена употребата на алкохол, по искане на
жалбоподателя и след изрично указание от съда в изпълнение на разпореждането за
представяне на документ, от който да е видно, че Алкотест Дрегер 7510, инв.№0057,
е минал първоначална и последваща проверка, са представени Заповед №8121з-1186
от 13.09.2017г. – относно извършване на проверки за употреба на алкохол от
водачите на МПС с технически средства, между които е посочено Алкотест Дрегер 7510, както и се установява, че
последващата проверка на средството за измерване е със срок на валидност от 6
месеца, считано от 19.10.2020г., съгласно представения Списък от Лаборатория за
проверка на СИ рег.№3286р-48063. Допълнително съдът е указал с разпореждане от
с.з.20.10.2022г. да се представят доказателства за идентичност/съответствие на
посочения Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен №0057 /описан в АУАН и НП/ с
посочения в протокол от проверка на СИ рег.№3286р-48063/23.10.2020г., като при
изпълнението от административния орган са представени снимки на средството за
измерване със знак за последваща проверка съгласно Приложение №52 към чл.846,
т.5 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, видно от който знак годината на извършваната проверка е с последни две
цифри 22, т.е. през 2022г., а проверката важи до 04.23г. При тези безспорни доказателства въззивният съд е приел, че техническото
средство е ясно индивидуализирано и „равно на това, което е посочено в НП“,
както и че е годно за употреба, а прочитът от
жалбоподателя на писмо рег.№3286р-48063/23.10.2020г. бил изцяло неверен. Така е правилен
изводът на съда, че е използвано средство за измерване, което е годно за
употреба, доколкото е доказано, че Алкотест Дрегер 7510 е определено като
техническо средство за проверка за употреба на алкохол от водачите на ППС със
заповед на Министъра на вътрешните работи, представена след поискване от съда. Алкотест
Дрегер 7510 е СИ, което е одобрен тип. Съгласно чл.34, ал.1 от Закон за
измерванията Българският институт по метрология вписва одобрените типове средства
за измерване и допълненията към тях в регистър на одобрените за използване
типове средства за измерване, като регистърът е публичен и от него се
установява, че СИ Alcotest 7510 /тип на СИ/, Анализатор
за алкохол в дъха /наименование на СИ/, има издадени удостоверения за одобрен
тип средство за измерване Р-4812, с дата
на издаване 16-04-2009,
валидно до 16-04-2019, както и Р-4812.1 и Р-4812.2 със съответна дата на
валидност до 24.10.2028г. Но съгласно чл.38 от ЗИ СИ подлежат на
първоначални и последващи проверки на средства за измерване, които се извършват
от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, а на основание
чл.43, ал.1 и 4 от ЗИ се извършва последваща проверка на средствата за
измерване, която се удостоверява със знаци за последваща проверка, като
периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията – Заповед №616/11.06.2018г.
/т.32, определяща периодичност на проверките на анализатори за алкохол в дъха –
6 месеца. В настоящия случай въпреки указанията на въззивния съд
административният орган не е представил доказателства относно извършена
последваща проверка, с които да се установи, че към момента на проверката -
28.03.2022г., по отношение на използваното средство за измерване Алкотест
Дрегер 7510 с инвентарен №0057 е извършена валидна последваща проверка. Видно
от представеното писмо и списък рег.№3286р-48063/23.10.2020г. валидността на
последващата проверка е от 19.10.2020г. до 19.04.2021г., т.е. изтекла е преди
датата на нарушението, а съобразно установяванията от приложените снимки на
средството за измерване е доказано последваща проверка, имаща валидност за
периода до 04.23, т.е. най рано от 10.2022г., а това е след датата на
нарушение. Към датата на нарушението – 28.03.2022г., няма доказателства за
валидна последваща проверка. Относно валидността на последващата
проверка има възражение от жалбоподателя, а въззивният съд е давал и повторно
указания за представяне на доказателства в тази насока, като така е изпълнил
задълженията си пълно и всестранно изясняване на спора. Поради непредставянето
на доказателства, касаещи валидна проверка на използваното СИ, и направения
анализ на отразените в представените такива факти, то следва да се приеме за
недоказано обстоятелството, че нарушението е установено с годно техническо
средство – същото е от одобрен тип, но не валидно последващо проверено. Така при липсващите данни за валидна последваща
проверка на СИ към момента на нарушението не може да се приеме, че вмененото на
касатора административно нарушение е безспорно установено и доказано, а като е приел противното,
районният съд е постановил акта си в несъответствие със събраните по делото
доказателства, респ. в нарушение на материалния закон.
Останалите възражения в
касационната жалба настоящият състав на
съда намира за неоснователни, като споделя изложените аргументи от въззивната
инстанция по отношение на липсата на процесуални нарушения при съставянето и
издаването на АУАН и НП, както и по отношение компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, а също и по отношение
правната квалификация на нарушението и приложената санкционна норма, относима
при повторност.
По изложените съображения
решението на районният съд следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, отменящо наказателното постановление, като следва да бъде
уважено искането на касационния жалбоподател да му бъдат заплати направените по
делото разноски пред двете съдебни инстанции – общо 650,00 лева, платено
адв.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №172/15.12.2022г., постановено по АНД
№301/2022г. на РС Димитровград, като вместо него постановява.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0254-000198/15.04.2022г.
на ВПД Началник РУ Димитровград в ОД МВР Хасково, с което на основание чл.174,
ал.2 във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП на А.С.М. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 18 месеца за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на А.С.М.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски пред въззивната и касационна инстанции –
общо 650,00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
2.