№ 260144 / 20.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 448 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Д.И.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 26 - 0000170 издадено на 12.03.2021г. от Директор на РД ,,АА” – гр.Враца, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено нарушение по чл. 58, ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.
В жалба си наказаното лице оспорва законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с твърдението, че адресат на нарушението е следвало да бъде юридическото лице, от чието име и за чиято сметка е бил извършван превоза от водача, както и че случаят е маловажен. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображенията, посочени в нея. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган: Директор на РД ,,АА” – гр. Враца, редовно призован не се явява и не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 05.03.2021г. около 16:10ч. на Главен път Е – 79, при разклона за с. Трифоново, Област Монтана, жалбоподателят Д.Н. управлявал влекач марка ,,Мерцедес”, модел ,,Акрос” от категория N3 с рег.№ РВ 13 67 РТ и прикачено към него полуремарке Шмиц Каргобул СЦС 24Л1316 МБ ВАРИОС от кат. О4 с рег.№ XXXX . Водачът извършвал международен превоз на товари по маршрута България – Германия /авточасти/, видно от CMR/03.03.2021г. представящ заверено копие № *********/01.01.2017г. към лиценз за международен автомобилен превоз на товари. Жалбоподателят бил спрян от служителите при РД ,,АА” – гр. Враца инспектор Л.К. и С.Г.. Двамата констатирали, че към момента на проверката не представя валидно удостоверение за психологическа годност на водача, т.е. същото било с изтекъл срок към 19.05.2020г. Инспектор К. съставил АУАН, който бил връчен лично на водача и подписан от него без възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитания свидетел Л.К. е, че на въпросната дата и място, жалбоподателят не е предоставил удостоверение за психологическа годност на водача, като същото е било изтекло още миналата година. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като правдиви и подкрепящи се от приложената като писмено доказателство към делото Справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяване на психологически изследвания на Д.И.Н.. Поради липсата на спор по фактическите констатации, описани в обстоятелствената част на АУАН и НП съдът възприе същата като коректно отразена и подкрепена от съвкупния доказателствен материал по делото.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.58, ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие, а именно лицето не е подновило психологическото си изследване и респективно у него липсва изискуемото удостоверение за годност на водача.
От субективна страна нарушението е умишлено, тъй като от данните по делото се установява, че жалбоподателят е професионален водач на МПС, преминавал е на изискуемите тестове за психологическа годност, имал е надлежно удостоверение и въпреки това него е подновил за един сравнително продължителен период от време.
Съдът не споделя възражението на защитника, че обект на административно правна санкция е следвало да бъде юридическото лице – работодател на жалбоподателя. Правният абсурд същото да е преминало през тест за психологическа годност и да има надлежно удостоверение се препокрива с невъзможността същото да бъде водач на МПС. Напълно законосъобразно административно наказващият орган е санкционирал действителния субект на нарушението, в лицето на водача, който не носи съответното удостоверение. В случая наличието на удостоверение с изтекъл срок на валидност следва да се приравни на липсата на такова.
Не следва да бъде споделено и второто възражение досежно наличието на маловажен случай. Професионалната квалификация на водача, както и изминалия период от време, през който същият не е имал удостоверение за психологическа годност на водач обуславят високата обществена опасност на деянието, а и на дееца. (в този смисъл е и Решение № 388/16.07.2018г. по КАНД № 322/2018г. по описа на Административен съд – гр.Монтана).
Съблюдавайки санкциониращата разпоредба по чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр. се установява, че за извършеното нарушение законодателят регламентира наказание глоба в размер на 2 000 лева при първо нарушение. Наказателната норма е бланкетна и в случая препраща към подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС. Административно - наказващият орган е наложил изрично предвиденото по закон наказание, което поради строго фиксирания си размер не подлежи и на последваща редукция.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 26 - 0000170 издадено на 12.03.2021г. от Директор на РД ,,АА” – гр.Враца, с което основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗДвП, на Д.И.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за административно нарушение по чл. 58, ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: