РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 02.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на трети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11421
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Ц.Д.С., З.И.С. и М.– А.Ц.С. против „Застрахователна
компания О.“ АД чрез Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, с която са предявени
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.).
В исковата молба ищците твърдят, че на
06.08.2015 г. около 12.00 часа на АМ „Тракия“, км. 276 в района на
бензиностанция Шел, настъпило тежко ПТП между три автомобила: лек автомобил
Ситроен С4 с рег. № *******, управляван от водача П.Л., лек автомобил Пежо 206
с рег. № *******, управляван от водача Д.Д. и лек
автомобил Тойота Ярис с рег. № *******, управляван от
Ц.С.. Поддържа, че ПТП е станало по вина на водач на лек автомобил Пежо 206 с
рег. № *******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е
предприел неправилна маневра „изпреварване“ на лек автомобил Тойота Ярис с рег. № *******
като внезапно навлязъл от дясната в лявата лента на движение и препречил
пътя на по-рано предприелия маневра изпреварване Ситроен. Твърди, че в резултат
на внезапното навлизане и отнемане на
предимството на лек автомобил Ситроен той блъснал Пежо 206, което след удара се
е блъснало в Тойота Ярис. В резултат на удара лек
автомобил Тойота Ярис се е обърнала странични и по
таван и са пострадали всички пътници в него.
Поддържат, че Ц.Д.С. е получил множество счупвания на общо 9 ребра от
ляво и от дясно, които са му причинили трайно затруднение на движението на
снагата за срок повече от 3 месеца, през който период не е можел да работи,
търпял е болки и страдания и е имал социално-битови ограничения. Не бил имал
възможност да се самообслужва и бил зависим от близките си. Твърдят, че М.– А.Ц.С.
е получила удар в главата при страничното преобръщане на автомобила и е
получила черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка от средна степен,
която протекла с гадене, често повръщане, световъртежи и загуба на равновесие,
което състояние продължило близо два месеца. Твърдят, че пострадалата З.С. е
получила множество контузно-охлузи рани и наранявания
в областта на двата крака, от които изпитвала болки и страдания в продължение
на един месец. Твърдят, че в резултат на ПТП Тойота Ярис
с рег. № ******* бил тотално увреден, поради което представлява и имуществена
вреда за З.С. и Ц.С., тъй като са придобили собствеността в режим на съпружеска
имуществена общност. Твърдят, че е образувано ДП № 23 по описа на РУ на МВР.
Било образувано и производство пред Районен съд – гр. Ямбол, което било
прекратено, тъй като пострадалите са направили изявление да не бъде наказван
виновния водач на лек автомобил Пежо 206. Поддържат, че към датата на ПТП
виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, сключена с полица № 28115000982340. Молят ответникът да бъде осъден
за заплати на Ц.С. сумата от 40000 лева, на З.С. – 25000 лева, а на М.А.– 30000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 3500 лева на Ц.С.
и З.С. – имуществени вреди, изразяващи се в действителната стойност на
автомобила към настъпване на ПТП. Претендират и заплащане на законна лихва от
датата на настъпване на застрахователното събитие, както и направените по
делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищците са настъпили описаните вреди. Поддържа,
че ищците са пътували без предпазен колан. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.П.Н.и Д.Т.Д.,
както и от заключението на съдебно- автотехническа
експертиза се установява, че на 06.08.2015 г. около 12.00 часа на АМ „Тракия“,
км. 276 в района на бензиностанция Шел е настъпило ПТП между три леки
автомобила Ситроен С4 с рег. № *******, Пежо 206 с рег. № *******, Тойота Ярис с рег. № *******. Установява се, че и трите автомобила
са пътували в посока гр. Бургас, като първи удар е настъпил между лек автомобил
Ситроен и лек автомобил Пежо в най-лявата скоростна лента, като в момента на
удара лек автомобил Ситроен се е движел
в лентата, а лек автомобил Пежо е навлизал в същата лента от дясно наляво и е
бил косо насочен наляво под ъгъл от 20 градуса. Вторият удар е настъпил между
лек автомобил Пежо и лек автомобил Тойота, като последния се е намирал в
дясната лента за движение, а лекият автомобил Пежо е навлязъл от ляво надясно
косо насочен надясно под ъгъл 30 градуса. Вещото лице установява, че лек
автомобил Тойота се е движел със скорост от 94 км.ч, лек автомобил Пежо – 118
км.ч., а лек автомобил Ситроен със 140 км.ч. Дава заключение, че основна
причина за настъпване на ПТП е започването и извършването на маневра
„изпреварване“ от лек автомобил Пежо 206 на лек автомобил Тойота Ярис, когато при рязко навлизане в лявата лента в
непосредствена близост се е намирал лек автомобил Ситроен С4, като попада в
опасната зона за спиране, при което ударът е неизбежен.
Установява се
от приетото по делото заключение на комплексна съдебно автотехническа
и медицинска експертиза, че лек автомобил Тойота Ярис
с рег. № ******* е бил оборудван с
триточкови инерционни колани на всичките места, като предните колани са били
оборудвани с пиропатрони. Вещите лица установяват, че
пострадалите в лекия автомобил Тойота Ярис Ц.С. и З.С.
са пътували с поставени предпазни колани, а пострадалата М.– А.С. вероятно е
пътувала без поставен колан. Дават заключение обаче, че при описания механизъм
на ПТП получените от М.А.С. травматични увреждания са възможни и при поставен
предпазен колан, тъй като освен страничния удар са последвали и удар в лявата
част на купето при преобръщането на лявата страна. Установяват, че предпазните
колани не са напълно ефективни при нанесени странични удари върху автомобилното
купе, т.е при страничен удар тялото има свобода за странични движения дори при
поставен обезопасителен колан.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, се установява, че вследствие на претърпяната злополука Ц.Д.С.
е получил множествени фрактури на ребра – от 3-то до 7-мо от дясно и от 4-то до
7-мо от ляво, разкъсно контузна
рана на лявата подбедрица, контузии, кръвонасядания и охлузвания по долните крайници. Вещото
лице дава заключение, че телесните увреждания се дължат на внезапно нанесения
удар с голяма интензивност в гърдите
върху тясната лента на предпазния колан, а уврежданията по долните крайници се
дължат на удар в долната част на арматурното табло. Установява се, че по своя медико- биологичен
характер множествените фрактури са
довели до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок до 3 месеца,
получените мекотъканни увреждания на двата долни
крайника са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Установява се, че спешна медицинска помощ ищецът С. е получил в МБАЛ Ямбол,
като е изписан на 09.08.2015 г., като лечението му е продължило амбулаторно.
Вещото лице дава заключение, че общо лечебният и възстановителен период е
приключил за срок до 3 месеца, през които
пострадалият е търпял болки и страдания пред първите 30 дни –
непосредствено след злополуката и 2-3 седмици в началото на проведената
рехабилитация – болките са били с по-интензивен характер, като през първите два
месеца ищецът С. е бил принуден да провежда лечението си повече на постелен режим, което му е довело до дискомфорт
по отношение на придвижване и самообслужване. Вещото лице не установява данни
за настъпили усложнения след периода на лечение и възстановяване.
Заключението на съдебно – медицинската
експертиза установява, че в резултат на
ПТП ищцата М.– А.Ц.С. е получила контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно – контузна рана над
дясната вежда на лицето. Установява се, че увреждането е получено при удар в лявата задна врата в момента, в който
автомобилът се е обърнал на лявата си
страна. Вещото лице дава заключение, че по своя медико-биологичен характер получената черепно-мозъчна травма е довела на
пострадалата разстройство на здравето с временна опасност за живота, а раната
на лицето е причинила разстройство без опасност за живота. Установява се, че ищцата е получила спешна помощ в УМБАЛ Ямбол, като е изписана на 09.08.2015 г.
Получената рана на лицето е зараснала окончателно за срок от 8-10 дни с
остатъчен белег, а мозъчното сътресение е било от средна степен и клиничните му
прояви са главоболие, световъртеж, гадене, които са отзвучали за срок от 2
месеца като това е периодът, в който е приключил оздравителния период. През
този период ищцата М.– А.С. е търпяла болки и страдания в първите 2-3 седмици
непосредствено след злополуката, като тези прояви са били по-интензивни, а през
първите 30 дни е следвало да провежда лечението си при постелен
режим. Вещото лице не установява усложнения в състоянието на ищецата, като е останал единствено малък кожен белег над
дясната вежда.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че З.С. е получила контузии и кръвонасядания на лицето, крайниците и тялото. Установява
се причинно-следствената връзка с ПТП. По своя медико-билогичен
характер получените увреждани са разстройство на здравето неопасно за живота.
Преминали са в срок от 2 седмици.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди, причинени на Ц.С., З.С. и М.– А.С. са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката А.П.Н.– майка на З.С. и баба н М.– А.С..
В показанията си свидетелката Николова установява, че също е пътувала в лекия
автомобил Тойота Ярис, като всички са били с
поставени обезопасителни колани. След ПТП внучката й
била в безсъзнание, дъщеря й в шок, а зет й не можел да помръдне. Момчета от
бензиностанцията изнесли внучката й на ръце, тъй като била в безсъзнание, като
трябвало да й раздерат блузата, тъй като имало кол, който я бил ожулил и бил се
забил между гръдния кош и ръката. Зет й излязъл с помощ, защото изпитвал силна
болка в гърдите,бил пребледнял. Дъщеря й била посинена цялата. Дошли две
линейки. Едната линейка взела внучката й и зет й като той легнал на пода, а
носилката използвали за внучката й. Втората линейка взела свидетелката. Приели
ги в болницата в гр. Ямбол. Дъщеря й останала на магистралата, тъй като
състоянието й към този момент било поносимо. Свидетелката установява, че Ц.С.
бил в тежко състояние, неподвижен, на болкоуспокояващи, а М.– А.С. също била
зле – повръщала, не можела да се храни, не можели да спят. По настояване на
пострадалите били изписани от болницата
и били транспортирани до Пазарджик, където имали уговорка с лекари да
продължат лечението. Зет й бил в
болнични в продължение на два месеца. Много трудно се възстановил, защото
заради тези счупени ребра не можел да работи, не можел да се движи, било му
трудно. Трябвало му чужда помощ да стане и да отиде до тоалетната и да се
завърти на другата страна. Не можел да спи, бил на болкоуспокояващи. Внучката й
имала дълго време главоболие. Наложило се да я пазят от слънце, горещина.
Установява, че и към настоящия момент имала главоболие от лявата страна, когато
й изстине главата или излезе на слънце без шапка. Дъщеря й З.С. имала синини.
Изпитвала болки около месец, месец и половина.
Синините били мораво – червени по краката и по ръцете.Било й трудно при
движение. Взаимно си помагали, като и синът й дошъл да помага. Установява, че
към настоящия момент зет й имал притеснения да шофира, загубил съня си,
изпитвал страх. Внучката й имала книжка, но не шофирала заради ПТП.
Установява се от заключението на
приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, че щетата на лек автомобил Тойота Ярис с
рег. № ******* е тотална, т.е. стойността на евентуалния ремонт ще надвиши
стойността на автомобила. Вещото лице дава заключение, че стойността на
автомобила към датата на настъпване на ПТП е 3935 лева, като запазени части
могат да се реализират за сумата от 300 лева.
Установява се, а и не е спорно
между страните, че към датата на настъпване на ПТП относно лек автомобил Пежо
206 с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ сключен с полица
№ 28115000982340, действал към датата на ПТП, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от Д.Т.Д. в резултат, на което на ищците
са причинени увреждания на здравето. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства,
събраните по делото гласни доказателства и приетите медицински и автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. От събраните по делото доказателства и
най-вече от приетото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че вина за настъпване на ПТП има Д.Т.Д., водач на лек
автомобил Пежо 206 с рег. № *******, който е започнал маневра изпреварване без
да пропусне движещият се в скоростната лента автомобил Ситроен С4 с рег. № *******.
Следователно направените от ответника с отговора на исковата молба възражения
относно механизма за настъпване на ПТП, вида и характера на причинените телесни
увреждания и причинната връзка между тях се явяват неоснователни.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил Пежо 206 с рег. № ******* е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. От събраните
по делото доказателства се установява, че в резултат на ПТП ищецът Ц.С. е
получил
множествени фрактури на ребра –
от 3-то до 7-мо от дясно и от 4-то до 7-мо от ляво, разкъсно
контузна рана на лявата подбедрица,
контузии, кръвонасядания и охлузвания по долните
крайници, което му е попречило да работи в продължение на два месеца, изпитвал
е болки при движение, вдишване, имал е нужда от помощ в ежедневието си. Съдът
приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди, причинени на Ц.С.
е в размер на 20 000 лева и за този размер предявеният иск се явява
основателен. При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди на ищеца М.– А.Ц. съдът намира, че следва да се отчете вида на уврежданията
и продължителността на възстановителния период, както и възрастта на
пострадалата. В този смисъл мозъчното
сътресение, което е получила ищцата, следва да се приеме, че й е причинило
болки и страдания за период от около два месеца, като следва да се отчете, че е
имала загуба на съзнание, гадене повръщане, както и е следвало да спазва постелен режим за определен период от време. Не се
установява да има усложнения от увреждането. Настоящият съдебен състав намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 5000 лева, като за разликата до
предявения размер искът е неоснователен.
По отношение на вредите, причинени на ищцата З.И. съдът отчита, че те са
контузии и кръвонасядания на лицето, крайниците и
тялото, които не са създали трайно увреждане на здравето. Възстановителния
период е приключил бързо, а именно в срок до 2 седмици. Справедливо обезщетение
е 1000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването
на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може
да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като следва да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване, тъй като пострадалите са
били без поставен обезопасителен колан. С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи,
че към момента на настъпване на застрахователното събитие пострадалите лица са
извършили противоправни действия и бездействия, които
са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. От приетите по делото
доказателства се установява, че ищците З. и Ц. Стоянови са пътували с правилно
поставен предпазен колан, което е и причината да получи травма в областта на
гърдите на ищеца С.. От събраните по делото гласни доказателства и приетото по
делото заключение на комплексна съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза се установява, че ищцата М.– А.С. е пътувала с
предпазен колан, като е установена и възможността при поставен колан да се
получат травматичните увреждания в главата. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че обезопасителния стол не е бил правилно
поставен, като за това пострадалата е извършила деяние, с което е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, поради което и направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат се явява неоснователно.
От
събраните по делото доказателства се установява и настъпването на твърдяните имуществени вреди. Не е налице спор, че лек
автомобил Тойота Ярис с рег. № ******* е собственост
на ищците З. и Ц. Стоянови, придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
то предявеният иск се явява основателен в претендирания
размер.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Ц.С. сумата
от 336,67 лева, на З.С. – 196,67 лева и на М.А.С. – сумата от 216,66 лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 482,80
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 560 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Ралица Петкова сумата от 1310 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на
материално затруднени лица.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез
Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Ц.Д.С., ЕГН-**********, с
адрес *** А сумата
от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – множествени
фрактури на ребра – от 3-то до 7-мо от дясно и от 4-то до 7-мо от ляво, разкъсно контузна рана на лявата подбедрица, контузии, кръвонасядания
и охлузвания по долните крайници, причинено на 06.08.2015
г. от Д.Т.Д., водач на лек автомобил Пежо
206 с рег. № *******, застрахован по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица № 28115000982340, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 06.08.2015 г.
до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 20 000 лева до предявения размер
от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез
Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на З.И.С., ЕГН-**********, с
адрес *** А сумата от 1000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузии
и кръвонасядания на лицето, крайниците и тялото,
настъпили в резултат на ПТП, причинено на 06.08.2015
г. от Д.Т.Д., водач на лек автомобил Пежо 206 с рег. № *******, застрахован по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица №
28115000982340, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 06.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 1000 лева до предявения размер от 25000
лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез
Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на М.– А.Ц.С., ЕГН-**********,
с адрес *** А сумата от
5000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия
на главата, сътресение на мозъка, разкъсно – контузна рана над дясната вежда на лицето, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 06.08.2015 г. от Д.Т.Д.,
водач на лек автомобил Пежо 206 с рег. № *******, застрахован по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № 28115000982340, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 06.08.2015
г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 5000
лева до предявения размер от 30000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226 от Кодекса за застраховането
(отм.) „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“
АД чрез Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Ц.Д.С., ЕГН-**********, с
адрес *** А и на З.И.С., ЕГН-**********,
с адрес *** А сумата от 3500
(три хиляди и петстотин) лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – стойност на лек
автомобил Тойота Ярис с рег. № *******, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 06.08.2015 г. от Д.Т.Д.,
водач на лек автомобил Пежо 206 с рег. № *******, застрахован по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № 28115000982340, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 06.08.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез
Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Ц.Д.С., ЕГН-**********, с
адрес *** А сумата от 336,67 лева (триста тридесет и шест лева и
шестдесет и седем ст.), представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез
Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на З.И.С., ЕГН-**********, с
адрес *** А сумата от 196,67 лева (сто деветдесет и шест лева и
шестдесет и седем ст.), представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез
Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на М.– А.Ц.С., ЕГН-**********,
с адрес *** А сумата от 216,66 лева (двеста и шестнадесет лева и
шестдесет и шест ст.), представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК Ц.Д.С., ЕГН-**********, З.И.С., ЕГН-********** и М.– А.Ц.С., ЕГН-**********, тримата с
адрес *** А да платят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез
Застрахователна Компания О.– К.Б.“ КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 482,80 лева (четиристотин
осемдесет и два лева и осемдесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез Застрахователна Компания О.– К.Б.“
КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 560 лева (петстотин и
шестдесет) лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД чрез Застрахователна Компания О.– К.Б.“
КЧТ, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Ралица Колева
Петкова, гр. София, ж.к. Люлин, бл. 109 П, ет. 7, ап. 21 сумата от 1310 (хиляда триста и десет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално
затруднено лице.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: