РЕШЕНИЕ № 136
гр. Сливен, 08.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Сливен -
I състав
3-членен, в съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При
участието на секретаря Ваня Фърчанова и на прокурора Красимир
Маринов, като разгледа докладваното от съдия Христо Христов касационно административнонаказателно
дело № 117 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от К.Ж.Ш., с ЕГН ********** ***, подадена чрез
пълномощник, против Решение № 291 от 02.08.2023 г., постановено по АНД №
20232230200866/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта с която е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-002297
от 18.05.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Сливен, РУ -
Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
един месец; административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са отнети 8 контролни точки.
В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е
неправилно. Заявява, че по безспорен начин било установено, че регистрационният
номер на превозното средство бил поставен в горната част на кабината на задното
стъкло. Касаело се за самоходна техника строителна машина, която не подлежала
на регистрация по ЗДвП. Била извършена регистрация по Закона за регистрация и
контрол на земеделска и горска техника. По нареждане на управителя на фирмата
табелата с регистрационния номер била поставена на задното стъкло, тъй като
нямало предвидено от производителя място за поставяне на регистрационен номер.
Счита, че нарушението е с ниска степен на обществена опасност и представлява
маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението
на Районен съд – Сливен, в частта относно наложеното наказание по чл. 175, ал.
1, т. 1 от ЗДвП и наказанието по т. 5 по чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 2 от ЗДвП, или алтернативно да отмени НП и приложи
чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН в частта по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В
съдебно заседание касаторът - К.Ж.Ш., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Х. ***, който поддържа
жалбата. Заявява, че като регистрационната табела е била поставена в кабината
на водача – в горната част на задното стъкло и се е виждала отвсякъде. Превозното
средство било регистрирано, но определено място за поставяне на
регистрационната табела нямало, достатъчно било да е на видимо място. Моли съда
да отмени решението на районния съд в обжалваната част.
Ответникът
по касацията – Началник сектор към ОД на МВР - Сливен, РУ – Сливен, редовно
призован, не се явява. Представлява се от гл. юриск.
К. Б., която оспорва касационната жалба. Заявява, че разпоредбата на чл. 189з
от ЗДвП изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП и в този
смисъл искането за предупреждаване на нарушителя по чл. 63, ал.2, т. 2 от ЗАНН
е неоснователно. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
решението на първоинстанционния съд като правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Сливен, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.04.2023 г. около 15:55 часа в гр. Сливен, ул. „Керамика“ до фирма „Тирбул“, посока запад - изток жалбоподателят управлявал
мини челен товарач „Коматсу СК 714“, с рег. № *******.
При извършена проверка от полицейски служители се установило, че МПС не е представено на годишен
технически преглед за проверка на техническата му изправност от 05.04.2023 г.
Регистрационният номер не бил поставен на определеното за това място (поставен
бил вътре в купето на „Коматсу“) на задното стъкло,
както и че регистрационната табела била замърсена и нечетлива, като нямало
пряка видимост към нея. При извършената полицейска проверка водачът не
предоставил СУМПС и контролен талон към него. За констатираното на К.Ж.Ш. на 21.04.2023
г. бил съставен АУАН с бл. № 0532884, за нарушения на разпоредбите на чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 21.04.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН на 18.05.2023 г. от Началник Сектор в ОД на
МВР - Сливен, РУ - Сливен било издадено НП № 23-0804-002297, с което на
жалбоподателя били наложени следните административни наказания: за нарушение на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20
лева; за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
1 месец; за нарушение на чл. 100, ал. 4,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП– глоба в размер на 50
лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 8 контролни
точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя
на 30.05.2023 г.
Районният съд е приел за установено извършването на описаните в АУАН нарушения,
за които законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Приел е,
че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, както и описание на
извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са
извършени, без допуснати нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и по
издаване на НП. Изложил е съображения за
неоснователност на наведените в жалбата доводи. Приел е, че размерът на наложените на
жалбоподателя наказания съответства на предвидения в закона и отговаря на
вината и на допуснатите нарушения. При тези мотиви е потвърдил процесното НП като законосъобразно.
Пред касационната инстанция е подадена жалба срещу Решение № 291 от
02.08.2023 г., постановено по АНД № 20232230200866/2023 г. по описа на Районен
съд – Сливен, в частта с която е потвърдено като законосъобразно процесното НП и с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер
на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение.
Настоящата инстанция намира, че постановеното решение е правилно. При
правилно установена фактическа обстановка по делото, районният съд е направил
обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция
при следните съображения:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е
регламентирано, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. За
неизпълнение на това императивно правило, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, съгласно която се налагат административни наказания на водач,
който управлява МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.
В процесния случай от доказателствата по делото се
установява, че регистрационната табела на управляваното от жалбоподателя МПС
мини челен товарач „Коматсу СК 714“, с рег. № *******,
не е била поставена на определеното за това място, а вътре в купето - на
задното стъкло, като не е имало пряка видимост към нея. Неоснователно е
наведеното в касационната жалба възражение за липса на изрични правила,
определящи мястото на табелата с регистрационния номер на МПС като
управляваното от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от
Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, мястото на
монтиране на регистрационната табела трябва да отговаря на следните изисквания:
1. центърът на табелата не може да е отместен вдясно от равнината на симетрия
на техниката; 2. левият страничен ръб на табелата не трябва да излиза вляво от
вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на техниката и
допирателна в точката, където напречното сечение на техниката е най-широко; 3.
табелата се монтира вертикално; височината на долния ръб на табелата над
земната повърхност не трябва да е по-малка от 0,3 m, а височината на горния ръб
на табелата над земната повърхност не трябва да превишава 4,0 m. Предвид
използвания от законодателя израз „монтирана“ се налага изводът, че
регистрационната табела следва да бъде здраво закрепена според описаните
изисквания, което условие не е било изпълнено от жалбоподателя.
Правилно е
приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Съгласно посочената норма, за управление на моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените
за това места (чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) се отнемат 8 контролни точки.
Относно
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно действащата към датата на
извършване и установяване на нарушението, и към датата на издаване на НП
редакция (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. В сила е била и разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016 г.),
според която при издаване на свидетелство за управление притежателят му
получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. От
доказателствата по делото се установява, че водачът на МПС не е носил
контролния талон към СУМПС, което е описано както в АУАН, така и в НП. Доказателства
за формиране на извод в противоположния смисъл не са представени нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата касационна
инстанция. Доводите на касатора се основават
единствено на последвалото изменение на закона (ДВ, бр. 67 от 4.08.2023 г.), което
обаче не намира приложение в процесния казус. Към
датата на извършване и установяване на административното нарушение –
21.04.2023г., водачът е имал задължение да носи освен СУМПС и контролния талон
към него. За неизпълнение на този законов императив, според нормата на чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.) се налага глоба в размер на 10
лева.
Неоснователно е
и наведеното в касационната жалба възражение за маловажност на случая. Не се
споделя изложеното от касационния жалбоподател, че деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения,
които то засяга, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Както правилно е посочил административнонаказващият
орган в НП, с разпоредбата на чл. 189з
от ЗДвП (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) законодателят изрично
е изключил приложимостта на чл. 28 от Закона за административните нарушения и
наказания за нарушенията по ЗДвП.
Обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция решение е обосновано и съответно като изводи на
всички събрани по делото доказателства. Обжалваното
решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в
касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административните
нарушения, за които е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 291 от 02.08.2023 г., постановено по АНД
№ 20232230200866/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: