Решение по дело №4953/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1627
Дата: 29 ноември 2018 г.
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20182120204953
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1627                                     29.11.2018 година                        гр. Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС                          ХІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 27.11.2018г.

в публично заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Иванов

при секретаря Снежана Петрова

като разгледа докладваното от съдия Иванов

НАХД № 4953 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 416, ал.6 от Кодекс на труда КТ), вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „П.” ЕООД, ЕИК *****, с адрес: ***********, представлявано от В.А.К. – прокурист, против Наказателно постановление №02-0001809/05.07.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.

Жалбоподателят в жалбата си моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно или да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. Не представя нови доказателства.

Административнонаказващият орган чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя нови доказателства.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан актосъставителят А.З.Д..

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок и съдържа необходимите реквизити. Нарушението е извършено на територията на Община Бургас, тъй като мястото на полагане на труд е в гр.Бургас, поради което компетентен да разгледа делото е РС Бургас. 

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, сред които и актосъставителя А.З.Д. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, на 16.03.2018г. в 11:40 ч. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: саниране на жилищна сграда, находяща се в гр.******, при която установили, че „П.” ЕООД, в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето П.Г.С., ЕГН **********. На мястото на проверката работници, сред които и П.Г.С. били на подемна платформа и поставяли външни тръби на северната фасада на жилищната сграда. П.Г.С. се вписало собственоръчно в съставен на място списък на работещите и декларирало, че работи в дружеството като „Монтажник тръби“, с трудово възнаграждение 4 лв. на линеен метър.

На 28.03.2018 г. и 08.05.2018 г на място в Дирекция „Инспекция по труда” актосъставителят извършил допълнителна проверка, при която не бил представен писмен трудов договор с П.Г.С., а граждански договор от 15.03.2018г.  за изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Национална програма за енергийна ефективност на фамилните жилищни сгради на територията на община Бургас по обособена позиция №9 „Сграда с административен адрес гр.********  Актосъставителят извършил допълнителна справка в регистъра на трудовите договори на НАП, при която не установил регистриран трудов договор с посоченото лице.

На 08.05.2018г., срещу „П.” ЕООД  бил съставен акт за установяване на административно нарушение №02-0001809, в който като нарушена е посочена нормата на  чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ . Същият е подписан от актосъставителя, двама свидетели и лице, упълномощено от прокуриста на дружеството /стр.24 от делото/. В акта за нарушение не е вписано възражение.

 Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта и за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.

Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици. Съществени процесуални нарушения биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърняват правото на защита на дееца, каквито съдът не констатира. Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление изхождат от компетентни органи.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Установената от наказващия орган фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но се установява от последователните показания на актосъставителя, и приложените по делото писмени доказателства- справка на работещите, протокол от 08.05.2018г. за извършена проверка, граждански договор от 15.03.2018г.

От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 16.03.2018г проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, на обект: саниране на жилищна сграда, находяща се в гр.********, работодателят „П.” ЕООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с П.Г.С.,.

Съгласно  чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, през определен период от време, срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място. Представеният по делото граждански договор отговаря на характеристиките на трудов договор, поради което е следвало да бъде сключен като такъв. На място служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас са установили, че работникът П.Г.С., е бил на платформата и е поставял външни тръби на северната фасада на жилищната сграда. Всички обстоятелства, установени от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, обсъдени във взаимовръзката им водят до извода, че „П.” ЕООД, в качеството си на работодател на 16.03.2018г.,  не е сключил трудов договор в писмена форма с П.Г.С., който е престирал труд на обект саниране на жилищна сграда, находяща се в гр.********. С неподписването на договор в писмена форма към 16.03.2018г.  работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.414 ал.3 вр. с чл.62 ал.1 от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му.

Съдът счита, че е необосновано приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не следва да се квалифицира като маловажен. На първо място при проверката са съставени 7 акта за нарушения за несключени писмени трудови договори, на следващо място законодателят изрично е изключил от приложното поле на маловажен случай на нарушение, нарушаването на чл.62 от КТ, което означава че обществените отношения са засягат значително, поради нарушаване правата на работниците в този смисъл не е налице хипотезата на нарушение от този вид с незначителна степен на обществена опасност. Относно размера на санкцията съдът намира,че той е правилно определен към следния размер поради следното: Нарушителят е работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и като такъв следва да е запознат със нормативната уредба, касаеща сключването на трудови договори и стриктно да я спазва. Нарушението, макар и формално, води до засягане на трудовите и осигурителните права на работниците. На съда е служебно известно, че дружеството многократно е санкционирано за същият по вид нарушение, като тези НП са били предмет на НАХД № 978, 979, 980, 981, 983, 984 всички на РС-Бургас за 2018г., поради което и това не е първото подобно нарушение на дружеството.  

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд,

Р   Е   Ш   И:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ02-0001809/05.07.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, на „П.” ЕООД, ЕИК ******, с адрес: гр.******, представлявано от В.А.К. – прокурист, е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ : /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.