РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 21.05.2021 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 507 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                     Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

              Образувано е по повод Решение № 15207  от 09.12.2020 г., постановено по адм.д.№ 8911 по описа за 2020г. на Върховния административен съд, с което състав от Първо отделение е обезсилил определение № 571/17.06.2020 г. и поправящото решение № 112/23.06.2020 г. на шести административен състав по адм. дело № 41 по описа за 2020 година на Административен съд Ловеч, като валидни но недопустими постановени и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. 

               Админисративното дело е образувано по жалба с вх. № 575/31.01.2020 г. подадена от „****“ АД гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. ****, ЕИК****, с изпълнителни директори М.Д. и Г.Т., чрез адв. К. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-973-0027374/31.12.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т. 4, б.“г“ от Закона за данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект Бензиностанция **** (5156)“, находящ се на ******срещу КЦМ, стопанисван от търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 20 (двадесет) дни“, разпоредено е запечатването да се извърши в срок от три дни от връчване на заповедта за налагане на ПАМ, при задължително присъствие на представител на търговеца, и е указано да се отстранят наличните стоки, материали и инструменти от обекта.

              По наведените в жалбата доводи, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби се иска отмяната й като незаконосъобразен административен акт.  В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, че не съответства на целта на закона и е в нарушение на принципа, заложен в чл.6, ал.2 от АПК. Излага се, че използваната в обект ЕСПФ е от одобрен тип, за което се представят паспорт, свидетелство за съответствие и свидетелство за регистрация. Твърди се, че запечатването на обекта не съответства на целта на закона, тъй като няма да обезпечи фиска, а така дейността на търговеца ще бъде спряна и същият няма да има достъп до обекта, за да отстрани техническия проблем.

                В съдебно заседание оспорващото дружество не изпраща представител. В депозирана по делото молба вх.№1360/21.04.2021г., упълномощения адвокат поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

                Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна Дирекция „Фискален контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения са изложени в депозираната по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

                        Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:               

                      На 27.12.2019 г. в обект Бензиностанция **** (5156)“, находящ се на ******срещу КЦМ, стопанисван от търговеца е извършена оперативна проверка на Електронната система с фискална памет /ЕСФП/ за отчитане на оборотите от продажби на течни горива от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив.

              При направено прекъсване на връзката между централното регистриращо устройство /ЦРУ/ и средството за измерване на разход - метан-колонка Електрогаз, модел CH4M2B2S, одобрена за работа с ДР№4824, не се блокира работата на средството за измерване на разход.

             Прекъсването на връзката е направено с прекъсване на ел.захранването. По време на прекъсването е извършено зареждане от метан-колонката, която не е била блокирана, каквото изискване е налице в раздел VI, б.“г“ по Приложение №2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. След възстановяване на ел.захранването е установено, че извършените две продажби на метан не са регистрирани в ЕСФП. Въведени са ръчно неиздадените фискални бонове /лист 77/.

               В присъствието на служител на Български институт по метрология по-късно същия ден е направена втора проверка на ЕСФП като е прекъснато ел.захранването на ЦРУ. При повторното прекъсване на връзката с ЦРУ отново е установено, че въпреки него системата позволява на колонката автономен режим на работа.

              За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка серия АА№ 0027374 от 27.12.2019 г. на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, приложен по делото. Разпечатани са дневен отчет, отчет горива, показания броячи пистолет за метан-колонките и фискалните бонове за извършените продажби при прекъсната връзка на колонките с ЦРУ.

              При тази фактическа обстановка е издадена оспорената   Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-973-0027374/31.12.2019 г. от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която поради установените нарушения на чл.8, ал.1, т.2, във вр. с чл.3, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал.4, т.2 от ЗДДС и на основание и на основание чл.186, ал.1, т.4, б.“г“ от Закона за данък върху добавената стойност е наложена на търговеца „****“ АД гр. Ловеч принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – Бензиностанция „****“ (5156), находящ се на ******срещу КЦМ, стопанисван от търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 20 (двадесет) дни“, разпоредено е предварително изпълнение и запечатването да се извърши в срок от три дни от връчване на заповедта за налагане на ПАМ, при задължително присъствие на представител на търговеца. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Основанието за налагане на ПАМ са установените обстоятелства при проверка извършена на дата 27.12.2019 г.

             От заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от   Закона за данък върху добавената стойност.

               Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства, който не са оспорени от страните.

               При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения: 

               Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-973-0027374 от 31.12.2019 година на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1, т.3 от Закона за Национална агенция по приходите и т.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на НАП. Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл.7, ал.1 от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т. 1 от същото се включва изпълнителният директор на НАП. По силата на заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. този орган е осъществил делегацията по чл.186, ал.3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната. При това издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл.12 ал.6 от ДОПК и Заповед №2101 от 30.03.2018г. на НАП. Следователно, оспорваната ЗНПАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Предвид горното се явяват неоснователни и недоказани доводите в жалбата, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.

                        Оспорената заповед съответства на предвидената за нея писмена форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС, с излагане на мотиви, включително и чрез препращане към протокола за извършена проверка от 27.12.2019г. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Описанието на извършеното нарушение е относимо към фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС.

              Съобразно нормата на чл.186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изисквания на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорената заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването й.

              При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът не констатира при издаване на оспорения акт нарушение, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това самостоятелно основание.

              По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

              Съгласно чл.186, ал.1, т.4, б. “г“ от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва електронни системи с фискална памет, които позволяват режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. ред.

               Императивно изискване на закона /чл.118, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.8, ал.1, т.2 във вр. с раздел VI. Специфични изисквания към Електронната система с фискална памет /ЕСФП/ за отчитане на оборотите от продажби на течни горива, б. “г“ по Приложение №2 към чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г./ е при прекъсване на връзката/комуникацията между централното регистриращо устройство и средството за измерване на разход/пистолета да се блокира работата на средството за измерване на разход/пистолета, при което да се разпечатват последните получени в ЦРУ показания на електронните броячи преди прекъсването на връзката/комуникацията и показанията да се изпращат автоматично в НАП. При възстановяване на връзката/комуникацията да се разпечатват показанията на електронните броячи, получени в ЦРУ, и същите автоматично се изпращат в НАП.

               При процесната проверка е установено, че в търговски обект Бензиностанция „****“ (5156), находящ се на ******срещу КЦМ, стопанисван от търговеца „****“ АД гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. ****, ЕИК****, при прекъсване на връзката с ЦРУ не се блокира работата на средството за измерване на разход/пистолета на метан-колонката, а при възстановяване на връзката с ЦРУ не се регистрират извършените по време на автономната работа на пистолета продажби. Безспорно са налице основания за налагане на принудителна административна мярка на търговеца по реда на чл.186, ал. 1, т.4, б. “г“ от ЗДДС.

              Предвид това, съдът приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.186, ал.1, т.4, б. „г” ЗДДС. Административният орган е определил ПАМ за срок 20 дни, като е изложил подробни мотиви за съразмерността на срока с предотвратеното нарушение.

                Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни.

                ПАМ не е наложена за ползване на електронна система с фискална памет, която не е от одобрен тип по чл.118, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗДДС, а за това, че се ползва одобрена такава, която при прекъсване на връзката с ЦРУ позволява автономна работа на средството за измерване на разход/пистолета. В случая няма спор, че системата е от одобрен тип. Налице е безспорно доказан факт осъществяващ хипотезата на чл.186, ал. 1, т.4, б. “г“ от ЗДДС, тъй като ЕСПФ не отговаря на техническите изисквания съгласно раздел VI, б.“г“ от Приложение № 2 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

               Възприемайки извършеното нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186, ал.3 във вр. с ал.1, т.4, б. „г“ ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатване на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.

              Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ТД на НАП - Пловдив, а това изключва постановяването й в несъответствие с целта на закона.

             Не могат да бъдат споделени и доводите на оспорващият, че в случая е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл.6 ал.2 АПК. В процесния случай принципа на съразмерност е спазен, като се отчита видът на обекта, в който се осъществява търговия с течни горива, към която дейност законодателят е установил повишени изисквания спрямо реда и начина за отчитане на оборотите. Актът е мотивиран с оглед срока на запечатване, който е под горната граница от 30 дни, посочен в чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 4 б. „г“ от ЗДДС има императивен характер, а законът обвързва налагането на ПАМ именно с този фактически състав. В този смисъл твърденията в жалбата за необосновани. При определяне на срока 20 дни е съобразен принципът на съразмерност, съобразена е и целената превенция на незаконосъобразна практика в обекта.

              Контролът от страна на НАП върху търговията с течни горива е засилен в сравнение с този върху търговията с други стоки и обхваща както доставките на гориво към търговеца, така и реализираните от него продажби с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци върху реализираните продажби, съответно реализираните приходи, и недопускане за продажба на течни горива с неясен произход. Именно поради изключително големия търговски интерес към течните горива като стока, с цел защита на държавния интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално дължимите данъци в него, законодателят е въвел специални изисквания при осъществяването на търговията с тях, и допълнителни задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на едно от тези задължения от страна на проверяваното лице, а именно задължението да използва ЕСФП, която отговаря на специфичните технически изисквания по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на практика води до възпрепятстване проследяването на продадените количества горива, което от своя страна непосредствено води да негативни последици за фиска.                

                Проверката за законосъобразност на заповедта се основава на редовно установени факти и обстоятелства в хода на административната фаза, които не са опровергани при съдебното оспорване и обуславят извод, че при издаването й са били налице материалноправните предпоставки от закона. Оспорената ПАМ е своевременно издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича от обективни критерии и съответства на тежест на нарушението – ориентиран към минимум спрямо предвиденият в ЗДДС максимален такъв.

                 По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.  

                По отношение на административния акт не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК.

                Изходът от спора обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания от ответника. На основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл.186, ал. 4 от ЗДДС вр. чл.144 АПК вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.        

                     Мотивиран така и на основание чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл.172 ал.2 предложение последно от Административно-процесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

              РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба с вх.№ 575/31.01.2020 г. подадена от „****“ АД, гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. ****, ЕИК****, с изпълнителни директори М.Д. и Г.Т., подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-973-0027374 от 31.12.2019 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП. 

             ОСЪЖДА „****“ АД, гр. Ловеч, хотел Ловеч, ул. ****, ЕИК****, с изпълнителни директори М.Д. и Г.Т., да заплати на Централно управление /ЦУ/ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

             Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

  Да се изпрати препис от решението на страните  по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: