№ 2959
гр. С. , 09.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110125066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
Е.С. на жилищна сграда с административен адрес: гр. С., жк. „СС.Г.“, ул. „Х.Д.“ № **,
искова молба насочена срещу М.Д., с която са предявени искови претенции за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д № 2083/2020г., по описа на
СРС, 180-ти състав, а именно 180.00лв. – вноски за месечни такси и 144.00лв. – вноски
за фонд „Р. и О.“ за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г.
С исковата молба е предявен и осъдителен иск за вземане, извън тези по
заповедта.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба следва да бъде върната,
на основание чл. 130 ГПК, в частта досежно установителната претенция за сумата от
144.00лв. - – вноски за фонд „Р. и О.“ за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г., поради
недопустимост на иска, доколкото за ищеца не е налице правен интерес.
Както се посочи, заповедта за изпълнение е издадена за сумите както следва:
180.00лв. – вноски за месечни такси и 144.00лв. – вноски за фонд „Р. и О.“ за периода
01.02.2017г. – 31.01.2020г.
На 13.11.2020г., длъжникът М.Д. е подала възражение по чл. 414 ГПК, в което
изрично е посочила, че не дължи сумата, представляваща задължение за фонд „Р. и О.“
за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г., поради нейното погасяване.
На страница втора в исковата молба ищецът сочи, че след образуване на
заповедното производство, на 13.11.2020г., ответникът е извършил плащане на сумата
от 212.00лв., с което плащане е погасил 53 месечни вноски за фонд „Р. и О.“ за периода
01.07.2016г. – 30.11.2020г., като се твърди, че с извършеното плащане е погасено
изцяло вземането на ищеца по заповедта за фонд „Р. и О.“ за периода 01.02.2017г.
– 31.01.2020г. в размер на 144.00лв.
С разпореждане от 09.06.2021г., съдът е оставил исковата молба без движение с
указания към ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на установителна
претенция по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 144.00лв. - фонд „Р. и О.“ за
периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г. с оглед признанието, че сумата му е заплатена на
13.11.2020г., тоест преди датата на подаване на исковата молба 05.05.2021г.
1
В изпълнение на указанията от страна на ищеца на 02.08.2021г. е постъпила
молба, с която правният интерес от предявяване на иск за сумата от 144.00лв. – вноски
във фонд „Р. и О.“ за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г. се извежда единствено с оглед
разпределяне отговорността за разноските, като се сочи, че доколкото плащането е
извършено след датата на завеждане на исковата молба ответникът следва да понесе
разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице правен интерес от
завеждане на установителен иск за сумата от 144.00лв. На първо място с исковата
молба и уточнителната такава ищецът признава, че сумата му е заплатена от длъжника
в хода на заповедното производство, преди завеждане на исковата молба. На следващо
място не е налице процесуална пречка при определяне на отговорността за разноските,
респективно извършване на преценка дали ответникът е дал повод за завеждане на
делото, съдът да съобрази обстоятелството, че сумата е заплатена в хода на
заповедното производство, без за това да е необходимо да се води процес за
процесните 144.00лв. - фонд „Р. и О.“ за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г.
С оглед изложеното следва извода, че между страните не е налице
гражданскоправен спор за дължимостта на сумата от 144.00лв. – респективно за ищеца
не е налице правен интерес от водене на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване дължимостта на процесното вземане. Доколкото правният интерес е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки следва извода, че на основание
чл. 130, ал. 1 ГПК исковата молба следва да бъде върната, като недопустима в тази й
част.
По аргумент от т. 11г. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената по ч.гр.д. № 2083/2020г., по описа на СРС,
IIIГО, 180-ти състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.09.2020г. следва да бъде обезсилена в тази й част.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба подадена от Е.С. на
жилищна сграда с административен адрес: гр. С., жк. „СС.Г.“, ул. „Х.Д.“ № 21, в
частта, досежно претенцията за сумата от 144.00лв. – вноски във фонд „Р. и О.“ за
периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 25066/2021г., по описа
на по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180 състав в частта, досежно
претенцията за сумата 144.00лв. – вноски във фонд „Р. и О.“ за периода 01.02.2017г.
– 31.01.2020г.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № 2083/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-
ти състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.09.2020г., в частта, досежно претенцията за 144.00лв. – вноски във фонд „Р. и О.“
за периода 01.02.2017г. – 31.01.2020г.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на ищeца, пред Софийски градски съд.
Делото да се докладва след влизане в сила на настоящото определение!
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3