РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Царево, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. С.а
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200504 по описа за 2024 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ „В. 2001- И.
И.“ ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 32 от 24.09.2024 г.
на Директор на ОДБХ, с което на ЕТ „В. 2001- И. И.“ ЕИК *********, на
основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от ЗХ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000.00 лева, за нарушение по
чл. 23, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и не е осъществен визирания състав на
административно нарушение, наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон. Жалбоподателя моли съда, да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателят
пледира за отмяна на НП.
За ответника по жалбата се явява представител- юрисконсулт. Пледира
се за потвърждаване на НП.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитата
1
се актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 18.07.2024 г. актосъставителя- служител на ОДБХ- съвместно със
свои колеги, извършили проверка на място и в последствие и по документи на
търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, където извършили проверка
за регистрация на обекта по ЗХ. При нея установили, че в обекта се извършва
дейност, която не е вписана в регистъра по чл. 24 от ЗХ.
Това мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на
административно нарушение. Актът е съставен в присъствие на представител
на нарушителя и връчен му лично.
Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по същия
като в АУАН начин. Наказващият орган квалифицирал нарушението като
такова по чл. 23, вр. чл. 24 от ЗХ и го санкционирал по чл. 128, ал. 2 от ЗХ.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал- писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК и
устните доказателства- показанията на свидетеля- актосъставител. Съдът
кредитира изцяло показанията на този свидетел, като безпротиворечиви,
логични и последователни, напълно кореспондиращи на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в
показанията на свидетеля, така и в добросъвестността на същия при
изпълнението на служебните му задължения. Показанията са дадени под страх
от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
заинтересованост или предубеденост. Свидетеля заедно с колегите си е
възприел лично факта, че в проверявания обект се предлагат цитираните
хранителни продукти. Контролните органи са разполагали с достатъчно време
да се запознаят детайлно с обстановката на обекта, да възприемат
обстановката в търговската зала лица и въз основа на извършваните от тях
действия да преценят дали в проверявания обект се предлагат хранителни
продукти или не.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
2
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая, въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице– правно образование, което не може да има собствено,
психическо отношение към деянието. Следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно
чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за
невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.). Това
означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това,
за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗХ, производство, преработка
и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по
реда на закона. От събраните по делото доказателствата, категорично се
установява, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 23 от КТ, да
регистрира/да впише в регистъра по чл. 24 от ЗХ, дейността който извършва и
за която е санкциониран.
Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да
опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било
3
извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита
на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че
за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В
случая на жалбоподателя е наложена санкция по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХ.
Според тази норма на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се
налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000,00 до 6000,00 лв.
Тълкуването на санкционната норма води до следните изводи: 1.
налице е специфичен субект, който подлежи на наказване– бизнес оператор и
2. наказанието се налага за нарушение по чл. 128, ал. 1 от ЗХ.
В текста на АУАН и НП, са изложени достатъчно факти и
обстоятелства, които да обосноват наличието на специфично качество у
жалбоподателя, а именно– бизнес оператор. Определение за това понятие е
дадено в чл. 9 от ЗХ, а именно: бизнес операторите произвеждат, преработват
и/или дистрибутират храна. Съгласно пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ "дейност
по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна операция,
извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на
производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана
самостоятелно по време или място, а "дистрибуция на храни" е всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос
и износ на храни. Следователно за пълно описание на нарушението е
необходимо да се посочат факти и обстоятелства, които да навеждат, че
жалбоподателят е бизнес оператор. Очевидно в ЗХ се прави разграничение
между бизнес оператор и други лица, извършващи търговска дейност, тъй
като в чл. 128, ал. 2 от ЗХ е предвидена специална санкция за бизнес
операторите, която се различава от санкцията за останалите лица, извършващи
дейност по ЗХ, които отговарят по чл. 128, ал. 1 от ЗХ. Съгласно чл. 128, ал.
1, т. 3 от ЗХ на наказание подлежи лице, което извършва дейност, без да е
вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2. Анализът на тези норми налага
извод, че наказание се налага както на бизнес операторите, така и на други
лица, извършващи дейност в нарушение на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ.
Обстоятелството, че в обекта към момента на проверката се извършва
съхранение и предлагане за продажба/нарязване на плодове и приготвяне на
фреш, представлява в напълно достатъчна степен описание на специфичното
качество, което наказващият орган е вменил на жалбоподателя – бизнес
оператор. Съхранение и предлагане за продажба и нарязване на плодове и
4
приготвяне на фреш безспорно попада в понятието "извършване на дейност"
по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, като в случая, за наличие на
качеството "бизнес оператор" АНО е посочил в достатъчна степен,
отличителни факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на чл. 9 от ЗХ вр.
пар. 1, т. 5 и т 6 от ДР на ЗХ. След като такива факти и обстоятелства са
посочени в текста на АУАН и НП (респ. са констатирани по време на
проверката), то съда приема, че в хода на административното производство, не
е допуснато непълно описание на нарушението, което да води до съществено
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността да разбере
какво нарушение му се вменява. За пълнота следва да се посочи, че в текста на
АУАН и НП е посочена и коректна нарушена норма. Както се посочи в чл. 128,
ал. 2 от ЗХ изрично е отразено, че нарушението следва да е по ал. 1. т.е.
нарушената норма следва да попада в хипотезите на чл. 128, ал. 1 от ЗХ.
Такова препращане в текста на АУАН и НП е коректно направено, като са
цитирани и нормите на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗХ. В този смисъл и
актуалната съдебна практика на касационната инстанция-Решение № 4652 от
19.06.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 356/2024 г. Решение № 1725 от
29.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 80/2024 г. и др.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 128, ал. 2 от ЗХ,
където е посочено, че на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1,
се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000,00 до 6000,00 лв.
Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е
определен в границите на нормативно- определения размер като при
индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е
съобразил с тежестта на нарушението, така както изисква чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН. Съдът счита, че административно-наказващия орган правилно е отчел
факторите формиращи тежестта на санкцията, поради което е наложил
наказанието в размер на минималния нормативно определен.
По тези съображения, съдът счита, че обжалваното НП е
законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН,
така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални
правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на
тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на
изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически
5
обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. При индивидуализация на
санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Ето защо,
наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде
потвърдено изцяло.
В случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима доколкото
нарушението е формално- на просто извършване- и няма как констатираното
нарушение да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите нарушения от този вид.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 32 от 24.09.2024 г. на
Директор на ОДБХ, с което на ЕТ „В. 2001- И. И.“ ЕИК *********, на
основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от ЗХ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000.00 лева, за нарушение по
чл. 23, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗХ.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6