Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260058/19.05. Година 2021 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На петнадесети април Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Грънчев
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Соня Дичева
прокурор Николета Арнаудова
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 7 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 260002/28.10.2020
г. по НОХД № 36/20 г. на Окръжен съд Добрич, с
която подсъдимите Е.А. и Д.А. са признати за виновни и осъдени по чл.199, ал.2,
т.2, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за по двадесет
години при първоначален строг режим.
За да вземе осъдителното
решение, в съответствие с внесения обвинителен акт, в диспозитива на присъдата
първостепенният съд е приел, че на 27.12.2018 в
с.Сенокос, община Балчик, в съучастие като
съизвършители, подсъдимите са извършили грабеж на мобилен телефон, придружен
с убийството на Г.М..
В съответствие с осъдителното решение е ангажирана
и гражданската отговорност на двамата подсъдими, които са осъдени солидарно да заплатят на наследниците на пострадалия шест
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в различни размери.
Въззивното производство е
образувано по жалби от подсъдимия А., чрез служебния му защитник адвокат И.Ц.,***,
и от адвокат Г.Д.,***, служебен защитник на подсъдимия А., с които се отправят
искания за намаляване на размера на наложените наказания лишаване от свобода и
на присъдените обезщетения, като се оспорва и приложението на материалния закон.
По жалбите са постъпили становища от адвокатите Е.С., АК Варна и Н.М.,***, повереници
на частните обвинители и граждански ищци, с които те ги определят като
неоснователни и молят за потвърждаване на присъдата. Аналогично на последното е
и становището на представителя на въззивната прокуратура, изложено в съдебно
заседание. Подсъдимите признават фактическото обвинение и молят за намаляване
на наказанията.
В хода на проведеното при
условията на чл.371, т.1 от НПК съдебно следствие в окръжния съд са били събрани
налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които
допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Допуснато
съществено процесуално нарушение при приобщаване обясненията на подсъдимите - с
позоваване на чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3 и чл. 371, т.1, вр.чл.283 от НПК,
което е приложимо единствено по отношение на свидетелите и вещите лица, наложи провеждането
на съдебно следствие и пред въззивната инстанция, при което те дадоха
обяснения, както и бяха прочетени обективираните такива в протоколите за
разпити на подсъдимия А. по досъдебното производство. Изводимата от всички
доказателствени средства фактическа обстановка накратко се свежда до следното:
На 27.12.2018 г. двамата
подсъдими, които са братовчеди, пили заедно – първо в селския магазин, а после
и в дома на А.. Вечерта решили да излязат да крадат желязо. Първо огледали един
двор, където железата им се сторили тънки, за това по предложение на подсъдимия
А. се насочили към имота на пострадалия Г.М., от когото той знаел, че може да
откраднат и ловната му пушка.
Двамата навлезли в имота,
като прескочили оградата, огледали металните предмети, но и тях не харесали, след
което подсъдимият
А. погледнал през прозореца в стаята, където светело и работел телевизор.
Пострадалият също го видял, викнал „Кой е?“, и излязъл от къщата си. След
стълбите към двора подсъдимият А. застанал пред него и го блъснал силно в
гърдите, така че Г.М.паднал по гръб на плочника и завикал за помощ. Подсъдимият
А. запушил устата му с ръка, а с другата започнал да го удря. Към него се
присъединил и подсъдимият А., който нанесъл удари с крак по падналия Г.М..
После А. влязъл в къщата, не видял пушка, но взел мобилния телефон на
пострадалия. След него А. отишъл да търси пушката, а А. останал при
пострадалия, като продължил да го рита, за да спре да вика. Пушката така и не
била намерена, а съпротивата и виковете на пострадалия спрели. Тогава двамата
подсъдими го внесли в къщата и го оставили на пода в коридора, затворили
входната врата и избягали.
Тялото
било намерено на другия ден от свидетелката Р.Н., племенница на М., след което
в къщата дошли последователно свидетелят М., тогава кмет, и синовете на
пострадалия – свидетелите П. и Д. И., които довели свидетелката Г.Г., в
качеството й на личен лекар. Макар органите на МВР да били уведомени незабавно,
и дежурният полицейски екип да бил очакван от свидетелите часове наред, такъв
изобщо не се явил на местопроизшествието, при което свидетелката Г. изготвила
съобщение за смърт и тялото било оставено на близките.
Подсъдимият
А. научил, че пострадалият е починал, когато в селото се разбрало, че се търсят
хора за изкопаване на гроба му, в която работа лично пожелал да се включи. По
същото време му се обадил подсъдимият А. и той го уведомил за настъпилата
смърт. Г.М.бил погребан на 29.12.2018 г. в селското гробище.
По
настояване на единия син на пострадалия, в началото на 2019 г. започнала полицейска
проверка за издирване на телефона, чиято липса била констатирана от близките, и
било установено, че същият се ползва със
СИМ-карта, регистрирана в мрежата на мобилeн оператор на името на подсъдимия А..
Физически телефонът се намирал в подсъдимия А., на когото А. го дал срещу 20
лева и две бири.
На
12.02.2019 г. трупът на Г.М.бил ексхумиран. При огледа и аутопсията били
установени кръвонасядания в дясно слепоочие и обширно в ляво - бузата,
челно-теменната, слепоочната и тилната област на главата, кръвонасядане по
лицето, двустранно счупване на ребра - в
дясно от II до XII, в ляво от II до VII, кръвонасядания по страничните
повърхности на гръдния кош, гърба и дясната хълбочна област. Като причина за
смъртта била посочена тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, която е
възможно да се е получила при удари с юмруци и/или ритници, и не при единично травматично
въздействие, а от множество удари, нанесени със значителна сила.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно е приел, че повдигнатото обвинение е обосновано и се установява
безспорно при съвкупния анализ на всички събрани и проверени гласни, писмени и
веществени доказателства, както и експертните заключения. Изложените факти се
извеждат безпротиворечиво от достатъчен по обем доказателствен материал, като
отделните източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се, и страните не ги
оспорват. Веднага след задържането си подсъдимите са направили самопризнания,
към които се придържат в хода на цялото досъдебно производство, при въззивното
съдебно следствие и подсъдимият А. признава, че също е нанасял удари на пострадалия,
а към първоинстанционния съд е било отправено искане делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие с признание на фактите по чл.371, т.2 от НПК, но поради недопустимост същото е протекло със съгласие по т.1 да не се
провеждат разпити на част от свидетелите и вещите лица, като установеното от
тях е било включено в доказателствената маса чрез прочитане по реда на чл.283
от НПК на съответните протоколи и експертни заключения. Пред съда са били изслушани само свидетелите Н. и Г., и
вещите лица по СМЕ. Проверяваните мотиви съдържат обстоен анализ на
доказателствените източници и изводимите от тях факти, който изцяло се споделя
при въззивната проверка.
В
разпоредителното заседание всички страни са се съгласили, че на досъдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правата им, при въззивната проверка не се правят оплаквания за последвали
такива в хода на първоинстанционния процес, каквато е и констатацията на
въззивния съд при служебната проверка, извън отстраненото нарушение при
приобщаване на обясненията.
Безспорен
факт по делото е настъпилата на 27.12.2018 г. смърт на Г.М., пряката причина за
нея – тежката съчетана травма, и множеството следи от насилие по трупа,
констатирани и обсъдени от съдебно-медицинските експертизи. Безспорно
установено е присвоителното намерение, с което подсъдимите са влезли в имота на
пострадалия, фактът на сломяване на неговата съпротива още в първия момент,
когато той излиза от къщата си, чрез събарянето му на земята и нанасяне на
удари и от двамата подсъдими, както и фактът на отнемане на мобилния му телефон
от подсъдимия А. докато подсъдимият А. упражнява физическо насилие над падналия
М., а също така влизането и на последния в къщата с цел да потърси и открадне
пушката според първоначалния план.
С
изготвяне на първите постановления за привличане като обвиняеми, на подсъдимите
е било вменено извършването на грабеж, квалифициран по чл.199, ал.2, т.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК – грабеж, придружен със средна телесна повреда, от която е
последвала смърт. След депозиране на заключението по допълнителната колективна
СМЕ по писмени данни № 231/2019 /л.488-492 д.п./ обвинението е изменено с
приложение на чл.199, ал.2, т.2 от НК, каквото им е повдигнато и с последвалия
обвинителен акт.
От
установените при спазване на съответните процесуални правила факти, обосновано
се извличат елементите на квалифициращия състав именно по т.2 – грабеж,
придружен с убийство, като относно субективното отношение на подсъдимите към
този допълнителен квалифициращ съставомерен резултат – убийството, следва да се
приеме, че умисълът им е бил евентуален, с оглед доказателствата, че пряко не
са целели неговата смърт, а да избегнат разкриването и залавянето си, като са
се отнесли безразлично към причиняването й.
Последователно
съдебната практика е извела, че тъй като в разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК е предвидена цел - намерение за противозаконно присвояване на
чуждата движима вещ, умисълът за извършване на грабеж е пряк. Като типично
съставно престъпление, грабежът се състои от две други престъпления - принуда и
кражба. С оглед неговото систематично място в глава пета от особената част на
НК "Престъпления срещу собствеността", водещо за него се явява именно
своителното деяние, което изисква пряк умисъл. Същевременно обаче, в случая е
вменено квалифициращо обстоятелство по чл.199, ал.2,
т.2 от НК – причинен утежняващ съставомерен резултат, а съобразно
използваната принуда под формата на сила, като способ да се достигне до него, съдържанието на умисъла е възможно да е
различно по отношение на настъпилата смърт. Установява се от обясненията на
подсъдимите, че целта им за извършването на грабежа е била да си набавят пари,
като откраднат и продадат определени вещи от двора и дома на пострадалия.
Упражнената принуда спрямо него за постигането на тази цел, изразила се в нанасяне
на множество удари с голяма сила и интензитет в жизненоважни части на тялото –
главата и гърдите, предвид напредналата му възраст, както и отслабването и
преустановяването на неговата съпротива, обективно са формирали в съзнанието на
подсъдимите представата и за причиняването на смъртта на Г.М.. Няма убедителни
доказателства те да са искали пряко тази смърт, но са я допускали, защото при
конкретния механизъм и обстоятелства на осъществяване на деянието си, са
съзнавали възможните обществено опасни последици, и въпреки това са се съгласили
с настъпването им, като след тежкия побой са изоставили пострадалия сам, в
безпомощно състояние, а смъртта му е последвала в много кратък период от време.
Въз
основа на горното се налага изводът, че съответно на правилно установените
правно значими обстоятелства, първоинстанционният съд законосъобразно е
квалифицирал деянието на подсъдимите А. и А. като престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, при което липсват
фактически и правни основания да бъде уважено искането на жалбоподателите за
приложение на закон за еднакво наказуемото престъпление по чл.199, ал.2, т.1 от НК, съответно законосъобразно е било
отказано провеждането на съкратено съдебно следствие.
С
вземането на телефона и с напускане дома на пострадалия, подсъдимият А. е
прекъснал фактическата власт на досегашния собственик върху предмета на
престъплението и е установил свое владение, получавайки възможност да се
разпорежда с отнетото имущество свободно и необезпокоявано, което е и сторил.
Същевременно, присвоителната цел, която
са следвали и двамата подсъдими, е била постигната чрез употребата на физическа
сила, намерила израз в събарянето на пострадалия на земята и в нанасянето на
множество удари с ръце и крака по главата и тялото му. Упражненото физическо
въздействие е предшествало и съпровождало отнемането, то е било средство за
преодоляване съпротивата на пострадалия, и обективно е улеснило отнемането на
инкриминираната вещ. Причинената съчетана травма по своите медико-биологични
характеристики не носи белезите на конкретен вид телесна повреда, защото и
гръдната, и черепно-мозъчната травма, са тежки и потенциално смъртоносни, ударите
в посочените области са множество и са нанасяни със значителна сила, а всяко
едно отделно травматично увреждане е било причинено прижизнено, сравнително
кратко време преди смъртта.
Основният акцент, поставен от жалбоподателите във
въззивното производство, касае справедливостта на наказанията, като искането за
тяхното намаляване остава немотивирано.
При определяне размера на наказанията правилно степента на обществена
опасност на конкретното деяние е била оценена като висока, макар и не поради
всички изтъкнати от окръжния съд обстоятелства, сред които следва да бъдат
зачетени жестокостта на побоя,
заключението, че до загубата на съзнание пострадалият е изпитвал силни и
мъчителни болки при всяко дихателно движение, изпитвал е чувство на недостиг на
въздух, задушаване, безпомощност, данните за самия него - самотен възрастен
човек без възможност за адекватна съпротива, мястото и времето на нападението -
в тъмната част на денонощието, в двора пред къщата му, която е напуснал само за
да разбере кой е навън.
Обосновано е приета за висока и степента на обществена опасност на всеки
един от подсъдимите, макар за подсъдимия А. неправилно да е ценено първото
осъждане за кражба, тъй като същото е реабилитирано по право. Независимо от
последния факт, той е осъждан за други две престъпления, в характеристиката му е отбелязано, че е склонен към
агресия и физически сблъсъци при употреба на алкохол, и също като агресивен,
възбудим и непостоянен е охарактеризиран
в изготвената съдебно-психиатрична експертиза при описанието на личностовата му
структура. За подсъдимия А. правилно са взети предвид многократните му осъждания,
вкл. с лишаване от свобода, все за престъпления против собствеността, отбелязаната
в характеристиката му агресивност при употреба на алкохол, констатациите на
съдебно-психиатрична експертиза за злопаметност, отмъстителност и импулсивни
реакции без оценка на негативните последици, проявената неморалност, граничеща
с цинизъм, чрез желанието да участва в изкопаване на гроба на пострадалия Г.М..
При съобразяване на всички обстоятелства, от
значение за процеса на индивидуализация, като единствено смекчаващо
отговорността и за двамата подсъдими се явяват направените самопризнания, които
са подпомогнали разследването и са улеснили правилното изясняване на делото.
При констатираното съотношение на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, последното не е останало недооценено, след като на подсъдимите е
било наложено най-лекото от трите възможни по чл.199, ал.2 от НК наказания, които
са предвидени за широк кръг от различни квалифициращи признаци в отделните
точки, сред които предметната квалификация е с особена тежест, но превесът на
отегчаващите отговорността обстоятелства е основание да им бъде отказано
индивидуализиране на определените най-леки наказания в размер, по-малък от наложените
по двадесет години в окръжния съд, които именно се явяват справедливи и
съответни на извършеното, и както правилно е прието в мотивите – необходими за удовлетворяване
на изискванията по чл.36 от НК, т.е. да способстват за
постигане на необходимия поправителен и превантивен ефект съгласно целите на
репресията, и че всяко по-ниско наказание би било несъответно на извършеното
като несправедливо занижено.
Оплакването на жалбоподателите за завишени размери
на гражданските искове не е отправено диференцирано, и също така не се основава
на конкретни обстоятелства. Съставът на първоинстанцнния съд, от своя страна, е
обосновал решението си в тази част поотделно за синовете, сестрата и внуците на
пострадалия, и е изложил нарочни подробни аргументи по основанието и размера на
тези групи искове, които изцяло се споделят при въззивната проверка, като не се
нуждаят от допълване, или изменение, и не се констатира нарушение на
изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
По всички изложени съображения не са налице основания да бъдат уважени
въззивните жалби, и не се констатират служебно други основания за отмяна или
изменение на присъдата, както в наказателната, така и в нейната гражданска
част, поради което и на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативния съд в гр.Варна
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002/28.10.2020 г. по НОХД № 36/20 г.
на Окръжен съд Добрич.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред
пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: