ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 13.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на тридесет и
първи март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от Национална агенция за приходите (НАП) срещу
списъка на приети вземания от синдика на „В.М.Б.“ ООД досежно
определения ред за удовлетворяване на публични вземания по ЗКПО за 2017 г. и
ЗДДС за периода от 01.01.2018 г. – 31.05.2018 г. общо
в размер на 67126,42 лв., лихви върху тези вземания в размер на 32570,74 лв.
общо до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и
лихви, начислени в откритото производство по несъстоятелност, установени с
невлязъл в сила Ревизионен акт № Р-2220418003705-091-001/13.06.2019 г. и 3000
лв. – вземане за ДДС за периода 01.05.2019 г. 31.05.2019 г. – неотменена част
от установено задължение с Ревизионен акт № Р-2220419007600-091-001/28.07.2020
г., невлязъл в сила, лихви за забава върху тази сума до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в размер на 435,03 лв. и лихви за
забава, начислени в хода на производството по несъстоятелност. Твърди се, че
тези вземания са обезпечени с наложени запори от публичен изпълнител съответно
с постановление изх. № С190022-022-0062053/24.07.2019 г., вписан в Централен
регистър на особените залози (ЦРОЗ) под № 2020120301029, постановление изх. №
С200022-023-0002127/06.07.2020 г., вписан в ЦРОЗ под № 2020120301280, при
продължено действие с постановление изх. № С200022-139-0001523/06.07.2020 г.,
вписан в ЦРОЗ под № 2020120301312. Наведен е довод, че запорите са наложени
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като
вписването им в регистъра не е елемент от фактическия състав на налагането на
обезпечителните мерки и законът не установява пречка за вписването им след
датата на откриване на производството по несъстоятелност.
В
становището си синдик М. отбелязва, че след съставяне на списъка с решение №
160/28.01.2021 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ е отменен изцяло Ревизионен
акт № Р-2220418003705-091-001/13.06.2019 г., с който са установени вземания по
т. 2.1., 2.1.1 и 2.1.2. от списъка. Досежно
вземанията, приети под условие по т. 2.2., 2.2.1. и 2.2.2 застъпва теза, че макар
и издадени преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, те
са наложени едва с вписването им в ЦРОЗ (чл. 12 ал. 1 ЗОЗ), извършено на
03.12.2020 или след датата на откриване на производството по несъстоятелност –
18.11.2020 г. Смята, че промяна в състоянието на задълженията на длъжника след
датата на откриване на производството по несъстоятелност включително и в
резултат на придобита привилегия противоречи на целта справедливо
удовлетворяване на кредиторите. Позовава се и на формирана съдебна практика, че
нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ не придава право на предпочтително
удовлетворяване при наложена обезпечителна мярка. Сочи и 02.03.2021 г. да е
издаден акт за прихващане на приетите вземания с подлежащи на връщане на
длъжника суми.
В
съдебно заседание процесуалният представител на НАП – експерт А.заявява искане
за изменение на списъка на приетите вземания по наведените в него съображения
като не намира какво да добави при посочените от синдика новонастъпили
обстоятелства.
Процесуалният
представител на длъжника – адв. Г., не изразява
становище по съществото на спора.
Синдик
М. намира възражението за неоснователно поради отпадане на част от вземанията,
за които се оспорва привилегията, съответно по наведените съображения за липса на
привилегия.
Съдът
като обсъди събраните в производството доказателства, намира за установено
следното:
Производството
по несъстоятелност е открито на 18.11.2020 г., а спорните запори са вписани в ЦРОЗ
на 03.12.2020 г.
Синдикът
е приел вземания на Национална агенция за приходите, установени с Ревизионен
акт № Р-2220418003705-091-001/13.06.2019 г. по ЗКПО за 2017 г. и ЗДДС за
периода от 01.01.2018 г. – 31.05.2018 г. общо в
размер на 67126,42 лв. по т. 2.1., лихви върху тези вземания в размер на
32570,74 лв. общо до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност (т. 2.1.1.) и лихви, начислени в
откритото производство по несъстоятелност, в това число и до 07.12.2020 г. в
размер на 354,31 лв. (т. 2.1.2). Ревизионният акт е отменен с Решение №
1938/21.12.2020 г. на директора на дирекция ОДОП – София.
С
влязъл в сила Ревизионен акт № Р-2220419007600-091-001/28.07.2020 г. е прието
вземане в размер на 3000 лв. (т. 2.2.), лихви за
забава до ДРОПН – 435,03 лв. (т. 2.2.1) двете с ред
на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ и лихви за забава до окончателно
плащане в това число и до 07.12.2020 г. в размер на 16,67 лв. (т. 2.2.2) с ред на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 9 ТЗ
По
аргумент от чл. 692 ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ участието на съда в процедурата по
приемане на вземанията е обусловено от конкретно повдигнат спор. От тази гледна
точка и предметът на преценка е ограничен до очертаната от страните в
производството рамка – наличието на обезпечение досежно предявено в
производството вземане. Същевременно обаче твърдяната от кредитора привилегия
предполага съществуващо вземане. Отмяната на ревизионния акт лишава данъчната
администрация от легитимация да претендира плащане на сумите 67126,42 лв. по т.
2.1., лихви върху тези вземания в размер на 32570,74 лв. общо до датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност (т. 2.1.1.) и лихви, начислени в откритото производство по
несъстоятелност, в това число и до 07.12.2020 г. в размер на 354,31 лв.
Липсващото вземане изключва и съществуването на привилегия, каквато кредиторът
претендира в настоящото производство. С оглед очертания предмет на производството
обаче съдът не е овластен да изключи тези вземания от
списъка на приетите вземания. Неслучилото се условие подлежи на отчитане при
разпределението.
Нормата
на чл. 195 ал. 3 ДОПК свързва налагането на запора с обективиране
на визирания в нормата акт – постановление, но това не е достатъчно, за да
възникне основание за предпочитание. Специалният закон – чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ
не придава значение на този факт, а на вписването му в Централния регистър на
особените залози. Настоящият състав споделя разбирането, че специалната норма
се нуждае от корективно тълкуване. Постигането на
прогласената цел с 607 ал. 1 ТЗ - справедливото удовлетворяване на кредиторите
предполага еднозначно утвърдени и предварително оповестени правила. Общият
закон не признава основание за предпочитание, произтичащо от наложена
обезпечителна мярка, а единствено овластява активният
кредитор да насочи изпълнението върху имуществото, обект на запор или възбрана
дори и длъжникът да се е разпоредил с правото си на собственост след налагане
на мярката. Произтичащата от закона забрана за разпореждане с оценимото право на длъжника ангажира приобретателя
да търпи изпълнение върху вещта, обект на обезпечителната мярка, без обаче да
установява привилегия за обезпечения кредитор.
Право
на предпочитание в рамките на производството по несъстоятелност, произтичащо от
наложена обезпечителна мярка не произтича и от Търговския закон. По силата на
чл.
Такова
обаче произтича от чл. 193 ДОПК, която норма овластява
публичния изпълнител да реализира наложени обезпечителни мерки преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност като събраните средства бъдат
отнесени в погашение на обезпечените публични вземания. Публичният изпълнител е
задължен да привнесе в масата на несъстоятелността разликата над стойността на
публичните вземания. Това налага извод, че указаната привилегия в чл. 722 ал. 1
т. 1 ТЗ огласява предписаната от чл. 193 ДОПК противопоставимост
на публичния интерес спрямо частните интереси на останалите кредитори. Настоящият
състав обаче приема, че принципът за правна сигурност предпоставя
реализацията на тази привилегия е оповестено по предписания от закона ред
ограничение върху конкретно имуществено право на длъжника. Следователно
налагането на обезпечителната мярка с постановление на публичния изпълнител в
рамките на ДОПК е основание за предприемане на последващите
го действия, с чиято реализация едва нормата на чл. 206 ДОПК признава действие
на наложените по специалния ред запор и възбрана. В случая кредиторът не твърди
длъжникът да е получил съобщение за наложен запор върху движими вещи – чл. 206 ДОПК вр. чл. 451 ал. 2 ГПК, нито да са извършени
предписаните от чл. 201 ДОПК действия. Не се твърди да е наложен запор и
съобразно предписаното от чл. 202 ДОПК.
Правният
ред предписва и алтернативен ред за налагане на обезпечителни мерки –
вписването им по реда на ЗОЗ. Същевременно обаче нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ придава меродавност единствено на това обстоятелство, което ще рече, че дори
и наложени мерки по реда на ДОПК не са противопоставими
на кредиторите на масата на несъстоятелността, ако те не са огласени чрез
вписването им в ЦРОЗ. По аргумент от чл. 12 ал. 2 вр.
ал. 1 ЗОЗ запорът става противопоставим на трети лица от момента на вписването
му. Това ще рече, че наложеното ограничение върху правната сфера на длъжника
придобива правно значение от момента на вписването му. В този смисъл и наложено
обезпечение по смисъла на чл. 193 ал. 1 ДОПК, легитимиращо държавата да
реализира принудително изпълнение върху имущество на длъжника при открито
производство по несъстоятелство се явява единствено
вписаният запор в ЦРОЗ. Специалната норма обаче изрично сочи и че привилегията
е относима за наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания преди откриване на
производството по несъстоятелност. По аргумент от чл. чл. 638 ал. 4 ТЗ вписването
на наложения запор след този момент не е годно да породи противопоставими
на останалите кредитори на масата права. Ето защо и извършеното вписване на
запора в обезпечаване на вземанията, установени с влязъл в сила ревизионен акт №
С200022-023-0002127/06.07.2020 г. не поражда привилегия по смисъла на чл. 722
ал. 1 т. 1 ТЗ.
Предвид
липсата на възражение по списъка на приетите вземания в останалата му част
преценката на синдика не подлежи на изследване от съда – арг.
от чл. 692 ал. 1 ТЗ.
Съгласно
чл. 673 ал. 1 ТЗ легитимацията на кредиторите при условията на чл. 692 ГПК е
основание за формиране на органа на производството по несъстоятелност –
събрание на кредиторите и свикването му за решаване на въпросите по чл. 677 ал.
1 т. 8 ТЗ. Тъй като не се установява кредиторите да са формирали воля досежно
личността на синдика, съответно размера на неговото възнаграждение, тези
въпроси следва да бъдат включени в дневния ред на събранието.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Национална
агенция за приходите срещу списък на приетите вземания на кредиторите на „В.М.Б.“
ООД – в несъстоятелност, обявен по партидата на дружеството на 20.01.2021 г.
ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания на
кредиторите на „В.М.Б.“ ООД – в несъстоятелност, обявен по партидата на
дружеството на 20.01.2021 г.
СВИКВА на
основание чл. 674 ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „В.М.Б.“ ООД – в
несъстоятелност, което ще се проведе на 28.04.2021 г. от 12:30 часа в Съдебната палата на адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата
за провеждане на съдебните заседания на VІ-13 състав, Търговско отделение, СГС,
при дневен ред:
1.
Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника.
2. Определяне метода и условията на оценка на
имуществото.
3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
4.
Избор на синдик
5.
Определяне размера на текущото възнаграждение на синдика.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: