Решение по дело №152/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  E Ш Е Н И Е

№ 260022

гр. Пловдив, 13.10.2020  г.

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, смесен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и  двадесетата година в състав:

                                      

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                                     

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Г. ЧАМБОВ

                                                                                 МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                       

при участието на съдебния секретар Мариана Апостолова и в присъствието на прокурора Добринка Калчева, след като разгледа докладваното от съдия Рангелова ВНОХД  №  152  по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава 21 НПК.

С присъда № 60/08.11.2017 г., постановена по НОХД № 919/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият Д.С.З. е признат за  виновен в това, че на 29.03.2013 г., в гр. *, в себе си и в лек автомобил „*” с ДК № *е държал 19 броя археологически обекта и в с.*, обл. * и Ханче „*” на гл. път І-8 при разклона за с. *, обл. * в лек автомобил *  с рег. № *, в съучастие като съизвършител с А.П. ***, е държал 177 броя археологически обекта, при което е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53, т. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗКН, общо 196  броя /подробно описани в присъдата/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3 и ал. 7 и ал. 8 от ЗКН във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 25 510 лв., поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК вр. чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН и чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 9 000 лв., като е  признат за невинен и е оправдан да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава VІ, раздел ІІ, чл. 96, чл. 97, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗКН, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал. 3, Раздел ІІ, чл. 8-19 и раздел ІІІ, чл. 20-23 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

Със същата присъда подсъдимият Д.С.З. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в с.*, обл. *, в съучастие като съизвършител с А.П. ***, е придобил, като е закупил от Г.С.Т. ***, 177 бр. монети /подробно описани в присъдата/, представляващи културна ценност по чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9 000 лв., поради което и на основание чл. 278а, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 97 ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лв., като е признат за невинен за това да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава VІ, Раздел ІІ, чл. 96, чл. 97, ал. 1, ал. 2, ал. 4 , ал. 5 и ал. 6 от ЗКН, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал. 3, Раздел ІІ, чл. 8-19 и раздел ІІІ, чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия Д.С.З. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 9 000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното на подсъдимия Д.З. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият А.П.П. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в с.*, обл. *, до ханче „*” на гл. път І-8 при разклона за с. *, обл. *, в лек автомобил *  с рег. № * и в с. *, ул. „*“ № 4, обл. *, е държал 45 броя археологически обекта и в съучастие като съизвършител с Д.С.З. *** е държал 177 броя археологически обекта, при което е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53, т. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗКН, общо 222 бр. /подробно описани в присъдата/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3, 7 и 8 от ЗКН във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности, на всички обща стойност 19 795 лв., поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН и във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 9 000 лв., като е признат за невинен и оправдан за това да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 4 , ал. 5 и ал. 6 от ЗКН, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал. 3, Раздел ІІ чл. 8-19 и Раздел ІІІ чл. 20-23, Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

Със същата присъда подсъдимият А.П.П. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в с. * обл. *в съучастие като съизвършители с Д.С.З., е придобил, като е закупил от Г.С.Т. ***, 177 бр. монети /подборно описани в присъдата/, представляващи културна ценност по чл. 7, ал. 1 и чл. 53 т. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН, във връзка с чл. 4, ал. 1 Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9000 лв., поради което и на основание чл. 278а, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лв., като е признат за невинен и оправдан за това да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава VІ, Раздел ІІ, чл. 96, чл. 97, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗКН, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал. 3, Раздел ІІ чл. 8-19 и Раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия А.П.П. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 9 000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното на подсъдимия А.П. общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъда в сила.

Със същата присъда подсъдимият Г.С.Т. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в село*, общ. *, обл. *, е отчуждил чрез продажба на А.П.П. и Д.С.З. 177 бр. монети /подробно описани в присъдата/, представляващи културна ценност по чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3, 7 и ал. 8 от ЗКН, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9 000 лв.,  поради което и на основание чл. 278а, ал. 1, предл. 2 НК, във връзка с чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН и във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две  години и глоба в размер на 5 000 лв., като е признат за невинен за това да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава VІ, Раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗКН чл. 98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал. 3, Раздел ІІ чл. 8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

Със същата присъда подсъдимият Г.С.Т., е признат за виновен за това, че на 29.03.2013 г., в село*, обл. *, в жилището си, намиращо се на ул. „*“ № 26 противозаконно е държал предмети - специално техническо средство Металдетектор, марка „*“ *, със сериен № В 8006239, слушалки марка „*“ , 2 броя ръкавици и литиево-йонна батерия-контейнер за 8 бр. батерии „*“ , за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия Г.С.Т. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.

На основание чл. 66 НК така наложеното на подсъдимия Г.Т. общо най-тежко наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от  четири години.

На основание чл. 278, ал. 7 и чл. 278а, ал. 6 НК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото, представляващи предмет на престъпленията, като е разпоредено, след влизането ѝ в сила, същите да бъдат предадени на Регионален исторически музей - гр. *.

С присъдата в тежест на всеки от подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

Срещу присъдата е постъпил протест от ОП-*. На първо място прокурорът насочва своето недоволство срещу нейните оправдателни части, като привежда допълнителни аргументи в подкрепа на обвинителната теза, че редът за регистрация и идентификация на инкриминираните културни ценности е визиран съвкупно във всички посочени в обвинителния акт разпоредби от специалното законодателство. На второ място се атакува индивидуализирането на наказанията. Авторът на протеста обосновава виждане, че при определяне на наложените наказания съдът от първата инстанция е проявил неоправдана снизходителност, като не е съобразил потенциала на отегчаващите обстоятелства. Формулираната претенция е за отмяна на присъдата в оправдателните ѝ части и за нейното изменение относно наказанията чрез утежняването им и отмяна на условното осъждане.

Защитата излага разностранни доводи за незаконосъобразност на присъдата, като атакува и фактическите констатации на окръжния съд, и правните му изводи; сочи и процесуални нарушения, допуснати при съставянето на обвинителния акт и при провеждане на първоинстанционното производство. Тримата защитници отстояват позиция за неправилност на всички части на обвинението и настояват за оправдателни диспозитиви. Твърдят и явна несправедливост (завишаване) на наказанията. Адв. Н. и адв. К. не правят искания за събиране на доказателства. Адв. П. иска разпит на лицето И.П. и назначаване на повторна нумизматична експертиза на инкриминираните археологически обекти.  

В производството по реда на чл. 327 НПК въззивната инстанция уважи искането за допускане до разпит в качеството на свидетел на посоченото от адв. П. лице, за да му се даде възможност да обоснове тезата си по желания начин. По свой почин допусна преразпит на св. Т.Т., като прецени, че се налага за изясняване на обстоятелствата по делото. Също по свой почин ПАС допусна повторна нумизматична и археологическа експертиза със задача, поставена от съда по н.о.х.д. № 449/14 г. на ПзОС и със същия експертен състав. В тази връзка беше преценено, че са налице предпоставките по чл. 153, пр. 2 НПК, доколкото се очертават съмнения в правилността на изготвената на досъдебната фаза експертиза от същия вид. Впрочем проверяваната инстанция е ползвала именно повторната експертиза по н.о.х.д. № 449/14 г., без обаче да я назначи отново, която грешка беше отстранена от ПАС в посоченото производство.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на А.п.П. обяви, че поддържа протеста и направените с него искания с изключение на претенцията за завишаване размерите на наказанията.

Подсъдимите и техните защитници поддържаха въззивните жалби, респ. заявените с тях претенции, като не внесоха нещо ново към развитите във въззивните жалби и устно изразени пред първата инстанция свои позиции.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и със становищата на страните, изразени в протеста, жалбите и във въззивните заседания, и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК прие, че и протестът, и жалбите са частично основателни.

Настоящото въззивно производство е второто по ред, образувано след отмяна на потвърдителното решение по в.н.о.х.д. № 687/17г. на ПАС с решение № 215/06 април 2020 г. на ВКС на РБ. Първоинстанционното производство също е второто по ред, образувано по внесен за втори път обвинителен акт от страна на ОП-*, след като присъдата по н.о.х.д. № 449/14г. по описа на ПзОС е била отменена (с решение по в.н.о.х.д. № 409/16г. на ПАС) поради допуснати от прокурора съществени и неотстраними  процесуални нарушения.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени материали, подробно изброени в първоинстанционните мотиви (включително с посочване на съответната страница от досъдебните томове и съдебното дело, в които документите са подредени), и на експертизите пазарджишкият съд е приел фактическа обстановка, основните линии на която ПАС сподели. Заедно с това я допълни и коригира в някои аспекти. В частта относно обвинението за държане на артефакти в село *я намери за неправилна:

Подсъдимите са били във връзка помежду си седмица преди 29 март 2013 г., като П. и З. провели помежду си разговори на 21.03.13 и на 24.03.13г., а П. и Т. – на 23.03.13 г. и на 24.03.13 г. Разговорите, в които участвал П. посредством мобилни телефонни номера * и *, са били и подсушвани (след поискано и получено според приложимите процедурни правила разрешение за това от съответните компетентни органи).

 На 23.03.13 г. П. се е обадил на Т. (от мобилен номер *). Уведомил го, че ще го посети по обяд на другия ден; заедно с това го предупредил да е готов, за да не „се разкарват“ – той и придружителят му – „напразно“. В 14.41 часа на 24.03.13г. му телефонирал от същия номер, според уговорката от предния ден, като уточнил, че до половин час ще са при него. По-рано същия ден З. и П. се свързали по телефоните два пъти през две минути.

Следобед на 29.03.13 г. З. ***. Двамата се разбрали З. да закупи за по 20 лева притежавани от Т. 178 на брой антични сребърни монети. Към 15.08 часа З. все още бил в селото. От там телефонирал на П., набирайки другия му телефонен номер –*. Поръчал му да вземе 3600 лева и „там за фуража да иде“. На репликата: „Ама аз не мога да се сетя за кой фураж!“, отвърнал: „Ми там бе…на *ите“. П. рекъл „аха“ и не поискал разяснения как да стигне до мястото. Три минути по-късно З. изпратил на П. (на същия телефонен номер) и текстово телефонно съобщение, в което в закодиран вид посочил броя на спазарените предмети и цената за брой: „178х20 lv.“. В 15.44 часа П., който разбрал, че ще купува 178 артефакта за сума, приблизително равна на носените 3600 лева, телефонирал на Т. (от споменатия номер –*). При този правомерно подслушан разговор се намирал в село *, обл.*. Поинтересувал се дали „колегата“ му е минал и след получаване на утвърдителен отговор уведомил Т., че пътува към него и му носи „парички“. Като взел предвид обилния валеж от дъжд, изчислил, че ще измине разстоянието от село * до село *за час и нещо и съобщил това на Т.. Последният зачакал в своята къща. Веднага след този разговор, в 15.46 часа, З.,*** и се придвижвал в гр. *, телефонирал на П. (набирайки номера му *). Научил от него, че е „тръгнал“ и го уверил: „сега ще се засечем на пътя“. След половин час З. телефонирал на П. и му предложил сам да отиде при „момчето“, като го информирал, че е „свалил“ колкото може от цената и се надява той също да „свали“ малко; казал му, че няма нужда да се срещат по пътя. Час по-късно П. пристигнал в къщата на Т. ***. Там закупил от него 177 сребърни монети от видовете денари и антониани, които натоварил в лекия си автомобил * с рег. № *, с който бил пристигнал.

После потеглил обратно, като в около 18.15 часа достигнал до ханче „*“ на Главен път І-8 (в близост до разклона гр. *- село *). Там бил спрян от полицейски служители по повод предварително постъпила информация за сделка с културно-исторически ценности. В условията на неотложност било извършено претърсване на лекия му автомобил, при което били открити придобитите от Т. археологически обекти, поставени в плик с надпис „*“. Освен това били открити и 47 броя подобни предмети (45 от тях били поставени в найлонова торбичка с надпис „*“, а два от тях – в цигарена кутия „*“), от които 28 броя били археологически обекти (образуващи два отделни комплекта части от ярема и сбурията на впрегнати в антични погребални колесници коне от Първи - Втори век сл. Хр.). Всички вещи били иззети. За извършеното процесуално-следствено действие бил съставен протокол по реда на чл. 161, ал. 2 НПК (вж. л. 39 и сл. от том 1 ДП). П. отказал да даде отговор за произхода на откритите предмети, като в протокола било вписано заявлението му, че ще говори единствено с адвокат. Протоколът за претърсване и изземване бил представен на компетентния съд - ПзОС, който го одобрил (с определение № 113/30.03.2013 г. по ЧНД №163/2013 г.).

Веднага след споменатото следствено действие било извършено претърсване в дома на  П. ***, за което по реда на чл. 161, ал. 2 НПК бил съставен друг протокол (вж. л. 46 и сл. от том 1 ДП). В него било описано изземването на завит в салфетка кръгъл предмет, наподобяващ антична монета. Изявлението на П., че е дубликат, било вписано в протокола. И този документ бил одобрен от ПзОС (с определение № 114/30.03.2013 г. по ЧНД № 164/2013 г.). След експертно изследване се оказало, че споменатата монета е изработен от медна сплав съвременен фалшификат на сестерций с лика на император Комод.

В 21.30 часа на същата дата било предприето претърсване и в дома на З.,***-12. Били открити и иззети: предмет, наподобяващ гривна с предполагаем античен произход и два броя СИМ – карти. Относно произхода на гривната З. заявил, че е съвременна, а за СИМ-картите отбелязал, че са на фирмата му. За извършеното следствено действие бил съставен протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2 НПК, одобрен с определение № 115/30.03.2013 г. по ЧНД № 165/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик (вж. л. 61 и сл. от том 1 ДП). С помощта на специални знания се оказало се, че гривната е изработена през 19-ти век и не представлява археологически обект, а етнографска  културна ценност.

В 22.25 часа започнало претърсване и на колата на З. – „*” с ДКН *, паркирана пред къщата му. В багажника били открити и иззети 24 броя предмети с различни размери и форма и множество фрагментирани парчета с неправилна форма и зеленикав оттенък, 16 от които вещи представлявали археологически обекти (комплект сребърна апликация за конска амуниция от Пети – Шести век преди Хр., бронзова дръжка от съд от Римската епоха, пет фрагмента, образуващи ситула с датировка от Четвърти век преди Хр., а също две сребърни фиали, които представляват съвременни фалшификати по античен модел). З. заявил, че по-късно ще даде обяснения за произхода на предметите. Това изявление намерило място в протокола за извършеното по реда на чл. 161, ал. 2 НПК следствено действие, одобрено с определение № 116/30.03.2013 г. по ЧНД № 166/2013 г. на ПзОС – вж. л. 67 и сл. от том 1 ДП). След това З. предал самозалепващ се полиетиленов плик, съдържащ три по-малки самозалепващи се пликчета, всеки от които съдържал по един брой кръгъл предмет с различна големина, наподобяващ антична монета, и втори самозалепващ се политиленов плик, съдържащ пет броя малки самозалепващи се плика, всеки от които съдържал по един брой кръгъл предмет с жълтеникав цвят, наподобяващ антична монета. За произхода на предадените вещи З. заявил, че монетите са съвременни и че по - късно ще даде повече обяснения за тях. Изявлението му било вписано в съставения на 29.03.13 г. протокол за доброволно предаване на вещите (вж. л. 76 от том 1 ДП). След използване на експертни знания се оказало, че три от иззетите монетите са златни (македонски владетелски статери) и представляват археологически обекти, датирани с произход от преди Христа. Останалите иззети монети представляват съвременни фалшификати, два от които – златни. 

С подобен протокол, съставен на следващия ден, З. предал ползваните от него три телефона – марки „*“, „*“ и „*“ със съответните СИМ-карти (вж. л. 82 и сл. от том 1 ДП). Впоследствие информация за регистрирането и собствеността на СИМ-картите била изискана и получена от *(вж. л. 136 от том 2 ДП). Справката е придружена от разпечатка на разговорите, проведени през м. март 2013 г. от мобилните номера, с които СИМ-картите били регистрирани (вж. л. 137 и сл. от том 2 ДП).

На 30.03.2013 г. полицията решила да провери получена оперативна информация, че П. съхранява движими културни ценности в къща, собственост на тъста му - свидетеля Т.К.Т., намираща се в с. *, ул. „*“ № 4. Било организирано и извършено претърсване и изземване, за което бил съставен протокол по реда на чл. 161, ал. 2 НПК, одобрен с определение № 117/30.03.2013 г. по ЧНД № 167/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик (вж. л. 52 и сл. от том 1 ДП). В хода на претърсването били открити и иззети множество вещи, 17 броя от които представлявали археологически обекти (накити и фибула от Втори-Трети век сл. Хр. и Римската епоха и стъклени съдове от Първи-Втори и Трети-Четвърти век сл. Хр.). Сред останалите се намирали множество накити, статуетка, лупа, кръст, маска, камеи и две геми, които се оказали съвременни фалшификати по антични модели. А също автентични монети (някои от които с характеристиките на археологически обекти), и монети, представляващи съвременни фалшификати. Св. Т.Т. заявил, че ги вижда за първи път и собственоръчно вписал в протокола, че предполага, че са на зет му А.П..

В протоколите за изземване на инкриминираните археологически обекти е описано в какви опаковки са намерени и съответно в какви опаковки (съответно номерирани) са били поставени във връзка с изземването им.

На 31.03.2013 г. било извършено, в условията на неотложност, претърсване и на дома на Т. ***. Били открити и иззети металдетектор марка „*“ * със сериен № В 8006239, поставен в брезентова чанта; слушалки марка „*“  – 30 и 2 броя ръкавици, поставени в черна чанта и батерия за метал – детектор „*“ , поставена в калъф. Осъщественото следствено действие било одобрено с определение № 123/01.04.2013 г. по ЧНД № 168/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик (вж. л. 90 и сл. от том 1 ДП). На същата дата подс. Т. предал доброволно мобилния си телефон „*“ със СИМ-карта * с № *(вж. л. 93 от том 1 ДП), собственост на съпругата му Ж.Т.. Впоследствие мобилният оператор  * ЕАД предоставил информация за проведените посредством този номер разговори през м. март 2013 г. (вж. л. 126 и сл. от том 2 ДП).

*

Както беше споменато, за разкриване на настоящите престъпления са били експлоатирани СРС (подслушване на проведени между подсъдимите телефонни разговори), респ. са изготвени ВДС, в които е възпроизведено съдържанието на разговорите. ПАС сподели извода на първата инстанция, че се касае за годни доказателствени средства, при положение че е спазена точно процедурата по мотивирано поискване и получаване на съответните разрешения от компетентните органи (5-годишният срок за тяхната класификация е изтекъл на 20.12.2018 г., поради което папката, която ги съдържа, е приложена към настоящото явно дело)  

**

Първоинстанционният съд е отхвърлил заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство първоначална нумизматична и археологическа експертиза, авторство на експерти при Регионалния исторически музей гр. *, и техническата експертиза на металдетектор, авторство на вещото лице инж. К.. Правилно е приел, че не са обосновани и възникват съмнения в тяхната правилност. В тази връзка е констатирал, че част от работилия по археологическата експертиза екип няма опит с реплики (а е боравил само с оригинали), а що се отнася до използваната методика, тя е определена като „гледане“ без предварително извършване на професионални сравнения с идентични (автентични) предмети от нумизматичния фонд на РИМ-*или от други фондове. Не е конкретизиран и методът на извършване на оценката, пък и е станало ясно, че въобще не са използвани достъпните каталози на артефакти. Що се отнася до техническата експертиза, изготвилият я експерт е изложил при своя устен разпит в с.з. серия непълни отговори (някои от които с характер на предположения), а накрая е отбелязал, че „не може да каже как точно е направено изследването“ (вж. л. 115 и 116 от първоинст. дело).  

Вместо това ПзОС правилно е кредитирал заключението на повторната нумизматична и археологическа експертиза, изготвена от експерти от Националния археологически институт с музей към * и * гр. *: д-р Б.Р., доц. д-р Б.Б., доц. д-р К.Д., Е.П., С.Ц. – Д. и д-р Л.Г. (назначена на основание чл. 253, пр.2 НПК). По подобен начин е подходил и съдът, провел първото първоинстанционно разглеждане на делото, образувано като н.о.х.д. № 449/14 г. по описа на ПзОС, който всъщност е и назначил въпросната повторна експертиза. Както по-горе беше споменато, проверяваната инстанция е използвала изводите на коментираната  експертиза (приложена на л. 179 и сл. от н.о.х.д. № 449/14г.), без на свой ред да я назначи – пропуск, който настоящият въззивен състав отстрани с  определението си, произнесено по реда на чл. 327 НПК.

Авторите на повторната експертиза са изследвали вещите, предмет на горепосочените изземвания, а именно:

             - обект № 1: парче плат със завити в него 45 бр. предмети с различна форма и размери и цигарена кутия „*“ с 2 бр. кръгли предмета с отвор по протежението им (иззети при претърсването на 29.03.2013 г. от л.а. „*“ , управляван от подсъдимия А.П.);

- обект № 2: плик с надпис „*“, съдържащ 177 бр. предмети с кръгла форма, наподобяващи антични монени и 1 бр. халка от сив метал (иззети при претърсването на 29.03.2013 г. от л.а. „*“ , управляван от подсъдимия А.П.);

- обект № 3: кръгъл предмет, наподобяващ антична монета, завит във салфетка (иззет при претърсването в дома на подсъдимия А.П.);

- обект № 4: гривна, поставена в самозалепващ се плик (иззета при претърсването в дома на подсъдимия Д.З.);

- обект № 5: кутия с надпис „*“ , съдържаща 24 бр. предмети с различни размери и форми (иззети при претърсването в л. а. „*“ , управляван от подсъдимия Д.З.);

- обект № 6: множество фрагментирани парчета с неправилна форма и различни размери, със зеленикав цвят, от метал, наподобяващ ламарина, поставени в бял хартиен плик (иззети при претърсването в л. а. „*“ , управляван от подсъдимия Д.З.);

- обект № 7: 3 бр. предмети с кръгла форма и 5 бр. предмети с жълт цвят и кръгла форма, всички наподобяващи антични монети (предадени доброволно от подсъдимия Д.З.);

- обект № 8: малък съд, наподобяващ каничка с дръжка със следи от пръст и височина около 10 см., ширина около 5 см. в облата част и прозрачно шише с приблизителна височина 10 см. със следи от пръст по него (иззети при претърсването в дома на свидетеля Т.Т. – тъст на подсъдимия П.);

- обект № 9: 11 бр. найлонови пликчета с поставени в тях общо 22 предмета, наподобяващи монети и части от монети с различен цвят и части от метали; 1 бр. кръст от бял метал с размери около 5 дм. и 5.5 см.; 5 бр. пръстени от метал; 1 бр. малка лупа; 2 бр. бели предмети с изображения; 1 бр. син предмет, 1 бр. кафяв предмет и 1 бр. червен предмет с изображения на тях на човешки фигури и др. форми; 1 бр. голяма монета с кафеникав цвят и диаметър около 3.5 см.; 1 бр. фигурка под формата на човешка глава със синя патина; 1 бр. мъжка фигурка, държаща предмет в лявата си ръка висока около 8.5 см.; част от фибула и малък неопределяем предмет (иззети при претърсването в дома на свидетеля Т.Т. – тъст на подсъдимия П.);

          - обект № 10: два предмета от метал, наподобяващ стъкло, прозрачни, единият с височина 7.5 см. и диаметър на отвора 8.5 см., другият с височина около 10 см. и диаметър на отвора около 8,5 см.; пет предмета от материал, наподобяващ стъкло със следи от пръст по тях и височина съответно около 12.5 см., 10 см., 8 см., 5 см. и около 5 см., като единият от предметите е пълен с пръст (иззети при претърсването в дома на свидетеля Т.Т. – тъст на подсъдимия П.).

Обобщено е, че общият брой на предметите, представени за изследване от експертизата, е 436. В заключението си вещите лица са посочили, че  от тях 398 бр. са автентични и са идентифицирани като движими културни ценности по смисъла на чл. 52 от Закона за културното наследство (това е посочено при описанието на всеки предмет поотделно). Идентификацията им е извършена въз основа на стиловите, технологични и иконографски характеристики, съпоставени с датировката им, което е дало основание на експертите да заключат, че от изследваните предмети 396 бр. представляват археологически движими културни ценности по смисъла на чл. 53, т. 1 ЗКН (това също е посочено при описанието на всеки отделен обект).

Експертите са констатирали, че почти всички предмети не са претърпели консервационно-реставрационна намеса, като голяма част от тях са със запазен корозионен слой и с големи други хетерогенни наслоения, а при някои има и следи от органични материи – дърво и кожа. Друга част са непрофесионално почистени. Отбелязали са, че констатираните корозионни продукти и хетерогенни наслоения се получават в резултат от дълъг престой под земята и в тази връзка са заключили, че са били изкопани от земята в хода на иманярски разкопки на територията на страната. Въпросните действия са нарушили не само техния „контекст“ (степента на културно-историческата информация, която носят), но и целостта на стационарните обекти, от които произхождат.

В експертизата е уточнено, че периодът на създаване на  експертираните археологически движими културни ценности е с широк хронологичен обхват – класическата, елинистичната и римската епоха; Средновековието и Възраждането. Степента на запазеност на предметите е посочена поотделно при описанието на всеки един от тях.

В забележките към описанията е отбелязано, че всички предмети, идентифицирани като движими културни ценности, поотделно и в тяхната съвкупност (като комплекс, представляващ колективна находка - съкровище), притежават научна историческа стойност. За част от тях е обосновано виждане, че са и с особено висока научна и художествена стойност (частите от ярем и конска сбруя, датирани в І – ІІ в. и ІІ – ІІІ в. (пор. №№ 1-15 и 16 -25); сребърните апликации за конска амуниция от V – VІ в. пр.Хр. (пор. №№ 30-46); стъклените съдове от римската епоха (пор. №№ 53-61); златните монети (стартери) от ранно елинистичната епоха, отсечени с имената на македонските владетели Филип ІІ, Александър ІІІ Велики и Филип ІІІ Аридей, датирани най-общо във втората половина на ІV в.пр. Хр. (пор. №№ 179-181); съкровището от сребърни римски монети – денари и автониниани, сечени в края на ІІ – до средата на ІІІ в. от н.е. ( пор. №№ 1-177); корубестата монета на византийския император Исак ІІ А., отсечена през първия период от управлението на владетеля (1185-1195 г.) – пор. № 190;

      В заключението е посочено, а при въззивните разпити е аргументиран извод, че всички експертирани предмети произхождат от територията на Република България и представляват част от нейното културно-историческо наследство.

      Тъй като в България няма легален пазар на археологически културни ценности, оценката на предметите е извършена въз основа на подробно изброени от вещите лица критерии, както и съобразно актуалните цени на аукциони. Общата сума, на която възлиза оценката на 398 бр. движими културни ценности е 36 440,50 лв., от които 36 350,50 лв. е стойността на 396-те броя археологически културни ценности, а 90,00 лв. е стойността на 2-та бр. етнографски културни ценности.

       В заключението са отделени вещите, които са съвременни фалшификати (55 на брой), както и тези, които се класифицират като масов материал, защото не може да се открие вида на културната ценност, от която са части.

      Според приложеното на л.121 и сл. от първоинст. дело заключение на повторната съдебно-техническа експертиза на металдетектора този уред работи (след зареждане на батерията с иззетото като веществено доказателство зарядно устройство), като визуализира на екрана настройки и от слушалките се чува продължителен шум с определена честота. Липсва търсещата сонда. Според устните разяснения на експерта А.К.в с.з. на окръжния съд към конкретния маталотърсач могат да се включат различни по размери сонди – за различен тип предмети, които се търсят

        Въззивният съд сподели мнението на проверяваната инстанция, че цитираните заключения на двете повторни експертизи са обективни и компетентно изготвени от вещи лица, които са разполагали с необходимите професионални знания и опит в изследваната материя.

***

       1. Преди разсъжденията по фактите, следва да се вземе отношение по становището на защитата за процесуална негодност на обвинителния акт в частта относно инкриминираната сделка със 177 сребърни антични монети (което е допустимо при положение че делото е образувано преди измененията с ДВ, бр. 63/17г.). ПАС прие за неоснователно споменатото  становище. В акта, с който делото е внесено в съда, са изложени фактически констатации, които очертават тезата за осъществена (на 29.03.13 г.) сделка по покупко-продажба на инкриминираните 177 монети, в която са участвали и тримата подсъдими. Прокурорът може да бъде укорен, че е „разхвърлял“ споменатите констатации на различни места в изложението, тоест не е следвал традиционния стилистичен похват на последователен разказ за инкриминраното събитие. Защитата обаче греши в мнението си, че приложеният подход лишава четеца от възможността да разбере за участие в кое събитие тримата подсъдими са обвинени. Възприемана в цялост, описателната част на прокурорския акт не оставя съмнение по въпроса, че авторът му е имал предвид предварителни уговорки между тях, които на инкриминираната дата са реализирани: уговорките между тримата подсъдими за сделката започнали седмица преди 29-ти март; на тази дата П., по указание на З., който завършил преговорите с Т., е събрал и занесъл на последния в * село *продажната цена на 177 антични монети; веднага ги е взел и отнесъл с колата си, в която е започнал да ги държи от свое име и от името на другия участник в сделката – З.; държането е прекъснато с неговото залавяне от полицията няколко часа по-късно в пазарджишка област; впоследствие във владение на З. и П. са открити още артефакти, а във владение на Т. – работещ металотърсач. В следващите страници на обвинителния акт се съдържа позоваване и на конкретни доказателствени източници, от които тези констатации са извлечени. Прокурорът се е позовал и на „оперативна информация“, която разбира се не е доказателство, но този недостатък на обвинителната претенция не лишава прокурорския акт от необходимата информативност относно съставомерните признаци на твърдените престъпления. Всъщност относно качествата на обвинителния акт вече се е произнесъл ВКС на РБ, като в отменителното решение по н.д. 914/19г. изрично е посочил, че „фактическите съображения и формулираната правна квалификация на извършеното и от тримата подсъдими дава необходимата фактическа и правна рамка на обвинението, така че да обезпечи и правото им да разберат в какво са обвинени и да организират защитата си“. С това е сложен край на спора относно процесуалната годност на обсъждания документ.

2. Друг от въпросите, които следва да бъдат предварително решени, е относно спазването на процесуалните правила при осъществяване на описаните по-горе претърсвания и изземвания на вещи от владението на подсъдимите. ПАС прецени като неоснователно възражението на защитника на подс. П., че изготвените протоколи за тези следствени действия не са годни доказателствени средства, тъй като изключението на чл. 161, ал. 2 НПК не е било налице и следователно било нарушено изискването на чл. 161, ал. 1 НПК. Действително, от свидетелските показания на полицейските служители се установява, че още от 23-24.03.2013 г. са имали информация за подготвяна сделка с културно-исторически ценности между тримата подсъдими. Информацията обаче не е съдържала конкретни дата и място, на които ще се състои, за да бъде искано разрешение за извършване на претърсване и изземване от съответния първоинстанционен съд. На практика сделката се е осъществила на 29.03.2013 г., след множество апокрифни разговори между тримата подсъдими (видно от ВДС от използвани СРС). А считано от потеглянето на П. *** в късния следобед на 29-те март е нямало време да бъде мотивирано, депозирано и одобрено от съда разрешение за претърсване и изземване на автомобила, в който се е очаквало да бъде натоварен предметът на сделката. В тази връзка е било правилно решението претърсването на това превозно средство и успоредното претърсване на обитаваните от П. и от съучастника му места да бъдат извършени незабавно, т.е. при условията на неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 НПК.

3. Следващият въпрос, който подлежи на предварителна преценка, е поставен във възражението на защитата, че експертираните предмети са различни от вещите, иззети с посочените по-горе протоколи (т.е. че са подменени). Това възражение се преценява като неоснователно. Протоколите за претърсване и изземване, които са съставени и одобрени според всички процесуални изисквания, съдържат достатъчно сведения за вида, приблизителните размери и точната бройка на намерените веществени доказателства, пък и са придружени от фотоалбуми, а и при предявяването им на подсъдимите не са изказани възражения за неидентичност. При своя съдебен разпит подс. З. е направил и изричното изявление: „Не оспорвам, че при претърсването през м. март вещите са намерени у мен, както са описани“. Действително, специфичните характеристики на иззетите вещи не са фиксирани в споменатите протоколи, но в онзи процесуален момент подобна детайлност не е била възможна, доколкото авторите на коментираните процесуално-следствени действия не са разполагали със специални знания за целта. Важното е, че индивидуализираните според техните видими белези предмети са били съответно опаковани и предоставени за по-нататъшно (специализирано) изследване. В постановлението за назначаване на първата нумизматична експертиза (пазарджишката) въпросните опаковки и съдържанието им са точно фиксирани. Пред проверяваната инстанция авторите на тази експертиза и изрично са посочили, че са получили предметите в запечатани пликове с полицейски лепенки. Във връзка с назначаването на следващата експертиза (повторната, авторство на специалисти от *), за която стана дума по-горе, директорът на *-*, където веществените доказателства са се намирали, е издал заповед (№ 187 от 10.09.2015 г. – вж. л. 386 от н.о.х.д. № 449/14 г.) за предаването им с приемо-предавателен протокол. В изпълнение на заповедта е изготвен констативен протокол от уредниците в отдел „*“ и „*“. В него е отразено, че при подготовката за транспортиране някои предмети от обект № 6 (конкретно посочени) са открити силно фрагментирани и допълнително фрагментирани. В тази връзка размерите на тези обекти и бройката на общото количество не съответстват на посочените в изготвената експертиза. След това същата комисия от уредници е съставила приемо-предавателен протокол, с който експертираните от тях обекти били предадени на две от вещите лица по повторната експертиза – доц. д-р Б.Б. и доц. д-р К.Д.. Към приемо-предавателния протокол бил приложен подробен опис, по който според устните разяснения на вещото лице Б. пред настоящия състав на ПАС тя и колегата ѝ следили и „отмятали“ какво получават обект по обект (вж. л. 388 и сл. от н.о.х.д. № 449/14г. на ПзОС и протокола от 30.09.2020 г. по настоящото дело).

Действително, двете експертизи се разминават при описанието и номерирането на отделните обекти. Не може обаче да се приеме, че са изследвали различни предмети, тъй като авторите на повторната експертиза поясниха на какво се дължат различията: (1) първата експертиза е изследвала някои фрагменти сами за себе си (поотделно), а повторната ги е обединявала (и комплектувала след консултации с консерватор и реставратор), третирайки ги като един-единствен обект, „сглобен“ от фрагментите; (2) повторната експертиза е „изваждала“ някои фрагменти, описани от първата експертиза като съставни части на даден обект, преценявайки, че следва да се третират (и съответно отнесат) като съставни части на друг обект. В тази връзка пред настоящия състав на ПАС вещите лица дадоха подробни разяснения как са установили три отделни вида украса, поставяна върху тялото на впрегатни коне, като са отнесли част от фрагментите към трите и така са се образували трите комплекта. По същия начин са систематизирали частите на ситулата. Що се отнася до обект № 5 от пазарджишката експертиза, той е „раздробен“ на два обекта – първият се състои от две фиали, а вторият е отнесен към обект № 6.

Вярно е, че не е спазено изискването по чл. 110 НПК за досъдебен оглед на иззетите веществени доказателства, но в аспекта на горните данни въпросният пропуск не може да постави под съмнение идентичността на експертираните артефакти.

4. Друг от въпросите, по които следва да се разисква предварително, е относно използваемостта на показанията на полицейските служители св. Т. и В. за установяване на релевантната фактология по делото. ПАС счита, че окръжният съд не е бил прав да се позове включително на тези производни доказателствени източници, за да обоснове извода си за сключването и осъществяването на инкриминираната сделка. Посредством тях са пресъздадени заявени от подсъдимите Т. и П. обстоятелства (св. Т.възпроизвежда казаното в рамките на „оперативна беседа“ от страна на Т., че е изровил 177-те монети от околностите на село *с помощта на металотърсач, а св. В. свидетелства за изявления на П. при задържането му). Споделят се възраженията на защитата, че информацията, която двамата полицаи възпроизвеждат, е получена без на двамата подсъдими да са осигурени минимално изискуемите гаранции за защита, и най-вече без извършване на разяснение, че казаното от тях може да бъде използвано в бъдещ наказателен процес в подкрепа на обвинителната теза. По друг начин казано, те са били в уязвимото положение на задържани, но не са разполагали с процесуалната защита на обвиняеми лица при снемане на „обяснения”. Българската съдебна практика от последните години следва решението на ЕСПЧ по дело № 31720/02г. Титаренко срещу Украйна, в което е изведено недвусмисленото заключение, че информацията, предоставена от задържан в рамките на „оперативна беседа”, не е годна да бъде основа на осъдителни изводи. Става дума за решения № 273/08.08.12г. по н.д. № 796/12г. на ВКС на РБ, ІІІ-то н.о., Р.599/07.01.14г. по н.д. № 2119/13г. на ВКС, ІІ-ро н.о., Р.626/11г. на ВКС, ІІІ-то н.о., Р.650/12г., ІІІ н.о., Р.518/09г, ІІ н.о., Р.198/31.05.13г. ІІ н.о., Р.591/14г. на ВКС, І н.о., а също и Р.387/11.11.14г. по ВНОХД № 895/14г. по описа на САС, ВНОХД № 152/13г. по описа на ПАС, Решение № 25/01.02.18г. по н.д. № 1292/17г. на Трето н.о. и Решение № 22/01.03.19г. по н.д. № 1127/18г. на Второ н.о.и др.

Грешката на ПзОС, който е използвал разискваните твърдения на полицаите Т.и В., не е фатална обаче, доколкото осъдителните му изводи се явяват в достатъчна степен подплатени от други доказателствени източници.

5. Преди да коментира доказателствата за сключване на придобивната сделка, ПАС намира за нужно да обсъди възраженията на защитата срещу експертния извод за произход на сребърните монети (предмет на тази сделка) от днешните български земи. Тези възражения се приемат за неоснователни, доколкото коментираният извод е защитен с разбираеми, научно поднесени и разностранни аргументи от изтъкнати специалисти с безспорен авторитет и десетки публикации в областта на археологията и нумизматиката. Аргументите са в няколко пункта: 1. Става дума за голяма колективна монетна находка от хомогенна група (монети от еднороден метал - сребро), в която липсва хиатус (хронологично прекъсване); 2. Констатират се паралели с намерени в днешните български земи находки, идентични и съвременни на експертираната – общо 179 на брой, от които находките, състоящи се само от сребърни монети са 107, описани в цитирани публикации на български и чужди изследователи; 3. Извършеното датиране на находката (средата или втората половина на трети век) съвпада с монетната циркулация в усложнената военно-политическа обстановка по това време – от 242 до 245 г. сармати, готи, карпи и др. опустошават земите на север от р. Дунав; през 249 и 250 г. многочислени готски маси заливат провинция */между Стара планина и Дунава/, преминават и в провинция *, обсаждат и превземат Филипопол (днешните земи в южна и югоизточна България); при завръщането им на север, при Абртус /дн.Разград/, варварите били пресрещнати от римските войски и в битката загинал самият император Траян Деций. Тези военни действия между Рим и варварите, на които днешните български земи били арена, били белязани от струпване на многобройни съкровища от римско имперско сребро – от една страна, бягащото местно население скривало своите най-ценни вещи, а от друга страна сребърните монети от вида на експертираните били по онова време официално платежно средство, с което се заплащало на военните наемници; 4. Десетки научни публикации, базирани на епиграфски писмени извори относно циркулационната среда през древността в днешните български земи, са обосновавали, че сходни на експертираните монети са циркулирали активно през трети век именно в *и *, а след спиране на споменатите военни действия е извършена монетна реформа чрез въвеждане на антониани от друг вид и постепенно старото платежно средство е било изтеглено от оборот с цел претопяване. Като най-информативната монографии в тази връзка се сочи „Опис на нумизматичните находки от територията на Република България“, авторство на Н.Т..

При пренията адв. А. изрази идеята, че 177-те монети е могло да бъдат открити на територия извън пределите на България. В тази връзка обърна внимание на факта, че Римската империя се е простирала от * до *, а също на факта, че в писмената защита на своето мнение в.л. Б. говори за Балканския полуостров. На първия му довод се противопоставят споменатите аргументи от военно-политическо естество на експертите, които обосновават, че именно към периода на датировката на монетите (средата и втората половина на Трети век) провинциите на днешна южна, югоизточна и северна България са били един от най-„невралгичните“ пунктове на управление на империята. Вторият му довод не държи сметка, че експертът Б., от една страна, конкретизира горните области на военни действия (попадащи в сегашната българска територия), а от друга страна, подчерта, че България е тази държава от Балканския полуостров, в която е най-голямото съсредоточие на подобни находки (за сравнение  посочи, че подобните находки в * са едва седем, в * – само три, а в * – 38).

На следващо място адв. А., а също и адв. П., акцентираха на факта, че в своята писмена защита в.л. Б. прави „обосновано предположение“ (че инкриминираните археологически обекти произхождат от територията на днешна България). Според ПАС защитниците тълкуват превратно изявлението на експерта. Действително в наказателно-процесуалното право с използваното словосъчетание се означава „подозрение“ и „вероятност“, но е очевидно, че археологът Б. не е имала предвид значението, с което се употребява наказателният термин. От една страна, и тя, и останалите експерти и писмено, и устно (включително в с.з. на проверяваната инстанция) са заявили, че не се съмняват в българския произход на артефактите. От друга страна, след въпросната писмена защита доц. Б. беше поканена за разяснения и уточни, че никоя наука не е в състояние да даде 100 процента сигурност относно дадено явление, но научните аргументи, които ползва, ѝ дават основание да отговори с „да“ относно произхода на експертираните обекти от територията на днешните български земи.

Вещите лица са категорични относно произхода и на останалите археологически обекти (апликации, накити, съдове и големи части от такива, ситула, амуниция и още монети) от територията на днешна България.

Във въззивното с.з. авторите на повторната експертиза ясно и подробно обясниха, че експертираните фрагменти са изследвани включително по специализирани методики и в резултат на анализа са се оформили три отделни украси от ярема и сбурията и амуницията на впрегатни коне (в областта на гърба, гърдите, шията, хълбока на животното) от бронз, сребро, сребро с позлата и сребро с ленти от бронз. С оглед използвания еднакъв стил в отделните елементи и идентичното им физическо състояние заявиха сигурност относно изолирането на отделните комплекти (два от тях са открити във владението на подс. П., а един – във владението на подс. З.). Разясниха, че украсите от Първи - Трети век са били поставяни върху коне от погребални колесници и в тази връзка са били изработени в местни ателиета, доколкото подобни ритуални погребения (при които са били заравяни и конете с колесницата заедно с починалия) са били провеждани в провинциите в днешна *. И не е било рентабилно римски ателиета да изработват погребални украси  при положение че не биха се закупували от римляните. Заедно с това те посочиха сходни части от погребални украси, открити в днешна България – в *, * и в * село *.

Не беше успешно оспорването на експертния извод за автентичност на коментираните три златни македонски монети, намерени във владението на подс. З.. За проверка на твърдението, че всъщност представляват реплики, окръжният съд последователно е назначил две допълнителни нумизматични експертизи, които в последна сметка са потвърдили и детайлизирали изводите на  обсъдената по-горе повторна експертиза за техен истински произход. За целта е използван методът на рентгено-флуоресцентния анализ, при който е установен висок карат на повърхностния слой злато в пълно съзвучие със състава на други статери от онези времена, респ. не са били установени примеси от метали, нетипични за изработвани в древността монети; свидетелство за тяхната автентичност са и установените трасологични белези по повърхността им (вж. л. 166 и сл. от първоинст.дело). Нито представените от подсъдимия З. силиконови калъпи за отливане на монети, нито експертираните три броя „отливки“ на монети, нито показанията на разпитания от ПАС св. П. (който предполага, че бил догравирал точно инкриминираните монети, защото работел с майстора на реплики Б.Л., комуто З. бил поръчал изработка на три златни македонски статера от силиконови калъпи през 2012 г.) нямат доказателствена способност да обосноват претендираната от защитата констатация. В тази връзка следва да се отбележи, че на няколкократно зададения му въпрос по какви признаци би разпознал евентуалното догравиране на монети, св. П. даде нищо незначещия отговор, че просто би разпознал своята работа В.л. С.Ц. е направила недвусмислена констатация, че силиконовите калъпи не са използвани за изработка на монетите, които са сечени, а не лети, а що се отнася до трите оловни отливки, изработени от горните силиконови калъпи, те се различават съвсем очевидно от инкриминираните три броя златни статера, които подс. З. твърди, че също са изработени от калъпите (от страна на майстора Л.). Различията са подробно описани и изобразени в заключението на втората допълнителна нумизматична експертиза на в.л. С.Ц., назначена от проверяваната инстанция (вж. л. 205 от първоинст.дело). Следва да се спомене и разяснението на в.л. Б. във въззивното с.з., че когато се изработват реплики, е задължително да се допусне разлика с оригинала – или размерите да са различни, или да се постави знак от кого са изработени, а подобни знаци инкриминираните монети не съдържат.

Същевременно следва да се приемат за истина обясненията на подс. З., че се е снабдил със статерите в гр.*, получавайки ги от лицето Л.. Тези обяснения не само че не се опровергават от някакъв валиден доказателествен източник, но и кореспондират на изводите на повторната нумизматична и археологическа експертиза, че се касае за екземпляри от елинистическо златно монетно съкровище, открито на територията на страната и разпиляно впоследствие. Експертите поясняват, че с подобни златни монети са се извършвали по-съществените плащания: на пълководци и генерали или са се разплащали стратегически търговски сделки между държавите в македонската империя. Могат да се направят множество паралели със сходни находки, открити в България и описани в цитирани от в.л. Б.Р. във въззивното с.з. публикации (американското изследване Инвентар на гръцките съкровища, съставен с участието на проф. Т.Д.и „Опис на нумизматичните находки на територията на Република България на Н.Т., както и нейните над сто публикации). Експертите обобщават, че територията на днешна България е едно от най-големите съсредоточия на златни съкровища с ликовете на македонските владетели: такива са откривани предимно на север от * – в с. *, в с. * и в гр. *, в които присъстват идентични с експертираните монети.   

5. Основният спор по фактите е дали в следобедните часове на 29.03.13 г. е била осъществена сделка по покупко-продажба на 177 археологически обекти, в която подсъдимият Т. е участвал като продавач, а подсъдимите З. и П. – като купувачи. ПАС споделя дадения от първата инстанция положителен отговор, базиран върху съдържанието на правомерно подслушаните разговори между подсъдимите, комуникиращо със сведенията за клетките, активирани от ползваните от тях мобилни телефонни номера, както и с факта на откриване на инкриминираните предмети у единия от купувачите, и то в близост до мястото на сделката, а също с факта, че у купувачите са били намерени и други археологически обекти:   

От приложените на л. 127 и сл. от том 2 ДП справки, изготвени от мобилни оператори, тълкувани в контекста на информацията в изготвените ВДС от прилагани СРС, следват изложените по-горе констатации за уговорки за среща между тримата подсъдими: на 23.03.13 г. П. уговорил по телефона с Т. среща по обяд на другия ден; на 24.03.13 г. подсъдимите З. и П. говорили два пъти по телефоните (вж. л. 142 от том 2 ДП); по-късно същия ден – в 14.41 часа П. пак телефонирал на Т. и му съобщил, че до половин час ще са при него (вж. л.10 от папката с ВДС). Връзката със следващите събития е очевидна:

 В 15.08 часа на 29.03.13 г. З. поръчал по телефона на П. да вземе 3600 лева и „там за фуража да иде“. На репликата: „Ама аз не мога да се сетя за кой фураж!“, отвърнал: „Ми там бе…на *ите“ (вж. л. 17 от папката с ВДС). Това разяснение явно е било достатъчно да подсети П. точно къде да иде, видно от репликата му: „аха“. Справката на л. 146, том 2 ДП установява, че при въпросния разговор мобилният телефонен номер на З. (*) се е намирал в клетка около с. * („*и“), в което село е къщата на Т.. Минути по-късно З. изпратил на П. и текстово телефонно съобщение, съответно на съдържанието на въпросния разговор: „178х20 lv.“ (вж. л. 17 от папката с ВДС). Вижда се, че резултатът от изпълнение на фиксираната математическа операция по умножение на две цифри е почти равна на сумата (в лева), която според указанието на З. трябвало П. да даде за „фуража“ - 3540. На свой ред споменатите телефонен разговор и съобщение комуникират с насоката на последвалия (в 15.44 часа) разговор между П. и Т., иницииран от П. (вж. л. 131 и 137 от том 2 ДП и л. 18 от папката с ВДС). При този правомерно подслушан разговор П. се поинтересувал от Т. дали „колегата“ му е минал и след получаване на утвърдителен отговор го уведомил, че пътува към него и му носи „парички“. Уточнил, че ще пристигне след час и нещо, което времетраене съответства на разстоянието, което е трябвало да измине, считано от мястото на телефонния разговор (около село *, община *, където била разположена активираната вследствие на телефонията клетка – вж. справката на л. 137 от том 2 ДП). В този момент ползваният от Т. телефонен номер бил в клетка в село *(вж. справката на л. 131 от том 2 ДП). Минута по-късно е проведен разговор в логическа последователност – в 15.46 часа З. телефонирал на П. и научил от него, че е „тръгнал“; сетне го уверил, че предстои да се „засекат на пътя“ (вж. л. 18 от папката с ВДС). При провеждането на въпросния разговор мобилният телефонен номер на З.  се намирал на десетина километра от село * , а именно в клетка в гр. *, където се бил установил преди час (вж. л. 147 от том 2 ДП).

От изложените данни за разговорите на трите комуникиращи лица и за местоположението на ползваните от тях телефонни номера, следва: (1) че са били ангажирани в някаква предварително подготвяна обща дейност; (2) че в подготовката последователно са се включвали П. (който организирал предварителната среща с Т.); З., който на 29-ти март също посетил Т. ***; Т., който се уговарял ту с единия, ту с другия, които, от своя страна, били в постоянна връзка помежду си; (3) че в последна сметка се е постигнала договореност за покупко-продажба на нещо в количество 177 броя при цена 20 лева за брой, общо – 3600 лева, което се е намирало в село * ; (4) че окончателните уговорки били направени следобед на 29-ти март, когато купувачът З. и продавачът Т. уточнили (в къщата на последния в село * ) количеството и цената, но спазарените предмети останали на място; че веднага след това П., по поръка на З.,*** с лекия си автомобил да занесе уговорената сума на продавача; (5) че спазареното нещо било предназначено включително за З., който координирал действията на Т. и на П. и изчаквал последния „на пътя“. А какво е спазареното и разплатено нещо, става ясно от претърсването на превозното средство на занеслия сумата П. – това са инкриминираните антични монети, чийто брой (177) почти точно възлиза на посочения в съобщеното по телефона на П. от страна  на З. (178).  От факта на намирането и на други артефакти от минали епохи и съвременни фалшификати по антични модели във владение и на подс. П., и на подс. З. пък следва, че двамата са лица, които държат, разменят и търгуват с културно-исторически ценности като хоби или „по занаят“. В този смисъл са и показанията на св. П., що се отнася специално до подс. З.. Интересът на подс. П. в областта на археологията се доказва и от изобразените на три листа хартия, намерени в лекия му автомобил, антични монети с описание към тях, а също от показанията на приятелката на родителите му св. А.  на л. 411 от н.о.х.д. № 449 на ПзОС, надлежно приобщени към доказателствения материал (вж. л. 242 гръб от първоинст.дело).

Всъщност и подс. П., и подс. З. не отричат, а и при разпитите на експертите – демонстрират, че се интересуват от предмети от антични времена и са натрупали богати знания за тях (за техните характеристики и разпознаване, начин на снабдяване, начин на създаване на реплики, както и за гравьори, на които могат да възлагат изработване на реплики и др.). Подс. П. пък е компетентен включително относно откриването на такива ценности в дълбоките земни пластове, видно от два от подслушаните странични разговори от същия месец март (2013 г.), съдържащи уговорки с неизвестно лице за изработка на два висококачествени металдетектора – клас *(вж. л. 11 и л. 16 от папката с ВДС). Впрочем той е и осъждан за престъпление по чл. 278б НК, свързано с извършване на археологически разкопки и теренни проучвания.

Не е основателно съмнението на защитата, че разискваните разговори са водени именно между Т., З. и П..

Т. е телефонирал на другите двама посредством мобилен апарат, марка *, активиран със СИМ карта * с номер *, намерени в негово владение. Споменатият номер е регистриран на името на съпругата му Ж.Т., но видно от протокола за доброволно предаване, приложен на л. 93 от досъдебен том 1, посочените телефон и карта са предадени именно от Т. с пояснението, че от шест месеца ги ползва само той. Освен това, когато на 23.03.13 г. Т. е говорил с П. посредством същия апарат и споменатата СИМ карта *, е бил назован от последния по име – „Г.“ (вж. л. 10 от папката с ВДС от приложени СРС).

З. е използвал мобилен телефонен номер *. Този номер е регистриран със СИМ-карта*, собственост на неговото дружество – „*“ ООД (вж. л. 136 от том 2 ДП), а и на 30.03.13 г. посочената СИМ-карта, ведно с мобилен телефон „*“ е предадена доброволно от самия него (вж. л. 82 от том 1 ДП).

П. е участвал в телефонни разговори с Т. посредством мобилен телефон „*“ със СИМ-карта *, регистрирана с мобилен номер *. Апарат и карта с този номер е иззет от П. (вж. л. 84 от том 1 ДП и л. 136 от том 2 ДП). Със З. пък П. е говорил посредством СИМ карта с номер *. СИМ-картата, която е оперирала с този номер, не е намерена във владение на П., но няма съмнение, че е била използвана именно от него на 29.03.13 г. От една страна, номерът * е бил собственост на дружеството ЕООД „*“, управлявано от съпругата на П. г-жа В.П.(вж. л. 152 от том 2 ДП). От друга страна, номерът * е бил предмет на разрешено за прилагане по отношение на П. подслушване, а и при разговора от 23.03.13 г. (със страничен събеседник) е бил потърсен по малкото си име „А.“ (вж. л. 8 от папката с ВДС от приложени СРС). Следва да се посочи още, че според съдържанието на подслушаните разговори комуникиращите са били мъже.

Впрочем логиката и периодичността на провеждане на разговори не оставя съмнение, че едно и също лице е ползвателят на телефонния номер * (от който са водени разговори с Т. и който самият П. признава, че е ползвал) и * (от който са водени разговори със З.). Разменените по телефоните между тях тримата реплики и местоположението им (проследено по активираните мобилни телефонни клетки) кореспондират на предприетите действия: в 15.44 часа П. *** и съобщил на Т. (използвайки номер *), че след час и половина ще му донесе пари за нещото, което било видяно преди това от „колегата му“. Няма съмнение, че този разговор е бил проведен в изпълнение на получената в 15.08 ч. (на номера *) поръка да отиде „на *ите“ и да носи 3600 лева. Вижда се хронологичната последователност на следващия разговор (осъществен в 15.46 часа). При този разговор ползвателят на номер * съобщил на З., че е „тръгнал“, а последният го уверил, че ще го засече на пътя. Съответно на споменатата информация е мястото (до ханче „*), където след два часа П. е бил заловен с предмети, чиито бройка и цена (според търговията на „черния пазар“) съответстват на съдържанието на споменатото по-горе текстовото съобщение, изпратено от З. в 15.11 часа именно на телефонния номер *  – „178х20“.

В аспекта на всички тези данни губи своето значение фактът, че ЕООД „*“ е било собственост на съпругата на П. до 2012 г. (т.е. една година преди инкриминираното събитие), и се оказва неоснователно предположението на адв. Н., че някой оперативен работник се е разхождал със СИМ-картата, регистрирана с номер * „от клетка в клетка до селото на Т., за да натопи П.“. Действително посочената СИМ-карта не е иззета при залавянето на П., но, от една страна, при претърсването от 18.15 ч. до 18.53 часа оперативната група е проявила съвсем очевиден непрофесионализъм, като е насочила внимание към автомобила и вещите в него, а не към мобилните апарати на П. (като от него не бил иззет никакъв телефон), а от друга страна, считано от последния разговор с номер * (проведен в 15.46), е било физически възможно въпросната карта да бъде отделена от апарата и изоставена. 

Защитата набляга на факта, че у продавача Т. не са открити пари. Това възражение също се оказва негодно да обори обвинението при положение че не се касае за вещ, която поради естеството или размерите си да не може да бъде преместена (предадена) на място извън владението на този подсъдим. Още повече, че от депозирането ѝ като продажна цена до предприетото претърсване на дома на Т. са изминали часове.

Подс. П. е представил фактура, в която като издател е посочено * нумизматично дружество „*“, и удостоверение, подписано от администратор на хотел. Според фактурата той е закупил за 2 650 евро 180 непочистени денари и антониани с датировка 2-3 век на датата 21.11.12г., а според съдържанието на издаденото от * хотел „*“ удостоверение е ползвал стая за едно денонощие, в рамките на което се е състояла твърдяната покупка – бил е настанен на 21.11.12 г. и е напуснал хотела на 22.11.12 г. (вж. л. 405-408 от н.о.х.д. № 449/14г. на ПзОС) 

Първоинстанционният съд е бил прав да отхвърли твърдението, че инкриминираната сделка не се е състояла, а намерените на 29-ти март в колата на подс. П. монети са всъщност внесените от * денари и антониани. От една страна, предметът на фактурата изобщо не е конкретизиран, като не е посочен нито материалът, от който са изработени монетите, нито техните стилови и иконографски характеристики – не става ясно дори ликове на кои императори са изобразени. От друга страна, и до момента подс. П. не е представил документ за произход, с какъвто задължително следва да бъде придружена фактурата, за да се осъществи износ. С други думи, закупеното е нямало как да се озове на територията на България. От друга страна, разнасянето на „испанските“ денари и антониани четири месеца след „покупката“, и то до населени места, в които П. не твърди да е вършил някаква конкретна работа, е действие, лишено от логика. Той дава следните  отговори: „Може да съм решил да ги продавам, да ги почиствам и т.н.“; „На 29.03.2013 г. ги возих в колата си тези монети, защото исках да ги покажа на един човек, за да ги почисти и да каже дали може да се подобри качеството им…М.се казва, който не знам къде живее… отидох в гр.*, където има нумизматичен клуб…М.е в клуба…и той ми каза, че не може да ги почисти“. Тези твърдения не изясняват какво е правил подс. П. в близост до ханче „*“. Впрочем те не могат да се съвместят с уверението (дадено на Т. посредством подслушан телефонен разговор в 15.44 часа), че ще бъде при него (т.е. в село * ) до час и половина. Същевременно П. е превозвал в колата си и други археологически обекти.

Като анализира всички тези данни, ПАС повярва на подс. П., че е щял да търси услугите на свой познат в гр.* „за подобряване качеството“ на всички превозвани артефакти, но с допълнението, че планирал да стори това, след като се сдобие и с монетите – след 18.00 часа, на връщане от село * .      

 Тук е мястото да се обсъди следната нелогичност на линията на защитата: обсъдената по-горе теза, че иззетите предмети не били тези, които представляват веществените доказателства по делото (и съответно които са били подложени на експертно изследване), се конфронтира с току що коментираната теза, че същите веществени доказателства били закупени от испански аукцион. Ако е вярно, че П. ги е закупил (а точно това защитата се домогва да докаже с приложената по делото фактура, която била издадена от *нумизматично дружество), значи няма как недобросъвестни разследващи органи да са извършили подозираната подмяна на иззетите от негово владение предмети. Иначе казано, тезата за липса на съответствие между иззетите предмети и експертно изследваните вещи отрича тезата за испанската сделка.

 Казано накратко, ПАС споделя констатацията на първата инстанция, че Т. е продал на другите двама инкриминираните 177 сребърни антични монети.

От своя страна тази сделка е отделно доказателство за техния български произход – доказателство, което се добавя към научната аргументация на изводите на нумизматичната експертиза за произход от днешната територия на България. Т. няма интерес в областта на нумизматиката и не търгува, нито внася и изнася от страната подобни вещи. Констатацията на експертите, че монетите, по които личат налепи от пръст и други хетерогенни наслоения, са „изкопани от земята при иманярски разкопки“, съотнесена към крайно ниската цена, на която ги е спазарил, и към факта, че е бил отстъпчив при сделката, показва, че той не е знаел действителната им ценност. Налага се изводът, че се е сдобил със 177-те сребърни монети след тяхното иманярско изкопаване в България (от неизвестно лице) и е бързал да се освободи от тях срещу каква да е печалба.

****

 Споделят се възраженията на защитата по повдигнатото на подс. П. обвинение за държане на 17 на брой археологически обекта в дома на тъста му св. Т. ***. Последният отрича да е виждал зет си дори да отива до въпросните предмети, съхранявани в стая на горен етаж от неговата къща. Имал основание да предположи, че са поставени в тази стая от бащата на последния, който проявявал интерес в областта на културно-историческите ценности и комуто бил предоставил за ползване въпросната стая. Вярно е, че и синът е поддържал подобен интерес, но няма каквото и да е положително доказателство (дори индиция) да е знаел за всички колекции на починалия си родител и по-конкретно за 17-те артефакта. Собственоръчното изявление на св. Т. в протокола за изземването им на л.52-53 от том 1 ДП не може да обоснове обвинението, както счита прокурорът от АП-Пловдив. От една страна, подобни изявления, заявени без на свидетеля да е извършен разпит по правилата на НПК (преди който да му бъдат разяснени съответните права и задължения и отговорността по чл. 290 НК) са процесуално непротивопоставими на противоположни по съдържание изявления, фиксирани в протокол за разпит на свидетел. Така че противоречието между твърдения, изложени от едно и също лице в качеството му на присъствал на претърсване и в качеството му на свидетел, не може да бъде изследвано с цел преценка на кое от двете да се даде вяра. От друга страна, саморъчното изявление на св. Т., което прокуратурата претендира да е достоверно, съдържа единствено предположение (че вещите са на зет му П.). Ето защо ще бъде произнесен оправдателен диспозитив по обсъжданото обвинение.   

ОТ ПРАВНА СТРАНА

            С оглед възприетите фактически положения се оказва коректно материалноправното квалифициране на извършените деяния. ПАС споделя виждането на първата инстанция, че тримата подсъдими са осъществили състава на следните престъпления: З. и П. – на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК,  тъй като на 29.03.2013 г., в няколко населени места, всеки сам и в съучастие с другия като съизвършители, е държал повече от три археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, установен в закона и в посочената наредба, както и на престъплението по чл. 278а, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на същата дата в с. *, обл. *, в съучастие помежду си като съизвършители, са придобили чрез покупка (от продавача Т.) културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, установен в закона и в горепосочената наредба; подс. Т. – на престъплението по чл. 278а, ал.1,пр.2 НК, тъй като на същата дата и място е отчуждил на посочените двама подсъдими (чрез продажба) същите предмети, както и на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК, тъй като в село *е и държал противозаконно предмет, за които знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти - металдетектор.

            Според приетата фактология З., П. и Т. са реализирали  сделка с инкриминираните 177 бр. нерегистрирани и неидентифицирани културни ценности с характеристики на археологически обекти, като първите двама са ги купили (т.е. придобили) от третия, който съответно им ги е продал (отчуждил). След това З. и П. са започнали упражняването на фактическа власт върху тези обекти, поставени в управляван от П. автомобил. ПзОС е бил прав да отхвърли тезата на защитата на подс. З., че той не е участвал в сделката при положение че, за разлика от П., не бил влязъл в досег с артефактите – нито ги бил взел физически от купувача, нито след това ги е носил или превозвал. Установените по делото факти показват, че неговото участие се е изразило в уговорките с Т., с когото спазарил покупката на 177-те инкр. предмета, и в уговорките с другия купувач, когото изпроводил да осъществи физическите действия по заплащане на цената, вземане на закупеното и отнасянето му (с кола) до мястото, където го чакал. Така че няма никакво съмнение, че е и придобил, и е държал предметите. Фактът, че е правел това чрез подс. П. не изключва  участието му в изпълнението на сделката, респ. в осъществяването на двете престъпления. Налице е класическа материалноправна конструкция: придобиване и държане на състовомерен предмет за себе си (от страна на подс. П.) и за другиго (за подс. З.). Иначе казано, касае се за задружно участие в изпълнението на деянията, което не е нищо друго освен съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК.             

Не се явява основателно виждането на защитата, че инкриминираните 177 денари и антониани не подлежат на задължителна идентификация и регистрация.

Предметът на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК е определен като „археологически обект“, който е вид движима културна ценност. Легалната дефиниция на понятието е дадена в чл. 146, ал. 1 ЗКН – става дума за всички материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на сушата и под водата. По сходен начин в разпоредбата на чл. 53, т. 1 от ЗКН е дадено определение на идентичното понятие „движими археологически културни ценности“ – движими вещи, открити в земята и свидетелстващи за отминали епохи и цивилизации, които са обект на археологията. Анализът на разпоредбите на чл. 53 сочи, че културна ценност е родовото понятие, а останалите изброени са видови понятия на различните културни ценности (един от видовете са вещите, обект на археологията). По-нататък в ЗКН е установена отделна регламентация за археологическите обекти извън общата уредба за културни ценности. Според чл. 2 ЗКН културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост, а според ал. 1 на чл. 2а културните ценности, които са археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на РБ, са публична държавна собственост. Така че с факта на откриването им подлежат на задължителна идентификация и регистрация. В същия смисъл според чл. 4 от Наредба № Н-3/03.12.09 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движимите културни ценности на задължителна идентификация подлежат културните ценности, които са държавна собственост, включително движимите археологически обекти, върху които съответното лице е установило фактическа власт до влизането в сила на ЗКН. В този контекст, съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, в едногодишен срок от влизането в сила на закона (през 2009г.) лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти до неговото влизане в сила, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация. Излиза, че в противен случай, както и ако археологическите обекти са придобити (независимо по какъв начин) с л е д влизане на ЗКН в сила, те подлежат на връщане на държавата, която е единствен техен собственик.

 Така че възможността, дадена в чл. 97, ал. 3 ЗКН, за избор за извършване на идентификация и регистрация от страна на колекционери, съществува за общата категория културни ценности, но не и за археологическите обекти като тяхна подкатегория (вж. в този смисъл Р. № 73/01.04.16г. по н.д. № 233/16г. по описа на 2-ро н.о. на ВКС, Р. № 150/17.10.2019г. по н.д. № 623/19 г. по описа на трето н.о. на ВКС и Р. № 273/07.02.17г. по н.д. № 856/16г. по описа на ВКС). При липса на идентификация и регистрация в едногодишния срок след влизане на ЗКН в сила на принадлежащи към територията на България археологически обекти те в и н а г и са публична държавна собственост, чието държане представлява престъпление. Предложеният от адв. Н. прочит на разпоредбата на чл. 97, ал. 3 ЗКН е едностранчив, като на съда се предлага да разглежда тази разпоредба изолирано от останалите норми на специалното законодателство, насочени към опазване на археологическото наследство (цитирани по-горе).

С оглед на изложените съображения за недопустимост на завладяването на нерегистрирани и неидентифицирани археологически обекти очевидно не е основателно и виждането на защитата, че подсъдимите са имали 7-дн.срок за обявяване на тяхното държане (каквато теза е изложила при първоинст.прения). Именно поради коментираната недопустимост визираният в разпоредбата на чл. 278, ал. 1 НК срок е предоставен на откривателя на културни ценности (а не на държателя на археологически обекти).

Престъплението по чл. 278а НК, изразило се в реализиране на покупко-продажба между тримата подсъдими, има същия предмет като престъплението по чл. 278, ал. 6 НК. П., З. и Т. са го осъществили, като са нарушили наказателноправната забрана да участват в сделка с неидентифицирани и нерегистрирани културни ценности. Изтъргуваните културни ценности са от подкатегорията археологически обекти, а не са били представени за регистрация и идентификация в едногодишен срок от влизане в сила на ЗКН. Следователно не е могло да бъдат държани, разменяни, продавани, подарявани, респ. придобивани, при положение че през 2013 г. са били собственост на държавата.

Не се споделя мнението на адв. Н., че двата инкриминирани престъпни състава (по чл. 278, ал. 6 НК и по чл. 278а, ал. 1 НК) се намират в съотношение поглъщащ-погълнат. Според поддържаната идея придобиването на античните монети поглъщало тяхното държане, доколкото „получаването на дадена вещ предполага незабавни действия по нейното държане“. Тази идея не отчита, че придобиването по смисъла на чл. 278а НК е типично едномоментно престъпление, доколкото неговото изпълнително деяние се изразява в установяване на фактическа власт върху престъпния предмет. С установяването ѝ престъплението се явява довършено. Държането на този предмет започва с действие в същия момент, но продължава с бездействие след него, създавайки трайно престъпно състояние. Престъплението по чл. 278, ал. 6 НК е типично продължено посегателство, известно в теорията и като „трайно“ престъпление. Казано с други думи, не е възможно от материалноправна гледна точка престъпление, което започва и приключва в даден момент с действие, да погълне трайно престъпление, което при това се осъществява и с бездействие.

Не се споделят и аргументите на защитата на подс. П., че поведението му не е съставомерно по чл. 278, ал. 6 и по чл. 278а, ал. 2 НК, тъй като попада под хипотезата на чл. 97, ал. 6 ЗКН, предвиждаща изключение от задължението за регистрация, когато археологическите обекти са с произход от други държави, внесени са на територията на България и са придружени от документ за произхода и за способа на придобиването им. ПАС е съгласен с извода на първата инстанция, че фактурата не е достатъчна за претендираното законово изключение. Това е така, доколкото тя не представлява сертификат за произход. Предназначението на документа, при наличие на който може да се приложи споменатата разпоредба, е да удостовери легалното придобиване и внос в страната на културни ценности, респ. да осуети незаконния им износ от друга държава. Ето защо той трябва да бъде издаден от съответния компетентен орган на държавата на износа и следва да съдържа точно описание на обектите, за които е дадено разрешение да напуснат страната-износител. Този извод се налага от прочита на международните договори, уреждащи закрилата на културното наследство: Регламент за изпълнение (ЕС) № 1081/2012 г. на Комисията за целите на Регламент (ЕО) № 116/09г. на Съвета относно износа на паметници на културата и Конвенцията за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на право на собственост на културни ценности. Според чл. 6 от Конвенцията държавите, които са страни по нея (България и * са такива), се задължават да изготвят подходящо свидетелство, с което държавата износител да удостовери, че е дала разрешение за износ на една или няколко културни ценности. Това свидетелство трябва да придружава културните ценности, изнасяни в съответствие с приетите правила. По този начин е въведена забрана за износ на културни ценности, към които не е приложено горепосоченото свидетелство. Казано с други думи, представената фактура не е документ, с който П. би могъл да изнесе закупените с фактурата културни ценности, доколкото не е издаден от съответния компетентен орган на страната-износител (оправомощен да разреши износа), пък и не съдържа изброяване, идентифициране и удостоверяване на произхода на 180-те денари и антониани. 

По делото не стана ясно кога подсъдимите П. и З. са получили фактическа власт върху останалите автентични артефакти. При положение обаче, че става дума за нерегистрирани и неидентифицирани в едногодишния срок след влизане в сила на ЗКН археологически обекти, е ясно, че тяхното държане не е правомерно, независимо кога е започнало. Действително, няма сигурност, че предметите без почвени наслоявания са открити в земните пластове. Това не означава, че не са годен предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК. Тези артефакти също представляват археологически обекти, доколкото чл. 146 ЗКН говори за предмети, които са открити или се намират не само в земята, но и на нейната повърхност (на сушата или под водата).

 

Казано в обобщение: всички процесни антики са (1) с категорично установени автентичност, български произход и способност да информират за времена и цивилизации, които са обект на археологията, (2) не са били регистрирани и идентифицирани в едногодишен срок след влизане в сила на ЗКН и (3) не е налице изключението по чл. 97, ал. 6 ЗКН, доколкото за тях не са представени документи, удостоверяващи произхода им и способа на придобиването им. Следователно държането им е престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, а всеки годен предмет на това престъпление по необходимост е годен предмет и на престъпление по чл. 278а НК. 

 

Ако и да е достигнал до подобни изводи, първоинстанционният съд неправилно е визирал, при очертаване на приложимата правна квалификация (чл. 278, ал. 6, респ. чл. 278а, ал. 1 и 2 НК), връзка с разпоредбата на чл. 97, ал. 3 и произтичащите от нея изисквания по ал. 7 и 8 от ЗКН. По-горе ПАС аргументира становище, че въпросните разпоредби (върху които всъщност е построена тезата на подсъдимите) не са приложими. Ето защо е необходимо произнасяне на оправдателен диспозитив по обвинението в тази му част. Същевременно ПзОС е сгрешил и като е постановил оправдаване по обвинението в частта относно препратките към специалното законодателство, визиращи понятието за идентификация (чл. 96 от ЗКН) и уточняващи движимите вещите, които подлежат на задължителна идентификация (чл. 4, ал. 2 и 3 от Наредба № Н-3/09г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистър на движими културни ценности). Иначе присъдата е коректна в частта, с която е уважена обвинителната теза за препратка към ал. 1 на чл. 4 от Наредбата, която въвежда изискването за идентификация на културните ценности. Присъдата е правилна и частта, с която тази теза е отхвърлена относно останалите препратки към разпоредби от ЗКН и наредбата, доколкото те съдържат изисквания към оторизираните да извършват идентификация и регистрация на културни ценности държавни органи. От изложеното следва, че протестът е отчасти основателен и отчасти неоснователен, като присъдата следва да бъде изменена според горните съображения.

Осъществена е и субективната страна на двете престъпления, доколкото подсъдимите са съзнавали техния общественоопасен характер, предвиждали са общественоопасните им последици и пряко са ги целели. Те са били наясно, че инкриминираните предмети представляват вещи или части от вещи от минали епохи, с които са се сдобили в България и които през 2013 г. нито са могли да държат, нито да купуват/продават. Този извод се извежда от апокрифния характер на подслушаните разговори между тримата; от факта, че Т. е разполагал с (използван) металотърсач, а П. е уговарял (със странични лица) изработка на два маталотърсача, предназначени за търсене на метал в най-дълбоките земни пластове; от факта, че Т. се е съгласил да извърши инкриминираната продажба срещу крайно ниска сума.

Алтернативно изложената при пренията идея на адв. П., че П. и З. не са знаели дали продавачът Т. не е идентифицирал и регистрирал продаваните денари и антониани, е несъстоятелна. П. и З. са видели, че става дума за археологически обекти (монети от античността, явно изкопани при иманярски дейности), за които Т. не е можел да поиска (и получи) идентификация и регистрация при положение че са публична държавна собственост.

*****

            Правилно е осъждането за престъпление по чл. 277а, ал. 7 НК. Т. е осъществявал противозаконно държане на металдетектор, който по експертен път е доказано, че е технически изправен след оборудване с необходимите токозахранващи елементи. Вън от съмнение е, че въпросната вещ е предназначена за търсене на археологически обекти. В разпоредбата на чл. 152, ал. 2 ЗКН е предвиден разрешителен режим, насочен към собствениците на специалните технически средства и по-конкретно към онези от тях, които принципно могат да получат разрешение за извършване на теренни археологически проучвания съгласно чл. 150 ЗКН. Очевидно подс. Т. не е от посочения кръг лица. Така че противозаконното държане от негова страна не е свързано с липсата на надлежна регистрация на техническото средство, каквато той и не би могъл да получи, а със знанието му, че това средство е предназначено за извършване на дейност, която е поставена под разрешителен режим, без съответното разрешение. Без значение е дали закупуването на такова средство е възможно от което и да е лице и по какъвто и да е начин. Ирелевантно е и дали държаната вещ може да бъде използвана и за други цели.

            Окръжният съд правилно е отговорил на възражението, че намереният във владение на подс. Т. металдетектор не е можело да бъде ползван за търсене на археологически обекти, тъй като не е бил снабден с необходимата за целта сонда. Сондата е допълнителен и неспецифичен елемент на уреда. С подобно устройство детекторът е можело да бъде снабден преди ползване. Така че обстоятелството, че подобна сонда не е била монтирана на инкриминираната дата няма отношение към съставомерността, а единствено доказва, че подс. Т. е нямал намерение да го ползва същия ден. Отделен въпрос е, че ползването на детектора не е елемент от състава на престъплението и не е необходимо за квалификацията по чл. 277а, ал. 7 НК.    

Деянието е доказано и от субективна страна, доколкото деецът е съзнавал, че коментираният металдетектор  е предназначен за търсене на археологически обекти. В конкретния случай извод в подобен смисъл се налага от общата информираност на Т. за металдетекторите, от твърдението му (направено пред ПзОС), че го е закупил за търсене на злато, съотнесени към факта, че именно той е продал на другите двама подсъдими 177-те денари и антонионани, които се виждало, че са непрофесионално изкопани.

****

Определянето на наказанията е в леко отклонение от правилата по Глава пета от Общата част на НК, доколкото степента на обществена опасност на деянията и на дейците не е оценена посредством всички индивидуализиращи обстоятелства.

Като отегчаващи обстоятелства по отношение и на тримата подсъдими правилно е отчетен големият брой обекти, предмет и на престъплението по чл. 278 НК, и на престъпленията по чл. 278а НК. ПзОС е следвало да отчете като отегчаващо обстоятелство (само за престъплението по чл. 278а НК) фактът, че е надхвърлено съставомерното изискване към предмета на забранената сделка – културни ценности, като тримата подсъдими всъщност са търгували с подкатегорията археологически обекти. Отделно обстоятелство с отегчаваща сила представлява особено високата научна и художествена стойност на по-голямата част от предметите и на двете престъпления: на продадените от Т. и купени и съвместно държани от З. и П. 177 денари и антониани (доколкото представляват съкровище, носител на историческа памет с особено голямо значение за изучаване на монетната циркулация в българските земи през трети век); на двата комплекта части от ярем и конска сбурия, държани от П., и на сребърната апликация за конска амуниция, държана от подс. З. (доколкото предоставят информация за използвания стил в украсата на конските ярем, сбурия и амуниция, а и имат висока експозиционна стойност), и на трите златни македонски статера, държани от подс. З. (доколкото осветляват класификацията и хронологията на монетните емисии, сечени във времето на Александър и неговите генерали, а и сами по себе си представляват първостепенен извор за елинистичната теория на древна * и Македония). ПзОС е взел предвид разискваното обстоятелство като отегчаващо само за наказанията на подсъдимите П. и Т.. Очевидно е, че то притежава потенциал да увеличи наказанието и на подс. З.. Друго неотчетено обстоятелство с отегчаваща сила, макар и несъществена, е високата парична стойност на противозааконно държаните и търгувани антики.

Обстоятелство, което отегчава наказанията на подс. П. и за двете престъпления, е фактът на миналото му осъждане (през 2006 г.) за престъпление по чл. 278б НК, т.е. за сходно престъпление. Настъпилата за това осъждане реабилитация не е в състояние да премахне проявената закономерност на инкриминираните посегателства, показваща, че подс. П. е развил навик за накърняване на обществените отношения, свързани със закрилата на археологическите културни ценности. Подсъдимите Т. и З. също са осъждани (Т. – за военно престъпление по чл. 379, ал. 1 вр. чл. 406, ал.3 и 4 НК и за имуществено престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1 НК; З. – за престъпление по транспорта с квалификация по чл. 343а, б.“в“ вр. чл. 343, ал.2 НК и по чл. 343в НК). Въпросните посегателства нямат нищо общо с инкриминираните по настоящото дело престъпления, поради което настъпилата реабилитация елиминира тяхното значение за степента на обществена опасност на личността на подсъдимите З. и Т..

Обстоятелство със смекчаваща способност, което е съобразено от първата инстанция – това е фактът, че тримата подсъдими проявяват и поведение, съответно на изискванията на обществото: грижат се за близките си, полагат труд и са с чисто съдебно минало.

Като обстоятелство, смекчаващо наказанията за престъплението държане на археологически обекти, е следвало да бъде отчетен минималният период на изпълнение на престъплението – едва няколко часа, макар и по независещи от дейците причини. Обстоятелство с определена смекчаваща роля е фактът на откриване и изземване на инкриминираните предмети (и предаването им в ръцете на експерти), което неминуемо е редуцирало вредните последствия от посегателствата. Тези две обстоятелства не са записани в мотивите на проверяваната присъда.

Най-сериозното смекчаващо обстоятелство се явява изминалият от престъпленията значителен период от време, довел до накърняване на принципа за разумния срок по чл. 22 НПК. Заради изминалите седем години и половина наказателното санкциониране е загубило своята актуалност, така че тежкото наказание би нарушило и принципа на равнопоставеността (спрямо другите извършители на престъпления, които са получили и изтърпели своето наказание своевременно) и съответно би компрометирало постигането на целените поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефекти. Това обстоятелство следва да се отчете с още по-голямо тежест от придадената му от първата инстанция, доколкото от произнасяне на проверяваната присъда до настоящия момент са изминали три години.

Като анализира сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на установените по делото, отчетени и неотчетени от окръжния съд, индивидуализиращи обстоятелства, ПАС счита за справедливо подсъдимите да понесат наказания лишаване от свобода и глоба в размери, близки до минималните, а за престъпленията по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а, ал. 7 НК – по-ниски от наложените им от първата инстанция. ПзОС не е бил прав в извода си, че степента на обществена опасност на престъплението по чл. 278, ал.6 НК е по-висока от тази на престъплението по чл. 278а НК. Обратното следва и от предвидените наказания, и от доказателствата по делото – сделката, която е в основата на престъплението по чл. 278а НК, е уговаряна доста преди 29.03.13 г., като е станала възможна благодарение на усилията и конспиративната организация, създадена от трима съучастници. По-нататък окръжният съд е сгрешил и като не е диференцирал наказанията на тримата подсъдими – като най-малко обществено опасна се очертава личността на подс. Т., доколкото доказателствата по делото сочат, че инкриминираната сделка е първата и единствената, в която е участвал, а нейният предмет е преминал в ръцете му случайно. С други думи – престъплението по чл. 278а НК е инцидентна проява в живота му. Степента на обществена опасност на личността на подс. П. е по-висока от тази на подс. З. заради предходното му осъждане за аналогично престъпление, но отегчаващата способност на това осъждане не е толкова голяма, че да може да обоснове наказания, по-високи от тези на подс. З.. Участието и на двамата в инкриминираната сделка е напълно изравнено – всеки от тях поотделно е посещавал и се е пазарял с продавача, единият е постигнал финалната уговорка, а другият е осигурил и занесъл парите, а после е отнесъл закупените артефакти. Трябва да бъдат еднакви и наказанията им за другото престъпление (по чл. 278, ал. 6 НК), доколкото всеки от тях е държал отделно от инкриминираните 177 денари и антониани и много други археологически обекти, включително такива с висока научна и художествена стойност.

При все констатацията за по-висока степен на обществена опасност на престъплението по чл. 278а НК наказанията на подсъдимите не следва да бъдат увеличавани (каквато претенция е отправена с протеста). Защото е сериозно накърнен разумният срок за разглеждане и решаване на делото. Смекчаващият капацитет на това обстоятелство е толкова съществен, че почти неутрализира значението на отегчаващите обстоятелства. Що се отнася до наказанията на съучастниците в престъплението по чл. 278, ал. 6 НК (три години лишаване от свобода и глоба от по 9000 лв.), те следва да бъдат намалени заради допълнителното влияние на неотчетените от окръжния съд смекчаващи обстоятелства, едно от които е коментираното накърняване на разумния срок. След сравняване на степента на обществена опасност на двете престъпления и на техните извършители ПАС достигна до извода, че наказанията на авторите на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК следва да бъдат под размерите на наказанията за престъплението по чл. 278а НК, а наказанието на подс. Т. (за престъплението по чл. 278а НК) следва да бъде под размерите на наказанията на другите двама подсъдими. Заради накърняване на изискването за приключване на делото в разумен срок следва да бъде намален и размерът на наказанието лишаване от свобода на подс. Т. за престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК.

С оглед горните разсъждения е правилно за престъплението по чл. 278, ал. 6 НК подсъдимите П. и З. да бъдат наказани с лишаване от свобода за срокове от по една година и шест месеца и глоби от по 4000 лева.

За престъплението по чл. 278а НК наложените от ПзОС на подсъдимите П. и З. наказания лишаване от свобода за срокове от по две години и глоби от по 5000 лв. се оказват подходящи.

Подс. Т. трябва да бъде наказан с лишаване от свобода от една година и осем месеца и глоба от 4000 лева за престъплението по чл. 278а НК и с лишаване от свобода от осем месеца за престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на всеки от тях следва да се определи общо наказание, а именно по-тежката от двете визирани кумулативни санкции: подс. З. – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  и ГЛОБА от 5000 лв.; подс. П. – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от 5000 лв.; подс. Т. – ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА от 4000 лв. Според ПАС именно избраните съвкупности от основно и допълнително (имуществено) наказание отговарят едновременно на изискването по чл. 57, ал. 2 НК и на изискването по чл. 35, ал. 3 НК. Следователно са справедливи и може да се очаква, че ще съдействат за постигне на целените поправително-превъзпитателно и принудително-възспиращо въздействие. Ето защо не се налага увеличаването на общите най-тежки наказания лишаване от свобода по реда на чл. 24 НК.

Изброените смекчаващи обстоятелства са немалко на брой, но не могат да се приемат за многобройни, а и никое от тях няма изключителен смекчаващ потенциал. Изминалият от деянията много дълъг период от време не разкрива подобен потенциал, понеже не е в състояние да намали проявената в престъпленията степен на обществена опасност, а и заради влиянието на отегчаващите обстоятелства не може да се направи изводът за несъразмерност по чл. 55 НК. Ето защо е споделим отказът на ПОС да определи наказанията на тримата подсъдими по реда на този материалноправен текст.

Няма законова пречка за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК с оглед на чистото съдебно минало на всеки от подсъдимите и срока на наказанията лишаване от свобода. Заради предходното осъждане на подс. П. за аналогично престъпление е подходящ максимално продължителният срок за изпитание от ПЕТ години, какъвто е  определила и първата инстанция. За подс. Т. не е подходящ определеният от ПзОС изпитателен срок от четири години. Няма факт, свързан с миналото на този деец и с извършеното деяние, който да сочи, че неговото поправяне не може да се постигне с минималния изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ години. Не е правилно изпълнението на наказанието лишаване от свобода на подс. З. да бъде отложено с максималния изпитателен срок. За разлика от подс. Т. той не може да се приеме за случаен престъпник, доколкото е държал (на различни места) много голямо количество разновидови археологични обекти, а за разлика от подс. П. досега не е осъждан за посегателство, свързано с културни ценности. Оказва се подходящо определянето на средният срок за изпитание – ЧЕТИРИ години.

Не е основателна претенцията на протестиращия, поддържана от прокурора от ПА-Пловдив, за ефективно изпълнение на наложените наказания. Решението на ПзОС за условно осъждане се явява съответно на установеното съотношение и взаимодействие на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Вижда се, че смекчаващите обстоятелства превалират над отегчаващите, поради което наказанията и на тримата доближават минимумите. В тази връзка отказът за условно осъждане би бил нелогичен подход. От друга страна, изолирането на подсъдимите от обществото заради извършени преди повече от седем години престъпления би създало усещането за репресия, респ. би компрометирало тяхното поправяне и превъзпитание. Впрочем нито в протеста, нито в устното изказване на прокуратурата пред въззивната инстанция бяха съобщени някакви мотиви за искането за ефективни наказания лишаване от свобода. 

Коректно и подлежащо на потвърждаване е решението на окръжния съд за разпределяне на разноските и за разпореждане с веществените доказателства. Седемнадесетте броя археологически обекта, открити и иззети от владението на св. Т.Т. ***, не подлежат на връщане, доколкото се явяват публична държавна собственост, правилно отнета от ПзОС в полза на държавата.     

При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в настоящия състав не откри основания за нейно изменяне или отмяна.

Всеки от тримата подсъдими следва да понесе равна част от направените по настоящото дело и по в. н.о.х.д. № 687/17г. по описа на ПАС разноски (общо изчислени), а именно в размер на 500 (петстотин) лева.

По тези съображения и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал.1, т.1 и 2 НПК Пловдивският апелативен съд

Р          Е         Ш        И:

 

 ИЗМЕНЯ присъдата № 60/08.11.2017 г., постановена по НОХД № 919/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, като:

-  я ОТМЕНЯ в частта относно препращането към чл. 97, ал. 3, 7 и 8 от ЗКН за реда за идентифициране и регистриране на археологическите обекти, предмет на престъпленията по чл. 278 и 278а НК;

- я ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимите Г.С.Т., А.П.П. и Д.С.З. със снета самоличност са признати за невинни и са оправдани по обвинението във връзка с чл. 4, ал. 2-3 Наредба № Н-3/09г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистър на движими културни ценности и вместо това ГИ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВНИ и по това обвинение.  

- я ОТМЕНЯ в частта, с която подс. П. е признат за виновен да е държал в село *(в дома на св. Т.) 17 бр. археологически обекти на стойност 5 725 лева, които не са били регистрирани и идентифицирани по съответния ред, и на основание чл. 304 НПК ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по това обвинение, както и за разликата в броя на държаните от него археологически обекти от 205 до 222 и за разликата в стойността на държаните от него археологически обекти от 14 070 до 19 795 лева.

- НАМАЛЯВА наложените на подсъдимите Г.С.Т., А.П.П. и Д.С.З. наказания, както следва:

- на подс. З. за престъплението по чл. 278, ал. 6 НК – от три години лишаване от свобода и глоба от 9000 лева на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА ОТ 4000 ЛЕВА

- на подс. П. за престъплението по чл. 278, ал. 6 НК – от три години лишаване от свобода и глоба от 9000 лева на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА ОТ 4000 ЛЕВА

 - на подс. Т.  за престъплението по чл. 278а НК от две години лишаване от свобода и глоба от 5000 лева на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА И ГЛОБА от 4000 лв., а за престъплението по чл. 277а НК – от една година лишаване от свобода на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

- НАМАЛЯВА общите най-тежки наказания, както следва:

- на подс. З. – от три години лишаване от свобода и глоба от 9000 лв. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА от 5000 лв. 

- на подс. П. – от три години лишаване от свобода и глоба от 9000 лв. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА от 5000 лв.

- на подс. Т. – от две години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв. на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА ОТ 4000 ЛЕВА.

- НАМАЛЯВА изпитателните срокове, за които на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага изпълнението на наложените на подсъдимите З. и Т. общи най-тежки наказания лишаване от свобода, както следва:

- на подс. З. – от пет години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ

- на подс. Т. – от четири години на ТРИ ГОДИНИ  

ОСЪЖДА подсъдимите Г.С.Т., А.П.П. и Д.С.З. със снета самоличност да заплатят направените по в.н.о.х.д. № 687/17г. по описа на ПАС и по настоящото дело разноски в размер на по 500 (петстотин) лева, всеки от тях.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБългария.

 

                                  

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: