№ 109
гр. П. 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200216 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на Д. Р. Д. от с.З., общ.П. чрез пълномощник адв.В. Д. от АК-Р., против НП №
*** г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Т., с което и на
основание чл.638,ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ му е било наложено наказание
глоба в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за това, че „на 13.08. 2022 г., в 21.56 ч., в
община П. на път II-51, на кръстовището със с.З., с посока на движение с.З., управлява
собственият си л.а.“****“ с рег.№ ***, като лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на РБ. и не е спряно от движение,не е сключил договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на проверката“- нарушение по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се излагат доводи относно
допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
довели до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв.Д., който
поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира допълнителни гласни
доказателства, посредством които оспорва авторството на извършеното нарушение и
пледира за отмяна на атакуваното НП, претендира разноски, за заплащането на които
представя списък. Прави алтернативно искане за изменение на НП и намаляване размера на
наложеното наказание.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не
изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура Т., уведомени чрез ТО П. съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима.Жалбоподателят Д. Р. Д. живеел в с.З., общ.П. работел като кметски наместник
на с.с. Бил правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.28/ за
категории „В” и “АМ“, с правоспособност придобита преди повече от 20 години, като до
извършване на настоящото нарушение бил санкциониран многократно за различни по вид
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съгласно утвърден план на Директора на ОДМВР Т., на 13.08.2022 г. за времето от
19.000 ч. до 22.00 ч. полицейските служители от състава на ОДМВР Т. – А. А. и А. Д.
извършвали контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС
на територията на Община П.. Двамата се придвижвали със служебно обозначен автомобил
„Киа Сийд“ с рег.№ СВ 5993 КК /докладна записка, л.26/. Около 21.50 ч. полицейските
служители се движели по път II-51 в посока към гр.Т.,когато наближавайки разклона за с.З.,
общ.П. ясно възприели л.а.“***“ и неговия водач, който бил спрял до автобусна спирка
вдясно от пътя и очаквал да се включи в пътното движение. Полицаите го подминали и
видели в огледалата за обратно виждане, че л.а.“***“ пресича главния път и потегля в
посока с.З.. Решили да го проверят, след което водачът на патрулния автомобил – св.А. Д.
направил обратен завой и потеглил след другия автомобил. През цялото време двамата
полицаи поддържали визуален контакт с движещия се пред тях л.а.“***“, чийто водач също
ги забелязал и ускорил скоростта си на движение. Малко по-късно л.а. “***“ свил вдясно от
пътя и неговият водач/който бил сам в автомобила и бил същото лице, като това възприето
малко по-рано на кръстовището на път II-51, виж показания в с.з. на св.Д., л.43/ слязъл,
прескочил оградата и влязъл при животните. Полицаите извикали лицето да се покаже, като
същевременно констатирали, че наоколо няма никакви други лица. Малко по-късно същото
непознато за тях лице – водач на л.а.“***“ излязло от обора, представило се с имената Д. Р.
Д. и заявил, че е кметския наместник на с.З., но не носи документи за самоличност в себе си.
Била направена справка с ОДЧ в РУ П. която потвърдила самоличността на лицето, както и
собствеността на управлявания от него л.а. „****“ с рег.№ ***.
Полицейските служители заявили на Д., че ще му бъде извършена проверка за
алкохол с техническо средство, при което последният помолил да него проверяват, защото е
изпил около 50 мл ракия и една бира, и е ловец, като при положителен резултат ще изгуби
правото да носи ловно оръжие. Въпреки това обаче и след като в нито един момент на
проверката до този момент Д. не бил оспорил, че е управлявал процесния л.а., все пак се
съгласил да бъде проверен за употреба на алкохол. С помощта на техническо средство „***”
с № *** била извършена такава проверка, при която скалата отчела 1.27 на хиляда
концентрация на алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да даде кръв за
химически анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № ***, като му било
обяснено, че ще го придружат до филиала на ЦСМП в гр.П. след което ще бъде задържан за
срок до 24 часа по реда на ЗМВР. Тъй като Д. бил с работни дрехи и гумени ботуши, се
2
обадил на съпругата си, която му донесла дрехи, но пропуснала да му донесе обувки, което
наложило повторното й връщане. Този път била придружена и от бащата на Д. – св.Р. Г.,
който бил във видимо нетрезво състояние и започнал да пречи на полицаите да си вършат
служебните задължения, но въпреки това те успели да приключат проверката на място и
заедно с Д. отишли в ФЦСМП гр. П. където стриктно спазване на нормативните изисквания,
дежурен лекар му взел кръв за изследване. След това Д. бил отведен в РУ П. където били
съставени два АУАН - за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП /предмет на разглеждане по
анд № 217/2022 г. на ПпРС на доклад на същия съдия-докладчик/ и за процесното
нарушение по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ, след което бил задържан за срок до 24 часа по реда на
ЗМВР. След като се запознал с материалите по проверката и докладните записки
/приложени/ на полицейските служители, на 05.10.2022 г. Началник сектор „ПП“ към
ОДМВР Т. издал атакуваното в настоящия процес НП № *** /л.18/, с което санкционирал Д.
по реда на чл.638,ал.1,т.1 от КЗ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушаните в с.з. полицейски служители – очевидци на нарушението – А. и Д., както и от
приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от
защитата на нарушителя, като се ангажират допълнителни гласни доказателства. Съдът не
дава вяра на показанията на изслушаните в с.з. свидетели по искане на защитата – бащата на
нарушителя Р. Г. и Недко С., тъй като същите очевидно са съгласувани предварително с
защитната теза на нарушителя. Чрез техните показания защитата прави макар и неуспешен
опит да отрече управлението на л.а. от страна именно на жалбоподателя. Тези допълнителни
показания противоречат на правилата на формалната логика, тъй като за настоящият състав
е безспорно, че двамата полицейски служители визуално са възприемали през цялото време
движението на л.а. „***“ от пресичането му на път II-51 до спирането му в обора в с.З., в т.ч.
не са изпуснали от поглед неговия водач, който е бил сам в автомобила – все обстоятелства,
които изключват възможността друго лице да е управлявано процесния автомобил. /който
според показанията на Г. и С. не е в движение и дори е бил без светлини!?!/. Нито един от
тези двама свидетели не е очевидец на случилото се и неговите показания не са в състояние
да опровергаят изключително подробните, логически свързани и аргументирани показания
на полицаите-очевидци, за които съдът не намира основание да не им даде вяра, поради
което ги поставя в основата на постановеното решение.
При така установената макар и усложнена фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото и
основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в който се
презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е
3
спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Началник
група, сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Т., на когото съгласно приложената /л.30/ Заповед
№***. на Директора на ОДМВР Т., с което на Началника на РУ П. са предоставени
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.647,ал.2 КЗ, респ. чл.
47,ал.2 от ЗАНН.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е от вида
задължителни застраховки, детайлно индивидуализирана в Глава 48 от Кодекса за
застраховането. Задължение за ежегодното й сключване е вменено на всяко лице, което
притежава МПС регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение (арг. от чл.
чл.483, ал.1,т.1 от КЗ), като същевременно това изискване не забранява на всяко друго лице,
различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор.
Посредством разпоредбата на чл.638,ал.1,т.1 от КЗ законодателят е предвидил
фиксирана санкция в размер на 250 лв. за физическо лице, което не изпълни задължението
си да сключи задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите. С оглед установеното в
хода на съдебното дирене и събраните по делото доказателства съдът намери, че
контролните органи правилно и законосъобразно са приели, че деянието, което е извършил
жалбоподателя се субсумира от разпоредбата на чл. 438, ал.1,т.1 от КЗ и след като не е
сключил застраховката „ГО“ за собственото си и управлявано към момента на проверката
МПС, жалбоподателят правилно е бил санкциониран с глоба в размер на 250 лв. /в този
контекст съдът приема за неоснователни възраженията на защитата, че л.а. е бил
дерегистриран през 2019 г. и спрямо него собственика няма задължение да сключва
застраховка „ГО“. Това възражение не държи сметка за обстоятелството, че л.а. е бил с
поставени регистрационни табели с № *** и е управляван по път, отворен за обществено
ползване от главен път II-51 по общински път към с.З., т.е. водачът и негов собственик Д. Р.
Д. е бил длъжен преди да предприеме управление на процесното МПС да изпълни
задължението си по КЗ/. От субективна страна нарушението е извършено виновно, под
формата на пряк умисъл, като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, знаел е, че след като не е сключил задължителната за всеки водач на МПС
застраховка „ГО” не е следвало да управлява собственото си МПС в подобен вид, но
въпреки това го е управлявал, с което е искал настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние
Санкцията е съразмерна и предвид обстоятелството, че при настъпило ПТП
несключването на задължителната застраховка може да доведе до изключително
неблагоприятни вредни последици, което според съда допълнително завишава обществената
опасност. Последното от своя страна изключва възможността настоящият случай да се
приеме за маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, за което правилно и АНО е отказал
приложение на този текст, дори и без да е нужно да излага подробни мотиви за своето
решение. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че при
извършена служебна справка в интернет страницата на Гаранционния фонд -
http://eisoukr.guaranteefund.org/, която съдържа публично достъпна информация и
4
възможност за търсене по дата, се установи, че към датата на разглеждане на делото –
30.11.2022 г. – МПС с ДК № *** все още няма активна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, което също е в подкрепа на завишената обществена опасност на
извършеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.9,вр. с ал.5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № НП № *** г. издадено от Началник група в ОДМВР Т., сектор
„Пътна полиция“, с което и на основание чл. 638,ал.1,т.1 от КЗ на Д. Р. Д. от с.З., общ.П.
обл. Т., ул.“***“№8, ЕГН-********** за нарушение по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лв. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5