РЕШЕНИЕ
№ 536 14.04.2020г гр.Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският Административен съд, първи състав, в открито
заседание на единадесети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: К. Л.,
като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1843
по описа на съда за 2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от „Б-фарма“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, представлявано от управителя Б.К.В.,
против ревизионен акт № Р-02000218002579-091-001 от 09.05.2019 г. (РА), издаден
от В.Х.Р.на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас и В.И.Г.на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в частта, в която е
потвърден с решение № 126 от 15.07.2019 г. на директор на дирекция ОДОП– Бургас
при ЦУ на НАП, а именно за определяне на задължения по ЗДДС относно данъчни
периоди м.ноември 2016г. и м.декември 2017г.За процесните периоди с РА са
определени задължения за ДДС, както следва:
м.ноември 2016г. – главница 19 982.16 лв. и лихва
4 857,16 лв.;
м.декември 2017г. – главница 19 965.57 лв. и лихва
2 656,74 лв.;
Жалбоподателят счита, че необосновано органите по приходите
не са признали извършени вътреобщностни доставки (ВОД), за които сa начислили ДДС със ставка 20 %, вместо нулева ставка по
чл.53, ал.1 от ЗДДС. Изтъква се, че констатациие в РА са в противоречие с
разпоредби от материалния данъчен закон – чл.7, ал.1, вр. чл.53, ал.2 от ЗДДС и
чл.45 от ППЗДДС относно документите за доказване на извършени ВОД. Сочи се
противоречие с писмени доказателства, удостоверяващи извършени ВОД към гръцки
дружества, както и писмени доказателства представени от превозвача „ГТ1” ЕООД,
удостоверяващи извършен транспорт на стоките от територията на страната до
територията на Гърция. Твърди се още, че РА не е съобразен с официално
становище на НАП относно отчитането на ВОД, както и с практиката на ВАС и СЕС
относно ВОД. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
оспорения РА, досежно реалността на доставките и относно противоречие изводите
на ревизиращите органи с прпиложимото право и практика на ВАС и СЕС.
Иска се съдът да отмени РА № Р-02000218002579-091-001 от
09.05.2019 г. В ЧАСТТА, в която е потвърден с решение № 126 от 15.07.2019 г. на
директор на дирекция ОДОП– Бургас при ЦУ на НАП. Претендират сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, се
представлява от упълномощен представител. Поддържа жалбата и пледира за отмяна
на процесния РА в частта, потвърдена от горестоящия административен орган. Ангажира
писмени и гласни доказателства.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” –гр.Бургас
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Моли, съда да постанови решение, с което да я отхвърли,
респективно да се присъди в полза на ответника дължимото юрисконсултско
възнаграждение. Представя по делото административ-ната преписка по издаване на
оспорения акт.
Административен съд –гр.Бургас, като взе предвид доводите
и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
По фактите:
Решение № 126/15.07.2019г. на директора на дирекция ОДОП
– Бургас при ЦУ на НАП, било връчено на дружеството жалбоподател по електронен
път на 15.07.2019г. (деня на издаването, л.21). Жалбата срещу РА е депозирана
чрез административния орган на 26.07.2019г. (л.5), поради което съдът приема,
че същата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция,
от лице, което е адресат на акта и има правен интерес от оспорване. Жалбата
съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА
и следва да бъде разгледана по същество.
Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000218002579-020-001/02.05.2018г. (л.244) било възложено извършване на
ревизия на „Б-Фарма“ ЕООД с обхват задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2016г. – 31.12.2017г. и задължения за ДДС за периода 01.11.2016г. –
31.12.2017г., със срок на ревизията два месеца от връчване на заповедта
(л.247). Впоследствие тази заповед била изменяна със заповеди №
Р-02000218002579-020-002/09.07.2018г. (л.143) и № Р-02000218002579-020-003/07.08.2018г.
(л.123). Ревизията била спирана със заповед №
Р-02000218002579-023-001/10.09.2018г. (л.68) и възобновявана със заповед №
Р-02000218002579-143-001/05.03.2019г. (л.64).
За констатациите от извършената ревизия бил изготвен
ревизионен доклад (РД) № Р-02000218002579-092-001 от 09.04.2019г. (л.39) в
срока по чл.117, ал.1 от ДОПК.
Ревизиращите
посочили, че основна дейност на ревизираното дружество е търговия на дребно с
лекарства и други фармацевтични средства. Същото имало регистрация по ЗДДС,
считано от 15.07.2011г. В доклада са описани обектите, в които се извършвала
дейността и регистрираните касови апарати. Посочено е, че в хода на ревизията
били наложени предварителни обезпечителни мерки, както и предходно извършвани
ревизии. На следващо място са описани процесуалните действия извършени в
ревизионното производство. Изследвано е счетоводството на търговеца. Изложени
са констатациите по ЗКПО за ревизираните периоди.
На следващо място, в констатациите по ЗДДС,
ревизиращият екип описал данъчните периоди, за които не се установили основания
за корекция на данъчната основа на
извършените доставки и на начисления данък, както и корекция на данъчната
основа на получените доставки и на данъчния кредит.
Ревизиращите установили, че в ревизирания период
„Б-Фарма“ ЕООД извършил вътреобщностни доставки, както следва:
- „Б-Фарма“ ЕООД за MITKO NIKOLAEV – MIKOS MO, с VIN номер EL ********* – Гърция;
- „Б-Фарма“ ЕООД за ILIYAS TRADE & CO I.K.E.EMПOPIKH, с VIN номер EL ********* – Гърция.
В отговор на искане на данъчната администрация
за представяне на документи относно установените ВОД, проверяваното дружество
представило, описаните в доклада (л.46, стр.2) писмени доказателства относно
доставките. Служебно били изготвени и изпратени молби до гръцката данъчна
администрация с искане за потвърждаване на извършените доставки. С оглед
събраните и получени доказателства ревизиращите стигнали до следните изводи
относно процесните периоди:
За данъчен период м.ноември 2016г. се
установило, че „Б-Фарма“ ЕООД издал към MIKOS MO фактура № **********/22.11.2016г. с предмет на
доставката „козметика по опис“, данъчна основа 99 910,80 лв. Установило
се, че гръцкото дружество не било декларирало ВОП с доставчик „Б-Фарма“ ЕООД и
не е начислило ДДС. Не се доказал и осъществен транспорт до Гърция. Установило
се още, че във връзка с реализация на стоките по издадената фактура за ВОД,
същите са отписани от счетоводството на „Б-Фарма“ ЕООД и не са налични. При
тези обстоятелства ревизията приела, че доставката към гръцкото дружество не
може да бъде третирана като облагаема с нулева ставка на ДДС в България, а
данъчната основа 99 910,80 лв. следва да се обложи с 20% ДДС и на
основание чл.86, вр. чл.6, чл.25 и чл.82 от ЗДДС да се начисли ДДС в размер на
19 982,16 лв. На основание чл.175 от ДОПК лихвата била изчислена в размер
на 4 501,89 лв.
За данъчен период м.декември 2017г. се
установило, че „Б-Фарма“ ЕООД издал към LIYAS TRADE & CO I.K.E.EMПOPIKH фактура № **********/07.12.2017г. с предмет на доставката „продажба на
козметични средства“, данъчна основа 99 827,83 лв. Установило се, че
гръцкото дружество не било декларирало ВОП с доставчик „Б-Фарма“ ЕООД и не е
начислило ДДС. Не се доказал и осъществен транспорт до Гърция. Установило се
още, че във връзка с реализация на стоките по издадената фактура за ВОД, същите
са отписани от счетоводството на „Б-Фарма“ ЕООД и не са налични. При тези
обстоятелства ревизията приела, че доставката към гръцкото дружество не може да
бъде третирана като облагаема с нулева ставка на ДДС в България, а данъчната
основа 99 827,83 лв. следва да се обложи с 20% ДДС и на основание чл.86,
вр. чл.6, чл.25 и чл.82 от ЗДДС да се начисли ДДС в размер на 19 965,57
лв. На основание чл.175 от ДОПК лихвата била изчислена в размер на
2 473,71 лв.
Според удостоверение за извършено връчване по електронен
път (л.63) задълженият субект бил уведомен за ревизионния доклад на
09.04.2019г.
Срещу доклада било подадено възражение (л.38) до директор
на дирекция ОДОП– Бургас при ЦУ на НАП.
Въз основа на ревизионния доклад бил издаден процесния
ревизионен акт № Р-02000218002579-091-001 от 09.05.2019г. (л.30), от
компетентен орган по чл.119, ал.2 от ДОПК. В ревизиониня акт са възприети
мотивите на ревизиращите, изложени в ревизионния доклад и бил изведен извод, че
процесните доставки следва да бъдат обложени с 20% ДДС. Били определени
задължения за ДДС, за м.ноември 2016г. – главница 19982.16 лв. и дължимата
лихва, а за м.декември 2017г.– главница 19965.57 лв. и съответната лихва.
РА бил връчен електронно на 09.05.2019г. (л.36) и
обжалван относно процесните периоди (л.22) пред директора на дирекция „ОДОП“ –
Бургас при НАП.
С решение № 126 от 15.07.2019 г. директорът на дирекция
ОДОП– Бургас при ЦУ на НАП, потвърдил РА в оспорената част, а именно за данъчни
периоди м.ноември 2016г. и м.декември 2017г. Решението било връчено на
дружеството жалбоподател по електронен път на 15.07.2019г. (деня на издаването,
л.21).
За изясняване на факти от
значение за правилното решаване на делото е допуснато извършването на основна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице
посочило, че дружеството-жалбоподател е извършило вътреобщностни доставки на
стоки, обективирани във фактури № **********/22.11.2016г. на стойност
99 910,80 лв. с получател MIKOS
MO с предмет „козметика по опис”
и № **********/07.12.2017г. на стойност 99 827,83 лв. с получател ILIYAS TRADE & CO i.k.e. с предмет „продажба на
козметични средства”. Фактурите били включени в дневниците за продажби на
жалбоподателя данъчните периоди ноември 2016г. и декември 2017г. и били
подадени VIES декларации. В счетоводството на дружеството бил
отчетен приход от извършения ВОД, като и за двете фактури била съставена
съответната счетоводна статия, конкретно посочени в заключението.
Експертът е изяснил, че
относно транспортните услуги, свързани с вътреобщностните доставки към гръцките
клиенти били представени две фактури от „ГТ 1” ЕООД с предмет „извършване на
транспортна услуга Бургас-Катерини, Гърция с бус рег.№ ЕВ 5255 АВ” и „извършена
транспортна услуга Бургас-Солун, Гърция с бус рег.№ ЕВ 5255 АВ. Плащането по
двете фактури било извършено в брой. Тези фактури били осчетоводени в
счетоводството на жалбоподателя.
В заключението се сочи още, че
в счетоводството на „Б-фарма” ЕООД са осчетоводени плащания по дати и суми по
фактури № **********/22.11.2016г. на стойност 99 910,80 лв. с получател MIKOS MO с предмет „козметика по опис” и №
**********/07.12.2017г. на стойност 99 827,83 лв. с получател ILIYAS TRADE & CO i.k.e. с предмет „продажба на
козметични средства”. Фактурите били осчетоводени изцяло като платени и
закрити, като сметка 411 1 (Клиенти – аналитична партида на MIKOS MO и ILIYAS TRADE & CO i.k.e.) била без салдо.
На следващо място експертизата
установила, че при анализ на сметка 304 (стоки) и сметка 702 (приходи от
продажби на стоки) на ревизираното дружество се установила изписана отчетна
стойност на стоките за 2016 г. в размер на 751 791,57 лв. (кредит за
сметка 304 1 (стоки)). Фактурираните приходи от продажби били в размер на
886 263,31 лв. (кредит на сметка 702 (приходи от продажби на стоки)). За
2017 г. изписана отчетна стойност на стоките била в размер на 852 025,58
лв. (кредит на сметка 304 1 (стоки)). Фактурираните приходи от продажби били в
размер на 948 712,70 лв. (кредит на сметка 702 (приходи от продажби на
стоки)). В счетоводството на дружеството, осчетоводяването на постъпилите и
продадените стоки било на синтетично ниво. Аналитична подробна отчетност на
сметка 304 1 (стоки) била заведена във всеки обект, като се използвал
специализиран софтуер. В обектите на дружеството се използвал складов софтуер
„Аптека експерт” в който се пренасяла информацията от фактурите за покупки по
позиции, количество, мярка (опаковка или единична бройка), единична цена,
търговска отстъпка. При продажбата им, стоките се изписвали също по количество,
единична цена и стойност, като програмата давала възможност за извършване на
справки по различни критерии – по продадени количества, по покупни цени, по
продажни цени и др. След анализ на данните в складовия софтуер и по-конкретно
на параметрични справки „статистика на продажбите по стоки, по месеци”,
експертът направил извод, че няма данни дружеството да е извършило, но да не е
отчело приходи от продажби на стоки.
Относно спазването на основните
счетоводни принципи за процесните периоди и воденето на двустранно
счетоводство, експертът дава заключение, че дружеството жалбоподател прилага
двустранно счетоводство записване. В ревизионния доклад било посочено, че
отчитането и признаването на приходите и разходите се извършвало при спазване
на изискването за причинна и следствена връзка между тях. Счетоводството било
водено редовно, в съответствие с изискванията на ЗСч. И счетоводните стандарти,
при съобразяване със счетоводната политика, възприета от дружеството. Спазени
били основните принципи на счетоводно отчитане.
В открито съдебно заседание
вещото лице уточнява, че в ревизионния
доклад било отразено, че фактурите за извършена транспортна
услуга, посочени в заключението (л.269) се придружават от фискален бон, но не
може да изясни какво отражение е намерила сумата, която е отбелязана на
фискалния бон, във финансовите отчети на дружеството-доставчик на транспортна
услуга, тъй като такава задача не е поставяна. Изяснява още, че нулево салдо по
сметка 411 (клиенти) означава, че фактурите, издадени към гръцките контрагенти
са платени и са закрити. Сочи, че в счетоводството на дружеството-жалбоподател
отчетността била на синтетично ниво – няма заведени и изписани стоки аналитично
(по вид, количество, единична цена и т.н.). Такава подробна отчетност била
налице във всяка аптека, т.е. във всеки отделен търговски обект, където се
използвал складов софтуер „Аптека експерт”. Нямало трансфер на данни от
софтуера към счетоводството, но във всеки един момент, в реално време
счетоводството имало достъп до базата данни чрез парола на всяка от аптеките и
във всеки един момент било възможно да бъдат съпоставени стойностите на
закупените стоки, стойностите на записаните стоки и стойността на извършените
продажби. Според експерта стоките, предмет на спора били заскладени (въведени)
в складовия софтуер, но са били заприходени в два обекта, които към момента
били затворени. Не функционират. Стоките, които са били в тези два обекта са
останали като налични. Това била по-голямата част от стоката, но не цялата
стока предмет на ВОД, останала налична в тези обекти, все едно на склад, като в
последствие при извършване на ВОД стоките били изписани от програмата. Вещото
лице изяснява, че стойностите от синтетичното ниво на счетоводството на
дружеството напълно съответстват със стойностите посочени в софтуера „Аптека
експерт“. В реално време е възможна съпоставка между извършените продажби
отразени в синтетичната оборотна ведомост и тези, които са отразени в складовия
софтуер.
В заключението по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е извършило анализ на
счетоводството на „ГТ 1” ЕООД, водено във връзка с транспорта на процесните
доставки. Експертът е установил, че като доставчик „ГТ 1” ЕООД е издал две
фактури с получател „Б-фарма” ЕООД с посочено основание „извършена транспортна
услуга Бургас-Гърция с автомобил- бус с рег.№ ЕВ 5255 АВ”. Фактурите били
включени в дневника за продажби по ЗДДС на доставчика за съответния данъчен
период и участват в резултата по справка-декларация по ЗДДС. В счетоводството
на „ГТ 1” ЕООД фактурите били осчетоводени, като приходът е отчетен по
предвидената сметка за отчитане на приходи от продажба на услуги, а ДДС е
начислен като задължение към бюджета със съответната счетоводна статия.
Изяснено е още, че плащането
по процесните фактури било извършено в брой. Паричните средства били отразени
по дебитна сметка 501 (каса в лева) със съответната счетоводна статия.
Превозното средство, с което
били извършени транспортните услуги – товарен автомобил „Опел Мовано“, с рег. №
ЕВ 5255 АВ е бил собственост на превозвача от 01.09.2015г., съгласно представен
на експертизата амортизационен план.
Относно спазването на
основните счетоводни принципи за процесните периоди и воденето на двустранно
счетоводство, експертът дава заключение, че дружеството превозвач прилага
двустранно счетоводство записване при съобразяване със счетоводната политика,
възприета от дружеството. Спазени били основните принципи на счетоводно
отчитане.
В открито съдебно заседание
вещото лице уточнява, че лично посетила счетоводството на „ГТ 1“ ЕООД. Там на
място били представени изисканите документи. Уточнява още техническа грешка,
допусната при отнасянето на фактура № 30/08.12.2017г. към дневника за продажби
за месец декември 2016г., сочи че фактурата е включена в съответния дневник за
2017г. Експертът не е проверявал данни свързани с касовия апарат, тъй като не е
била поставяна такава задача. Сочи, че по делото има копирани касови бонове,
които няма как да се намират в счетоводството на издателя на фактурата, в
случая „ГТ 1“ ЕООД. Извод относно законосъобразното водене на счетоводството на
дружеството, експертът формирал въз основа на извършените счетоводни записвания и първични счетоводни
документи и тяхното регистриране в счетоводните регистри.
По делото, в качеството на
свидетел е разпитан Генчо Пенчев Т., управител на „ГТ 1“ ЕООД. Свидетелят сочи,
че в периода 2016г.–2017г. дружеството притежавало два микробуса и извършвало предимно транспортни услуги. В
този период, „Б Фарма“ ЕООД се свързали с Т.за извършване на транспортна услуга
до Гърция. Според счетоводството на „ГТ 1“ ЕООД такива били
извършени през 2016г. и 2017г. Транспортът бил извършен с микробус марка „Опел
Мована“ с носимост до 3,5 тона. На този автомобил била натоварена стока, която
била в кашони, някъде в центъра на Бургас, около църква. Единият курс бил до
гр.Катерини, а вторият до гр.Солун. Стоката отново била в кашони, в които имало
кремове, млека, фармацевтични продукти. Стоката била придружава с опис,
фактура, инвойс, CMR (ЧМР), приемо-предавателен протокол. При предявяване,
свидетелят потвърждава, че е положил печат и подпис върху ЧМР-тата (л.169,
стр.2 и л.179) в графа 23, а в графа 24 се е подписал гръцкият клиент, като
изрично уточнява, че подписът съдържащ се в графа 24 е положен пред него от
лицето- получателят на стоката „гръцкият клиент“. Свидетелят изрази съгласие и
впоследствие бе предоставен достъп до фирменото счетоводство за целите на извършената
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В показанията се потвърждава още,
че лично свидетелят е извършил превоза като шофьор и има пътни листи, както и
че лично е попълнил ЧМР-тата. Уточнява реда за изготвяне на тези документи и
вписване на датите. Свидетелят няма договор за транспортна услуга с „Б Фарма“
ЕООД. Извършил е само тези два превоза. Транспортът се извършвал по опис.
Стоките били в кашони, които Т.отварял при товаренето, за да се увери, че
наличността отговаря на описа. Според дестинацията на превоза свидетелят
преценял с кой от двата налични автомобила /бусове/ да извърши услугата.
При така установените факти съдът обосновава
следните правни изводи:
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, с оглед приетите
писмени доказателства. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма, като в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила. Обаче, ревизионният акт, в процесната част, е постановен в нарушение
на материалния закон. Това е така, поради следното:
По делото е безспорно, че към датата на
документиране на доставките двете посочени гръцки дружества „MITKO NIKOLAEV – MIKOS MO“ и „ILIYAS TRADE & CO I.K.E.EMПOPIKH“ са регистрирани за целите на ДДС лица в Република Гърция, като в
издадените от дружеството-жалбоподател фактури, са посочени съответните
идентификационни номера по ДДС. Спорът между страните е на плоскостта на
правото и се свежда до това дали представените в хода на ревизионното
производство документи отговарят на изискванията на чл.45 от ППЗДДС. Според
мотивите и на потвърждаващото решение на горестоящия административен орган, в
случаят превозът на стоките до Гърция е извършен от трето лице- дружеството “ГТ
1“ЕООД и поради това е приложима нормата на чл.45, ал.2, б.“б“ от Правилника за
прилагане на ЗДДС. Според тази норма за доказване на вътреобщностна доставка
доставчикът следва да разполага с документи за изпращането или транспортирането
на стоките от територията на страната до другата държава, а именно „транспортен документ, удостоверяващ, че
стоките са получени на територията на друга държава членка - когато
транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на
доставчика.“. По изложените в мотивите нагорестоящият орган,
документите представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство
съставляват частни документи и нямат обвързваща материална доказателствена
сила. Същите подлежат на проверка и съвкупна преценка, ведно с останалите
търговски и счетоводни документи във връзка с доставката. Съдът споделя
съображенията на ревизиращите и на горестоящия орган относно вида на
документите и тяхната принципна доказателствена сила. Неправилни са обаче
изводите на ревизиращия екип, включително и на горестоящия административен
орган, обективирани в решението за потвърждаване на РА. Не могат да се споделят
съображенията на административните органи, че пропуските и непълнотите при
попълване на представени в хода на производството международни товарителници /CMR/ следва да се тълкуват във вреда на ревизираното лице. Вярно
е, че някои от разделите или т.нар. в решението „клетки“ на товарителниците не
се съдържа попълнен текст, но следва да се отбележи, че потвържденията за
получаване на стоките от страна и на двете гръцки дружества /л.170 и л.178/ са
изготвени в Република Гърция, видно от съдържанието им, а подписите на
получаващият стоката са положени именно пред лицето, което ги е превозвало-
свидетелят Т.. Макар и да не са написани имената на съответните лица, подписали
се под документите, включително в качеството на приел стоката в съставените и
приложени приемно-предавателни протоколи, в които са описани подробно вещите,
самият факт, че със свидетелските показания на това лице се установява доставянето
на процесните стоки на територията на Република Гърция установява твърдението
на ревизираното дружество, че тези стоки са доставени в посочената страна-
членка на съюза. Показанията на свидетеля Т.следва да бъдат кредитирани с
доверие, тъй като от една страна липсват дори твърдения за неговата
пристрастност или заинтересованост, а не без значение е и факта, че са дадени
под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК, в случай на
лъжесвидетелстване. От друга страна, показанията кореспондират на приетите
писмени доказателства, представени в хода на ревизионното производство,
доставките са извършени с реално съществуващо превозно средство, собственост на
това трето дружество, за което не спори ответната страна. В подкрепа на
изложеното е и установеното от допълнителната счетоводна експертиза,
установяваща редовно водено счетоводство и отразяване на плащането в брой за
извършените транспортни услуги. Фактът, че стоките са натоварени на превозното
средство и са отговаряли на описанието в приемно- предавателните протоколи също
е установено със свидетелските показания на Т., поради което и гласните и
писмените доказателства в тяхната взаимовръзка установяват реалността на
осъществената доставка, както и мястото. Не могат да се противопоставят на този
извод данните от справки изготвени от органите на ОД на МВР относно липса на
данни за задгранични пътувания на лицето, извършващо транспорта, предвид факта,
че считано от 01.01.2007г. пълнотата на информацията, свързана с напускането на
страната и преминаването на границите на държави от Общността /ЕС/ не е
гарантирана, което е общоизвестен факт и се сочи в данните от самите справки,
изпращани от органите на полицията. В
подкрепа на тезата за реално извършени доставки, съответно извършен транспорт от
гр.Бургас до гр.Солун и обратно, за времето
07/08.12.2017г., както и за извършения по-рано превоз на 22/23.11.2016г.
от гр.Бургас до гр.Катерини и обратно, са представените и приети по делото два
броя пътни листи за превозното средство на свидетеля Г.Т.- „Опел Мовано“, с
рег.№ ЕВ 5255 АВ, приложени на л.314 и
л.315 от делото.
Действително, в приложените заверени копия на
международните товарителници /л.169-гръб
и л.179-лице/ не е посочено името на конкретното лице, получило стоките,
което бе и пречка за откриване на производство по оспорване истинността на тези
подписи в процедура по чл.193 от ГПК, субсидиарно приложима съгласно чл.144 от АПК, във връзка с Параграф 2 от ДР на ДОПК, след като обективно няма как да се
сравнят образци от подписи на неупоменато в документа лице. Това обаче не може
се тълкува във вреда на ревизираното дружество, както сочи ответната страна в
аргументите си. Следва да се отбележи и че видно от изготвения бланков образец
на товарителницата, с текст на български и на английски език /образец ИРУ
1976г./, изпращача, т.е. жалбоподателят носи отговорност за попълване на графи
от 1 до 15, както и на графите 19, 21, 22, включително мястото на товарене и на
разтоварване. Според съдържанието на тези товарителници и двете места са
посочени коректно, като са уточнени населените места на товарене и на
разтоварване в съответната държава, макар и да не фигурира административния
адрес на склада на получателя. Посочената в решението „клетка 20“ на
товарителницата се попълва от превозвача, видно и от указанията в образеца на
документа, където се сочи, че графите очертани с „дебели линии“, сред които
несъмнено е и графа „20“, се попълват от превозвача. Колкото до графа „24“
същата се попълва от получателя- съответното гръцко дружество, респективно
негов представител. При това положение, липсата на някои от цитираните
обстоятелства вписващи се в товарителницата, включително досежно
индивидуализацията на конкретното физическо лице, което получило стоката на
територията на Република Гърция, ако и да водят до непълнота на съставените
документи, не могат да се тълкуват във вреда на ревизираното лице.
Коментираните пропуски не са от такова естество, че да се компрометира
годността на доказателствата да установят твърденията на ревизираното лице.
Накрая, но не на последно по важност място, следва да се подчертае и
съответствието на тезата на жалбоподателя с изводите на безпристрастното и
компетентно изготвено експертно заключение, прието и неоспорено по делото, с
което е установено редовността на воденото счетоводство на дружеството-
жалбоподател и обективирани в това заключение констатации за осъществени
плащания на стоките, данни за които се съдържат в счетоводните записи на
ревизирания субект, във връзка с реалната доставка на стоките по двете процесни
фактури от м.ноември 2016г. и от м.декември 2017г.
Не могат да се тълкуват във вреда на жалбоподателя и
обстоятелства относно последваща корекции на декларация, подадена от третото
лице- превозвач, на които данни от служебната система на НАП се позовава
ответната страна. Тези материали представени по делото в хода на съдебното
производство също не опровергават заключението на вещото лице относно
редовността на воденото счетоводство, но дори документацията на това трето лице
/доставчик на транспортните услуги/ да има пропуски /непредставен касов бон към
фактура/ или неотразяване на фактурата в съответния дневник, на които данни се основава
ответната теза, след приемане на експертното заключение по допълнителната ССчЕ,
тези евентуални нарушения на изискванията на документооборота не биха могли да
се тълкуват във вреда на ревизираното лице и в този смисъл е трайната практика
на ВАС на РБ и на СЕС, обективирана в множество решения. Съдебната практика на СЕС и
ВАС на РБ безпротиворечиво приема, че не може получателят да
отговаря за действията, респективно бездействията на своите
доставчици /в случаят „ГТ 1“
ЕООД е доставчик на транспортна услуга по отношение на жалбоподателя- получател
на услугата/, включително относно начина на документално отразяване в
търговските му книги и вътрешнослужебна документация на извършени действия по
доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11,
С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС.
Обобщено, според съда, ангажираните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, включително заключенията на
вещото лице, обсъдени в тяхната взаимовръзка и кореспондентност, установяват
реално осъществени доставки на стоки извън територията на страната получени от
посочените две дружества, на територията на държава от Общността- Република
Гърция, поради което коментираните процесни доставки съставляват именно такива,
по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС. При това положение, противно на възприетото
от ревизиращия екип и горестоящия орган, неправилно и в разрез с указаното в
материалния закон е начислен ДДС със ставка 20%, вместо да бъдат обложени с
нулева ставка, съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС. В този смисъл неправилно и
необосновано от страна на ревизиращите са начислени задължения по Закона за ДДС
за двете процесни фактури, издадени през периодите м.ноември 2016г. и
м.декември 2017г., респективно издаденият ревизионен акт, в който са
обективирани тези главници и начислените лихви върху тях е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, в частта в която бил потвърден с решение
на директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас.
При този изход
на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя,
на основание чл.161, ал.1 ДОПК дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП следва да
заплати на жалбоподателя разноските по делото, включващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 2940 лева, с начислен ДДС, внесен депозит за вещо
лице общо в размер на 850 лева за извършване на първата и допълнителната
съдебно-счетоводни експертизи, както и сумата от 50 лева- платена държавна
такса. Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, направено от пълномощника на ответната страна, предвид
материалния интерес по делото, според който минималното адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 2004г. възлиза на
1953.85 лева. Платеното възнаграж-дение на стойност 2450 лева, върху което е
начислен ДДС в размер на 490 лева /общо 2940 лв./ не е прекомерно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и реалната ангажираност на пълномощник
на жалбоподателя в проведените по делото 3 от общо 4 открити съдебни заседания,
при които бяха ангажирани две експертизи, представени са писмени доказателства,
бе изслушан свидетел и неколкократно са депозирани писмени материали
/доказателства/, включително писмени
бележки по съществото на спора. При тези констатации, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени изцяло направените и доказани разноски или общо
разноски в размер на 3840.00 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Б-фарма“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, представлявано от управителя Б.К.В.,
Ревизионен акт №
Р-02000218002579-091-001 от 09.05.2019 г. (РА), издаден от В.Х.Р.на длъжност
началник сектор при ТД на НАП Бургас и В.И.Г.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, В
ЧАСТТА, в която е потвърден с Решение № 126 от 15.07.2019 г. на директор на
дирекция ОДОП– Бургас при ЦУ на НАП, а именно за определяне на задължения по
ЗДДС, както следва:
за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2016г. – главница 19 982.16
лв. и лихва 4 857,16 лв.;
за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. – главница 19 965.57
лв. и лихва 2 656,74 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Б-фарма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 58-60, представлявано от управителя Б.К.В.,
сумата от 3840.00
лева, представляваща общ размер на направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България, чрез Административен съд-гр.Бургас,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: