№ 18930
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110120060 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу В. Н. А. и И. И. А., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 1 649,37 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап. 75, аб.
№ 122277, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.11.2022 г., до изплащане на вземането, сумата в
размер на 288,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 30,87 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 6,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62929/2022 г., по описа на СРС, 74
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците, като те не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството,
като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от всеки от
ответниците - с идентично съдържание, с който оспорват предявените искове. Оспорват
размера на потребената в имота топлинна енергия, като поддържат, че същата е неправилно
1
начислена, а в условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията
по давност.
Третото лице – помагач Т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, че през исковия период са се
намира в облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
процесния имот. Това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването
му за доказано.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове.
Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация и от щранг лирите в имота, топлинна енергия за БГВ, като не е
начислявана топлинна енергия за отопление на имота, тъй като радиаторите в имота са
демонтирани. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била
определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с
изискванията на Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020 г. Съгласно заключението общото
събрание на етажната собственост е взело решение през 2016 г. топлинната енергия
отдадена от щранг-лирите да се прибавя към топлинната енергия от сградната инсталация,
което е съобразено при извършване на дяловото разпределение. Топлинната енергия за БГВ
е определяна въз основа на показанията 2 бр. водомери за топла вода, като през исковия
период е осигурен достъп за отчет на същите. Съгласно заключението стойността на
потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 1649,35 лева, изчислена при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки.
2
По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства да са извършвани плащания,
поради което претенцията на ищеца се явява основателна до установения дължим размер от
1649,35 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1649,37 лева следва да бъде
отхвърлена.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 30,87 лева. Доколкото в посочената по-
горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
не е включена и дължимата сума за дялово разпределение и не са налице данни за
плащането й, то претенцията за същата се явява основателна в пълния предявен размер.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
18.11.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 18.11.2019
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва
да тече от 16.07.2019 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2022 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., тъй като давността за задължението за месец юли 2019 г.
изтича на 23.11.2022 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 18.11.2022 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза погасените по давност вземания за
главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. възлизат на сумата в общ размер на
88,49 лева, а задължението на ответниците за потребена топлинна енергия за непогасения по
3
давност период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в общ размер на 1560,86
лева. Именно до този размер и период предявеният иск за главница за стойност на доставена
топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 1649,35 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата не е изтекла, поради което този иск следва да бъде уважен в
цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г. върху дължимата сума за топлинна енергия в общ
размер на 1560,86 лева възлиза на сумата в общ размер на 283,46 лева, до който размер
предявеният акцесорен иск е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 288,30 лева – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 6,42 лева за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъдат отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 469,50 лева, от
които 39,50 лева за платена държавна такса, 330 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 445,78 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 39,50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 84,98
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като единствено ответникът И. А. претендира такива за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Същото съразмерно на
отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 30,31 лева.
4
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу В. Н. А., с ЕГН
********** и И. И. А., с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н. А., с ЕГН ********** и И. И.
А., с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап.
75, дължат солидарно на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1 560,86 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап. 75, аб. № 122277,
ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
283,46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 30,87 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 62929/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на
незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1560,86 лева до пълния
предявен размер от 1 649,37 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 283,46 лева до пълния
предявен размер от 288,30 лева, както и иска за сумата в размер на 6,42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.12.2019
г. до 31.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА В. Н. А., с ЕГН ********** и И. И. А., с ЕГН ********** и двамата с адрес
гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап. 75, да заплатят на т, с ЕИК ,, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 445,78 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер
на 84,98 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на И. И. А., с ЕГН ********** и с адрес гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 120,
вх. В, ет. 5, ап. 75, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 30,31 лева – разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– Т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5