Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от 24.11.2023
град София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гражданско дело № 3415 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано
е по следните предявени от Т.Г. Я.-Д., Ц.Л.Д. и Г.Ц.Д. срещу К.О.М.П.И.субективно
и обективно съединени искове с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на
следните суми:
I. Иск,
предявен от ищцата
Т.Г. Я.-Д. за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по отношение
имуществото на ищцата в периода 2010–2015г. по допуснато обезпечение на бъдещ
иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за установяване на имущество
придобито от престъпна дейност, съгласно Обезпечителна заповед от 29.09.2010 г.
по гр.д. № С-30/ 2010 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от
20.12.2014г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане
на сумата;
II. Иск, предявен от Ц.Л.Д. за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по отношение
имуществото на ищеца в периода 2010–2015г. по допуснато обезпечение на бъдещ
иск по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за установяване на имущество
придобито от престъпна дейност, съгласно Обезпечителна заповед от 29.09.2010 г.
по гр. дело № С-30/2010 год. на СГС, ведно със законната лихва, считано от
20.12.2014г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане
на сумата;
III. Иск, предявен от ищцата Г.Ц.Д. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по отношение
на имуществото на ищцата в периода 2010 – 2015г. по допуснато обезпечение на
бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за установяване на имущество
придобито от престъпна дейност, съгласно Обезпечителна заповед от 29.09.2010 г.
по гр. дело № С-30/2010 год. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2014г.
/датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба ищците твърдят, че по повод водено срещу ищеца Ц.Л.Д. НОХД №
1248/2005г. по описа на ОС- Благоевград съдът, сезиран от ответника наложил
обезпечителни мерки (запори върху автомобили, дружествени дялове и банкови
сметки на 29.09.2010 г.) върху тяхно имущество на стойност 190 770 лв.
Заявяват, че неоснователно воденото в продължителен период от време наказателно
производство завършило с оправдателна Присъда № 1217/20.03.2014г. по НОХД №
1248/2005г. по описа на ОС – Благоевград, което довело до раздяла между ищците Т.Г.
Я.-Д. и Ц.Л.Д. и появата на здравословни проблеми на Г.Ц.Д. /майка на ищеца Ц.Л.Д./.
В
исковата молба се посочва още, че незаконосъобразно внесеното в съда искане за
допускане обезпечение на бъдещи искове и наложените обезпечителни мерки в
продължение на 5 години (прекратени с Разпореждане на ДСИ на 04.12.2015г.)
причинили на ищците стрес, депресия, уронване доброто име сред близки и
познати, страх от последиците на отнемане имуществото и влошаване на социалните
контакти. Медийните публикации попречили за професионалната реализация на
ищцата Т.Д., като публична личност (депутат) и довели до засягане на името
ѝ и професионалното ѝ развитие, като адвокат. Сочат, че с оглед
дългия период на наложените запори били
в невъзможност да ползват запорираните средства и активи. По повод
продължителността на неоснователно наложените обезпечителни мерки претендират
обезщетение за неимуществени вреди в посочените размери за всеки от ищците,
ведно със законната лихва, считано от 20.03.2014г. (датата на влизане в сила на
оправдателната присъда) до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
допустимостта исковете, като в тази връзка релевира че същите са погасени по давност
като същевременно се посочва, че
ответникът не следва да отговаря за действия по отменен закон. Оспорва исковете
по основание и размер. Счита, че липсват елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност. Сочи, че актовете за налагане на обезпечителни мерки са
наложени от съда.
Контролиращата страна ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ изразява становище за неоснователност на предявените искове.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2а ЗОДОВ.
Настоящият състав намира, че предявените
искове са допустими, като направеното от ответника възражение за погасяването
им по давност следва да се обсъди във връзка с тяхната основателност, а не
недопустимост.
В чл.
2а ЗОДОВ е регламентирано, че държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. В тежест
на ищците е да докажат, че са претърпели твърдените неимуществени вреди като
резултат от незаконните действия на ответника, изразяващи се в подаване на мотивирано
искане за налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото им, във
връзка с образуваното производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност.
При анализа на предпоставките
от фактическия състав на предявените искове следва да се посочи следното: видно
от представената по делото обезпечителна
заповед от 29.09.2010 г. издадена по гр. дело № С-30/ 2010 год. на СГС, ВО,
2-ри „Б“ с/в /л. 8-л. 9/ се установява, че на основание чл.390 ГПК, вр. чл.22
ЗОПДИППД /отм./ е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД
/отм./ на К.О.М.П.И.срещу ищците, чрез
налагане на следните обезпечителни мерки: запор върху 500 дружествени дяла,
притежавани от ищеца Д. в капитала на „Д. Е.-**“ ЕООД; запор върху 100
дружествени дяла, притежавани от ищеца Д. в капитала на „Л.К. – ЦД“ ЕООД; запор
върху 500 дружествени дяла, притежавани от ищцата Т.Д. в капитала на „Е.Т.К.ЕООД;
запор върху 6 дружествени дяла, притежавани от ищцата Г.Д. в капитала на „С.Ф.“
ЕООД; запор върху лек автомобил; запор върху вземанията на ищците Ц. и Т.Д. от
12 на брой физически и юридически лица в общ размер на 1 934 233 лева; запор на
всички банкови сметки на ищците Ц. и Т.Д..
От представеното по делото влязло в сила
Определение № 186/29.11.2010г. по гр. дело № СП 177/2010г. по описа на САС, ГО,1-ви с-в /л. 10-л. 16/ се установява,
че Определението на СГС е потвърдено в частта, с която е допуснато обезпечение
на бъдещите искове на стойност 190 770 лева, чрез: запор върху 500 дружествени дяла от капитала на „Д. ЕКС- 90“ ЕООД
- притежавани от Ц.Л.Д., запор на
100 дружествени дяла от капитала на „Л.К.- ЦД“ ЕООД - притежавани от Ц.Л.Д., запор на автомобил м. Мерцедес модел
190Е, peг. № **** АМ- собственост на Ц. и Т.Д., запор върху притежаваните от Г.Ц.Д. 6 дружествени дяла от капитала на„С.Ф.“ЕООД и запор върху наличните суми по всички
банкови сметки на името на Ц.Л.Д. и Т.Г. Я. - Д., в лицензираните банки в
Р.България до размера на сумата от 190 770 лева, а в останалата част
Определението на СГС е отменено.
Видно от представената по делото Присъда
№ 1217/20.03.2014г. по НОХД №138/2008г. по описа на ОС-Благоевград /л.
27-л. 34/ се установява, че ищецът Ц.Л.Д. е признат за невиновен и е оправдан
по повдигнатите му обвинения. Присъдата е влязла в законна сила на 20.12.2014
г.
От представеното по делото Определение
от 08.04.2015 г. по гр. д. № 3131/2015г. описа на СГС, ГО, II, „Б“ възз. състав /л. 21-л. 22/ се установява, че със
същото е отменено допуснатото по реда на ЗОПДОППД(отм.) обезпечение в полза на Комисията срещу ищците и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
От представеното по делото Удостоверение
с изх. № 48927/03.12.2020г. на ДСИ при СРС по изп. дело № 20683/2010г. /л. 114/
се установява, че въз основа на обезпечителна заповед от 29.09.2010 г. издадена
по гр. дело № С-30/ 2010 год. на СГС, ВО, 2-ри „Б“ с/в /л. 8-л. 9/ е било
образувано изп. дело № 20101110420683, в хода на което са наложени запори от
ДСИ Н.Младенов, в съответствие с издадената обезпечителна заповед. В удостоверението
е посочено, че изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 3 и чл. 402, ал. 3 ГПК влязло в сила на 04.12.2015г.
В удостоверението е посочено още, че с Разпореждане на ДСИ от
04.09.2015г. са вдигнати наложените запори. По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на трима свидетели на ищците: М.Б.Д., Б.Б.Д./л.
204-л. 210/ и Л.Е.П./л. 220 и сл./.
От показанията на свидетеля Д.се установява следното: свидетелят Д.и
ищцата Т. са били заедно народни представители в 39 и 40 НС като наложените
запори са се отразили тежко върху личния, обществен и професионален живот на ищцата Т.Д., обвинението срещу
съпруга на ищцата през 2005г. – ответникът Ц.Д. и наказателното производство в
ОС-Благоевград е било коментирано от депутатите и в професионалните среди, тъй
като преди да стане депутат ищцата Т.Д. е била действащ адвокат; след
приключването на втория мандат като народен представител ищцата Т.Д. искала да
се върне на работа като адвокат и подготвила кантора, но с налагането на
запорите и медийното им отразяване през 2010 г. прекратила адвокатската си
дейност, поради неудобство и притеснение от клиентите, след като по медии и
вестници били отразени наложените й обезпечения от КОНПИ като до 2012г. ищцата Т.Д.
не е практикувала адвокатската си професия; емоционалното състояние на ищцата Т.Д.
се влошило – ищцата била притеснена, изолирала се от колеги и приятели, изпитвала
срам и неудобство; възникнали проблеми със сина на ищцата Т.Д., който изпитвал
също стрес и неудобство; появили се финансови проблеми на ищцата, с оглед
липсата на яснота в доходите на семейството, с оглед запорираните сметки.
От показанията на свидетеля Д.се
установява следното: свидетелят Д.е лекар, специалност „Вътрешни болести“ и е
директор на Медицински Кардиологичен център; свидетелят е семеен приятел на
ищците Д.; знае за медийните публикации от периода 2010г. – 2011г., касаещи
наложените запори върху семейното имущество на ищците; свидетелят Д.заявява, че
въпросните публикации най-тежко са се отразили върху здравето на ищцата Г.Д. /свидетелят посочва наличието на чести
хипертонични кризи, сърцето й излизало от синусов ритъм и заявява, че е налице
причинна връзка между финансовите притеснения на свидетеля Г.Д. от възможността
да бъде отнето цялото семейно имущество и задълбочилите се здравословни
проблеми/, предвид и вече съществуващите здравословни проблеми, които е
имала от преди това, а с най-нисък интензитет върху здравето са били по
отношение на ищцата Т.Д..
От показанията на свидетеля Петров се
установява следното: свидетелят Петров има далечна роднинска връзка с ищеца Ц.Д.
като същевременно още от 2000г. двамата имат съвместен бизнес; през процесния
период 2010г.-2011г. двамата са имали съвместно бизнес начинание, произтичащо
от притежаван в съсобственост месокомбинат; преди наложените запори семейство Д.
е било едно нормално сплотено семейство като след реализирането на запорите
отношенията им се влошили; ищецът Ц.Д. се затворил в себе си, бизнесът му
започнал да пропада, тъй като не е могъл да взема кредити от банки или от други
фирми, с които е работил, неговите контрагенти започнали да се отдръпват от
съвместните им бизнес начинания и отказали да работят заедно; в един известен
период съпрузите Д. се разделили; ищецът Ц.Д. се чувствал виновен, че заради
него са пострадали и съпругата, и сина му; наложените запори довели до
влошаване на физическото състояние на ищеца Ц.Д., доколкото започнал да вдига
високо кръвно налягане, което преди това било нормално, тъй като ищецът бил
спортист; отношенията между Ц.Д. и неговата майка също се влошили; наложените
запори се отразили негативно и върху сина на ищеца Ц.Д. като синът упреквал
бащата за случилото се; през 2015г.-2016г. запорите били отменени и всичко се
променило към по-добро, но негативното отражение върху бизнес отношенията
останало; освен наложените запори, през процесния период срещу ищеца Ц.Д. било
образувано наказателно дело за митнически нарушения, но въпросното дело,
трансформира се впоследствие в данъчно дело, според свидетеля не е оказало
негативно влияние върху ищеца Д., доколкото същият се е чувствал невинен по
отношение на държавата; за разлика от наказателните дела, наложените запори
оказали изключително негативно въздействие върху ищеца Д.; през 2011г.
свидетелят Д. е напуснал месокомбината, били са запорирани всички сметки на
семейството.
Във връзка с гореизложеното следва да се
съобрази и следното: настоящият съдебен състав
намира за неоснователни оплакванията и доводите в отговора на исковата молба на
КОНПИ, че в случая не е налице първата предпоставка за ангажиране на деликтната
й отговорност по чл. 2а от ЗОДОВ –
нейни незаконосъобразни действия и бездействия, т. е. противоправно поведение. В
случая незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
проведените срещу ищеца Ц.Д. наказателно производство и срещу ищците производство
по ЗОПДНПИ (отм.),
и че исканите и наложени в рамките на последното обезпечителни мерки ще са
винаги незаконосъобразни, след като с влязла в сила присъда ищецът Ц.Д. е
признат за невиновен и в същата се установява
със СПН, че ищецът Ц.Л.Д. няма придобито
имущество, в резултат на осъществена престъпна дейност.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи и
следното: обезпечителните мерки по закона за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
/отм., обн., ДВ, бр. 19 от 1.3.2005г./ и по закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм,
обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г. / имат тази особеност, че не въвеждат
абсолютна забрана за разпореждане с имуществото. При определени
предпоставки съдът може по молба на заинтересованото лице да разреши
разпоредителни действия с имуществото/ чл. 23, ал. 4 от
първия и чл. 40 от втория закон/. Това означава, че искането и
налагането на обезпечителни мерки по тези закони като действия на комисията и
на съда сами по себе си не са достатъчни да причинят имуществени вреди от
невъзможността лицето да се разпорежда с имуществото си. Освен това следва да
се отбележи, че отнемане на имущество на трети лица не почива върху
предположението за извършена от тях престъпна дейност, а цели да се предотврати
неоснователното им обогатяване. Затова налагане на обезпечителни мерки срещу
имущество на тези трети лица не може да доведе до обществено неодобрение и
морален укор спрямо тях. Все пак налагането на обезпечителни мерки върху
имуществото на третите лица обичайно им причинява известен дискомфорт и
неудобство, тъй като не могат свободно да се разпореждат с имуществото си, а се
налага да се обръщат с молба към съда за освобождаването на това имущество при
необходимост. Наложените обезпечителни мерки могат да предизвикат
безпокойството на лицата, че ще изгубят имуществото си и по този начин да
допринесат за психическо разстройство. Причинените от това неимуществени вреди
обаче не могат да се сравняват като
интензитет с неимуществените вреди от незаконно водено наказателно производство,
тъй като налагането на обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е
окончателен акт на отнемане на имуществото. /в този смисъл е Решение № 172 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 2993/2019 г., III г. о., ГК/.
Съгласно константната практика на ВКС, доколкото се
касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото
обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР №
3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които
обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни
обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
в смисъла разяснен с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и
относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът
дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в
най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на
размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен
релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и
интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от
същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното
лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение,
отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето,
засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната
реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и
особеностите на производство по ЗОПДИППД(отм.)
В тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното
производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена
тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД(отм.)
проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства,
от които черпи права – например: законен източник за придобиване на
имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени
договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица,
да оборва презумпцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а
когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на
връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на производството е
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период /който обикновено е 25 години/, увеличението на имуществото
през същия период от законни източници (трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време
разходи и възникналите задължения /в тази връзка следва да се съобрази Решение № 13
от 13.10.2012 г. по конст. д. № 6/2012 г. на Конституционния
съд/. Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното
основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на
проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други
обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото
и начина на придобиването му. Следователно – обхватът на подлежащите на
изследване обстоятелства е огромен и няма как да не се съобрази, че особеностите,
предмета и правилата за доказване в производството по ЗОПДИППД(отм.)
изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при
организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези
в наказателното производство.
Според практиката на ВКС производството по ЗОПДИППД(отм.)
засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на
частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото
започва с налагане на обезпечителни мерки – възбрани и запори върху цялото
имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице
за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните
средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките
си нужди. В тази връзка – релевантно при определяне на размера на дължимото
обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило /е
променило/ начина на живот на проверяваното лице. Прието е, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД(отм.)
се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна
връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се
конкретните вреди и си прецени тяхното отражение върху личността на
пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са
имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за
справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда – решение №
166/18.10.2016 г. по гр. дело № 1642/2016 г. на ВКС, III г.
о., решение №
94/23.07.21 г. по гр. дело № 4316/2019 г. на ВКС, III г. о.. /в
този смисъл е Определение № 433/30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2021 г.,
IV г. о., ГК/.
В настоящия случай предвид влязлата в сила на 20.12.2014 г. Присъда №
1217/20.03.2014г. по НОХД №138/2008г. по описа на ОС-Благоевград /л. 27-л.
34/, от която се установява, че ищецът Ц.Л.Д. е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатите му обвинения, следва да се обоснове извода, че действията на ответника, изразяващи се в подаване на
мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки по отношение на
имуществото на ищците, във връзка с образуваното производство за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност са незаконни. В случая обезпечителната
заповед, с която на основание чл.390 ГПК, вр. чл.22 ЗОПДИППД /отм./ е допуснато
обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ е от 29.09.2010г.
/л. 8-л. 9/, а Определението, с което е отменено допуснатото по реда на
ЗОПДОППД(отм.) обезпечение в полза на Комисията
срещу ищците и е обезсилена
издадената обезпечителна заповед е от 08.04.2015г. /л. 21-л. 22/, тоест определението е постановено 4 месеца след влизане в сила на присъдата
като времето, през което са били наложени обезпечителните мерки е 4 години и 7 месеца. В тази връзка
следва да се вземат предвид и следните обстоятелства: по делото не са
представени каквито и да било доказателства за момента на получаване на препис
от присъдата от страна на ответника. Същевременно от представената по делото молба с вх. № 722/15.03.2015г. /л.23/, адресирана до
ответника и неоспорена от последния в законоустановения за това срок се
установява, че ищецът Ц.Д. е отправил искане за прекратяване на производството
пред ответника, с оглед влязлата в сила присъда. В тази връзка, след сезиране
от страна на ищците с влязло в сила Определение от 08.04.2015 г. по гр.
д. № 3131/2015г. описа на СГС, ГО, II, „Б“
възз. състав /л. 21-л. 22/ е отменено допуснатото по реда на ЗОПДОППД(отм.)
обезпечение в полза на Комисията срещу
ищците и е обезсилена издадената
обезпечителна заповед като същевременно от представеното по делото Решение с №
122/16.04.2015г. /л. 135/ се установява, че едва на 16.04.2015г. ответникът е
прекратил производството, като е възложил на ТД-София
да подаде молба по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатите обезпечителни мерки. В
тази връзка следва да се съобрази и представеното по делото Удостоверение с изх.
№ 48927/03.12.2020г., издадено от ДСИ /л. 114/ се установява, че с Разпореждане
на ДСИ от 04.09.2015г. ДСИ е разпоредил да бъдат вдигнати запорите като същите
са били реално вдигнати в периода 10.09.2015 – 24.09.2015г., а изпълнителното дело срещу тях е прекратено с
влязло в сила разпореждане на ДСИ едва на 04.12.2015г.
С оглед изложените съображения и
проследената хронологична последователност на действията на ответника следва да
се обоснове извода, че отмяната на неоснователно наложените спрямо ищците
обезпечителни мерки се забавя с близо една година /оправдателната присъда е
постановена на 20.12.2014г., а разпореждането за прекратяване на изпълнителното
производство е влязло в сила едва на 04.12.2015г./, което се явява
неоснователно и съставлява самостоятелно незаконосъобразно действие по смисъла
на чл. 2а ЗОДОВ.
Наложените от
комисията обезпечителни мерки са предизвикали безпокойство у ищците, че ще
изгубят цялото си имущество. Тези мерки са предизвикали също дискомфорт и
неудобство, тъй като ищците не са могли свободно да се разпореждат с
имуществото си, а е било необходимо да се обръщат с молба към съда за
освобождаването на това имущество при необходимост. За обезщетяване на тези
неимуществени вреди настоящата инстанция приема, че е необходима и достатъчна
сумата от 8000 лева за ищцата Т.Г. Я.-Д., сумата от 10000
лева за ищеца Ц.Л.Д. и сумата от 3000
лева за ищцата Г.Ц.Д.. Във връзка с така определените размери следва да се
посочи следното: по отношение на ищцата Т.Г.
Я.-Д. следва да се съобразят специфичните обстоятелства, че същата е била
депутат и адвокат. В тази връзка следва да се съобрази следното: видно от
представените по делото медийни публикации /л. 39 и сл./, както и от събраните
в хода на производството гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетелите М.Б.Д., Б.Б.Д./л. 204-л. 210/ и Л.Е.П./л. 220 и сл./ следва да се
застъпи тезата, че е безспорно засегната в негативен план репутацията й на депутат
и адвокат. В тази връзка с оглед гореизложената съдебна практика на ВКС следва
да се посочи, че в случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, от значение
е как наложените обезпечителни мерки се е отразило върху личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Следва да
се прецени как се е отразило то върху възможностите й за професионални изяви и
развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени
професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.,
очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на
законите, са изключително завишени. По всеки казус, с оглед обстоятелства по
делото, съдът следва да преценява действителното отражение на незаконното
обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото
лично и професионално достойнство и чест. /в този смисъл е Решение № 267 от 26.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай обаче ищцата Т.Г. Я.-Д. е трето лице, а
не обвиняем, срещу което не се е
водило наказателно производство /в този смисъл е и Решение № 172 от 13.11.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 2993/2019 г., III г. о./, като същевременно в случая действително налагането на
обезпечителни мерки се е разгласило и наложените обезпечителни мерки са довели
до обществено неодобрение и морален укор спрямо нея, доколкото същата се явява
публична личност. Ирелевантно е обстоятелството дали в процесния период същата
е било вписана в адвокатска колегия, доколкото самото разгласяване на
наложените обезпечителни мерки е накърнило авторитета й на адвокат.
Същевременно обаче следва да се съобрази и обстоятелството, че налагането на
обезпечителните мерки не е в пряка причинна връзка с професията на ищцата. В
тази връзка заслужават внимание показанията на свидетеля Б.Б.Д./л.
208-л. 210/, от които се установява, че физически обезпечителните мерки
най-леко са се отразили върху личността на ищцата Т.Д., доколкото същата е била
най-устойчива и най-здрава физически
/л. 208/. При съобразяване на всички тези обстоятелства и при отчитане на
горепосочените критерии на ВКС съдът достигна до извода, че сумата от 8000 лева
в най-голяма степен ще обезвъзмезди ищцата за причинените неимуществени вреди.
По отношение на ищеца Ц.Л.Д. следва да се присъди сумата от 10000 лева, доколкото по отношение на
част от претендираните неимуществени вреди /сериозен страх, че ще бъде лишен от
свобода/ се дължат на наказателното преследване,
а не на обезпечителните мерки. В тази връзка следва да се отчете и
обстоятелството, че именно срещу него се е водило наказателното производство.
Обезщетение на ищцата Г.Ц.Д. в по-висок размер от присъдената
сума от 3000 лева не може да се присъди, тъй като не се доказва причинна връзка
между наложените обезпечителни мерки и здравословните й проблеми. В тази връзка съдът държи да
подчертае, че по делото не е направено каквото и да било искане за допускане на
СМЕ за установяване на твърдените в исковата молба здравословни проблеми и на
причинната връзка между тях и налагането на обезпечителните мерки. Действително
по делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля Б.Б.Д./л. 208-л. 210/, който е лекар, специалност
„Вътрешни болести“, директор на Медицински Кардиологичен център, от които се
установява наличието на чести хипертонични кризи, излизане на сърцето от
синусов ритъм като в тази връзка обаче следва да се отчете обстоятелството, че
ищцата Г.Д. е имала вече съществуващите здравословни проблеми, които е имала
от преди налагането на обезпечителните мерки.
В този смисъл следва да се съобрази и обстоятелството, че същата е трето лице, а не обвиняем, срещу което не се е водило наказателно
производство. Предвид всички гореизложени съображения и като съобрази все
пак страха и притеснението на ищцата от отнемането на имуществото й и с оглед
зачитане на горепосочените критерии, съдът намира, че сумата от 3000
лева в най-голяма степен ще обезвъзмезди ищцата за причинените неимуществени
вреди.
Доколкото предявените искове са частично
основателни, то следва да се обсъди възражението на ответника за погасяването
им по давност. В тази връзка следва да се изложи следното: съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният момент на забавата
(съответно - началният момент на дължимостта на мораторната лихва) и началният
момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни органи,
изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление (чл. 2, т.
2, хипотеза 1 /сега – т. 3, хипотеза 1/ ЗОДОВ). Това разрешение е възприето,
съобразявайки принципа, че ЗОДОВ определя специален ред и условия за
обезщетяване на пострадалите лица, като за неуредените в закона случаи се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Като принципно е възприето и
положението, че вземането за
обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на
акта, действието или бездействието на държавния орган, от който момент настъпва
също и изискуемостта на вземането, започва да тече погасителната давност и се
дължи мораторна лихва. Възражението за изтекла давност следва да се
направи до изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК - ТР № 1/13 г.
ОСГТК като в настоящия случай възражението е направено в
законоустановения срок /в този смисъл са Решение № 232 от 6.11.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2175/2015 г.; Решение № 230 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1425/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
323/2010 г., I т. о., ТК; Решение по т. д. № 323/10 г. на ВКС, първо т. о., Решение № 72/30.04.2009 г. на ВКС по т. д № 475/2008
г.; Решение № 329/21.04.2008 г. на ВКС по
т. д. № 1032/2007г., постановено по ГПК (отм.).
Следователно началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на
погасителната давност възниква от влизане в сила на
определението, с което е отменено допуснатото по реда на ЗОПДОППД(отм.)
обезпечение в полза на Комисията срещу
ищците, а не влизането на присъдата в сила. В тази връзка следва да се съобрази
специфичния характер на настоящото производство, което има за предмет искане
за присъждане на обезщетения от незаконосъобразно наложени обезпечителни мерки
от ответника, а не на обезщетения от воденото наказателно производство. В този
смисъл следва да се изходи и от принципното положение, че вземането за
обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на
акта, действието или бездействието на държавния орган, от който момент настъпва
също и изискуемостта на вземането.
Следователно,
доколкото в случая исковата молба за присъждане на обезщетението е заведена на
25.03.2020г., а определението, с което е
отменено допуснатото по реда на ЗОПДОППД(отм.) обезпечение е влязло в сила на
08.04.2015г., то вземането не е погасено по давност, доколкото съгласно чл. 110 ЗЗД в случая е приложима общата 5-годишна давност, която към момента на
депозиране на исковата молба не е изтекла. По отношение обаче на искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, погасителната давност за вземането
за лихви върху обезщетението за неимуществени вреди е тригодишна по чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Ето защо същото е
основателно за непогасената по давност част от вземането за лихва, считано от 25.03.2017г. За
периода преди тази дата – от 20.12.2014г. /датата на влизане на
присъдата в сила/ до 24.03.2017г., искането за
присъждане на законна лихва е неоснователно и
следва да се отхвърли.
Предвид всичко гореизложено, исковете
следва да се уважат както следва: искът,
предявен от ищцата
Т.Г. Я.-Д. следва да се уважи за сумата
от 8000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 25.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над сумата от 8000 лева до
пълния предявен размер от 30 000 лева следва да се отхвърли; искът, предявен от ищеца Ц.Л.Д. следва да се уважи за сумата от 10000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, а
за разликата над сумата от 10000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева
следва да се отхвърли; искът, предявен от
ищцата Г.Ц.Д. следва да се уважи за сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, а
за разликата над сумата от 3000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева
следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски възниква за всички страни по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищцата Т.Г. Я.-Д., съразмерно с уважената част от иска следва да се
присъди сумата от 4.00 лева за заплатена държавна такса в общ размер на
15.00 лева /за производството пред СГС и пред САС/. На основание чл. 38 ЗАдв. в
полза на адв. Л. следва да се присъди сумата от 2440 лева – общ размер на
всички дължими разноски за производствата пред СГС и пред САС, съразмерно с
уважената част от иска, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца Ц.Л.Д., съразмерно с
уважената част от иска следва да се присъди сумата от 1702.50 лева /сумата от
15.00 лева – заплатена ДТ и сумата от 3390.00 лева – общ размер на
всички дължими разноски за производствата пред СГС и пред САС/
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на Г.Ц.Д., съразмерно с уважената част от иска следва да се присъди сумата от 4.50
лева за заплатена държавна такса в общ раззмер на 15.00 лева /за производството
пред СГС и пред САС/. На основание чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Л. следва да се
присъди сумата от 1170 лева – общ размер на всички дължими разноски за
производствата пред СГС и пред САС, съразмерно с уважената част от иска,
определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.О.М.П.И., с ЕИК ******, с
адрес: гр. София, пл. „***** да
заплати на Т.Г. Я.-Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 8 000 лева, обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по отношение
имуществото й в периода 2010г.–2015г. по допуснато обезпечение на бъдещ иск по
чл. 28 ЗОПДИППД (отм) на Комисията за установяване на имущество придобито от
престъпна дейност, съгласно Обезпечителна заповед от 29.09.2010 г. по гр.д. №
С-30/ 2010г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 4.00 лева – разноски
по съразмерност за производството пред СГС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 8 000 лева до предявения размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА К.О.М.П.И., с ЕИК ******, с
адрес: гр. София, пл. „***** да
заплати на Ц.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 10 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по отношение
имуществото й в периода 2010г.–2015г. по допуснато обезпечение на бъдещ иск по
чл. 28 ЗОПДИППД (отм) на Комисията за установяване на имущество придобито от
престъпна дейност, съгласно Обезпечителна заповед от 29.09.2010 г. по гр.д. №
С-30/ 2010г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 1702.50 лева – разноски по съразмерност за
производството пред СГС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 10 000 лева до предявения размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА К.О.М.П.И., с ЕИК ******, с
адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати на Г.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по отношение
имуществото й в периода 2010г.–2015г. по допуснато обезпечение на бъдещ иск по
чл. 28 ЗОПДИППД (отм) на Комисията за установяване на имущество придобито от
престъпна дейност, съгласно Обезпечителна заповед от 29.09.2010 г. по гр.д. №
С-30/ 2010г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 4.50 лева – разноски
по съразмерност за производството пред СГС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 3 000 лева до предявения размер от 10 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.Г. Я.-Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ц.Л.Д.,
ЕГН **********, с
адрес: *** и Г.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.О.М.П.И., с ЕИК ******,
с адрес: гр. София, пл. „***** за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди за периода от 20.12.2014г. до 24.03.2017г.
ОСЪЖДА К.О.М.П.И., с ЕИК ******, с
адрес: гр. София, пл. „***** да заплати на адвокат Д.Л. И.от Шуменска адвокатска колегия, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения сума в общ размер от 3610.00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищците Т. и Г.Д..
Решението е постановено при участие на контролираща
страна – Прокуратура на Република България.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: