№ 468
гр. София , 15.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 295336/27.11.2020г от И. И. К., чрез адв.Т.Б. от
АК-Пловдив, срещу определение от 23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 13049/2018г по
описа на СГС, ГО, 3 –ти с-в, с което е спряно производството по делото на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Сочи, че не са били представени доказателства за образувано съдебно
производство, а само на досъдебно за престъпление по чл.213, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 НК.
Поддържа, че решението по този казус няма значение за спряното производство, тъй като
касае другият автомобил, участвал в ПТП. Претендира да се отмени обжалваното
определение.
Ответникът по жалбата-ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, представлявано от
юрисконсулт Ат.П., е ангажирал становище, че частната жалба е неоснователна, тъй като е
налице преюдициалност на образуваното досъдебно производство спрямо предявения иск.
Третото лице помагач-ЗК „Лев Инс”, представлявано от юрисконсулт Ат.Г., е
ангажирало становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че досъдебното производство е
образувано във връзка с неясен механизъм на ПТП и действия на застрахования в
дружеството водач по застраховка „Гражданска отговорност“, които дават основание да се
направи обосновано предположение, че същият умишлено е причинил настъпването на
ПТП. При установяване, че ищецът по делото, застрахован по застраховка „Каско” с
предмет процесния автомобил „Ауди”, е знаел за действията на водача на л.а. „Фолксваген
Тигуан” и настъпилият резултат е бил цел, то е налице основание дружеството да откаже да
заплати обезщетение. Претендира да се остави без уважение частната жалба.
Съдът, прецени изложените доводи в частната жалба и отговорите по нея,
1
доказателствата по делото, и намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок едноседмичен срок, тъй като
жалбоподателят е уведомен за постановеното разпореждане в съдебното заседание на
23.11.2020г., а жалбата е заведена на 27.11.2020г. Същата е подадена от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 2100/2018г по описа на СГС е образувано по искова молба
на И. И. К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, за застрахователно обезщетение в
размер на 49 000лв. за претърпени имуществени вреди и законна лихва от 1 388.25лв. за
лихва от 19.06.2018г до датата на предявяване на исковата претенция. Посочено е, че на
6.06.2018г в гр.София е настъпило ПТП, при което М. Г. Х. от гр.Монтана, управлявайки
собствения на ищцата лек автомобил, е реализирал ПТП с движещия се лек автомобил –
марка „Фолксваген“, модел „Тигуан” с рег. № ********. На лекия автомобил марка „Ауди”
са били причинени имуществени вреди, като към момента на ПТП е била налице сключена
валидна застраховка „Каско” с ответното дружество, което следва да репарира
застрахователно обезщетение за причинените вреди.
С обжалваното определение от 23.11.2020г е спряно производството по гр.д.№
13049/2018г по описа на СГС на основание на чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на
досъдебно производство ЗМ №15124/2018г на 5-то РПУ на СДВР, пр.пр. 26267/2018г на
СРП.
От представеното по делото удостоверение от 2.09.2020г, издадено от МВР, СДВР, се
установява, че е образувано ЗМ № 15124/2018г по описа на 5 РПУ, СДВР, пр.пр.26267/2018г
по описа на СРП, водено за престъпление по чл.213, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, за автомобили
л.а. марка”Фолксваген”, модел „Тигуан”, с ДК№ ******** и марка „Ауди модел А8”, с ДК
№ ********, управляван от А. Т. П. и М. Г. Х., участвали в ПТП на 6.06.2018г.
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството когато в същия или в друг
съд се разглежда дело, решението на което ще има значение за правилното решаване на
спора. Установява се, че е образувано досъдебно производство по чл.213 ГПК за измама, и
са посочени автомобили „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с ДК№ ******** и марка „Ауди“,
модел А8, с ДК № ********, управлявани от А. Т. П. и М. Г. Х. на 6.06.2018г, когато е
настъпило ПТП. Няма конкретика относно деянието, предмет на досъдебното производство
за лице, срещу което се води същото, като са налице и противоречия в отразеното в
удостоверението и доводите в отговора по частната жалба на процесуалния представител на
третото лице помагач по делото.
В исковото производство няма изрични възражения на застрахователя за наличие
на основания за изключване на отговорността му, за престъпното деяние, за да се отчете
значението му за исковия процес. Не е формулирана изрична хипотеза от разпоредбата на
чл.408 КЗ, изключваща заплащането на застрахователно обезщетение, а именно умишлено
2
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице.
Липсата на наведено изрично възражение в исковото производство от
застрахователното дружество води до невъзможност да се разсъждава и относно наличието
на условията на чл.229, т.5 ГПК, независимо от съдебната практика, че възражението на
застрахователя за умишлено причинено от застрахования застрахователно събитие като
процесуален способ за защита срещу иска за заплащане на застрахователно обезщетение
следва да бъде установено с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 ГПК,
доколкото наличието на осъществен от обективна и субективна страна състав на
застрахователната измама е правоизключващ, а не правопораждащ факт, за разлика от
деликта, който като източник на субективни права е допустимо да се доказва в същото
производство, в което те са заявени. /Виж Решение №181/03.06.2010 по дело №281/2009 на
ВКС, ТК, II т.о./
Поради това въззивният съд приема, че не са налице условия по чл.229, ал.1, т.4
ГПК за спиране на производството по делото, поради което следва да се отмени
обжалваното определение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 13049/2018г по описа на
СГС, ГО, 3 –ти св., с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4
ГПК.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3