№ 5150
гр. София, 03.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20221100503873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу разпореждане от
17.02.2022 на частен съдебен изпълнител Б.Б. по изпълнително дело №
20228560400150, с което е отказано намаляване на приетите с разпореждане
от 28.01.2022г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2
590 лв. до минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че по
изпълнителното дело не са представени доказателства за реалното заплащане
на адвокатския хонорар. Поддържа се, че извършените от процесуалния
представител на взискателя действия в изпълнителното производство се
изразяват единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради
което от длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на сумата 200 лв. Моли се съда да
отмени обжалваното разпореждане, като намали размера на приетото
адвокатско възнаграждение
Взискателят И.Б.К. не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от
ГПК.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ
Б.Б., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните
по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20228560400150 по описа на ЧСИ Б.Б. е
образувано по молба на И.Б.К. от 28.01.2022г. за изпълнение на вземания по
изпълнителен лист от 24.01.2022 г. по гр.д. № 739/2021 г. по описа на АС – гр.
Пловдив срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД. С молбата е представен договор за правна
защита и съдействие от 21.01.2022г. с който е уговорен хонорар от 2 590 лв.,
1
като е посочено, че същият е заплатен в брой. С разпореждане от 28.01.2022г.
съдебният изпълнител е приел разноски по делото, вкл. за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 590 лв. По делото е налице изпратена до
длъжника покана за доброволно изпълнение от 01.02.2022г., получена от него
на същия ден. С възражение от 07.02.2022 г. длъжникът е възразил срещу
приетия размер на адвокатското възнаграждение. С обжалваното
разпореждане от 17.02.2022г. съдебният изпълнител е оставил възражението
без уважение.
Видно от писмо на „ОББ“ АД, вх. № 04830/04.02.2022 г., както и
представено банково извлечение, пълният размер на дължимите по
изпълнителното дело суми е преведен по сметка на съдебния изпълнител на
02.02.2022г.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
На първо място следва да се посочи, че са неоснователни изложените в
жалбата доводи, че по делото не са представени доказателства за реалното
плащане на адвокатското възнаграждение от страна на взискателя.
Заплащането на адвокатското възнаграждение се установява от представения
договор за правна помощ и съдействие, доколкото с оглед съдържащото се в
него отбелязване за извършено плащане в брой, договорът има характер на
разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар /в този смисъл
т. 1 от Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Длъжникът е направил и възражение за прекомерност на заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение. Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
в изпълнителното производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност
на делото - така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. В конкретния случай, в
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други
същински процесуални действия. Направеното искане за налагане на запор не
налага различен извод, доколкото посоченият от взискателя изпълнителен
способ е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнителното
2
дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и посочването му не може да бъде ценено
като действие по водене на изпълнителния процес по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Още повече, по делото се установява, че дължимите по
делото суми са били погасени в срока за доброволно изпълнение.
Независимо, че формално е реализиран запор, съдът намира, че в случая не се
налага различен извод, тъй като сумите са преведени от банката на съдебния
изпълнител в рамките на срока за доброволно изпълнение – едва ден след
получаване на поканата за доброволно изпълнение и три дни след образуване
на изпълнителното производство.
При така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане
на адвокатско възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
г., а именно - сумата 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в случая е
неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на
делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител
по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество
начини за изпълнение в течение на производството и т. н.
Ето защо съдът приема, че жалбата е основателна и следва да се
определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
дължимия минимален размер от 200 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, по частна жалба на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, разпореждане за
разноски на частен съдебен изпълнител Б.Б. от 17.02.2022 г. по изпълнително
дело № 20228560400150, с което е отказано намаляване на приетите с
поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 2 590 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на взискателя И.Б.К. по изпълнително дело №
20228560400150 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, до размера на
сумата от 200 лева.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3