Р Е Ш Е Н И Е
№………./……12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ-МЛ.С.
при секретар Петя Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско дело № 1605 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх. № 52858/18.07.2019г. от З.Т.С., ЕГН**********, чрез адв. В.Г. - ВАК срещу Решение № 2746/19.06.2019г. по
гр.д. № 19131/2018г. по описа на ВРС, 9
св., с което е уважен предявения от С.Д.Т./Л./, ЕГН ********** против въззивникът иск с правно основание чл. 422 от ЗЗД и същия е
осъден да й заплати сумата в размер на 5070.00лв. – представляваща
възнаграждения съобразно Наредбата на Висшия адвокатски съвет, чиито размери са
определени с Решение № 667/15.05.2018г. на Съвета на ВАК, при липса на
договор, по искане на адвокат С.Т., на осн. чл.36 ал.3 от ЗА, както следва:
200лв. по изп.д. №8186/2015г. по описа на СИС при ВРС; 2150лв. по
т.д.№853/2013г. по описа на Окръжен съд Варна, 1200лв. по адм.д. №725/2014г. на
Административен съд Варна; 1520лв. по гр.д. №767/2016г. на Районен съд Варна,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.10.2018г.
до пълното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – ч.гр.д. №15772/2018г. на ВРС.
Считайки обжалваното
решение за неправилно и необосновано,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде
отхвърлен. Излагат се съображения, че
съда неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото
свидетели, като не е съобразил същите с останалите събрани по делото
доказателства. Твърди се, че съда е постановил решението си при съществено нарушение
на процесуалните правила, като не е
позволил на св. И. С. да прочете написаното на носения от него по време на
разрита му в открито съдебно заседание на 27.05.2019г. лист. От там
фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, като не е станало
ясно, за кои от делата, по които ищеца е бил процесуален представител на
ответника е заплатен хонорар от общо 5 000 лева.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява,чрез процесуален представител с писмена
молба поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски. Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК , ако претендираното от процесуалния
представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение превишава минималното
такова посочено в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.263
ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е
изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание по същество, въззиваемият се явява лично и с процесуален представител. Поддържа
отговора на въззивната жалба , оспорва същата. Претендира присъждане на разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на С.Д.Т./Л./
против З.Т.С., с правно основание чл.422 ГПК за установяване между страните,
че ответникът, дължи на ищцата
сумата от 5070.00лв. – представляваща възнаграждения съобразно
Наредбата на Висшия адвокатски съвет, чиито размери са определени с Решение № 667/15.05.2018г.
на Съвета на ВАК, при липса на договор, по искане на адвокат С.Т., на осн.
чл.36 ал.3 от ЗА, както следва: 200лв. по изп.д. № 8186/2015г. по описа на СИС
при ВРС; 2150лв. по т.д.№853/2013г. по описа на Окръжен съд Варна, 1200лв. по
адм.д. №725/2014г. по описа на Административен съд Варна; 1520лв. по гр.д.
№767/2016г. по описа на Районен съд Варна, ведно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15772/2018г. на ВРС.
В исковата молбата се
твърди, че ищецът е подала заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В законоустановения срок
длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящите искове.
Обосновава
претенцията си, с твърдения, че по силата на изрично устно упълномощаване/без
писмен договор за правна защита и съдействие/,в качеството си на адвокат от ВАК
е извършила редица правни действия по защита интересите на клиента си - отв.
Зл. С., по цитираните по-горе дела. Т.к. не получила никакво възнаграждение за
работата си, като процесуален представител на клиента си по тези дела е
отправила искане до ВАК за определяне на възнаграждение. С Решение №667/15.05.2018г. на ВАК на осн.
чл.36 ал.3 от ЗАд. на ищеца е определено
възнаграждение в общ размер на 7070.00 лева. Доколкото ответника не е заплатил
посочената сума , моли за установяване
на заявени задължения на ответника.
В срока по чл.131 ГПК
ответника З.Т.С. е депозирал отговор на исковата молба, в който
не оспорва твърдените между страните неформални отношения по
правна защита и съдействие по сочените от ищеца дела, както и че ищеца е извършил твърдените от него действия по защита
и съдействие по тях. Не оспорва и че на адвоката се следвало и възнаграждение
за труда му. Оспорва иска с твърдения, че определените адвокатски възнаграждения са били
платени – лично, еднократно, „на ръка“, по време на разглеждане на делата,поради
което претендира отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото,
прие за установено от фактическа страна следното и прави следните правни
изводи:
Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение. Същия има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към
релевантния момент – датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва
да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
По делото не се
спори, че длъжника е депозирал възражение по ч.гр.дело № 15772/2018г. по което
е издадена Заповед № 7908/25.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК против ответника за сумите предмет на настоящото произнасяне в
преклузивния срок по чл. 414 ал.2 от ГПК, а
заявителя е представил доказателства, за предявен установителен иск в
срока по чл. 415 от ГПК.
Ответника не оспорва
основанието, от които произтича вземането на ищеца, а именно валидна
облигационна връзка – неформален договор за поръчка, както и изправността на
ищеца по него, а именно осъществени по изп.д. № 8186/2015г. по описа на СИС при
ВРС; т.д.№853/2013г. по описа на Окръжен съд Варна, адм.д. №725/2014г. по описа
на Административен съд Варна; гр.д. №767/2016г. по описа на Районен съд Варна
процесуални представителства, в качеството му на негов пълномощник.
От представените и
приети по делото писмени доказателства действително се установява, че адв.Лазарова
в качеството и на пълномощник на ответника го е представлявала по посочените
дела , както и е предприемала действия по неговата защита във връзка с
тях.
По делото няма спор, че
по искане на адвокат С.Т./Лазарова/ с Решение №667/15.05.2018г. Съвета на ВАК,
при липса на договор на осн. чл.36 ал.3
от ЗА, е определил дължимо от ответника адвокатско възнаграждение, както
следва: 200.00лв. по изп.д. №
8186/2015г. по описа на СИС при ВРС; 2150.00лв. по т.д.№853/2013г. по описа на
Окръжен съд Варна, 1200.00лв. по адм.д. №725/2014г. по описа на Административен
съд Варна; 1520.00лв. по гр.д. №767/2016г. по описа на Районен съд Варна – общо
7050.00лева.
Възражението на въззивника
е единствено, че посочената сума от 5000.00 лева не е дължима т.к. е заплатена
на ръка на ищеца през 2016г. За установяване на твърденията му пред ВРС са
допуснати гласни доказателства , чрез разпит на свидетеля Ивелин Златанов С.-син
на ответника, показанията на когото съда кредитира в условията на чл. 172 от ГПК.
От същите се установява, че по повод претенцията на ищеца, двамата с баща си – ответника
разгледали папката с документите от водените дела и там той намерил едно
листче, на което той самият бил написал, че на 28.06.2016г. е дал/той лично/ на
адв.Лазарова сумата от 5000.00 лева за
водените от нея дела. Станало така: баща му дал парите в банкноти по 50.00
лева, той ги предал на адвоката лично,
без да ги преброи, в градинката пред районния съд на посочената дата, като след
това тя влязла във ВРС да представлява баща му по поредното дело с дружество
„Константин и Елена“. Той се обадил на баща си, че е дал парите. Разписка не е
подписвана, свидетели на предаването не е имало.Парите били дадени за четири
дела.
За опровергаване на
твърденията на ищеца ,че същия е изправна страна по договора за поръчка т.е.,
че е заплатил дължимия хонорар, в полза на ищеца са допуснати гласни
доказателства чрез разпит на св. Дария Георгиева Т. - дъщеря на ищцата, чиито
показания съда цени в условията на чл.172 от ГПК и доколкото се базират на
лични впечатления. В тях свидетелката твърди, че познава З. от преди 2007г., запозната
е с отношенията му с ищцата, т.к. е работила при майка си като сътрудник в кантората й. През 2017г., отношенията им по
повод осъществявано от адв.Лазарова процесуално представителство на ответника
приключили след сделката с дружество „Константин и Елена“. Адв.Лазарова
очаквала, че ответника ще й заплати хонорар от около 5000 лева, но при опитите
да се свържат с него той казвал:„Обещавам ти сестричке, аз ще ти платя
всичко.Когато има за мен, ще има и за теб“,това не станало, а след това и спрял да си вдига телефона.
Свидетелката твърди, че лично е разговаряла със З. за хонорара от 5000 лева , а
той обяснявал за някакви суми които са давани много назад във времето и които
нямат отношение с делата касаещи настоящото производство. Лично е молила майка
си да спре адвокатските услуги към З. т.к. той не си плаща.
Настоящия съдебен
състав счита, че възражението на въззивника е неоснователно. Представените в
хода на производството доказателства, не могат да обосноват положителен извод
относно твърденията му, че същия е заплатил на 28.06.2016г. лично на ищеца
сумата от 5000лева. Свидетелските показания на сина на ответника са разколебани
от тези на дъщерята на ищеца. По делото няма представени никакви писмени такива
за извършеното плащане. Житейски нелогично е св.И. С. да напише на листче, че е
дал на ръка 5000.00 лева на адв.Лазарова , а да не поиска разписка от същата за
плащането.
По
изложените съображения се налага извода, че ответникът дължи заплащането на определения
с Решение №667/15.05.2018г. на Съвета на ВАК на осн. чл.36 ал.3 от ЗА АС –Варна
хонорар на адв.Лазарова, за който е
издадена Заповед № 7908/25.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.г.д. № 15772/2018г. на ВРС, 24 състав.
Достигайки до същите изводи
първоинстаннциония съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
Съвпадането
на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя основание за
коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане на процесуалния представител на
въззиваемия следва да се присъдят разноски представляващи възнаграждение за
един адвокат в условията на чл. 38 ал.1 от ЗАд. в размер на 583.00 лева, като
съда счита възражението на процесуалния представител на въззивника по чл.78
ал.5 от ГПК за основателно.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2746/19.06.2019г. по гр.д. № 19131/2018г.
по описа на ВРС, 9 св.
ОСЪЖДА З.Т.С., ЕГН**********,
ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Т.И. – ВАК сумата 583.00/петстотин осемдесет и три/лева представляваща
адвокатско възнаграждение реда на чл.38 ЗАд. вр. чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: