РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Йоана
Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12149
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Р.И.Д. против ЗК „О.“ АД, Република Кипър,
чрез Застрахователна компания „О.– клон Б.“ КЧТ, с която е предявен иск с правно
основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Р.И.Д. твърди, че на
01.03.2017 г., около 20.00 ч., в гр. София е пресичала със спокоен ход на
пешеходна пътека бул. „Самоковско шосе“, в района на кръстовището, образувано с
ул. „Петър Диларов“, когато била блъсната от
пътуващият по булеварда лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ******, управляван от Д.С.С.,*** към бул. „Цариградско шосе“. Пострадалата пресичала
придружена от приятеля си от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила. От произшествието ищцата получила: навяхване на шийния
отдел на гръбначния стълб; черепно-мозъчна травма; разкъсно-контузна
рана в теменната област; посттравматична мускулна дисторзия
в шийния отдел; множество протрузии
и хернии в шийния отдел на гръбначния стълб. Наложило
се да носи твърда шийна яка за срок от 2 месеца.
Направени й били редица изследвания поради оплаквания от силни болки в областта
на врата и гръбначния стълб. И понастоящем изпитвала постоянни болки в областта
на шията, на лявото рамо и ръка, с остра изразителност нощно време. Не можела
да движи нормално шията и левия горен крайник. Всичко това йпричинило
стрес и дискомфорт. Твърди, че болките продължавали и
до днес. Отговорността на виновния водач била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица № BG/28/116001953559. Твърди, че с молба от 13.03.2017 г.
поискала да бъде определено и платено застрахователно обезщетение, но не
получила отговор. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 80000 лева, представляваща част от сумата от
150 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.03.2017 г- датата на
увреждането. Претендира направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът ЗК „О.“ АД, Република
Кипър, чрез Застрахователна компания „О.– клон Б.“ КЧТ оспорва исковете по
основание и размер. Счита, че претенцията се основава на неизяснен механизъм на
произшествието, без да е ясно дали е била налична пътна маркировка на мястото
на събитието. Сочи липса на причинно-следствена връзка между поведението на
водача на процесния автомобил и настъпилия
инцидент. Поддържа, че пострадалата е
допринесла за събитието, тъй като не е пресичала на обозначено за това място
пътното платно и евентуално, че е удължила времето си за преминаване, което съпричиняване е над 30 %. Счита, че е налице случайно
деяние.Оспорва причинно-следствената връзка между случилото се и травмите на
ищцата поради наличие на дегенеративно заболяване на ищцата. Оспорва
твърдението, че е губила съзнание. По отношение на претенцията за лихва сочи,
че при евентуалното й уважаване релевантната дата съобразно чл. 497, ал. 1 КЗ. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.С.С. и приетото, неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
01.03.2017 г. около 20 часа в гр. София, ул. Самоковско шосе в района на
пешеходна пътека преди кръстовището с ул. „Петър Дипларов“
с посока на движение на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ****** от „Околовръстен път“ към бул.
„Цариградско шосе“ е настъпило ПТП при което пострадала пешеходката Р.Д.. Установява
се, че пешеходката е предприела пресичане на ул. „Самоковско шосе“ от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила по пешеходната пътека. Ударът
бил в предната лява зона на автомобила върху дясната част на тялото на
пешеходката, след което тя е паднала на пътното платно. Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза установява, че ПТП е
настъпило вследствие на субективни действия (бездействия) на водача на лекия
автомобил. Вещото лице посочва, че
пешеходката е можела да възприеме лекия автомобил и ако не е предприела
пресичане, то ПТП не би настъпило.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 01.03.2017
г., Р.И.Д. е получила следните травматични увреждания – навяхване на шийните прешлени, постравматична сублистеза (плъзгане) на телата на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, цервикално-брахиален
радикуларен
синдром, контузия и разкъсно-контузна рана на
теменната част на главата. Вещото лице установява, че по своя медико-биологичен
характер получената травма е причинила затруднение на движенията на снагата за
срок от около 3 месеца, а разкъсно – контузната рана е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Установява се, че непосредствено след злополуката
на ищцата е оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Света Анна“ – София, като
след преглед и изследвания било установено, че травматичните увреждания са
получени на база на вече съществуващи преди ПТП дегенеративни промени на
прешлените в тази област. Била изписана на 07.03.2017 г. като лечението
продължило амбулаторно. При изписването й била поставена шийна
яка за временно обслужване на шийните прешлени.
Общо лечебният и възстановителен период
е приключил за срок от 3 месеца. Вещото лице посочва, че по-интензивни болките
са били през първите 2-3 седмици, а наред с болките в периода от 3 месеца ищеца
е имала затруднения при движението на шията и световъртеж при резки движения и
неудобства. Установява, че към настоящия момент състоянието на ищцата е
стабилизирано, то тя продължавала да търпи периодични болки и световъртежи при
внезапно движение на шията. Посочва, че с времето дегенеративните промени ще се
задълбочат с оглед съществуващо заболяване.
Не е спорно между
страните, че между ЗК „О.“ АД, Република Кипър, чрез Застрахователна компания „О.–
клон Б.“ КЧТ и собственика лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/28/116001953559, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
На 13.03.2017 г. С.И.П.е
подала молба до „ЗК „О.“ АД, Република Кипър, чрез Застрахователна компания „О.–
клон Б.“ КЧТ с която е направено искане да бъде заплатено обезщетение за
причинени в резултат на ПТП вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което Р.И.Д. е
получила увреждания – навяхване на шийните прешлени, постравматична сублистеза
(плъзгане) на телата на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, цервикално-брахиален радикуларен синдром, контузия и разкъсно-контузна
рана на теменната част на главата. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства,
гласни доказателства и приетите медицинска и автотехническа
експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането
се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По
делото такива доказателства не са ангажирани. От приетото по делото заключение
на съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че водачът на лекия автомобил е можел да възприеме движението на пешеходеца.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ****** е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 3 месеца, като в този период освен болки, ищцата е
имала и затруднения при движението на шията, както и световъртеж. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 20 000 лева.
От
събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с лечението си
ищцата е направила разход в размер на 780 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В
§6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е
дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“, а именно част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. От събраните по делото доказателства
се установява, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека. Доколкото в тежест на
ответника е било да установи конкретните обстоятелства, които обосновават
възражението за съпричиняване, то настоящият съдебен състав намира, че те не са
установени при условията на пълно и главно доказване. Следователно в тежест на
ответника е било да установи конкретните обстоятелства, на които основава
възражението си за съпричиняване. Доказателства в
тази насока не са ангажирани. Следователно не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата. Не е налице и съпричиняване
на вредоносния резултат и поради отказано лечение.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от
по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от датата, следваща тази, на която е изтекъл
срокът за произнасяне по направеното искане за определяне и плащане на
застрахователно обезщетение – 14.06.2017 г.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 318,75 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – сумата
от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 800
лева, представляваща дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В.В.О. сумата от 1130 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за застраховането ЗК „О.“ АД,
НИКОЗИЯ КИПЪР ЧРЕЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН Б.“КЧТ, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление ***-142А
да заплати на Р.И.Д., ЕГН-**********,
гр. София, кв. ******3 сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – навяхване на шийните
прешлени, постравматична сублистеза
(плъзгане) на телата на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, цервикално-брахиален радикуларен синдром, контузия и разкъсно-контузна
рана на теменната част на главата, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 01.03.2017 г. от Д.С.С., водач на лек автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № ******, застрахован със застрахователна
полица № BG/28/116001953559, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 14.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата
от 20000 лева до предявения размер от 80 000 лева като част от 150000 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЗК
„О.“ АД, НИКОЗИЯ КИПЪР ЧРЕЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН Б.“КЧТ, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление ***-142А
да заплати на Р.И.Д., ЕГН-**********,
гр. София, кв. ******3 сумата от 100
(сто) лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част на иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Р.И.Д., ЕГН-**********, гр. София, кв. ******3 да заплати на ЗК „О.“ АД, НИКОЗИЯ КИПЪР ЧРЕЗ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН Б.“КЧТ, ЕИК – ******,
със седалище и адрес на управление ***-142А сумата от 318,45 лева (триста и осемнадесет лева и четиридесет и пет ст.), представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ЗК „О.“ АД, НИКОЗИЯ КИПЪР ЧРЕЗ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН Б.“КЧТ, ЕИК – ******, със седалище и адрес
на управление ***-142А да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща дължима такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗК „О.“ АД, НИКОЗИЯ КИПЪР ЧРЕЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.– КЛОН Б.“КЧТ, ЕИК – ******, със
седалище и адрес на управление ***-142А да заплати на адв. В.В.О., ЕГН-**********,
със служебен адрес *** сумата от 1130
(хиляда сто и тридесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: