Р Е Ш Е Н И Е №11
гр. София, 12.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 178 по описа за
П.С.Б. е предявила срещу „Л.” АД обективно съединени искове за плащане на сумата
от 26000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.08.2016 г. по вина на П. Д. Ж., водач на л. а. „М.”, за който автомобил с ответника е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че на 12.08.2016 г. водачът П. Д. Ж., управлявайки л. а. марка „М.”, модел „323” с ДК № СА 1527НК на първокласен път І-4
при км. 201,400 /община О./, нарушил
правилата за движение по пътищата като предприел изпреварване на движещия се
пред него лек автомобил без да се убеди, че като се движи с безопасна скорост
може да извърши изпреварването за кратко време, при което навлязъл в пътната
лента, предназначена за насрещно движение, вследствие на което реализирал удар
с движещия се по нея лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „2107” с ДК № Т8908АТ.
Вследствие на настъпилия удар били причинени телесни увреждания на пътника в
лекия автомобил „ВАЗ”, модел „2107” с ДК №Т8908АТ - ищцата П.С.Б.. По случая
било образувано ДП №275/2016г. на РУП – Омуртаг, пр. пр. № 940/2016 г. по описа
на ОП – гр. Т.. Твърди се, че ПТП е настъпило
по изключителна вина на водача П. Д.Ж., който грубо нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 42, ал. 2, т. 1 - т. 3, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Твърди се още, че в резултат на ПТП на ищцата било причинено следното
телесно увреждане: счупване на бедрената шийка вдясно, закрито. Непосредствено
след ПТП била откарана в болнично заведение и била подложена на оперативна
интервенция. След полученото увреждане животът й се променил драстично.
Счупването на бедрената шийка я поставило в невъзможност да задоволява
ежедневните си битови и физиологични нужди, което ангажирало времето на близки
и познати, които да й помагат. Придвижвала се с помощта на проходилка. Бързо се
изморявала и изпитвала постоянни болки в крайника, като движенията й в тази
област били ограничени. Болките й се засилвали при промяна на времето, при
влага, застудяване, което налагало да ползва и обезболяващи. За л. а. марка „М.”, модел „323” с ДК № СА 1527НК, управляван от Пламен
Динев Ж., бил сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица № BG /22/115002286075,
валидна от 13.09.2015 г. до 12.09.2016 г., ангажираща отговорността на застрахователя
– ответник, за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП неимуществени
вреди на ищцата.
Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение, оспорва механизма на ПТП,
вината и наличието на противоправно поведение на водача П. Д. Ж., причиняването и медико-биологичния характер и
степен на уврежданията на ищцата и интензитета на търпените болки и страдания,
причинната връзка на търпените неимуществени вреди с механизма на ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е пътувала без
поставен предпазен колан. Прави и възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на иска за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП.
В о. с. з. на 16.11.2017 г. е допуснато изменение на
главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди чрез увеличение на
размера му от първоначално предявения такъв от 26000 лв. на размера от 100000
лв.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда по н.
о. х. д. № 181/2017 г. по описа на ОС – Т., която съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и
неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е
установено, че П. Д. Ж. е виновен в това, че на 12.08.2016 г. на
първокласен път ПП-1-4 София Варна, в участъка на км. 201+400, в общ. О.,
област Т., като управлявал моторно
превозно средство - собствения си лек автомобил марка „М.“,
модел „323“ с peг. № СА1527НК, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
- чл. 42, ал.1, т. 2, предл. 1 ЗДвП - При предприемане на
изпреварване, след като подал сигнал за това, не се убедил, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване;
- чл. 42, ал. 2, т. 2, предл. 1 ЗДвП - Когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не
създава опасност за превозните средства движещи се по нея.
- чл. 43, т. 1 ЗДвП - Нарушил забраната за изпреварване на
моторни превозни средства, когато разстоянието на видимост било по-малко от
необходимото за изпреварване при избраната скорост на движение поради
„ограничената“ видимост от характера на пътя /наличие пред него в насрещната
лента за движение на друг лек автомобил, започнал преди него също маневра
изпреварване/ и „намалената“ видимост поради валящия в този момент дъжд и от
водните пръски, образувани от движещите се пред него моторни превозни средства,
в резултат на което предизвикал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на Е. Х. Ш. и
средни телесни повреди на две лица:
- на Г. Х. Ш.:
една средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради травматично разкъсване на черния дроб на две места, с
масивен кръвоизлив в коремната кухина.
- на П.С.Б.: една средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затрудняване движението на десния долен крайник поради счупване на
шийката на дясната бедрена кост с дислокация -
престъпление по чл. 343, ал.
3, б. “б“ , пр. 1 вр. ал. 4, вр. ал.1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 42, ал. 1, т. 2,
пр. 1 ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 2, пр. 1 ЗДвП и чл. 43, т. 1 ЗДвП.
От заключението по допуснатата
съдебна авто-техническа експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з.,
както и от огледа на веществените доказателства, извършен с участието на вещото
лице, се установява следното: Установява се на първо
следният механизъм на настъпване
на ПТП /по отношение на който е налице и задължителната за настоящия съд сила
на присъдата/: На 12.08.2016 г. около 12.10 ч. лек автомобил „М.“, модел „323“, управляван от П. Д.Ж., се движел
по първокласен път 1-4 с посока от гр. Со. към гр. В.. Пътят е
асфалтов, но валяло дъжд и бил мокър. Участъкът е прав с наклон – изкачване в
посока гр. С., двулентов път с по една лента
за всяка посока на движение. При наближаване района на произшествието пред л. а.
„Мазда“ се движел друг лек автомобил с неустановен номер и водач. Пред този
автомобил се движела товарна композиция /седлови влекач с полуремарке/. Двата
леки автомобила предприели навлизане в лявата пътна половина с цел изпреварване
на композицията. В момент, когато още не бил достигнал задната част на
товарната композиция, водачът на неустановения автомобил натиснал спирачки и
започнал да преминава в дясната пътна половина зад композицията. В това време
водачът на л. а. „Мазда“ възприел движещият се срещу него в своята дясна
половина лек автомобил „ВАЗ 2107“ с peг. № Т 8908 А и вероятно преценявайки, че
не може да се върне в своята пътна половина, отклонил автомобила си
допълнително наляво за своята посока на движение, използвайки същевременно и
спирачната система. Същевременно водачът на л. а. „ВАЗ“ отклонил автомобила си
надясно за своята посока на движение. Така се получил удар между двата
автомобила - „Мазда“ и „ВАЗ“. Ударът настъпил на десния банкет в непосредствена
близост до десния край на платното за движение за посоката Варна - София, която
била посоката на движение на л. а. „ВАЗ“. Поради факта, че ударът бил между
предните десни части на двата автомобила и поради по-голямата кинетична енергия
на л. а. „Мазда“ постъпателната скорост на л. а. „Ваз“ рязко намаляла, задната
му част се повдигнала и автомобилът се завъртял по посока на часовниковата
стрелка на около 180°, оставайки в своята лента за движение с предна част на
около
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: В резултат на
пътнотранспортното произшествие ищцата П.С.Б. е получила следните травматични
увреждания: Закрито счупване на дясната бедрена кост /най-здравата кост в
човешкото тяло, съответно травмата е високо-енергийна/ в горната й трета,
ангажиращо шийката на костта, което увреждане е наложило оперативното му
лечение; Мекотъканни увреждания, изразяващи се в наличието на кръвонасядане и
оток па меките тъкани в горната трета на дясното бедро и в слабинната гънка.
Установява се още, че в момента на получаване на увреждането пострадалата е
изпитвала силни болки и страдания, както спонтанни, така и при допир и опит за
движение -пасивно и активно. След приложеното лечение болезнеността е намаляла
и е изчезнала за срок от около месец - месец и половина, като е вьзможно да се
наблюдава при натоварване на крайника при физически усилия и при промяна на
времето. Установява се също, че по повод фрактурата е предприето оперативно
лечение, изразяващо се в кръвна репозиция и метална остеосинтеза на костта. При
подобен вид травми продължителността на възстановителния процес варира между
7-8 месеца. Приложена е и медикаментозна терапия с обезболяващи, антикоагуланти
и др. Не е представена медицинска документация, сочеща наличието на усложнения,
възникнали в хода на възстановителния процес, а данните от проведения личен
преглед сочат наличие на възстановяване на пострадалата, което е приключило в
посочения по-горе срок. Установява се също така, че след приключване на
възстановителните процеси ще се наблюдава болезненост при натоварване на
крайника и при промяна на времето, които се наблюдават доживотно. С оглед изминалия
значителен период от причиняване на увреждането не следва да се очаква
подобряване на качеството на походката – останалото накуцване не е лечимо, останало
е като промяна и се засилва се при умора на крака и промяна на времето. Установява
се още, че счупването на бедрената шийка на дясната бедрена кост е получено в
резултат на силен удар с или върху твърд тъп предмет. Липсата на описани
травматични увреждания в областта на коляното и наличието на кръвонасядане в
горната трета на бедрото в зоната на тазобедрената става дава основание да се
приеме, че контактът с травмиращия предмет е бил нанесен в областта на дясната
тазобедрена става. По приложената медицинска документация няма подробно
описание на уврежданията и не може да се конкретизира точно в кой детайл на
купето е бил осъществен контактът. Установява се също, че поради
обстоятелството, че поставеният обезопасителен колан предпазва тялото на
пасажера и ограничава неговото движение в направление напред, а в конкретния
случай е налице страничен удар в областта на тазобедрената става и горната част
на дясното бедро, това увреждане може да се получи и при поставен
обезопасителен колан. И в двата случая - при наличие на поставен или не
обезопасителен колан, уврежданията биха били еднакви при този механизъм на
получаването им.
От показанията на свидетелите се установява следното: От
показанията на свидетеля Шелев, съпруг на ищцата и съответно имащ преки
впечатления от състоянието й след ПТП, се установява следното: След ПТП
/свидетелят е видял ищцата 11 дни след злополуката, тъй като също бил пострадал
в нея/ ищцата била в много тежко състояние - на легло, с памперси. След излизането си от болница не можела да
става. На двадесетия ден започнала да се придвижва с проходилка из стаята. Придвижвала се с проходилката 8 месеца. След това
стъпвала самостоятелно, но куцала, както и към момента, освен това постоянно изпитвала
болки. Според свидетеля всички пътници били с поставени обезопасителни колани. Според
свидетеля И. пътниците били без поставени обезопасителни колани. Показанията на
свидетелите относно механизма на настъпване на ПТП кореспондират с установеното
от авто-техническата експертиза, а тъй като по отношение на този механизъм е
налице и задължителната за настоящия съд сила на присъдата, показанията в тази
част не следва да се обсъждат.
Не се спори по делото относно
наличието на сключен с ответника /с
полица № BG /22/115002286075/ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно управляваното от П. Д. Ж. МПС, действал към датата на
ПТП.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен –
до размера от 40000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата
над него до пълния предявен размер от 100000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съображенията на съда са следните:
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо
място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са причинени описаните в исковата молба телесни
увреждания, които са й причинили болки и страдания; установи се, че деянието,
довело до увреждане на ищцата, е извършено от П. Д. Ж.. Установи се противоправността на това деяние и
причинната връзка между него и причинените на ищцата телесни увреждания, довели
до търпени болки и страдания; установи се и вината на Пламен Динев Ж. /презумпцията
за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните
доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към
момента на настъпване ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Пламен Динев Ж.,
сключен с ответника, съответно причинителят на вредите има качеството
застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ и съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо
място следва да се има предвид вида и характера на получените увреждания - закрито
счупване на дясната бедрена кост /най-здравата кост в човешкото тяло, съответно
травмата е високо-енергийна/ в горната й трета, ангажиращо шийката на костта, мекотъканни
увреждания, изразяващи се в кръвонасядане и оток па меките тъкани в горната
трета на дясното бедро и в слабинната гънка. Следва също да се отчете, че
счупването на бедрената кост е наложило
оперативно лечение, което е свързано с престой в болнично заведение с всички
ограничения, наложени от необходимостта от спазване на болничния режим. Следва
също така да се вземе предвид, че в резултат на уврежданията ищцата е търпяла
болки и страдания - в момента на получаване на увреждането е изпитвала силни
болки и страдания, както спонтанни, така и при допир и опит за движение, а след
приложеното лечение болезнеността е намаляла, изчезнала е за срок от около
месец - месец и половина, но пълният възстановителен процес е продължил 8
месеца, през които ищцата е изпитвала ограничения – придвижвала се е с проходилка, имала е нужда от чужда помощ,
а и понастоящем се наблюдава болка при натоварване на крайника при физически
усилия и при промяна на времето. Следва също да се има предвид, че в резултат
на увреждането ищцата е с накуцваща походка и това състояние е доживотно.
Следва освен това да се вземе предвид възрастта на ищцата –
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 40000 лв. би била подходяща и достатъчна, за
да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на
причинените й телесни увреждания /съответно основателно е възражението на
ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е пътувала без поставен
предпазен колан. По делото не се установи безспорно, че пострадалата е пътувала
без поставен предпазен колан /в тази насока показанията на свидетелите са
противоречиви/. Същевременно от заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в конкретния случай предвид механизма на получаване на увреждането - страничен удар в
областта на тазобедрената става и горната част на дясното бедро, това увреждане
може да се получи както при поставен колан, така и без такъв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното плащане:
Съобразно гореизложеното акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди от датата на увреждането е частично
основателен – следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния
иск, а за разликата до пълния му предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са доводите на ответника за недължимост
на обезщетение за забава за претендирания период, тъй като съобразно правилата
на приложимия в случая КЗ застрахователят отговаря за лихви за забава както
застрахованият отговаря за тях /а той съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД отговаря за
тях от датата на увреждането/.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, с представения по делото списък по чл. 80 ГПК е
направено искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ЗАдв. /въпреки че по делото са направени разноски за държавни такси за
издаване на съдебни удостоверения и преписи/, при което размерът на
възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /съответно посочен от
страната размер не обвързва съда/. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата
пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването
им изцяло би бил такъв от 3530 лв. Съответно с оглед уважения размер на
исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1412 лв. Това
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. Ч., независимо че по
делото като процесуални представители на ищцата са извършвали процесуални
действия и са се явявали в о. с. з. още четирима адвокати и списъкът по чл. 80 ГПК е представен от името на адв. П., тъй като адв. Ч. е изготвил исковата
молба и допълнителната искова молба, депозирал е множество молби с
доказателствени и други искания по делото, също така е представил писмена
защита, т. е., въпреки че не се е явявал в съдебно заседание, е извършил
цялостна подготовка на процесуалната защита на ищцата по делото. Върху
възнаграждението следва да се присъди ДДС /представени са доказателства за
регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС/, съответно общата сума, която
следва да се присъди на адв. Ч., е в размер на 1694.40 лв.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
доказателствата за това в размер на 460 лв. за възнаграждения на вещи лица, за
призоваване на свидетел и за издаване на съдебни удостоверения /с представения
списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за държавна такса за издаване на
три съдебни удостоверения, но по делото на ответника са издадени две
удостоверения и съответно е платена такса за две удостоверения; направените
разноски за държавна такса за издаване на преписи не се претендират/. Съответни
съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 276 лв. за
възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетел и за издаване на
съдебни удостоверения. Със списъка по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при
отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв., съответно
съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника
възнаграждение в размер на 240 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер 1600 лв., както и
разноски /за възнаграждения на вещи лица/ в размер на 160 лв. съразмерно с уважения размер на исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Л.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на П.С.Б. с ЕГН **********, адрес: *** следните суми: сумата от 40000
лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на ПТП, настъпило
на 12.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането – 12.08.2016 г, до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.С.Б. с ЕГН **********, адрес: *** срещу „Л.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори М. М. – Г. и П. Д., искове за
плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на ПТП,
настъпило на 12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 12.08.2016 г, до окончателното плащане, за разликата над уважения
размер на главния иск от 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до пълния му
предявен размер от 100000 лв. /сто хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на тази разлика от датата на увреждането – 12.08.2016 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
„Л.” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на адв. С.С.Ч. от САК с ЕГН **********
сумата от лв. 1694.40 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и четири лева
и четиридесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
оказана безплатна адвокатска помощ на П.С.Б. по делото съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА П.С.Б. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Л. ” АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., сумата от 276 лв. /двеста седемдесет и шест лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица,
призоваване на свидетел и издаване а съдебни удостоверения съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Л.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г.и П. Д., да плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от
1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/,
представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата
от 160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща деловодни разноски /за
възнаграждения на вещи лица/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: