Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 6707 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, с която е
предявен иск за заплащане на сумата от 509.76 лева, представляваща законна
лихва за периода от 28.10.2016г. до 29.10.2017г. върху главница от 5000 лева,
представляваща присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 16575/2017г. по
описа на ВРС застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 09.09.2016г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
09.09.2016г. около 14.00 часа ищцата е управлявала лек автомобил марка „Ситроен
Берлинго“ в гр. Варна, по ул. „Янко Сакъзов“, когато е била блъсната от лек
автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № ****, чийто водач бил виновен за настъпването
на ПТП поради неспазване на достатъчно странично отстояние. Последният
автомобил бил застрахован при ответника по сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица № BG/03/116000673499.
Ищецът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на
08.12.2016г. На 30.10.2017г. завел иск срещу застрахователя. С решение по гр.д.
№ 16575/2017г. по описа на ВРС му било присъдено застрахователно обезщетение в
размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението. Сочи се, че застрахователят е изпаднал
в забава в плащането на застрахователното обезщетение, считано от датата на
увреждането. Ето защо понастоящем претендира обезщетение за забава за периода
от 28.10.2016г. до 29.10.2017г. - датата предхождаща подаване на исковата
молба, по която е било образувано гр.д. № 16575/2017г. ВРС.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът е завел
застрахователна претенция пред ответното дружество. Оспорва се и началната дата
на претендираното обезщетение, като счита, че следва да бъдат съобразени
посочените в чл.497 от КЗ дати, както и дължимостта на застрахователното
обезщетение съгласно чл.405 от КЗ.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуален представител на ответника не се явява и не
изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение № 1867 от 02.05.2018г. по
гр.д. № 16575/2018г. по описа на ВРС и Решение от 10.10.2018г. по в.т.д. №
1053/2018г. по описа на ВОС, ответникът е осъден да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на общо 5000 лева за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и емоционален стрес в резултат ма
получени травми при ПТП, настъпило на 09.09.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2017г. до окончателното
плащане.
Представено от ищеца е заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, подадено от ищцата до ответното дружество на
08.12.2016г. Със заявлението е заявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 09.09.2016г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.497 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД и е процесуално
допустим.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да
докаже съществуването на главно задължение, че ответникът е изпаднал в забава
по отношение на същото и началната дата на забавата, както и че дължи законна
лихва в претендираните размери.
Безспорно е наличието на задължение на ответника на
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 5000 лева, за което ответникът е осъден с влязло в сила решение.
Спорен е въпросът дали ответникът дължи обезщетение за
забава и от кога.
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не
го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106, ал.3 и изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда по чл.106, ал.3.
В настоящия случай се установи, че ищецът е отправил
искане за застрахователно обезщетение до ответното дружество на 08.12.2016г. Предвид
че застрахователят не е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение, същият дължи и лихва за забава. Претенцията на ищеца е за периода
от 28.10.2016г. до деня преди датата на депозиране на исковата молба по гр.д. №
16575/2018г. по описа на ВРС – 29.10.2017г.,
към която дата са изтекли сроковете, посочени в чл.497, ал.1 от КЗ. Отделно от
това, дори и да не са изтекли сроковете, застрахователят дължи законна лихва за
забава върху дължимото обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 429,
ал. 3 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Тези
лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента – в този смисъл
Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК.
Изчислена с лихвен калкулатор законната лихва за забава върху главницата от
5000 лева за периода от 28.10.2016г.. до 30.10.2017г. е в размер на 335,41
лева. След приспадане на присъдената с предходното решение сума в размер на 50
лева, размерът на дължимата лихва е 509.73 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен за посочената сума.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева
за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 509.73 лева, представляваща законна лихва за периода от
28.10.2016г. до 29.10.2017г., вкл., върху главница от 5000 лева, представляваща
присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 16575/2017г. по описа на ВРС
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 09.09.2016г., на основание чл.497 от КЗ
във вр. с чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на П.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 410 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: