Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63В от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Т.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Д.К. ***, против Решение №583/19.04.2023г. по АНД №3091/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ-ти състав, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-2100201/24.11.2021г. и наложената им за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ Имуществена санкция чрез редуциране на размера й от 5000лв. на 1500лв. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като на първо място се твърди, че в случая изобщо не е бил сключен трудов договор като правопораждащ факт на задължението за връчване на уведомление от НАП, съответно – че дружеството изобщо няма качество на работодател, понеже лицето само е присъствало на обекта, но не е полагало труд. Изложени са и други мотиви в подкрепа на оспорването, и въз основа на тях се претендира отмяната на решението и на НП като незаконосъобразни, претендира се и присъждане на разноски. В откритото съдебно заседание касаторите се представляват от адв.К., който поддържа жалбата си, но с различни твърдения – че в действителност трудов договор е бил сключен, но работникът все още не е бил започнал работа, поради което невръчването на уведомлението от НАП не съставлява нарушение, поддържа искането си за отмяна на решението и на НП, като претендира и присъждане на разноски по списък.

Касационният ответник – Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, надлежно уведомени, не се представляват и не ангажират становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 18.10.2021г служители на Д „ИТ“ – Варна, сред които и св.Димитър Игнатов, извършили проверка за спазването на трудовото законодателство на територията на строителен обект – жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Воден“ №23, УПИ ХІ-379, кв.18 по плана на 8-ми м.р., стопанисван от „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД. На място в обекта полагал труд Ц.Д.Акойто се намирал над изкоп и от там поемал железа от друг работник. Проверяващите предоставили на всички присъстващи в обекта лица декларации за попълване, при което Ц.А.описал параметрите на установеното трудово правоотношение, а именно: че работи за „Н.Т.Г. инвест“ ЕООД от месец септември 2021г на длъжност „общ работник“ с установено работно време о 08:00ч до 17:00ч, при възнаграждение от 650лв. месечно, с почивни дни събота и неделя, почивки в работния ден от 14:00ч до 16:00ч. Декларацията била попълнена от трето лице под диктовка и подписана от Ц.А.в 11:15ч. При последващата проверка по документи инспекторите на Д „ИТ“ установили, че трудовият договор № 124 между „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД и лицето е сключен на 18.10.2021г, т.е. в деня на проверката, а уведомлението за същия по чл.62 ал.3 от КТ било регистрирано в ТД на НАП – Варна с дата 18.10.2021г – 13:17:04ч., т.е. след приключване на проверката на обекта.

За така установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.63 ал.2 от КТ св.Д.И.съставил АУАН от 17.11.2021г против дружеството – за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа Ц.Д.А.на длъжност „общ работник“ в гореописания строителен обект, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Прието било, че нарушението е извършено на 18.10.2021г в 11:15ч в обекта, където и когато е установено лицето да полага труд в полза на дружеството. При личното предявяване на акта на управителя на дружеството и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения по акта. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, посочил, че случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, и на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството Имуществена санкция в размер на 5000лв., надвишаващ минималния.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно, обективно и всестранно описание на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, и доказателствата, които го потвърждават – собствените си възприятия, декларация от заетото лице, копие от трудов договор, уведомление от ТД на НАП - Варна; че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, като коментирал и конкретните възражения на настоящия касатор за допуснати процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че санкционираното нарушение е обективно съставомерно, безспорно доказано предвид наличието на сключен писмен трудов договор от 18.10.2021г, регистриран в ТД на НАП-Варна на същата дата, но два часа след приключване на проверката от служителите на Д „ИТ“ – Варна. Приел е за безспорно доказани качествата работник, съответно – и работодател, позовавайки се на всички безпротиворечиви доказателства по делото – писмени и гласни. Предходният съдебен състав приел, че нарушението е и правилно квалифицирано по чл.63 ал.2 от КТ, който забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор. Съдът приел, че случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, тъй като не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид, напротив – в случая работникът полага труд за дружеството-работодател в период от време, значително предшестващ извършената проверка. ВРС приел също, че АНО правилно е определил и приложимата правна норма, а по отношение размера на имуществената санкция посочил, че доколкото то е първо за дружеството-работодател, имуществена санкция в специалния минимум от 1500лв. ще бъде съответна на тежестта на осъщественото нарушение. По тези съображения с решението си ВРС изменил НП, като намалил размера на имуществената санкция до минимума, и осъдил страните да си заплатят разноски съразмерно отменения/потвърдения размер на имуществената санкция.

Настоящият касационен съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Част от възраженията в касационната жалба възпроизвеждат тези във въззивната, обсъдени са от предходният съдебен състав, които мотивирано ги е отхвърлил с аргументи, които настоящият състав споделя изцяло и счита за ненужно да преповтаря. Основното възражение на дружеството-касатор – че работникът не бил полагал труд в деня на проверката, а само се намирал в обекта, е изцяло неоснователно. На първо място според отразеното в декларацията му в деня на проверката, Ц.А.работи за дружеството от месец септември 2021г, т.е. цял месец преди проверката от инспекторите на Д „ИТ“, т.е. липсва основание да се приеме, че в деня на проверката е бил за първи път на обекта и само е престоявал, без да върши никаква работа. Нещо повече – той е заварен в момента на полагане на труд от проверяващите, които в обясненията си пред ВРС са описали възприятията си. На следващо място според договорката в трудовия договор, първият работен ден на работника е денят на проверката 18.10.2021г, и фактът, че проверяващите са отишли там след 10ч, а работникът е присъствал на обекта, означава, че той вече е започнал работа, и дали в момента извършва някаква конкретно възложена му работа или престоява в изчакване на материали, преоблича се или пие кафе в почивката си са все факти, ирелевантни за обективната съставомерност на нарушението. Безспорно уведомлението за сключения с него трудов договор е регистрирано в ТД на НАП – Варна в 13:17ч, т.е. след като А. е започнал реално да престира труд в полза на „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД още около 9:00ч в същия ден, с което нарушението е довършено, а всички възражения за неговата недоказаност или несъставомерност са неоснователни.

В заключение на изложеното – при постановяване на проверяваното си решение въззивният съд не е допуснал поддържаните с касационната жалба пороци, съставляващи основания за отмяна, а други такива не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното налага извод за законосъобразност, правилност и справедливост на проверяваното решение, което налага оставянето му в сила.

При този изход на спора претенцията на касаторите за разноски са неоснователни, а ответната администрация не е поискала такива.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №583/19.04.2023г. по АНД №3091/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ-ти състав, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-2100201/24.11.2021г. и наложената на „Н.Т.Г. Инвест“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ чрез редуциране на размера й от 5000лв. на 1500лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: