Решение по дело №341/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 134/14.12.2023 г., постановено по НАХД № 20233120200181/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, с който на „Тара Транс 2018“ ЕООД, [населено място], Област Ловеч, с ЕИК *********, за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Със същото решение АПИ при МРРБ е осъдена да заплати на „Тара Транс 2018“ ЕООД сумата от 300,00 (триста) лева. Релевирани са касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Оспорва се основният извод на въззивния съд, а именно, че към датата на извършване на нарушението – 23.04.2021 г. липсва правна възможност нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционират с издаване на електронен фиш. Намира за неправилен извода на съда, че оспореният ЕФ е незаконосъобразно издаден извън установените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, тъй като същите са неприложими в производствата по налагане на административна санкция с електронен фиш, какъвто е случаят в разглежданото производство. Тези изводи обосновава, позовавайки се на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на колегиите на ВАС и ВКС и изложените в него теоретични постановки. Като неправилен се оспорва и изводът, че чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не кореспондира с разпоредбата на чл. 9а от Директива 62/1999/ЕО, тъй като с него се нарушава принципът за пропорционалност на наказанието спрямо тежестта на нарушението, за което се налага. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания се претендира отмяна на решението на РС – Девня и потвърждаване на оспорения ЕФ като законосъобразен. До настоящата инстанция е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за органа и едновременно с това е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение в случай, че то надвишава установения за този вид дела минимум. В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се явява представител.

Ответникът в производството, „Тара Транс 2018“ ЕООД, [населено място], в представено становище с.д. № 3324/ 07.03.2024 г. оспорва жалбата като неоснователна. Намира решението на първостепенния съд за обосновано и постановено при правилно приложение на закона. Настоява същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде оставено в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд в [населено място] е бил Електронен фиш /EФ/ № **********, издаден от АПИ срещу „Тара Транс 2018“ ЕООД в качеството на собственик на ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за това, че на 23.04.2021г., в 15:57 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС - „Влекач СКАНИЯ 114 Л 380“ с peг. № ******, с технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му. В електронния фиш деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от същия закон на търговското дружество - превозвач е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

При така установената фактология от правна страна съдът приел, че в случая са налице три самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. На първо място ДРС посочил, че нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от „Тара Транс 2018“ ЕООД, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от същия закон, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона за движението по пътищата, а тези като разглежданото в това производство – по чл. 179, ал.3б от ЗДвП подлежат на санкция по общия ред. Изложил в мотивите, че разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е недопустимо. Констатираното е прието от въззивния съд като съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен. Съдът е установил датата на издаване на ЕФ – 03.02.2023 г. и като я съпоставил с датата на извършване и установяване на нарушението – 23.04.2021 г., е достигнал до извод, че оспореният ЕФ е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които са приложими и в този вид производства и които имат преклузивен характер. Посочил е, че с изтичането на тези срокове е преклудирана възможността за административнонаказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. На трето място ДРС е изложил съображения за наличие на противоречие между разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП и разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и е приел, че при приемане на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като предвидената административна санкция в абсолютен размер от 2 500 лв., не дава никаква възможност при налагането  да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът посочил, че единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.

Касационният съдебен състав преценява достигнатите от ДРС правни изводи, извън тези за приложимост на чл.34, ал.1 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ, като обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 23.04.2021 г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството

Въз основа на изложените по-горе съображения настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е постановил валидно и допустимо решение, при правилно установени факти и правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски/юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът има право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение с оглед осъщественото в касационното производство процесуално представителство от адвокат Р. М.. Съобразно представените и приложени по делото писмени доказателства, сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция са в размер на 400 лева. В случая възнаграждението на касатора за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, претендираният размер е по-нисък от размера, посочен в чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и по делото са проведени три съдебни заседания.

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд - Варна, Трети тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 134/14.12.2023 г., постановено по НАХД № 20233120200181/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Тара Транс 2018“ ЕООД, [населено място], Област Ловеч, с ЕИК *********, сума в размер на 400 (четиристотин) лева, сторени по делото разноски.

Решението е окончателно.