Решение по дело №1410/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20193330101410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 132                              22.06.2020 г.                                      гр.Разград                             

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На трети юни                                                                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар  Снежина Радева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1410 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

 

            Производството е с правно основание  чл.45 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от М.И.Д., с която е предявен обективно   иск срещу  за заплащане на сумата 1200 лв. представляващи неимуществените вреди  - морални болки и страдания, причинени от престъпление по чл.210, ал.1, т.3 във вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което ответницата се е признала за виновна и е сключила споразумение по НОХД №205/2018 г. по описа на РС Разград. Сумата претендира ведно със законната лихва от 18.11.2015 г.  до окончателното  й изплащане и разноските по делото. Твърди, че ответницата взела сумата 350 лв. в качеството си на служител на „Обреден дом Разград“ като цена за избраното от него гробно място, но не запазила същото за ищеца, че в  хода на наказателния процес за извършеното от нея престъпление върната на ищеца сумата 350 лв. сочи, че се почувствал измамен и омерзен от постъпката на ответницата, по-често започнал да се натъжава, да сънува кошмари и да се чувства обиден от дъното на душата си от поведението на ответницата, като все още не можел да изживее напълно нанесената му душевна травма.

            В писмените си бележки процесуалният представител на ищеца сочи, че емоционалната лабилност на ищеца, получена в резултат на заболяването, се е засилила след обидата, която той почувствал, когато разбрал, че измамен. Счита, че каузалната връзка между стресогенното събитие – измамата на ответницата и съобщаваните оплаквания в исковата молба  е подкрепена времево и съдържателно от събраните по делото доказателства, както и че последните установяват, че след двегодишно лечение ищецът не е могъл да се отърси от състоянието на омерзеност, до което го довело престъпното поведение на ответницата.

            Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че ищецът не е толкова болен, колкото е записал в исковата молба, както и че същият работи като шофьор на товарен автомобил, което е несъвместимо със здравословното състояние, което описва.

            В писмените бележки ответницата счита, че с предявяването на иска ищецът прави опит да се облагодетелства неправомерно от наложеното й наказание. Счита, че свидетелите, разпитани по делото, не са били достатъчно убедителни досежно преживените душевни страдания на ищеца и връзката им с поведението на ответницата, като сочи и че същите са близки на ищеца и поради това заинтересовани от изхода на делото. Счита, че не следва да носи друга отговорност освен тази по наказателното дело.

            Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  С протоколно определение от 21.06.2018 г., постановено по НОХД №205/2018 г. по описа на РС Разград по реда на гл.29 от НПК е одобрено споразумение, сключено между РП Разград и ответницата по настоящото дело К.П.Д., с което последната се признава за виновна  в това, че през периода от 08.11.2015 г. до 18.11.2015 г. в гр.Разград, в качеството си на длъжностно лице и с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у М.И.Д. – ищец по настоящото дело, а именно, че ще му бъде предоставено гробно място за вечни времена в Гробищен парк гр.Разград и с това му причинила имотна вреда в размер на 350 лв., с което е осъществила предстъпление по чл.210, ал.1, т.3 във вр. с чл.209, ал.1 от НК. С това споразумение страните /РП и ответницата/ се съгласили на последната да й бъде наложено наказание, при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

            Според представените по делото медицински документи в периода 16.11.2015 г. – 20.11.2015 г. ищецът се е лекувал в отделението по нервни болести в МБАЛ“Св.Иван Рилски-Разград“АД с диагноза ЦОНС-Световъртеж от централен произход. В епикризата е отразено, че хода на заболяването е с подобрение, че са изпълнени диагностичните процедури , стабилизирано общото състояние и неврологичния статус. Препоръчано е наблюдение от личен лекар и терапия. В психологично изследване от 22.12.2015 г., подписано от Р.Н. – психолог, въорху което е поставен печата на МБАЛ“Св.Иван Рилски-Разград“АД е посочено, че от м.февруари 2015 г., когато ищецът е получил мозъчен инсулт  са се появили промени в характера – станал раздразнителен, плачлив, много избухлив, имал световъртеж, трудно пазел равновесие, забравял настоящи събития, зрението му намаляла и бил емоционално лабилен, споделили ,че чувства напрежение и започвал да плаче. Посочено е също така, че по време на изследването е плачлив и напрегнат.

            В периода 29.03.2016 г. – 04.04.2016 г. ищецът отново се лекувал в отделението по нервни болести в МБАЛ“Св.Иван Рилски-Разград“АД с диагноза исхемичен мозъчен инсулт в басейна на СМА...Органично разстройство на паметта. В същата епикриза е отразен хода на заболяването: стабилизиране на общото състояние на пациента, подобраване на двигателната активност в засегнатите крайности, а като индикации за дехоспитализация: стабилизирано общо състояние, без данни за остър възпалителен процес, стациониране на огнищната неврологична симптоматика. Препоръката е да продължи рехабилитацията в домашни условия под окнтрола на общопрактикуващия лекар и специалист невролог.

            При консулт с психиатър от 23.10.2018 г. д-рД.Киселова е отразила, че ищецът е емоционално лабилен, инконтинентен, разплаква се по време на прегледа, с понижена инициативност, забавен мисловен процес, малоценностни изживявания. В издадения документ е посочен преживения от ищеца тежък мозъчен инцидент, но не е посочено друго събитие в причинна връзка със състоянието на ищеца. Като диагноза е записано органично разстройство на личността.

            На 24.10.2018 г. психолог от Отделение по психиатрия при МБАЛ“Св.Иван Рилски-Разград“АД е направил изследване по назначение от ТЕЛК Разград във връзка с предстоящо преосвидетелстване на ищеца. В издадения по този повод документ е записано, че ищецът е бил освидетелстван по повод тежък мозъчен инцидент, преживян през 2015 г. И тук е посочено, че е емоционално лабилен, че се разплаква многократно по време на интервюто и изследването, че трудно разговарял с близки, тъй като забравял темата, забравял и имената на познати, както и това, че е много обстоятелствен и отвлекаем и с удължен реактивен период на отговорите.

            На 20.08.2019 г. ищецът е сключил трудов договор с „Гарант-1991“ЕООД.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Д. и И. П., се установява, че отношенията между ищеца и първата свидетелка, негова съпруга, са много добри. По нейна преценка полученият от ищеца мозъчен инсулт е бил много тежък и той започнал да мисли за собственото си погребение. Сам, в отсъствие на свидетелката Д., отишъл до гробищния парк и там разговарял с ответницата, след което й  платил за гробно място. Според тази свидетелка ищецът се чувствал добре до момента, в който не разбрал, че „парите са дадени напразно“ и след това изпаднал в депресивно състояние и това наложило да търсят лекари, психолози, психиатри. Дори не искал да си пие лекарствата и нямал желание да живее повече. Бил раздразнителен при контакт с хората, лесно се разплаквал. Година, година и половина ответницата обещавала на ищеца да върне парите. В средата на 2019 г. състоянието на ищеца се подобрило и той започнал да работи като шофьор на камион на повикване, в случай на необходимост и при отсъствие на титуляр, като маршрутите, по които пътувал, били в Община Разград. Според свид.Д. от момента на инсулта до м.ноември ищецът не е имал проблеми с психическото си състояние, но след това се влошил. Свид.П. познава ищеца и неговата съпруга. В момента, в който той уговорил местото и дал парите на ответницата, двете свидетелки били извън България. След като се установило, че ищецът няма документ за това, което бил платил, свид.П. забелязала, че той постоянно нервничи. Тъй като имала опит в работа с хора с уврежданията, тя посъвествала свид.Д. да потърсят психиатър, защото болните хора по-трудно приемали, че са излъгани. Когато темата на разговора била свързана с пари, ищецът предупреждавал останалите да внимават, защото той е бил излъган и се разплаквал.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:     Предявеният иск са с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Тъй като се касае за отговорност, претендирана от непозволено увреждане,  за да възникне същата, следва да бъде осъществен предвидения в закона фактически състав: да е налице деяние, същото да е противоправно и виновно, от него да са причинени вреди, респ. да има причинна връзка между деянието и вредите.

            В съответствие с разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящият граждански съд трябва да вземе предвид задължителната сила на определението, с което е одобрено споразумението по НОХД №205/2018 г. по описа на РС Разград, с което е прието, че ответницата е извършила деяние, респ., че това деяние е противоправно в степен да е обявено от закона за престъпление, както и че ответницата е действала виновно.

            Престъплението, за извършването на което ответницата е призната за виновна е такова от глава пета на НК – Престъпления против собствеността. Причиняването на имуществени вреди е част от състава на престъплението. Такива обаче не се претендират от ищеца, тъй като същите са възстановено преди сключването на споразумението с РП Разград.

            Въпреки че предмет на престъплението по чл.210 във вр. с чл.209 от НК са отношенията на собственост, тези престъпления е възможно да причинят и негативни изживявания за пострадалия, които да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди. Такива неимуществени вреди следва да подлежат също на обезщетяване, след като в  ТР №4/29.01.2013 г. на ВКС по т.д.№4/2012 г. на ОСГТК е приета възможността за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди дори и в случаите на неизпълнение на договор.  Начинът,  по който се определя размера на обезщетението следва да бъде регламентирания в чл.52 от ЗЗД – по справедливост.

            В случая свидетелките показания за рязко влошаване на психическото състояние на ищеца в резултат именно на престъплението се опровергават от представените писмени доказателства, от които е видно, че такива проблеми ищецът е имал от 2015 г.  Още тогава  той е бил раздразнителен, много плачлив и обидчив. Следователно отговорността на ответника в случая  следва да бъде само за тези вреди, които един нормален човек би претърпял като разочарование и неудовлетвореност от това, че се е разпоредил със свои средства, като е бил мотивиран за това чрез възбудено и поддържано заблуждение. За обезщетяване на тези вреди съдът счита, че следва да присъди обезщетение в размер на  300 лв.

            В останалата част искът се явява неоснователен, тъй като не бе доказано, че ищецът е претърпял някакви специфични вреди в случая, а и претендираното обезщетение в пъти надвишава имуществените вреди от престъплението

            На основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмено на уважената част от иска, а именно 43,75 лв.

            На основание чл.78 ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника  направените от последния разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 112,50 лв.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата следва да заплати и държавна такса за разглеждането на делото в размер на 50 лв. – минимума, предвиден в чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

 

Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА   К.П.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  М.И.Д., ЕГН ********** *** сумата  300 лв. / триста лева/ обезщетение  за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – престъпление по чл.210, ал.1, т.3 във вр. с чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 18.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 1200 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  М.И.Д., ЕГН ********** *** сумата 43,75 лв. /четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ за разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от НК.

            ОСЪЖДА  М.И.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Д., ЕГН ********** *** на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 112,50  лв. /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/ за направените по делото разноски.

            ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса върху уважената част от иска на основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: