П
Р О Т
О К О
Л № 177
гр. П., 30.04.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - П., наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на тридесети април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
съдебен секретар: Златка
Стойчева,
прокурор: Красимир Папаризов,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ВЕЛИНА АНТОНОВА
ВЧНД № 171 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10.48 часа се явиха:
Производството
е било насрочено за разглеждане чрез осъществяване на видеовръзка чрез
системата Skype в изпълнение на Заповед № РД 40 от 23.03.2020 г. на Председателя на П.ския апелативен съд относно
разглеждане на наказателни дела със задържани лица в рамките на въведеното
извънредно положение в Р Б. с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с
оглед предпазване и ограничаване разпространение на заразата от коронавирус COVID - 19 настоящето производство се осъществява
чрез видеоконферентна връзка чрез Skype с Ареста в гр.П..
Видеоконферентната връзка се осъществява в присъствието на системния
администратор В.Н., при добра картина и звук.
От другата страна са обвиняемите А.Л. И П.П..
В залата се явяват защитниците на
обвиняемите Л. и П. - адв. С.Д.и адв.П.,
с пълномощно по делото. Адв. С.П.е защитник само на обвиняемия Л., а адв.
Д.е защитник и на двамата обвиняеми.
Производството по делото е образувано във
връзка с постъпила частна въззивна жалба от адв. С.Д.от АК П., както и във
връзка с въззивна жалба подадена от адв. С.П.от АК П..
Адв. Д.–
Жалбата е пусната по електронна поща и едновременно с това и по куриер в
оригинал. Използвал съм черен химикал при подписването на оригинала.
Адв. П.- Моята
жалба е пусната по имейла на ОС Хасково в сканиран вид. Притежавам в себе си
оригинал и ако държите, ще ви я представя. По пощата не съм подавала жалбата.
ПРОКУРОРЪТ-
Жалбите са допустими, да се даде ход на делото.
Адв. П.- Аз също моля. В настоящия период на
извънредно положение и при определената комуникация със съдилищата, макар и подадена в електронен вид жалбата
произвежда своето въззивно действие пред АС П.. Участвам в производството в
качеството на втори защитник на Л., за когото се установи по делото е подадена
жалба и на хартиен носител.
Адв. Д.- Да се
даде ход на делото. Считам, че следва да се приемат същите за разглеждане от
съда. Поддържам жалбата.
ОБВ. Л. – Да
се гледа днес делото. Няма причина да се отлага.
ОБВ. П. – Да
се разгледа днес делото, считам че няма пречка затова.
АДВ.
П.– Представям в оригинал сканираната жалба, с което считам, че констатираната
от съда нередовност на частната ми въззивна жалба е отстранена.
Съдебният състав след съвещание прие, че няма
процесуална пречка да бъде даден ход на делото в днешното съдебно заседание,
както и жалбите инициирали настоящото производство да се приемат за редовни.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
РАЗЯСНЯВАТ се
на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ОБВ. Л. -
Нямам искания за отводи и нови искания. Поддържам подадените жалби от
моите защитници.
ОБВ. П. - Нямам отводи и нови искания.
Поддържам жалбата.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи, както и
нямам доказателствени искания.
Адв. Д.– Нямам искания за отводи. Нямам
искания по доказателствата.
Адв. П.- Нямам искания за отводи. Нямам
искания по доказателствата.
С оглед становището на страните, съдът счита,
че следва да бъде даден ход на делото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. П.:
Уважаеми апелативни съдии, както вече заявих, поддържам подадената от мен
жалба, както и тази на колегата, в частта, която касае процесуалното положение
на моя подзащитен А.Л., макар и двете жалби да са в бланков вид. Когато бяха пуснати,
ние не бяхме запознати в пълнота с мотивите на Хасковския окръжен съд.
Взела съм
подробно становище по всички изискуеми по закон чл. 63 НПК предпоставки за това
правилно ли беше, или не да се наложи най-тежката мярка за неотклонение спрямо
Л.. И днес пред вас отново твърдя с категоричност, че не е налице първата и
основна такава предпоставка, а именно, че от нито едно от събраните до момента
доказателства по делото не може да се направи извод, че Л. е извършил което и
да било от двете престъпления, за които е привлечен като обвиняем. Нещо повече,
не може да се направи извод за каквато и да е причастност към двете деяния,
които са предметносвързани, тъй като когато не знаеш, че в някакви сакове в
автомобила се намират наркотични вещества, няма как да имаш умисъл, че пътуваш
с тези наркотични вещества към държавна граница с Р. Т.и че имаш какъвто и да е
умисъл, дори предполагаш, че тези наркотични вещества са предназначени за
пренасяне през държавната граница.
В тази връзка
първоинстанционният съд не оправда моите очаквания да подложи на внимателен
анализ, макар и самият той да е признал, видно от определението, че
възраженията на защитата са сериозни за неналичието на тази предпоставка.
Първостепенният съд не оправда моите очаквания. Той постъпи изключително
декларативно. Единствените по-сериозно твърдения на съда са такива, че, според
мен, не биха могли да бъдат обвързани с положителен извод за наличие на
обосновано предположение. Съвсем декларативно Хасковският окръжен съд твърди за
някакви възприятия у А.Л. за това накъде пътували, колко километра минали,
какъв бил пътят. Тук се поставя въпросът, ако Л., както твърди той, не е имал
никаква представа в нито един момент до задържането му, че в торбите на задната
седалка се намира марихуана, откъде накъде следва да се приема, че той е знаел,
че се носи, че е придобита марихуана, че се държи от двамата в съучастие и че
тази марихуана ще бъде прехвърлена през границата на Р. Б..
Не мога да прием
разсъжденията на първостепенния съд за това, че някаква ноторност, че двамата
са се намирали в граничен регион, видите ли е с такава степен на доказателство
и сила на доказателство, че би следвало да се предполага, че наистина двамата
са се опитали да осъществят и престъпление по чл. 242 НК.
Цитирала съм
пред първата инстанция показанията на многобройни свидетели, всички до един
служители на Гранична полиция и на РУ С.. Във фактите, изложени от тези
свидетели, по никакъв начин не може да се направи извод за това, че някакви
обективни данни в поведението на Л. сочат на това, че той знае къде се намира и
какво се е опитал да направи неговият съпроцесник П.П..
Ще си позволя
да запитам по принцип кои са целите, които прокуратурата преследва с
настояването непременно спрямо А.Л. да се взема мярка Задържане под стража?
Държавното обвинение показва само едно, че разследването под ръководство и
надзор на прокуратурата не може да се проведе по друг начин, освен ако Л. не
бъде с мярка Задържане под стража. За мен е недопустимо да се определи такава
мярка, на база на едни декларации, на база изводи, които не почиват на
обективни факти и данни по делото.
Съдебното
минало на моя подзащитен по никакъв начин не може да мотивира положителен извод
за наличие на обосновано предположение към престъпленията, за които се иска той
да бъде задържан под стража. Мисля, че съм отбелязала обстоятелството, че той е
осъждан, но е осъждан за съвсем друг вид престъпления и нито едно от
осъжданията му не са свързани с наркотични вещества и забранени за притежаване
вещества.
Също така е
видно, че от изтърпяване от последното му наказание Лишаване от свобода са
минали почти седем години, в които, макар и като известна личност като А.Л. в
нашия регион, по мое мнение той се е поправил, превъзпитал и не е извършил
каквото и да е друго нарушение на реда, камо ли престъпление. Намирам
местонахождението му на 20 април т.г. в района на С. и в граничния район с Т.за
една случайност, за която, макар и с особена процесуална стойност, обясни неговият
съпроцесник пред Хасковския окръжен съд.
Между днешна
дата и 24 април, когато първоначалното гледане на мярката за неотклонение по
реда на чл. 63, се извършиха още процесуално-следствени действия, които с
учудване отбелязвам, че не се представят от представителя на Апелативна
прокуратура П.. Това са подробни разпити и на двамата обвиняеми, които са и
доказателствено средство по реда на НПК и ние нямаме причина да не ги ценим
като такива. От разпитите на двамата, на които присъствахме с колегите, е повече
от очевидно, а и от поведението на моя подзащитен и от заявеното от него пред
първоинстанционния съд, е че той дава пълни и подробни обяснения, точни за
движението му в този ден от гр. П.до района на гр. С., че той желае да
сътрудничи на органите на разследването и че не укрива каквото и да е
обстоятелство от своите действия и че нито едно от тези действия не може да се
свърже с повдигнатите му обвинения.
Ето защо ще ви
моля да приемете, че колкото и да са тежки обвиненията, и за двете липсват
доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение
на А.Л. към тях, поради което не се налага спрямо него да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение, колкото и да са тежки обвиненията, колкото и да е богато
съдебното минало на подзащитния ми. Презумпцията по смисъла на чл. 63 ал. 2 т.
3 НПК за това, че се предполага по закон опасност за укрИ.е или извършване на
престъпление, то също така е добре известно, че няма такъв казус като
задължително вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража. В този
смисъл има и ТР на ВКС. Считам, че всяка друга по-лека мярка от Задържане под
стража би осигурила изпълнение целите на мерките за неотклонение по смисъла на
чл. 57 НПК, поради което моля да отмените определението на Хасковския окръжен съд
и да постановите спрямо подзащитния ми друга по-лека мярка, дори Домашен
арест.
АДВ. Д.:
Уважаеми апелативни съдии, поддържам частната въззивна жалба, с която сме
искали да ревизирате първоинстанционния съдебен акт, с който е взета
първоначална мярка за неотклонение Задържане под стража по отношение на двамата
обвиняеми П. и Л..
Поддържам
казаното от колегата П.. Считам, че аргументирано изложи становище, което и
двамата застъпваме по отношение на обв. Л.. Поддържам и всичко, казано пред
първата инстанция и няма да го повтарям, вие ще се запознаете с аргументите ми.
Ще маркирам на
кратко някои обстоятелства, които считам за относими към производството пред
настоящата инстанция.
На първо
място, за да говорим за процедурата в чл. 63 до чл. 65 НПК, съдебният състав
трябва да разгледа едно понятие, което стои в основата на юриспруденцията,
касаещо наказателното право – съставомерност. Деянието, на който и да е от
двамата привлечени към наказателна отговорност, трябва да бъде съставомерно.
Съставомерност има когато са изпълнени състава на престъплението и от
обективна, и от субективна страна.
Първо за Л.:
Обвиненията са за извършени престъпления по чл. 242 и чл. 354а НК.
Съставомерност може да има, когато има вина при тези две престъпления, които се
извършват само при умишлена форма на вина. Умишлената форма на вина изисква
задължително наличие на интелектуален момент във вината. Задължително е
трябвало да знае какво върши, да цели този резултат и да желае настъпването на
общественоопасните последици обвиняемият. Още по-задължително е, за да разгледа
основанието на подобно искане от страна на прокуратурата, съдът да установи как
по делото между кориците е констатирано това наличие на интелектуалния момент
на вината, оттам и на съставомерността на деянието. При преглед на материалите,
които са непълни към настоящия момент в делото пред вас, защото отсъстват
основни доказателствени средства – протоколи за разпит, гласни доказателства,
обяснения на обвиняемите, не се намират данни обвиняемият Л. да е нямал друг избор,
освен да е знаел, да е разбрал от обстоятелствата около него, които се
развивали в момента, в който се твърди, че е извършено деянието, че в
автомобила, който е управлявал, на задната седалка се намират наркотични
вещества – високорискови. Че ги е държал, още по-малко се намират данни той да
е знаел къде точно се намира автомобилът му до момента, в който паркира и бива
задържан от служители на Гранична полиция.
Твърдението,
че е ноторно известен регионът като граничен може да се отнася за местните жители,
които обитават този регион около границата там. Сигурен съм, че който и да е от
съдебния състав да го превозя аз лично до същото място, ако не види табели,
няма да разбере, че доближава държавната граница. А и доближаването на
държавната граница не е престъпление, което да е вменено като наказуемо от НК.
Твърдението, че някъде имало обозначителни знаци, уважаеми съдии, следва да
бъде доказано. Следва да бъде доказано не защото търсим степента на доказване
на осъдителна присъда, да прескачаме бариерата на чл. 303 НПК, а защото
съдебният състав е длъжен да изследва обстоятелствата, заложени в чл. 63 НПК, и
да реши има ли първата задължителна предпоставка за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение, а именно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Обоснованото
предположение без съставомерност от субективна страна е невъзможно.
Декларативността, използвана от прокуратурата, превъплътена в съдебния акт,
който жалим, която упомена и колегата П., се състои в това, че прескачайки
онази пропаст - липса на доказателства за наличието на субективен елемент,
субективна страна на деянието /сега за Л., после за П. ще коментирам/, се прие
а приори, без доказателства, че е налице обоснованото предположение по чл. 63 НПК и оттам грешката на съдебния състав, според нас, се състои в това, че се
продължи по същата плоскост да се разсъждава дали изобщо са налице останалите
две предпоставки на чл. 63 НПК – опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.
При липса на първото и задължително като предпоставка основание на разпоредбата
чл. 63 НПК, а именно обоснованото предположение, няма как да се разсъждава
изобщо дали са налични останалите две основания в тази разпоредба. Защото без
обоснованото предположение, при ситуация на несъставомерност от обективна или
субективна страна, е излишно да се коментира останалото по делото.
Считам,
че не е доказано по делото изобщо да е съставомерно деянието, за което и да е
от двете обвинения на А.Л.. Можем да се съмняваме във всичко. Разбира се, А.Л.
е криминално проявяван, известен е, спряган е по най-различни форми на
комуникация, но това не означава, че съмнението може да доведе до приложение на
най-тежката мярка за неотклонение на този етап, после за присъда. Ако липсва
обоснованото предположение, аз считам, че няма смисъл да се коментират и
останалите предпоставки. Колкото иска да е осъждан, вчера да е излязъл от
затвора, това няма отношение, защото няма съставомерност деянието.
Поради
тази причина ще ви моля да се замислите каква личност е Л.. Може да се приеме,
че има някаква по-завишена степен на обществена опасност лична, но дали тази
степен, колкото и да е завишена, може да се съотнесе с риск той да влияе на
развитието на наказателното производство. Доказателствата, които са събрани и
предстои да бъдат събирани по делото, са с източник само МВР. Само служители на
МВР ще бъдат разпитвани и само служители на МВР от НИК или от базовите
научнотехически лаборатории на МВР ще извършват експертизите технически,
компютърно-технически, химически и пр. по делото. На кой от тях капацитетът на
Л. е достатъчен, за да влияе? Няма как да повлияе на развитието на
производството и при друга мярка за неотклонение, дори да не приемете
становището ми за липса на съставомерност на деянието.
Съдебното
определение за вземане на първоначалната мярка за неотклонение, което жалим, се
опира само на косвени доказателствени индиции. Нито едно пряко доказателство
няма. Аз не видях в протокола на Хасковския окръжен съд коментар върху една
конкретна данна, от която може да се изходи, за да се приеме, че е реализирал
кое да е от двете престъпления Л., за които е обвинен. Поради тази причина
споделям становището за мярката за неотклонение на колегата П..
Относно
обвиняемия П.:
По
същия начин, както за Л., на същите изложени основания, считам, че няма как да
се приеме, че П. е извършил престъплението по чл. 242 НК, за което е обвинен.
Няма как да е знаел, според доказателствата по делото до настоящия момент, нито
е видно да са ангажирани други способи, които да набавят нови доказателства в
посока да затвърдят подобна теза на обвинението, че е знаел, че отива до
държавната граница. За съжаление не са пред вас обясненията на този обвиняем, а
те са доказателство в процеса, но затова няма да ги коментирам, иначе щяхте да
видите фактите там. Но, дори при тяхната липса, не е длъжен той да оборва
обвинението, обвинението е длъжно да обори него. Дори при тяхната липса, по
делото пак няма данни да е доказано, да е знаел къде точно, а именно, че е на
границата с Р. Т., да е бил обвиняемият П.. Това означава, че обвинението по
чл. 242 НК на този етап може да се счита за недоказано и от субективна страна
със сигурност. Това означава, че предпоставката, която залага чл. 63, че
деяние, което се наказва минимално с 10 години лишаване от свобода, всякога
носи презумпцията за наличието на опасност да бъдат реализирани другите две
предпоставки на чл. 63.
Тогава
оставаме без задължителната предпоставка и стигаме само до останалите две,
които съдът е свободен да обсъди, а дали именно П. има опасност да извърши
друго престъпление, или да се укрие, само въз основа на данните по делото. Въз
основа на тях ще видите, че това е човек с улегнал начин на живот, с постоянен
адрес, със семейство. Липсват каквито и да било данни той да е участвал в
някакви ДП към настоящия момент, да е обвиняем, да е обструктирал наказателни
производства, за да се изходи асоциативно, че ще се случи това и тук. Няма
данни да е осъждан. Има едно наказание административно отпреди, което е погасено
по давност, би трябвало да е реабилитиран, не е осъждан.
Личната
обществена опасност на обв. П.П., ако изолираме твърдението на прокуратурата,
че са съставомерни деянията в момента, е на долния праг. Нито една данна по
делото не сочи, че това лице има различна обществена опасност от всеки един
гражданин на страната, който се разхожда по улиците. Поради това считам, че
всяка една от другите, предвидени в НПК мерки за неотклонение, е адекватна, ако
бъде приложена по отношение на обв. П. и че производството би протекло нормално
и с по-лека мярка за неотклонение, различна от Задържане под стража. Още
повече, че по делото става ясно от неговите обяснения, че той е човек с
ангажименти към разширено семейство и е човек с 12 кредита, които изплаща
ежемесечно. От чисто човешка гледна точка задържането му ще накаже семейството
му, защото ще бъдат поставени в изключително затруднение да обслужват тези
парични задължения към 12 кредитора. Образно, а може би буквално, ще бъдат
оставени без издръжка.
Поради
изложените обстоятелства дотук ще ви моля да ревизирате първоинстанционния
съдебен акт, да отмените определението и да постановите друго, с което да
вземете по-леки мерки за неотклонение спрямо всеки от двамата обвиняеми.
Не
се разграничавам от становището ми в първата инстанция, че поради липса на
доказаност в съставомерността на деянието на Л., адекватно би било той да бъде
и без мярка за неотклонение по настоящото производство.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
Обв.Л. –
Поддържам казаното от двамата ми адвокати.
Обв. П. –
Поддържам казаното от адв. Д..
Обв. Л. –
Искам да допълня, че аз 16 години работя
като учител в елитна гимназия със 700 деца и без прекъсване. Подготвям и деца
за матура. Гледам възрастна жена, която е на 85 години – моята баба. Няма кой
да я гледа. От два дни не мога да се свържа с нея. В къщи е сама. Не е записана
в Социален патронаж. Също така допълнително работих, преди да ми вземат
свидетелството за управление на МПС в хотел „Е.“ П..
Моят телефон звънна по време на задържането
ми. Това може да се провери.
Аз искам да
питам прокурора ако ви се обади някой на вас
да го закарате до някъде, някой приятел и вие се съгласявате тръгвате,
пътувате отивате на место, където казва приятеля ви. Вашият близък си говори с
него, взема някой багаж и ви каже закарайте го
на 10-15 км., за да се видя с другия човек да го предам. Вие някаква
вина имате ли? Това казвам за да изясня колко е нелепа ситуацията в която съм
аз. Някой иска да го закарам и нямам
никаква вина и незнам какво
става. Аз, че съм Л. за това ме гледат
скептично. Нищо не мога да променя, няма да се укрия. Това са приказки, които
са далеч от мен и нямам вина. Сигурен съм, че ще докажа истината.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на ПОС от
24.04.2020 година. В НПК се предвижда
възможност прокурорът да задава въпроси, а не както е в случая Л.. Ще се
въздържа от въпроса който ми зададе обвиняемия. Така или иначе ще трябва да
взема отношение по примера който той
даде, защото фактологията към момента
трябва да бъде анализирана по някакъв начив във връзка с обоснованото
предположение.
С три
изречения. Седят си двамата играят карти в един момент към 3-4 часа му щуква на
П. да помоли Л., който иска да ходи на
4-5 км. при баба си в с. Т., и да го
закара на 100 км. от С., защото П. искал да изкара някой лев. Освен тези 12
кредитни институции е известно, че той
обича да играе хазарт и в същност
лицето И., който му се обадил хипотетично
му казал, че може да му приспадне
от дълга. От тук нататък съгласете се, че действията са странни. Тръгват Л. го
закарва, после по едни черни пътища и имат среща с това лице и да пренесе това. Какво е това? Нещо опасно, тревичка, оказва се, че тази
тревичка е зелена маса - марихуана. Тя е
лека, както твърди обв. П. и е 8 400
кг. Нейната стойност е 50 400 лв. и
в същност от тук нататък е къде трябва
да отидем И.е с тази марихуана, ще я предадем еди къде си и в един момент се
озовават на граничната бразда, с ограничени пирамиди за граница и с оградна
мрежа и в този момент са заловени от граничните полицаи.
Упрека към
прокуратурата са, че видите ли
обясненията, които са дали двамата обвиняеми в промеждутъка са нови доказателства по делото и не са
представени по делото. Първо - това е
факт. Второ - вие се запознахте, че абсолютно подробно пред ОС те са дали обяснения и двамата, като тези на
П.П. са в рамките на 4 листа и на Л. не са малки. Без да съм запознат с
последните протоколи за разпити мога да твърдя, че позицията не е променена. Може да има някакъв детайл, и те да са по
подробни, но позицията която се поддържа от тяхната защита
в никакъв случай не е
променена и тя се изразява в следното: П.П., ние
признаваме някаква съставомерност, което е от позицията на защитата му, но само по отношение на чл. 354 а от НК, т.е. имаме
виновно поведение и при абсолютна липса на умисъл за опита на контрабанда зад
граница на това наркотично вещество. Позицията на Л. не знаем е липса на
умисъл, ако бъде установена както каза и защитата води до несъставомерност на
деянието със съответните последствия от това за прекратяване на делото или за
оправдателна присъда.
Но когато е
подложил тези твърдения на анализ, абсолютно задълбочено според мен ХОС е дал отговор на тези твърдения, които ако са верни биха оневинили обвиняемите.На първо място
казва съдът добре, но защо той е тръгнал без това знание, като първо е отказал
след това тръгва да изкара някой лев. След това защо го няма това съмнение при
този маршрут, при този дълъг път, при водените телефонна разговори и ред други?
Какво правят тези пакети на задната седалка на колата, след като да кажем П.П.
знае, но Л. не знае. И в един момент не се връщай към П.след срещата, а карай
към границата.Пак пътища и километри.
Съдът
анализира и това – първо, деянието се извършва на 20 април, който е последен от
почивните дни. Второ, деянието се извършва между 19 и 20 часа, което
едновременно им дава възможност да не загубят лицето, с което ще се срещнат, и
второ, е в час от денонощието, което осигурява достатъчна липса на хора.
По-нататък защитата твърди, че П.П. има задгранични пътувания, регистрирани
четири пъти през тази година за влизане в Т.. Забележете, че са с една
ритмичност и периодика. Ние нямаме обвинения за други деяния с този предмет, но
същевременно опровергава тезата за липса движение в този период. Т.е. за липса
на екстериториално придвижване от страна на обвиняемия.
В конкретния
случай също така се твърди, че по никакъв начин Л. не се свързва. Само че
последните три пътувания са извършени с колата, в която са били хванати на местопрестъплението,
това е М. ***, с П.ски номер, със ***. И той е употребяван и към момента на
задържането от Л.. Т.е. ние нямаме данни за физическото лице, което е
напуснало, но П.П. е едното физическо лице, съответно автомобилът, този, който
е управляван от обвиняемия Л.. И съпоставено, всъщност аз имам теза по този
въпрос, че на практика ограниченият контрол за преминаване през КПП, именно
заради извънредното положение, е причина за този много дързък опит да се
премине през зелена граница, да се осъществи трафик през зелена граница, извън
разрешените за това места. Така че по никакъв начин не издържа тезата на
двамата обвиняеми относно причината за присъствие на граничната бразда.
После укор към
обвинението е, че в крайна сметка те не са знаели къде отиват, но достатъчно е
била маркировката и възможностите да получат възприятия относно физическата
обстановка, в която се намират. Да, П.П. съдейства на правосъдието, но би
трябвало, за да оневини себе си, да каже „Ето го този И., той е този, той е
онзи, дайте да го видим, да видим вярно ли е, че той ми даде пакет, който аз не
знам какво съдържа, и че той не ми каза да ходя до границата“. Освен това за
мен абсолютно правилно е обсъдил съдът и останалите доказателства по делото,
вкл. и граничните полицаи, които са регистрирани, двамата оперативни работници.
Да, други свидетели няма. Т.е. те са граничари, полицейски служители. Откъде да
намерим, при тази фактология, която аз описах, други свидетели, които да дадат
показания по делото и които да имат отношение към нея?
После
опасността да се укрият. По отношение на Л. са налице и двете хипотези на чл.
63 ал. 2, защото той е обвинен за престъпление, след като вече е изтърпял
наказание, осъждан за тежко умишлено престъпление и наказание, за което е
изтърпял осем години лишаване от свобода за извършен рекет. Отделно от това
самата наказуемост на престъпленията по чл. 242 ал. 2 НК води наличието на тази
хипотеза по отношение и на двамата обвиняеми. Съдът даде възможност и в
днешното съдебно заседание да дадат обяснения. Както виждате П. казва абсолютно
същото, което е казал и в разпита си преди това. Само намали броя на учениците
в училището, където преподава.
Това са
фактите към момента. Ние не можем да ги игнорираме. Пряко доказателство е
изземването на наркотичното вещество. Преки доказателства са и свидетелските
показания. Не можем да твърдим, че в момента разполагаме само с косвени
доказателства и едва ли не обвинението на този етап се гради само на такива.
Съдът, наред с
позоваването на хипотезата на чл. 65 ал. 2, е изложил и аргументи защо тя не се
опровергава по друг начин по смисъла, който аз се опитах да анализирам пред
вас, и към момента тези обстоятелства са налице. В ранен етап сме на
разследването. Касае се за деяние от 20 април. Предстои тепърва извършване на
следствени действия. Мисля, че адекватната мярка заради това, че се касае за
съучастие, че се касае за две деяния, затова че се касае за голям предмет на
престъплението с голяма сума, е именно Задържане под стража, в който смисъл се
е произнесъл Хасковският окръжен съд.
Реплика на
адв. Д.– Уважаеми апелативни съдии, очакванията ми към вас са изключително
големи. Вие сте апелативен съд, хора с много практика и знания, надявам се да
ми отговорите в мотивната част на акта си, защо чухме от прокурора, че преки
доказателства, както каза уважавания от мен г-н прокурор, са само констатациите
по делото, че са били двамата обвиняеми на това място, на което са задържани и
там е намерен обем наркотични вещества във владение на един от двамата. Примера
за индуктивното съждение ще повторя. Ако те са били двамата на това място,
възможно е да са правили и други неща, освен твърдените от прокуратурата –
всеки по отделно. Трябва да има повече от един белег предикат - този белег е
доказателството, който да ни даде възможност за контрааргумент и да избутаме
това съмнение на индукцията. Вали, значи е мокро и мокро е, значи вали - са две
много различни ситуации.
От колегата
чух да разказва за съмненията му за КПП-та, но не чух коментар по делото на
тази страница това доказателство, този протокол, този свидетел, тази
експертиза, някакви конкретики между кориците. Само предположение чухме и че
двамата са били на това място. Дали са заедно, как разбрахме на кое място са
били? Очаквам от съдебния състав отговор. Обвиненията са доста тежки и
отговорна е задачата по анализ и преценка на доказателствата доколкото те
съществуват.
Личното ми
становище е, че обяснения двамата обвиняеми пред ХОС не са дали, това е
становището им само. Обясненията си дадоха пред разследващия орган, но те и
наблюдаващият прокурор не ги
представиха. Иначе щяхте да се запознаете с тях, да видимите и отношението на
П. към деянието му, изобщо към днешния предмет на делото доказателства и факти.
ПОСЛЕДНА ДУМА
НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обв. А.Л. –
Искам да се измени мярката ми в по-лека. Нямам никаква вина за този случай, не
знаех къде се намирам, няма нито една маркировка за обозначение, че е граница
там. Аз не знаех, няма маркировка, когато видях мрежата и тогава така реагирах
„къде ме докара, ти бе“. Това ми беше изненадата, че съм там. Не съм
предполагал, че съм вече в турско. Нямах предположение.
Четири пъти
съм пътувал до границата. Обида е, че съм извършил престъпления. Нека да се
гледа реалния случай. Той също незнаеше. Бяхме объркали пътя и после се върнахме.
Нещата са много нелепи. Няма в случая такава вина, каквато ни налага
прокуратурата, няма.
Обв. П.П. –
Моля да ми бъде наложена по-лека мярка. А.Л. не знаеше къде отиваме и не знаеше
за какво става въпрос. Това, което той казва е вярно.
Съдът се оттегли
на тайно съвещание.
Съдът след
съвещание, намери за установено следното: Производство
е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8
от НПК. Образувано
е по жалба на адв. С.Д.– защитник на обвиняемите А.Л. и П.П., както и по жалба
на адв. С.П.– защитник на обвиняемия Л.,
срещу определение на ХОС, с което спрямо всеки един от тях е била взета
мярка за неотклонение задържане под стража. В хода на съдебните прения пред
настоящия съд, адв. Д.и адв. П.– защитник на обвиняемия Л., поддържат доводите,
изложени в жалбите - за липса на обосновано предположение за авторството на
вменените на Л. обвинения и неоснователност на приетото от първия съд наличие
на опасност от укрИ.е и рецидивираща дейност. В
хода на съдебните прения пред настоящия съд адв. С.Д.релевира доводи за липса
на обосновано предположение и за авторството на вменените на П.П. обвинения,
като подробно излага аргументи и за липсата на останалите предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо
лицето. Прокурорът
счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, както и
задълбочено мотивирано по отношение на всички доводи на защитата. В последната си
дума двамата обвиняемия молят за мярка за неотклонение, различна от задържане
под стража. След като съобрази
доводите на страните и след проверка на атакуваното определение на ХОС,
настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди. Изцяло
се споделят аргументите на първата инстанция, че са налице всички кумулативно
предвидени от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража, като изложените подробни мотиви във връзка с
наличието на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни дословно. Пред
настоящия съд не се релевират доводи, различни от тези, получили вече мотивиран
отговор от първата инстанция. Правилно е било отбелязано, че обвиняемите са
били привлечени в това процесуално качество за опит за митническа контрабанда
на високорискови наркотични вещества, както и за държане на такива вещества със
специална цел, като предметът на престъплението е в големи размери и двамата са
действали в съучастие като съизвършители. Вмененото им деяние се явява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен
специален минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода от три
години и висок максимум – дванадесет години лишаване от свобода, както и
кумулативно предвидено наказание – глоба от 10 000 до 50 000 лева. За
опита към деянието по чл. 242, ал. 2 НК законодателно се предвижда наказание от
десет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба от 100 000 до
200 000 лева. Подобна санкционна рамка с висок минимум и максимум на
наказанието лишаване от свобода сама по себе си разкрива високата степен на
обществена опасност и морална укоримост на подобни деяния като вид
престъпления, предвидени в НК, за които са били предвидени и по-тежко наказуеми
квалифицирани състави. Настоящият съд споделя като напълно обоснован извода на
първия съд, че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването,
което се намира в изкючително ранен етап, може да се направи извод за наличието
на обосновано предположение за авторството на вмененото престъпление с нужния
интензитет на доказателствата, необходими в производството, свързано с мярка за
неотклонение. Изводът на първата инстанция, че е налице обосновано
предположение правилно е бил обоснован с корелиращите помежду си показания на
граничните полицейски служители, протоколите за извършени процесуално-следствени
действия, приложените писмени документи,
както и данните да извършените полеви тестове на предмета на престъплението,
който е бил дефиниран като марихуана. Не
могат да бъдат споделени доводите на защита, че не са налице данни, обвиняемите
да са били наясно какво е съдържал превозваният „багаж“. Подобна теза се явява
компрометирана от хронологията на събитията и поведението на съпроцесниците по
време на задържането им. Иначе няма обяснение за обстоятелството, че и двамата
са упорствали да се подчинят на заповедите на граничните полицаи, като П. е
направил опит да прехвърли предмета на престъплението през граничното
заграждение, където обвиняемите са били във връзка с трето лице на територията
на Република Т.. Същевременно са предприели пътуването към зелената граница на
страната ни по време на прилагането на мерки за социална изолация и
ограничаване на пътуванията в страната. Настоящият съд споделя преценката на
ХОС по отношение на възприетото наличие на опасност от извършване на престъпление
и от укрИ.е. Опасностите са били изведени от тежестта на деянията, високото
ниво на организираност и конспиративност при тяхното осъществяване, както и от
особеностите на предмета на престъплението като количество и стойност. Взето е
било под внимание и обстоятелството, че обвиняемият Л. е бил многократно
осъждан, а освобождаването на П. от наказателна отговорност за извършено
престъпление с налагане на административно наказание глоба и лишаване от
правоуправление за реализирано престъпление в сферата транспорта, индикира лоши
характеристични данни, неред с данните за пристрастие към хазартни игри.
Отделно от това е налице активност и на презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, тъй като съпроцесниците са привлечени за престъпление, за което се предвижда
наказание не по.малко от десет години лишаване от свобода. В този смисъл не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за липсата на опасност от укрИ.е и извършване на
престъпление. Както правилно е посочил първият съд, адекватна неутрализация на
посочените опасности може да се постигне само чрез изпълнение на мярка за
неотклонение задържане под стража. Съвкупният
анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия процесуален етап са
налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63
ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо обвиняемите наказателно
производство и неговия ранен етап е именно мярката за неотклонение „задържане
под стража“. Ето
защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ХОС е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Воден от
гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в съдебно заседание на
24. 04. 2020 г. по ЧНД 182/2020 г., по описа на Окръжен съд гр. Хасково, с
което е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на
А.Х.Л. и П.Р.П., обвиняеми по досъдебно производство № 66/2020 г., по описа на
ГПУ С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание.
Заседанието се
закри в 12.03 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: