Р Е Ш Е Н И Е
№ 527
Гр. Перник, 04.12.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
при съдебния
секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 672 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „****“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „****“ № 1,
представлявано от Т.Д.И. – синдик (търговско дело № 84/2017 година по описа на
Окръжен съд – Перник), срещу съдебно решение № 656 от 01.07.2019 година,
постановено по АНД № 01524 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 01/000863 от 31.07.2018
година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Б., с което на „****“
ЕООД – в несъстоятелност, работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), на основание чл.
415, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно поради противоречието му с процесуалния и
материален закон. Пледира, че при постановяване на решението си
първоинстанционния съдебен състав не е обсъдил доводите в жалбата, както и не е
преценил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до
неправилни фактически и правни изводи. Сочи, че при постановяване на съдебния
акт не са взети предвид обстоятелства, от съществено значение за издаване на
процесното наказателно постановление поради неизвършване на проверка от страна
на наказващия орган преди издаване на НП, за актуалното състояние на наказаното
дружество, по отношение което към датата на издаване на НП е открито
производство по несъстоятелност с решение № 27/06.07.2018 година на Окръжен съд
Перник, постановено по търговско дело № 84/2017 година, като със същото решение
е обявена неплатежоспособност на „****“ ЕООД, гр. Б. с начална дата 31.12.2014
година. В тази връзка с жалбата се пледира, че неизпълненото задължително
предписание от страна на „****“ ЕООД, гр. Б. не се дължи на виновно поведение,
а на обективна невъзможност за изпълнение, поради което и дружеството не следва
да носи административнонаказателна отговорност. Липсата на изложени
обстоятелства в НП относно неплатежоспособността на работодателя, както и
невземането предвид на този факт при постановяване на решението на първата
съдебна инстанция, касаторът пледира да е съществен процесуален порок на
проведеното административнонаказателно производство, невземането предвид на
който е довело и до постановяване на съдебно решение в нарушение на материалния
закон. С жалбата се пледира и явна несправедливост на наложената санкция, за определянето
на която в размер над минимално предвидения в КТ в НП не са изложени
съображения за наличие на отегчаващи отговорността на дружеството
обстоятелства. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното съдебно решение, като по същество постанови друго, с което
да отмени процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание на
27.11.2019 година касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
27.11.2019 година ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ Б. редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
27.11.2019 година представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение
за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, в
настоящия касационен състав, като прецени наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната
жалба е основателна.
Касационната инстанция дължи произнасяне
само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
За установяване на касационните
основания към жалбата са приложени писмени доказателства: копия на Справки за
размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове (образец
по Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране
на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните
вземания при несъстоятелност на работодателя с изх. № 420/26.07.2018 годна за лицето Г.М.А.;
№ 283/25.07.2018 година за лицето К.С.К.№ 267/25.07.2018 година за лицето Б.Й.Р.,
изготвени от наказаното дружество – работодател, преди издаване на процесното
наказателно постановление; копия на разпореждания на директора на по чл. 26,
ал. 1 от ЗГВРСНР с №
4505-40-2462/14.09.2018 година; № 4505-40-2479/14.09.2018 година и № 4505-40-2690/20.09.2018 година за изплащане
на гарантираните вземания съответно на К.С.К., Б.Й.Р. и Г.М.А., включително на
трудовите им възнаграждения за месец февруари 2018 година.
С НП № 01/000863 от 31.07.2018 година
директорът на ДИТ Б., на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка
с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложил на „****“ ЕООД – в несъстоятелност, гр. Б.,
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за това, че в определения
за това срок дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на КТ, не е изпълнило задължително предписание № 2 от Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР1817241/18.05.2018 година – да изплати
уговорените и начислени трудови възнаграждения за извършената работа за месец
февруари 2018 година на лицата Б.Й.Р., К.С.К.и Г.М.А., в срок до 10.06.2018
година.
Оспорено пред Районен съд Перник, наказателното
постановление е потвърдено. За да постанови този съдебен акт решаващият
първоинстанционен състав е приел, че при провеждане на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е
доказано, съответно правилно е приложен материалният закон, включително що се
отнася до размера на наложената имуществена санкция.
Съдът намира обжалваното решение за валидно
и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора, включително що се отнася до обявяването
в неплатежоспособност на наказаното дружество, считано от 31.12.2014 година,
както и факта, че към датата на издаване на процесното наказателно постановление
е открито производство по несъстоятелност на „****“ ЕООД, гр. Б. (решение № 27/06.07.2018 година на Окръжен
съд Перник, постановено по търговско дело № 84/2017 година).
Касационният съд не споделя изводите на районния
съд по приложението на закона.
На първо място не се споделят мотивите в
решението за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство.
Безспорно е от доказателствата по
делото, че към датата на издаване на процесното неизпълнено предписание, както
и към датата на съставяне на акта за установяване на процесното административно
нарушение (АУАН), не са били налице данни за затруднено финансово положение на
работодателя, тъй като нито процесното предписание е оспорено, нито са подадени
възражения срещу така съставения АУАН.
На 31.07.2018 година, въз основа на така
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление. Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. второ от КТ редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Презумптивната
доказателствена сила на АУАН, съставен за нарушение на КТ, установена в
цитираната разпоредба, означава, че нарушителят е този, който следва, в случай
на несъгласие с констатациите в акта, да обори по несъмнен и категоричен начин същите.
В настоящия случай това не е сторено, тъй като АУАН е подписан без възражения
от надлежен представител на санкционираното дружество, като възражение не е
депозирано и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. При това положение за
наказващия орган, обосновал издаването на НП в съставения акт, приет за редовно
съставен по реда на КТ и при наличие на съответните доказателства за
неизпълнено предписание, е било налице годно основание да приеме фактическото
административнонаказателно обвинение за кореспондиращо с доказателствата по
преписката, съответно за наличие на предпоставки за издаване на НП.
Но при издаване на НП е допуснат процесуален
пропуск, който в процесния случай съществено е рефлектирал върху преценката за
приложимия материален закон. Наказващият орган преди да издаде процесното НП очевидно
не e извършил дължимата служебно проверка за наличие на
процесуална пречка производството да бъде продължено, каквато е хипотезата на
чл. 34, ал. 1, б.“а“, във връзка с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН, която е съответно
приложима и по отношение на ЮЛ в случай заличаване на търговеца, като такъв
факт би съставлявал основание за прекратяване на производството. Съществуването
в правния мир на правния субект, срещу когото е образувано и се води същото е
условие за неговата валидност. Извършването на тази проверка в случая обаче би
имало значение и по друга причина. Към датата на издаване на процесното НП –
31.07.2018 година, факт е съдебно решение № 27/06.07.2018 година, постановено по
търговско дело № 84/2017 година, вписано в Търговския регистър на 10.07.2018
година. С това решение е обявена неплатежоспособност на „****“ ЕООД, гр. Б.,
считано от 31.12.2014 година, както и е открито производство по несъстоятелност
на това дружество. Така в процесния случай неизвършването на проверка на актуалното
състояние на наказаното дружество e процесуален
пропуск на наказващия орган, който ако не беше допуснат, би могъл да има за
резултат различен по приложението на материалния закон, тъй като предпоставки за
налагане на имуществена санкция за неизпълнение на задължителното предписание към
този момент обективно не са били налице, в каквато посока са мотивите, които ще
бъдат изложени по – долу. Поради това съдът намира за основателни оплакванията
в жалбата за допуснато нарушение в производството по издаване на НП, що се
отнася до неизвършването на служебна проверка относно актуалното състояние на
дружеството – правният субект срещу когото със съставения акт е образувано
административнонаказателното производство.
Основателни са и доводите на касатора
срещу изводите в обжалваното решение за правилно приложение на материалния
закон.
За неизпълнението на задължително
предписание № 2, обективирано в Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР1817241/18.05.2018 година, на 07.06.2018 година, с адресат „****“ ЕООД, гр. Б.
– работодател, е съставен АУАН за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ макар и без
посочена връзка към чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Към тази дата, предвид фактите,
основани в доказателствата по делото, не е била налице материалноправна предпоставка
за необразуване на административнонаказателно производство. Съгласно чл. 128,
ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Именно неизпълнението
от страна на „****“ ЕООД, гр. Б., на това задължение по отношение на трима
работника в дружеството е обосновало издаването на задължително предписание по
чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, обективирано в протокол изх. №
ПР1817241/18.05.2018 година. Функцията на предписанието по т. 12 е да се
преустанови констатираното нарушение на трудовото законодателство, а основната
му цел е трудовите възнаграждения за положения труд да бъдат изплатени. Това е
основната цел и на образуването на административнонаказателно производство в
случай на неизпълнение на задължително предписание с такова съдържание. Да се
приеме за достатъчно единствено санкционирането, без това да има за целен
резултат и изплащане на трудовите възнаграждения, не кореспондира с целите по чл.
12 от ЗАНН.
Не такива са
фактите обаче към датата на издаване на процесното наказателно постановление.
Както се посочи по – горе, към 31.07.2018 година (дата на издаване на НП) факт
е съдебно решение № 27/06.07.2018 година, постановено по търговско дело № 84/2017
година, с което е обявена неплатежоспособност на „****“ ЕООД, гр. Б.,
считано от 31.12.2014 година, и е открито производство по несъстоятелност по
отношение на това дружество. Установява се след извършена служебно справка, че
решението за откриване на производство по несъстоятелност е вписано в
Търговския регистър на 10.07.2018 година. Този факт, както бе посочено, не е изследван
служебно от наказващия орган преди издаване на НП.
Част от вземанията на работниците и
служителите, произтичащи от трудови правоотношения, при несъстоятелност на
работодателя, са гарантирани със Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Съгласно чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР гарантирани вземания
на работниците и служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения,
дължими по индивидуални и колективни трудови договори. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, право
на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са
или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2 (физически и
юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които
може да се открие производство по несъстоятелност), независимо от срока му и
продължителността на работното време. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР правото на
вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на
вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност (т. 1). Съгласно чл. 4 от Наредбата за реда и начина за информиране
на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните
вземания при несъстоятелност на работодателя в срок до 21 дни от вписване на
съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР работодателят изготвя за всяко правоимащо
лице справка по образец съгласно приложение № 1, като справката се изготвя в три
екземпляра – за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя. Съгласно чл. 26, ал. 1
от ЗГВРСНР, гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник въз основа
на издадено разпореждане на директора на фонда.
Цитираната правна рамка обосновава извод,
че в случай на откриване на производство по несъстоятелност на работодателя,
приложими по отношение на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения, следва
да са специалните правила на ЗГВРСНР. Това на свой ред изключва приложението на
разпоредбите на КТ що се отнася до задължението на работодателя, страна в
трудовото правоотношение, за плащане на начислени трудови възнаграждения,
респективно изключва контрола, осъществяван от органите на ДИТ за изпълнение на
регламентиращите изплащането на това възнаграждение разпоредби на КТ, изключва
възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност за
неизплащане на начислено трудово възнаграждение, изключва и възможността за
даване на задължителни предписания с такъв предмет, респективно изключва възможността
за ангажиране на административнонаказателна отговорност за неизпълнение на
такива предписания. Както по – горе беше посочено основната цел на осъществявания
контрол във връзка с изплащането на начислените трудови възнаграждения на
работниците и служителите, е последните да получат заплащане за положения труд,
каквото, в случай на открито производство по несъстоятелност по отношение на
работодателя, е гарантирано по специален законов ред до определен размер, като
съответно частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която
не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника и може да се предяви в
производството по несъстоятелност (арг. от чл. 30 от ЗГВРСНР). Така, в случай
на открито производство по несъстоятелност на работодателя, приложение следва
да намерят разпоредбите на ЗГВРСНР и Наредбата, което прави недопустими производства
по реда на КТ с предмет изплащането на начислени трудови възнаграждения в подобна
на настоящата хипотеза. Не на последно място в процесния случай налагането на санкция,
освен че е незаконосъобразно, не би довело и до целения с предписанието,
респективно с издаването на НП, резултат – да се изплатят възнагражденията, като
от друга страна неплащането на санкцията по посочените по – горе обективни
причини – неплатежоспособност, единствено би утежнило финансовото положение на
дружеството с нови публични задължения.
В подкрепа на горните изводи по делото
се представиха и приобщиха като писмени доказателства копия на изготвени справки
за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения по образец по
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата
за Г.М.А., К.С.К.и Б.Й.Р., както и копия на разпореждания на директора на
по чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР за изплащане на гарантираните вземания съответно на
К.С.К., Б.Й.Р. и Г.М.А., включително на вземанията им за трудови възнаграждения
за месец февруари 2018 година.
По изложените доводи касационният състав
намира, че към датата на издаване на наказателното постановление е била налице материалноправна
предпоставка за отказ от издаване на наказателно постановление, респективно
процесуална такава за прекратяване на административнонаказателното производство
– целесъобразен и единствено законосъобразен подход при открито производство по
несъстоятелност на дружеството – работодател. Приел производството по издаване
на процесното наказателно постановление за процесуално и материално
законосъобразно, районният съд на свой ред е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен, както следва да се отмени и процесното
наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
съдебно
решение № 656 от 01.07.2019 година, постановено по АНД № 01524 по описа за 2018
година на Районен съд Перник, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 01/000863 от 31.07.2018 година на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Б., с което на „****“ ЕООД – в несъстоятелност, гр. Б. –
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда (КТ), на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/