РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Благоевград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. Е. К. с ЕГН , с адрес с. М., общ. Е., ул.
„Х.“ № против Наказателно постановление № 7678/05.05.2022г., издадено от началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата е наложена "глоба" в размер на 1000лв. за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б.”а”от Закон за пътищата във вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Поддържа се неправилно приложение на
материалния закон, като се твърди, че с оглед общата маса на ППС и неговата
височина, за движението на ППС не било необходимо издаване на разрешение от
администрацията, стопанисваща пътя, като било възможно движението да се
осъществява след заплащането на дължимата такса, за което прилагат квитанция. Сочи,
че отклонението във височината било само 0,06м, като се дължало на изместването на
стрелата на превозвания багер, причинено от неравности на пътната настилка. Навежда
се, че съответстващата на нарушението правна квалификация била чл.177, ал.3, т.1
ЗДвП.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което
се поддържат изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна се представлява от началник отдел „Административно
1
обслужване“ в Областно пътно управление Благоевград, който оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Излага становище, че в хода на административнонаказателното производство,
наказващият орган не е допуснал нарушения, накърняващи правото на защита на
наказаното лице.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2022г. на АМ Струма, км.89 преди разклона за с. Логодаж
свидетелите Е. С. и А. А. – служители на АПИ изпълнявали служебните си
задължения за контрол по спазване изискванията на Наредба 11 от 2001г. Около 12.00ч.
на посоченото място служителите на АПИ спрели за проверка МПС с три оси, марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. №, което пътувало в посока гр. София.
След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите
установили, че ППС се управлява от жалбоподателя К. Е. К..
Служителите на АПИ с техническо средство щрихова мярка за дължина L-01 и
ролетка 1304/18 (5м) направили измерването на ППС, при което констатирали, че
измерената височина е 4,36м при максимално допустима височина на ППС 4.00м
съгласно чл.5, ал. 1, т.2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, а измерената широчина е
3,10м при допустима максимално широчина на ППС 2,55м съгласно чл.5, ал. 1, т.1, б.
„а“ от Наредба № 11/2001г. на МРРБ. Резултатите от извършеното измерване били
предявени на жалбоподателя.
В хода на проверката К. не представил разрешение за дейност в рамките на
специалното ползване на пътищата- разрешително за движение на извънгабаритно
пътно превозно средство.
Предвид горното служителите на АПИ приели, че водачът извършва превоз на
товари с извънгабаритно МПС без разрешение, издадено на основание чл.8, ал.2 и чл.8,
ал.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
При така направените в хода на извършената проверка констатации, свидетелят
С. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”от Закон за
пътищата във вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ,
поради което в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението- А. и
жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН №0009099/06.04.2022г.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, без да обективира в
него възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000лв. за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”от Закон за пътищата във вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
НП е връчено на жалбоподателя на 10.05.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненият на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели А. и С. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: Молба от ОПУ – Благоевград с изх. №11-00177/17.08.2022 г. с
приложение Заповед №А-333/29.05.2014 г., Заповед №А-616/11.09.2018 г., ЕС
декларация за съответствие, Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, Свидетелство
за калибриране №841А-Д-15; Известие за доставяне; АУАН №0009099/06.04.2022 г.;
2
Разписка за получаване на АУАН от К. Е. К. на 06.04.2022 г.; Копие на свидетелство за
регистрация част 2; Пътен лист Серия А №348269/06.04.2022 г.; Копие на документ за
самоличност на К. Е. К.; Копие на свидетелство за регистрация част 1; свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника част 1; квитанция за платени пътни такси в
Република България с №121012180038059/07.04.2022 г.; Заповед №РД-11-
246/31.03.2022 г.; Заповед №РД-11-247/31.03.2022 г,.; Пълномощно с изх. №П-
4/05.01.2022 г.; Плик.
При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на
свидетелите А. и С., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и
корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата
доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че
същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото
обстоятелства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и изведе фактическите си
изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на свидетелите А. и С., съставения АУАН и пътен лист за дата
06.04.2022г. се установяват дата, мястото и начина на извършване на проверката,
констатираното превишение на максимално допустимите размери на ППС, както и
други обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и характеристиките на
техническото средство.
От сертификати за съответствие DIN 50049-2.1 се установява че използваното
по време на проверката техническо средство – ролетка с идент. № 1304/18 - 5 м
съответства на изискванията на Директива 2014/32/ЕС, MI-008, а от свидетелство за
калибриране на № 841А-Д-15 се установява техническата валидност на щрихова мярка
за дължина №841А-15 към датата на извършената проверка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 10.05.2022г., а жалбата е от
23.05.2022г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно длъжностно лице от АПИ съгл. чл. 56, ал.2, т.1, пр.2 ЗП, а НП е
издадено от надлежно упълномощено от председателя на УС на АПИ длъжностно лице
съгл. чл. 56, ал.3, т.1, пр.2 ЗП.
Актът и НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по съставянето и връчването, като в съставения АУАН,
актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и
обстоятелствата по извършването му, отразил е детайлно и прецизно техническите
средства, които са използвани за измерване дължината и широчината на превозното
средство и резултатите от извършените измервания. Отразената правна квалификация
3
на нарушението напълно съответства на словесното му описание, като актът съдържа
предвидените с чл.42 ЗАНН реквизити.
Издаденото НП също отговаря на предвидените към съдържанието му
изисквания. Отразената в АУАН фактическа обстановка е намерила адекватен израз в
него, като са описани и доказателствата, от които е установено нарушението.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС без разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя, за дейност от специално ползване на
пътищата, като по този начин е извършил нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП.
Несъмнено се установява, че от обективна страна на посочените в НП дата и
място К. е управлявал МПС с три оси, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. №,
като широчината на ППС била 3,10м при допустима 2,55м съгласно чл.5, ал., 1, т.1 б.
„а“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, а височината- 4,46 м при максимално допустима
4,00 м, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от същата наредба.
С разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от цитираната наредба са определени
максимално допустимите размери на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, като според б.“а“ максимални такива за широчина на всички
ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" /в които изключения
не попада управляваното от К. ППС/ е 2,55 m;, като в процесния случай измерената
широчина е 3,10м, а съгласно 2 допустимите максимални размери за височина на
всички видове ППС е 4,00м, като в случая е измерена такава от 4,36м.
От констатираните при извършеното измерване параметри се установява, че
управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП забранява за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение - в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Същевременно на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба № 11/03.07.2001г. във
вътрешността на страната, съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и
колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на
другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3
от Наредбата. Съгласно посочената норма движението на извънгабаритните и/или
тежките ППС се разрешава след заплащане само на дължимата такса, когато имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и на ППС с габаритни
размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4,30м, и дължина - до 22 м.
Независимо, че установената при измерването широчина на МПС попада в
приложното поле на чл. чл.14, ал.3 от Наредбата, което позволява движението на
извънгабаритно МПС след заплащане на дължимата такса, доколкото жалбоподателят
4
е управлявал МПС, което надвишава максимално определената с чл.14, ал.3 от
Наредбата височина, не е било възможно да управлява МПС само след заплащане на
предвидената със същата разпоредба такса.
Ето защо за движението на управляваното от жалбоподателя извънгабаритно
ППС се изисква разрешение по чл. 26, ал.3 ЗП от управляващата пътя администрация, с
каквото водачът не е разполагал към момента на извършената му проверка.
С оглед това, че посочените обстоятелства са категорично установени с
помощта на технически изправни и годни за експлоатация средства за измерване съгл.
чл. 35, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, настоящият съдебен състав приема
за безспорно установено, че обективните признаци на административното нарушение
са реализирани изцяло.
Нарушението е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк
умисъл, доколкото по делото се доказа, че жалбоподателят е бил наясно, че ППС е
извънгабаритно, няма издадено разрешение от АПИ за движение по пътищата и
въпреки това е управлявал съответното ППС. Като професионален шофьор е бил
длъжен да предприеме движението с МПС по пътищата едва след издаване на
съответното разрешение.
Водачът на извънгабаритно ППС е субект на административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б. „а” ЗП и е сред лицата, посочени в разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2
ЗП, които подлежат на санкциониране в случаите, когато извършват движение на
извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя, в случая АПИ. Ирелевантно за съставомерността на нарушението е
кой е собственикът или ползвателят на извънгабаритното ППС, както и какво е
превозвано и каква част от товара е била извън габаритите, доколкото изпълнителното
деяние на санкционираното нарушение се изразява в осъществяването на движение на
ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.
Съгласно чл.11, ал.2 ЗНА при обща уредба на определена материя, особен
закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на
обществените отношения, уредени от него. В случая ЗДвП се явява общ закон относно
регулиране на обществените отношения за движение на ППС по пътищата, докато ЗП
се явява специален закон, доколкото регулира обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността
на пътната инфраструктура в Република България /чл.1, ал.1 ЗП/. Същевременно ЗП е и
с по-тясно приложно поле от ЗДвП, доколкото съгласно чл.1, ал.2 ЗП не се прилага за
улиците в населени места и селищни образувания (които не са участъци от
републикански или общински пътища), селскостопански и горски пътища, както и за
пътищата, неотворени за обществени ползване. С оглед на това и предвид спецификата
на обществените отношение, регулирани със ЗП относно ползването и поддържането
на пътната инфраструктура в страната, в случая приложим се явява именно ЗП, поради
което и правилно жалбоподателят е бил санкциониран и подведен под
административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл.53,ал.1,т.2т2
ЗП, а не по чл.177, ал.3 ЗДвП /В този смисъл Решение № 849 от 31.05.2017 г. на АдмС
–Благоевград по в. н. о. х. д. № 226/2017 г./
Предвид горното съдът приема, че на жалбоподателя К. правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност с налагането на
административно наказание "глоба" съгласно санкционната норма на чл. 53, ал.1, т.2
ЗП, тъй като в нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП, същият е извършвал движение
на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение на администрацията,
5
управляваща пътя.
Посочената санкционна разпоредба предвижда налагането на наказание "глоба"
в размер от 1000 до 5000 лева за физическите лица, нарушили чл. 26, ал.2 ЗП. Съдът
намира, че наложеното наказание се явява напълно справедливо, доколкото същото е в
минималния определен от закона размер, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал.1 и
ал.2 ЗАНН критерии и изпълнение на условията по чл.37, ал.3 от Наредбата, като
същото съответства на характера на извършеното нарушение и би постигнало
визираните с чл.12 ЗАНН цели.
Съставът на въззивната инстанция намира, че извършеното административно
нарушение не представлява маловажен случай, поради което не би могло да се
приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. В настоящия случай извършеното деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Движението по пътищата на тежки и/или
извънгабаритни ППС създава сериозни опасности, както за останалите участници в
движението, така и за съответните пътища, което е довело до въвеждане на
разрешителен режим за движението на такива превозни средства, т.е. известни
ограничения в свободното движение на такива ППС. Независимо от малкото
надвишаване на максимално допустимата височина на МПС, предвидена с чл.14, ал.3
от Наредбата, при извършването на преценката за маловажност на случая, съдът
съобрази, че към времето на извършване на деянието, жалбоподателят не е разполагал
и с документ, удостоверяващ заплащането на тази такса. Приложената към жалбата
квитанция за платена такса, установява, че плащането е извършено с платежно
нареждане от 07.04.2022г., което е един ден след извършената проверка на
жалбоподателя.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 7678/05.05.2022г., издадено от
началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на К. Е. К. с ЕГН **********, с
адрес с. М., общ. Е., ул. „Х.“ № на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е
наложена "глоба" в размер на 1000лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”от Закон за
пътищата във вр. чл.8, ал.2, вр . ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6