Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
18.06.2018
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Веселина Красева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 618 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.В.М. ***, чрез адв. Христо Маргаритов срещу Наказателно постановление № 991/12 от 21.02.2014 г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 150 лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради изтека погасителна давност, предвидена в закона по отношение на извършеното нарушение, като излага конкретни съображения в тази насока. Моли съда, на това основание, да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Христо Маргаритов от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 29.05.2012 г., в около 19:30 часа, свидетелят Л.Й.К. и Ж.Г.Ж. двамата на длъжност, към този момент „мл. автоконтрольор” в Сектор „Пътна полиция“ били изпратени да посетят пътно – транспортно произшествие в град Хасково, на ул. „Булаир“. На място установили, че при движение по пътя в посока Център на град Хасково, жалбоподателят В.В.М. ***, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Х 6859 ВН, заварена на място и с установена самоличност, загубила контрол над управляваното превозно средство, което напуснало пътното платно вдясно по посоката на движение, след десен завой до механа „Шлагера“ и се ударила в метален стълб за улично осветление, както и в лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № Х 0399 ВМ, а след това и в крайпътно дърво. С оглед на тези констатации и след преценка за движение с несъобразена с пътните условия скорост, на жалбоподателя бил съставен от свид. Ж.Г.Ж., на 29.05.2012 г., в нейно присъствие Акт за установяване на административно нарушение № 991/30.05.2012 г. който жалбоподателят подписала, без да впише възражения или обяснения в съответната предвидена за това графа. Възражения не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН станало на 29.05.2012 г., според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на процесното НП, наказващият орган, след като възприел не изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, а единствено датата, мястото и качеството на жалбоподателя на водача на лек автомобил, вписал, че жалбоподателят била извършила: „водач, неконтролиращ ППС, което управлява“ и на основание чл. 179, ал.2, предл. 1 ЗДвП, наложил административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Л.Й.К. относно обстоятелствата, свързани с осъществените действия, след пристигане на място и относно възприетите от тях обективни находки на мястото на настъпилото транспортно произшествие, както и тези, свързани със съставяне на АУАН, в която част единствено има частичен спомен за случая спомен.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, в редакцията относима към датата на деянието, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като по отношение на правната квалификация е налице известна непрецизност с посочване едновременно и на нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на ал. 2, но не до степен да доведе до извод, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на лицето, сочено като нарушител.
При реализирането на административнонаказателната отговорност обаче са допуснати особено съществени процесуални нарушения. Най – напред следва да се отбележи, че действително, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Сектор ПП - КАТ при ОДП– Хасково, който е сред кръга оправомощени, съгласно Заповед № Із – 1745 от 28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи лица. Спазена са формата и редът за издаването му, но това е станало след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Относно изискването по съдържанието си да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, следва да се отбележи факта, че вместо да възприеме описанието на твърдяното нарушение, въведено със съставения акт за установяване на административно нарушение, наказващият орган е вписал, единствено датата, мястото и качеството на жалбоподателя на водач на лек автомобил, а след това - че жалбоподателят била извършила: „водач, неконтролиращ ППС, което управлява“ и на основание чл. 179, ал.2, предл. 1 ЗДвП, наложил административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева. По този начин е допуснато процесуално нарушение, което следва да се квалифицира като съществено, доколкото накърнява правото на жалбоподателя на защита, а оттам да се приеме и като основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество, тъй като в санкционния акт лисва каквото и да е конкретно фактическо описание в какво всъщност се изразява съставомерното поведение на жалбоподателя, като водач на МПС, с което е допуснато несъответствие по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Доводи по същество относно съставомерността на деянието принципно не следва да бъдат излагани и при наличие на обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя. Настоящата хипотеза е именно такава, с оглед основното възражение на жалбоподателя и в тази връзка е необходимо да се отбележи, че административнонаказателното производство срещу нея е започнато със съставяне на 29.05.2012 г. на Акт за установяване на административно нарушение № 991/30.05.2012 г. за извършено на дата 29.05.2012 г. нарушение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, както е посочено в него. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по т. д. № 1/2014г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за твърдяното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е тригодишен, с оглед вида на наказанието, в редакцията относима към датата на извършване на деянието и настъпилите законодателни изменения в текста на чл. 80, ал.1, т. 5 НК, ДВ бр. 26/2010 г. Следователно абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК към момента на извършване на нарушението. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение - 29.05.2012 г. абсолютният давностен срок е изтекъл, към момента на настоящото произнасяне при положение, че са изминали повече от 6 години. По тези съображения, съдът намира, че са налице предпоставките и на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност, което налага обжалваното НП да бъде отменено и на това самостоятелно основание. Жалбата следва да бъде уважена, отчасти и по съображенията, изложени в нея, а атакуваното с нея наказателно постановление - отменено.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 991/12 от 21.02.2014 г. на Началник на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: