Р Е
Ш Е Н
И Е
№
423, 19.07.2019 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на осми октомври, две
хиляди и осемнадесета година , в състав:
СЪДИЯ: Боряна Петрова
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 588 по описа за 2019 г., по описа
на Районен съд Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК,
чл.99 ЗЗД;
Ищецът “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.София, твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 01.06.2018
г., „Изи Асет Мениджмънт”
АД е цедирал
на ищеца вземането си по договор за кредит № ********* от 24.03.2016 г., сключен
между ответника К.Д.Р. *** и „Провидент Файненшъл България” ООД. На 01.07.2017 година кредиторът по
договора е цедирал това свое вземане на „Изи Асет Мениджмънт” АД. Ищецът
твърди, че по силата на договор за кредит, ответникът е получил в заем сумата
от 1 300 лв. Страните са договорили лихва по договора в размер на 256.43
лв., при което общата стойност по договора възлиза на 1 556.43 лв. Кредитът
е следвало да се погасява на равни седмични вноски от по 25.94 лв. Първата
погасителна вноска е била на 02.04.2016 г., а последната на 20.05.2017 година. Ответникът
не изпълнявал задълженията си по договора, а срокът му изтекъл. Поради горното
ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК , като в негова полза е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите 2 873.28 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за заем и договор за
допълнителни услуги, сключени между ответника и „Провидент
Файненшънъл България“, ООД“, от която сумата 1 285.49
лв. главница, сумата от 248.50 лв., договорна лихва от 02.04.2016 г. до
20.05.2017 г., сумата 63.92 лв., такса оценка досие, за периода 09.04.2016 г.
до 20.05.2017 г., сумата от 327.12 лв., представляваща такса услуга „Кредит у
дома“, за предоставяне кредит в брой по местоживеене на кредитополучателя, за
периода от 09.04.2016 г. до 20.05.2017 г., сумата от 763.26 лв., такса услуга
събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя от
09.04.2016 г. до 20.05.2017 г., сумата от 184.99 лв., представляваща лихва за
забава за периода 03.04.2016 г. до 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.02.2019 г. до изплащане на вземането Против издадената
заповед,ответникът е възразил, поради горното ищецът е предявил настоящите
искове и моли съда да постанови решение, с което да признае съществуване ето
им, ведно със законните последици.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника исковете
се оспорват по размер, като се излага, че исковете за главница по договора и
договорните лихви, са основателни. Признава, че е сключил договор за заем с „Провидент файненшъл България”
ООД, както и че не е погасил задължението си по този договор. Признава също, че
е уведомен за извършените прехвърляния на задълженията му, но оспорва исковете
по отношение на допълнителния пакет услуги. Твърди, че не е ползвал такъв пакет
услуги, а те в същото време удвояват задължението му по кредита.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят за това, че
ответникът е сключил с „Провидент Файненшъл
България” ООД договор за кредит № ********* от 24.03.2016 г. за сума от 1 300 лв.,
като вземанията по договора са цедирани на настоящия
ищец с Договор за цесия от 01.06.2018 г., която е съобщена на ответника.
От процесния
договор за
кредит е видно, че е сключен за срок от 60 седмици, като първата вноска е на 01.03.2016,
а последната – 20.05.2017 година. Лихвеният процент е фиксиран от 31.82 %, договорната лихва е в размер на 256.43 лв. и
ГПР 48 %, сума в размер на 321.43 лв. Ответникът е поел задължение да
възстанови сумата на равни седмични вноски в размер на 45.51 лв., съгласил се е
да заплати на кредитора такса за оценка на досие в размер на 65.00 лв. При
сключване на договора за кредит, ответникът се е съгласил да ползва допълнителни услуги,
изразяващи се в предоставяне на заемната сума по местоживеенето му и събиране
на вноските по местоживеенето му, наречени в договора услуги „ Кредит у дома“,
които услуги се предоставят от кредитодателя срещу
заплащане на такса в размер на 1 108.86 лв. Договорът е подписан при
действия на ОУ, предоставени на ответника при сключването му. Безспорно е по
делото, че ответникът е погасил част от задължението. Кредиторът „Провидент Файненшъъл България“
ЕАД е прехвърлил вземането си по договора на „Изи асет мениджмънт” АД, които в последствие отново го
прехвърлят, на ищеца. Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като кредиторът е
упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД на длъжниците. По делото са приложени две
уведомления за цесия от 25.06.2018 год. и 25.06.2018 год., изходящи от ищеца,
като пълномощник на цедента, за извършените
прехвърляния, които са връчени на ответника. Факт, който не се оспорва и от
самия него.
От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като безпристрастно
и отговарящо на поставените задачи се установява, че останалите непогасени суми
по договора са в размер на 1 285.49 лв., главница, договорна лихва, в
размер на 248.50 лв., за периода 07.04.2016 г. до 18.05.2017 г., такса за
оценка на досие, в размер на 63.92 лв., за периода 07.04.2016 г. до 18.05.2017
година, такса услуга „Кредит у дома”, в размер на 1 090.38 лв. и
обезщетение за забава в размер на 369.60 лв., за периода 03.04.3016 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 01.02.2019 година.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Поради факта, че се касае за сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит и съгласно трайната практика
на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд дължи
извършването на служебна проверка по валидността и действителността на договора
за потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са налице
неравноправни клаузи, които да водят евентуално до недействителност респективно
до нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит. Извършването
на служебна проверка относно наличие на противоречие на договора на императивни
материално-правни разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали
някоя от страните се позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответницата по договора
за заплащане на дължимите месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл, при
което следва да се приеме, че се претендират задължения по процесния
договор, изискуеми на краен падеж- 20.05.2017 г. Видно от съдържанието на
договора, същият е сключен лично между кредитен инспектор и ответницата, а
сумата е предадена в брой, спрямо него е неприложима регламентацията по Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а следва да се
приложи тази по Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни
изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с
оглед неговата действителност, като съдът има служебно задължение да следи за
спазването на императивния материален закон. Съгласно легалното определение в
чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на
цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята
правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит
както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския
кредит не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена
форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Приложения по делото договор притежава изискуемите по ЗПК
клаузи, същия е действителен и е породил както права, така и задължения за
страните по него. Поради това и доколкото, ответникът признава задължението си
за главница, договорна лихва и лихва за
забава предявените установителни искове за
съществуването на вземания по процесния договор за сумата
от 1 285.49 лв., главница, договорна лихва, в размер на 248.50 лв., за
периода 07.04.2016 г. до 18.05.2017 г., и обезщетение за забава в размер на
184.99 лв., за периода 03.04.3016 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда- 01.02.2019 година, са основателни и доказани.
С
оглед задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на
страните, следва да се посочи, че визираните от ищеца клаузи от процесния договор за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в предоставяне на
заемната сума по местоживеенето на кредитополучателя и събиране на вноските по
местоживеенето му, наречени в договора услуги „ Кредит у дома“, както и такса
оценка на досие, са нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и
добрите нрави. Клаузите определящи задължение за
плащане на сума за включен пакет от допълнителни услуги са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита определени в ЗПК.
Ответникът-
клиент се е задължил срещу предоставеното му от кредитора право да се възползва
от посочените услуги като заплати уговореното възнаграждение в размер на
1 108.86 лв. Следва да се отбележи, че в съотношение с искания кредит, който е в размер на 1 300 лв.,
договореното възнаграждение за този пакет е почти равен на размера на получения
кредит, което е основание за извод, че е
налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност
на участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес.
Така
определената сума по допълнителния пакет,
следва да се приеме, че реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни
такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР. Води
до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението
по договора за кредит. Действително страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е
налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват
несъвместими с тях. Ответникът- клиент дължи на кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги, т.е. дължи възнаграждение дори и в
хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и с оглед
цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка.
Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие между страните
по договора.
От
друга страна дадените възможности в процесния пакет, определено не могат да се приемат, че
зависят само от волята на потребителя. Напротив, последния е зависим от волята
на кредитора. В същото време няма доказателства, че ответникът е ползвал една
или част от услугите, а в договора за
него се поражда задължение да заплати стойността им, независимо от това дали се
е възползвал от тях.
Всички
това дава основание да се приема, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги
действително са в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.2-4 от ЗПК.
Този
пакет услуги
противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал.4
от ЗПК. Това следва от обстоятелството, че с начисляването и
събирането на посочените суми по услуга „Кредит у дома” не представлява плащане
за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
С оглед на изложените мотиви, съдът намира, че
предявените искове за установяване на вземане в размер на 63.92 лв., такса
оценка досие, за периода 09.04.2016 г. до 20.05.2017 г., сумата от 327.12 лв.,
представляваща такса услуга „Кредит у дома“, за предоставяне кредит в брой по
местоживеене на кредитополучателя, за периода от 09.04.2016 г. до 20.05.2017
г., сумата от 763.26 лв., такса услуга събиране на погасителни вноски по
местоживеене на кредитополучателя от 09.04.2016 г. до 20.05.2017 г.,са
неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, разноските направени в заповедното и в настоящото
производство, а именно 94.21 лв., разноски в
заповедното производство и 265.60 лв., разноски в настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК *********, представлявано
от М.Д. Д. и Н.
Т. С. , действащ чрез юрисконсулт К.С.К., съдебен
адрес ***, офис 10 от К.Д.Р. ЕГН ********** ***, установителни
искове за съществуване на вземания за сумата от 1 285.49 лв., главница,
договорна лихва, в размер на 248.50 лв., за периода 07.04.2016 г. до 18.05.2017
г., и обезщетение за забава в размер на 184.99 лв., за периода 03.04.3016 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 01.02.2019 година,
за които е издадена Заповед № 125 от 01.02.2019 г., по ч.гр.д.№ 195/19 по описа
на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на основание
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК, чл.99 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК *********,
представлявано от М.Д. Д. и Н. Т. С. , действащ чрез юрисконсулт К.С.К.,
съдебен адрес ***, офис 10 против К.Д.Р.
ЕГН ********** ***, установителни искове за
съществуване на вземания за сумата от 63.92 лв., такса оценка досие, за периода
09.04.2016 г. до 20.05.2017 г., сумата от 327.12 лв., представляваща такса
услуга „Кредит у дома“, за предоставяне кредит в брой по местоживеене на
кредитополучателя, за периода от 09.04.2016 г. до 20.05.2017 г., сумата от
763.26 лв., такса услуга събиране на погасителни вноски по местоживеене на
кредитополучателя от 09.04.2016 г. до 20.05.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 125 от 01.02.2019
г. по ч.гр.д.№ 195/19 г. по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.Д.Р.
ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, представлявано от М.Д. Д. и Н. Т. С. , действащ чрез юрисконсулт К.С.К.,
съдебен адрес ***, офис 10,
направените в заповедното производство, в размер на 94.21 лв., разноски в заповедното производство и 265.60 лв.,
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Съдия: