№ 558
гр. Монтана, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630101754 по описа за 2024 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени: установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 22 от ЗПК и
осъдителен иск за неоснователно обогатяване с пр. основание чл. 55, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД..
Ищецът Л. Е. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр***** е
предявил срещу ответното дружество ,,***** със седалище и адрес на
управление: гр.**** ул.,,***** обективно съединени в условията на
евентуалност установителни искове и осъдителен иск с петитум:
-Да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че сключеният между тях Договор за кредит № **********/29.11.2023 г. е
недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и на осн. чл. 55, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от *** лв., която сума представлява сборът на заплатените при
изначална липса на основание суми по Договора;
-Под евентуалност, да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че клаузата в Договора, уреждаща закупена
допълнителна услуга ,,бързо разглеждане‘‘ е нищожна на осн. чл. 10а, ал.2 от
ЗПК;
1
-Под евентуалност да бъде признато за установено в отношенията
между
страните, че клаузата в Договора, уреждаща допълнителна услуга,, такса
за удължаване‘‘ от приложените анекси към Договора е нищожна на осн.
чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
Претендират се деловодни разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответното дружество е подало писмен отговор, в което
оспорва исковете в цялост като неоснователни, за което излага съображения.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона
и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, с
допустимо искане. Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени,.
Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за
кредит № **********/29.11.2023 г. със следните параметри:
-Размер на кредита: 1 300лв.;
30 дневен срок на кредита;
- Годишен лихвен процент: 40,99%;
- Обща сума за плащане: ****
- **** лв.- такса за бързо разглеждане.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС, а ако
това изискване е нарушено, това ще доведе до недействителност на целия
2
договор за кредит. В процесния случай, посоченото ГПР по договора не е
реалното такова, тъй като са налице и др. възнаграждения, които го
увеличават по недопустим начин. Уговорената в процесния договор
допълнителна услуга ,,такса бързо разглеждане‘‘ в размер на **** лв. е разход
по кредита, който не е, а е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР
по кредита. Посоченото се отнася и за допълнителната ,,такса за удължаване
на срока‘‘ по чл.13 ОУ. Ако тези разходи бяха включени в ГПР, както следва,
същият ще надвиши съществено допустимия размер от над 5 пъти размера на
законната лихва, посочен в чл. 19, ал.4 от ГПР и ще доведе до
недействителност на договора за кредит.
Предвид горното са налице основания за недействителност на договора
съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК- кредитът да е сключен по ясен и разбираем за
потребителя начин относно всички съществени условия по кредита, както и на
осн. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК- некоректно посочен ГПР, чиито реален размер
надвишава допустимия по чл. 19, ал.4 от ЗПК.
На следващо място- съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит
е недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита-
главницата, без никакви други задължения от всякакъв вид. От приложените
12 бр. платежни нареждания се установява плащане на суми по кредита
надвишаващи дължимата главница по недействителния договор. Предвид
посоченото следва да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване в
полза на ответното дружество, в ущърб на ищеца, поради надплатени без
правно основание суми по кредита в размер на *** лв.
Предвид горното, съдът намира исковете за изцяло основателни и
доказани, поради което следва да се уважат.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски
от **** лв.- за внесена държавна такса.
На следващо място, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв. в
полза на пълномощника на ищеца-адв. Г., осъществил безплатна адвокатска
защита, следва да се присъди претендираното от него адвокатско
възнаграждение от **** лв. в цялост, тъй като не е направено възражение от
ответната страна за прекомерност.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1,предл. 1-во от ЗЗД
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: Л. Е. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр***** и ,,***** със седалище и адрес на
управление: гр.**** ул.,,*****, че сключеният между тях Договор за кредит
№ **********/29.11.2023 г. е недействителен, като ОСЪЖДА
,,*****‘‘ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на Л. Е. Д. сумата от *** лв., която сума
представлява сборът на заплатените при изначална липса на основание суми
по Договора.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,,***** със седалище и адрес
на управление: гр.**** ул.,,***** ДА ЗАПЛАТИ на ЛЪЧЕЗАР Е. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр***** сумата от **** лв. разноски за
внесена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.
,,***** със седалище и адрес на управление: гр.**** ул.,,***** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г. от АК-Ловеч с № ********** със служебен
адрес: гр.**** ул.,,***** офис № 30 сумата от **** лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4