Решение по дело №874/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 526
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20195200500874
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                    РЕШЕНИЕ

 

№ 526       30.12.2019г., гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година:

                                                   

      Председател: Венцислав Маратилов

                       Членове: Димитър Бозаджиев

                                                мл.с.Росица Василева

 

в присъствието на секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №874 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

         Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №314/09.10.2019г., постановено по гр.д.№837/2019г. по описа на РС- В., са отхвърлени исковете на А.Я. К., с ЕГН **********,***, против „А.Х.“  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., пл.“Н.Г.” №1, по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ- за признаване незаконно наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед №73/15.07.2019г., с който е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, както и осъждане на ответника да заплати сумата от 540лв.- обезщетение за оставане без работа един месеца след уволнението, считано  от 15.07.2019г., като неоснователни.     Осъдена е А.Я.К., с ЕГН ********** ***, да заплати на „А.Х.“  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., пл.“Н.Г.” №1, сумата от 800лв., разноски по производството за адвокатско възнаграждение.

 Против това решение е постъпила въззивна жалба от А.Я.К., чрез пълномощника й адв. Д. от АК - Пазарджик.

 Твърди се в същата, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока се сочи, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, но незаконосъобразно е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.

Счита се, че наложеното от работодателя наказание е твърде тежко за конкретния случай, като не е взет предвид факта, че преди това ищцата не е била наказвана, както и не са били съобразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението от нейна страна.

В този смисъл се излагат съображения.

Искането е да бъде отменено решението на РС - В., като се постанови друго, с което да се уважат предявените искове на ищцата.

Моли се за присъждане на направените разноски и за двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от другата страна в процеса „А.Х.“ ЕООД, представлявано от Управителя С.К., чрез пълномощника му адв. К.В.Г. ***.

Твърди се в същия, че повдигнатите с подадената въззивна жалба оплаквания, касаещи незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание са неоснователни, а всички инвокирани възражения в нея за преклудирани, поради заявяването им едва пред въззивната инстанция.

В този смисъл се сочи, че в хода на първоинстанционното производство ищцата е поддържала възражение, касаещо необоснованост на наложеното й наказание, предвид тежестта на допуснатото от нея нарушение на трудовата дисциплина.

Приема се, че наложеното наказание съответства на допуснатите от ищцата множество сериозни нарушения на трудовата дисциплина, до какъвто правилен извод е достигнал районния съд.

Излагат се доводи в тази насока.

Моли се подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

В съдебно заседание, жалбоподателката А.Я.К. се явява лично и с процесуалния й представител адв.Д.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е тя да бъде уважена, като основателна с отмяна на обжалваното съдебно решение с постановяване на друго по същество, с което да се уважат предявените искове по КТ.

         Моли се за присъждане на направените разноски.

         Ответникът по жалбата- „А.Х.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява пълномощника му- адв.Г.. Последният моли за потвърждаване на обжалваното решение. Сочи, че съображенията са правилността на същото са изложени в отговора на въззивната жалба. По същество на  спора визира, че съображения са изложени в писмената защита представена пред РС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- В. е образувано по повод на подадена искова молба на А.Я.К., против „А.Х.“  ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове, с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Със същите се иска, признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповеди № 73/15.07.2019г. за незаконно и неговата отмяна,  както и осъждане на ответника да заплати сумата от 560лв.- обезщетение за оставане без работа един месеца, считано от  дата на уволнението- 15.07.2019г.

Твърди се от страна на ищцата, че от 17.09.2015г. е била назначена при ответното дружество на безсрочен трудов договор,  изменен с допълнително споразумение към него от 01.01.2019г., в частта за размера на трудовото възнаграждение. Изпълнявала длъжността „администратор на хотел“ в хотел „З.“ гр.В..

Твърди, че на 14.07.2019г. към 19.00часа, на рецепцията на Хотел „З.“- гр.В. се явил мъж, който заявил, че от Община В. му наредили да постави съоръжение за изстрелване на заря, по случай закриване на тържествата в Община В.. Същият поискал да му бъде предоставен достъп до покрива на хотела.

Сочи, че ежегодно, откакто работи в хотела, от покрива се прави заря и че същия мъж я организира. Ищцата предоставила достъп на въпросното лице, което се качило на покрива, поставило съоръжението, а количката, на която било поставено оборудването, свалил празна и я постави пред хотела. Впоследствие на покрива на хотела от ищцата били допуснати още две лица, представили се за военни, които искали да проверят поставените на покрива съоръжения за изстрелване на заря.

Визира, че преди да приключи работната си смяна, ищцата уведомила свой колега за случилото се и си тръгнала.

Приема се от ищцата, че не била налице изрично издадена заповед, забраняваща достъпа на външни лица до периметъра на хотела, в това число и покрива, както и указваща й необходимост от снемане на самоличността на лица, желаещи да получат достъп до хотела. За такава заповед, издадена от управителя, била уведомена устно към 22 часа. 

 Твърди се, че на 15.07.2019г., К. била уведомена за установени липси в хотела, след зарята от предната вечер, на стойност 100 000лв., но не и за техния вид. Била заплашена с дисциплинарно уволнение, като съучастник в кражбата, както и че повече няма да си намери работа във В.. Били изискани от нея писмени обяснения  по случая, които депозирала.

Приема се, че ищцата не носи отговорност за нарушението, в което е обвинена, с доводи, че в трудовите функции на изпълняваната от нея длъжност не се включвало записване и регистриране на гости на ресторанта, на басейна и на спа центъра на хотела. Външни лица, такива които не са гости на хотела, като куриери, доставчици на стоки, служители на МВР, НАП, ВиК, ЕВН и прочее не се регистрират и проверяват и че задълженията й са да приема и настанява гости на хотела и да ги изпраща, като записва в книгата дата и час на пристигане и тръгване.

Твърди се, че описанието на нарушението не съответства на осъществилите се факти, тъй като познава организатора на зарята и същия  всяка година поставя съоръжението на покрива.

 Счита, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя.

 Искането е, съдът да постанови решение, с което се отмени заповедта за дисциплинарно уволнение, като незаконосъобразна, както и да й присъди обезщетение за времето, през което е била без работа от 1 месец, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 560лв. Претендират се разноски.

В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез Изп.директор И.Ш.. В него не е посочено, че не се оспорва допустимостта на предявения иск, като се оспорва неговата основателност.

Посочено е, че ответникът не оспорва, че ищцата е била назначена по трудов договор, считано от 17.09.2015 г., като трудовото й правоотношение е изменено с допълнително споразумение от 01.01.2019г., както и с процесната Заповед №73/15.07.2019г. трудовото правоотношение на същата е прекратено, чрез налагане на дисциплинарно наказание уволнение

Излагат се възражения в насока, твърденията на ищцата за несъставомерност на вмененото й нарушение на трудовата дисциплина, с доводи, че фактическото описание е в съответствие с дадената правна квалификация, а именно: На 14.07.2019г., служителят К. на работното си място- рецепцията на хотел „З.“- гр.В. в нарушение на служебните си задължение е допуснала до периметъра и помещенията на хотела външни лица, без да провери данните им и без да ги запише. Същевременно, А.К. е предоставила ключ на външни лица за достъп до покрива на хотела, като не ги е придружила и не е поискала разрешение от управителя на хотела за предприемане на тези си действия.

С оглед на така описаното се приема, че с това е  допуснала нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа и трудовите задължения, свързани с дейността, неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя.

 Възразява се относно това, че за ищцата не е била налице изрична заповед/забрана от ръководството на хотел „З.“, касаеща недопускане на външни лица до периметъра на хотела. В тази връзка твърди, че такова задължение й е вменено със заемането на длъжността рецепционист/администратор, отразено в  длъжностната характеристика. Подобни задължения са й били вменени и посредством Правилника за организацията на дейността и вътрешния трудов ред на „А.Х.“ ЕООД, гр. В., влязъл в сила на 01.03.2018г., с който последната била надлежно запозната.

Счита се, че с действията и бездействията си, ищцата е нарушила редица вменени й трудови задължения, с което е изложила на риск както гостите на хотела, така също и имуществото на самото дружество- работодател.

 Визира се, че ищцата писмено е  потвърдила извършените нарушения  в дадените от нея писмени обяснения във връзка със случая, като в тях изрично е заявила, че е предоставила достъп на външни лица до помещения на хотела, предоставила им е ключ от таванските помещения на хотела, без да поиска разрешение за това от ръководството на хотела и/или управителя.

Счита се, че е правилно и законосъобразно  наложеното на работника дисциплинарно наказание уволнение, посредством Заповед №73/15.07.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, ал.1, т.3 и т.7 от КТ.

Искането е за отхвърляне на предявените от А.К. обективно съединени искове, като неоснователни.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:

Видно от Трудов договор №44/17.09.2015г.- л.7 и Допълнително споразумение №16/01.01.2019г.- л.8, както и Трудова книжка- л.41-44, се установява, че между А.К. *** е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на трудовия договор и до неговото прекратяване на 15.07.2019г., първата е работила по безсрочен трудов договор, като е заемала длъжността „администратор хотел”.

От Заповед №73/15.07.2019г.- л.6 на управителя на „А.Х.“  ЕООД- В., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ и вр. с чл.187, ал.1, т.3 и 7 КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, вследствие на което е прекратено трудовото правоотношение на А.К. на длъжността „администратор хотел”, считано от 15.07.2019г. В тази насока следва да се посочи, че от представеното по делото копие от тази заповед няма данни кога е връчена на К., като в нея не е посочена дата на връчване, нито положен подпис на работника за получил. В случая, ищцата твърди, че и е връчена заповедта за уволнение на 15.07.2019г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратен трудовия й договор. Ето защо, считано от дата на връчването й- 15.07.2019г. дисциплинарно уволнение е наложено и трудовото правоотношение е прекратено.

Видно от същата тази заповед, като мотиви- причини за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е посочено, че на 14.07.2019г. работникът на работното си място- рецепцията на хотел „З.“ не е спазил основни длъжностни задължения: да проверява данните от документите за самоличност и регистрира външни лица намиращи се на територията на хотела. Нарушило е системите за сигурност, като допуска непознати лица и им предоставя ключ от таванските помещения на хотела. Не е поискала разрешение и не е уведомила управителя, нито друго служебно лице за причините наложили това действие. Нарушението е потвърдено и се признавало в обяснение вх.№15/15.07.2019г.  от А.К..

Въз основа на така изложеното, като мотиви, работодателят е приел да е осъществено нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.7 КТ, като е изписана правната норма, но не и законовия текст, който е „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Вместо това е изписан следния текст: „за неизпълнение на възложената работа и трудовите задължения свързани с дейността, неспазване на технологични правила, неизпълнение на законни нареждания на работодателя, което е „системни нарушения на трудовата дисциплина“. В тази връзка се констатира, че работодателят не е изпълнил изискването на чл.195 от КТ в заповедта да посочи и законния текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание, а се е задоволил да посочи само правната норма. Този недостатък на обжалваната заповед обаче не в състояние да обоснове незаконосъобразност на заповедта, тъй като с него не е нарушено правото на защита на работника. Отделно от това в мотивите си работодателят е посочил, че извършеното нарушение е от видовете посочени в чл.187, ал.1, т.3 и 7 от КТ „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“ и  „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“. Посочена е и дата на извършване на тези нарушения, нарушителя, нарушението, наказанието и законовата норма, въз основа на която се налага. С оглед на тези констатации процесната заповед отговаря на изискванията на чл.195 от КТ.

Видно от Покана от 15.07.2019г. относно нарушение на трудовата дисциплина, на основание чл.186 и чл.187, ал.1, т.3 и т.7 от КТ- л.51 са поискани писмени обяснения за извършено нарушение на трудовата дисциплина на 14.07.2019г., изразяващо се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и  неизпълнение на законните нареждания на работодателя от А.К..

От Обяснение с вх.№15/15.07.2019г.- л.52 от страна на ищцата са дадени писмени обяснения. В тях е посочено от страна на последната, че на 14.07.2019г. е била дневна смяна на рецепция. Към края на смяната й е дошъл един човек, средно висок, който казал, че трябва да постави съоръжения. Позволила му да се качи и да ги постави и да остави ключа на рецепцията. Малко по- късно дошли двама души, облечени като военни. Представили се, че са от военния марш и искат само да видят как са поставени съоръженията и слизат. Упътила ги и те след около 7- 10 минути напуснали хотела. До края на смяната й, човекът с фойерверките си тръгнал, паркирал си количката празна  и напуснал хотела. След като я сменила нощната смяна им казала, че ще има заря от покрива на хотела и после да заключат и си тръгнала.

В дадените обяснения по реда на чл.176 от ГПК пред въззивната инстанция, К. не отрича, че е дала ключа, като лицата й са били познати. За първи път й се случва да дава ключа, като в повечето случаи е била нощна смяна, когато й връщат същия, като никъде не е било записвано. Не отрича, че никой от ръководството не е знаел, че тя предприема такива действия. Сочи, че е нямало как да се свърже с управителя на хотела, тъй като телефона му е бил изключен. За другия й ръководител коментира, че цял ден е бил с нея, тя е знаела, но не й казал нищо, казал й го е вечерта когато й е свършила смяната. Отрича да е имала други нарушения на трудовата дисциплина.

Видно от Длъжностна характеристика на длъжността „администратор хотел“- л.27 се установява, че тя е връчена на К. на 02.01.2019г.  Видно от същата в т.10 е вменено основно задължение: „Да не допуска физически достъп на неоправомощени лица до служебните помещения. Да следи за правилно водене на регистърните книги и точно записване на данните от документите за самоличност на външни лица. Да не предоставя пособия за достъп (контролни чипове/ключове), без писмено разрешение от управителя на хотела“.

От Правилник за организацията на дейността и вътрешния трудов ред на „А.Х.“ ЕООД гр.В.- л.21-25 в чл.15, т.9  е посочено, че с цел намаляване риска от инциденти и увеличаване на сигурността е вменено следното задължение, а именно: „… да не се допуска физически достъп на неоправомощени лица до служебните помещения, … да не представят пособия за достъп. Допускането на такива външни лица да става само при съпровождане от служител на дружеството, след легитимация на рецепция и разрешение от ръководството“.

Видно от Списък- л.26, ищцата К. е запозната с въпросния правилник за вътрешния трудов ред, в сила от 01.03.2018г. срещу подпис.

От представената извадка от Книга за ключове- л.55, се установява, че на въпросната дата: 14.07.2019г. няма записване за получаване и даване на ключ за покрива на когото и да било.

В показанията си св. св.А.- майка на ищцата се установява, че по информация на дъщеря й- ищцата към 18.00ч.-19.00ч. на 14.07.2019г. са дошли при последната момчета, които са се представили, казали й са, че ще правят заря и тъй като ги е познавала, К. им е дала ключа. Тази свидетелка не отрича, че не е влизала в служебни помещения в хотела в който работи дъщеря й. Сочи, че впоследствие още две лица са се качили на покрива. 

В показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Д. и Б.Б.- служители в ответното дружество се установява, че на ищцата са вменени трудови задължения с длъжностна характеристика и Правилник за вътрешния трудов ред. Установяват, че на 14.07.2019г. докато е работила на рецепция, ищцата е дала ключ на човек представил се за служител на общината, за да отиде на покрива на хотела с цел поставяне на фойерверки. Няма данни, а не се твърди от ищеца този човек да представил някакви документи, с които да се легитимира, като служител на общината, нито неговите данни да са записани някъде. Не сочат информация, ищцата да е уведомила управителя на хотела или прекия си ръководител- св.Б., че е предоставил достъп на въпросния човек с фойерверките до покрива на хотела, като му е дал ключ за там. В резултат на това не изпратено и придружаващ служител на това лице. В показанията си тези свидетели визират, че управителя на ответното дружество е отказал да даде разрешение за поставяне на фойерверки на покрива на хотел „З.“.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция от правна страна приема следното:

Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона съдържание, обжалва се невлязло в сила решение на първоинстанционния съд, подадена е в законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, въззивната жалбата е неоснователна.

Решението на В.ския районен съд е валидно - постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал  съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до изводи, че предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ са неоснователни, предвид на което правилно и законосъобразно ги е отхвърлил.

Тези крайни правни изводи на съда, настоящата инстанция няма основание да ги променя, с оглед на събраните по делото доказателства, като ги споделя изцяло, ведно с изложените в тази насока доводи за неприемане твърденията на ищцата и нейната защита. В този смисъл следва да се посочи, че въззивният съд не споделя и изложените възражения във въззивната жалба.

В настоящият казус няма спор по отношение на развилата се фактическа обстановка на инкриминираната дата- 14.07.2019г., когато по време на дружеството си в хотел „З.“, А.К. изпълнявайки длъжността „администратор хотел“ на рецепцията на хотела е допуснала нарушения на трудовата дисциплина. Принципно тези нарушения не се оспорва от страна на последната, като пред въззивната инстанция се навеждат възражения в насока допуснато нарушение на чл.189, ал.1 от КТ, касаещо тежестта на същите.

В тази връзка от страна на защитата на ответникът по въззивната жалба се приема, че същите са преклудирани. Този му довод не може да бъде споделен, като основателен.

В тази насока следва да се посочи Определение №997 от 07.10.2013г. по гр.д.№28006/2013г,. ІІІг.о. съгласно което правния довод не е основание на предявения иск, а умозаключение, с което страната, без да отрича установен по делото факт, оспорва неговата релевантност, като твърди, че от този факт не следва претендираното от другата страна право. Правният довод, за разлика от фактическото основание на иска и от възражението на ответника, може да бъде повдигат и за първи път и пред въззивната инстанция, както в случая е сторил жалбоподателката. В този смисъл е практиката на ВКС, в която се прави разлика между възражение, което се преклудира на основание чл.133 от ГПК и правен довод, който може да се изтъкне до приключване на устните състезания- Решение №358 от 18.10.2010г. по гр.д.№1183/2009г., ІІІг.о., Определение №22 от 07.01.2013г. по гр.д.№381/2012г. на ВКС, ІVг.о.

Ето защо, въззивната инстанция няма основание да не се произнесе по нов довод на ищеца, посочен във въззивната жалба, а не по ново основание на иска, непредявено с исковата молба.

Следва да бъде посочено, че в конкретният казус, първоинстанционния съд е обсъждал тежестта на нарушението, като настоящата инстанция няма основание да не сподели изложените от него съображения, като не счита, че следва да ги преповтаря, като ги приема изцяло.

В практиката си ВКС визира, че уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа на съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. В разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, законодателят е установил критериите, от които трябва да се ръководи субекта на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарно наказание. Основният критерии е „тежестта на нарушението“, установено с неговата обективна и субективна характеристика; „обстоятелствата, при които е извършено нарушението“, относими към параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението;  и „поведението на работника или служителя““, като комплекс от елементи, които съставят неговата трудова характеристика. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служител или не, както и да определи видна на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче, той е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл.189 от КТ. Дисциплинарното минало и субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина са част от тази преценка и това е видно от текста на закона. Същото се отнася и до значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед липсата или наличието на вреди и неблагоприятни последици от дисциплинарното нарушение, като се вземат предвид при определяне тежестта на наказанието, когато сами по себе си не обусловят квалификация на нарушението. В тази насока е Определение №793 от 0.11.2019г. на ВКС по гр.д.№2141/2019г., ІІІг.о.

С оглед на това следва да се посочи, че в случая, фактите по делото за случилото се на 14.07.2019г. не са спорни, а именно, че на тази дата ищцата на работното си място- рецепцията на хотел „З.“- гр.В. в нарушение на служебните си задължения е допуснало до служебни помещения в хотела външни лица, без да провери данните им и да ги запише. Съответно на тези лица, К. е предоставила ключ за достъп до покрива на хотела, като не ги е придружила и не е поискала разрешение от управителя на хотела за предприемане на тези си действия.

Безспорно е, че тези нарушения са на поети задължения предвидени в длъжностната характеристика на ищцата и съответния Правилник за вътрешния трудов ред.

Обсъждайки тежестта на нарушението настоящата инстанция приема, че на К. не са налагани предишни наказания на трудовата дисциплина давайки вяра на обясненията й дадени в съдебно заседание пред въззивния съд.

В случая, независимо от тази си констатация следва да се приема, че тежестта на нарушенията е висока и определя налагането на най- тежкото предвидено в КТ наказание, а именно: дисциплинарно уволнение.

В тази връзка, съдът не приема изложеното от К. твърдение, че е търсила управителя на хотела, като телефонът на последния е бил изключен. При такава ситуация, същата е имала възможност да информира прекия си ръководител в лицето на св.Б., което не е реализирано от същата. Не се отрича, че досега не й се е случвало да дава ключ за служебни помещения докато е работила в този хотел, което определя изискването, че същата по- стриктно е следвало да изпълнява задълженията си. Налице е една лекомисленост в поведението й, като въпреки липсата на реални вредни последици е била налице реална опасност от такива, което не може да бъде пренебрегвано. Следва да се посочи, че не може да има спор в насока противното, че вкарваните предмети с които да се осъществи въпросната заря са взривоопасни. Те са вкарват в хотел, където има гости на същия, като е налице реална опасност, както от увреждане на помещения, така и по отношение на здравето на гостите в него. В нито един момент от самото начало на вменяваните й деяния, К. не е предприела каквото и да е било действие в насока осигуряване на сигурността в хотела. Дори да е пропуснала да запише, че е дала ключ за служебни помещения, тя е имала възможност поне да придружи лицата. Съответно е имала времеви период от време, в които, както се посочи по- горе е имала възможност да уведоми който и да е било от ръководството на хотела. В тази насока налице е необяснимо бездействие. Същата твърди, че е уведомила нощната смяна, „след това да си заключат“, което сочи, че същата безкритично приема, че дава ключ за помещение, за което не знае, дали е заключено или не. Дори и да се приеме, че хората със зарята се познават от К., то необяснимо е как впоследствие дава възможност впоследствие и на непознати за нея лица да влязат в хотела без да знае къде те отиват имайки се предвид посочените военни. Коментира се от ищцата, че се е подвела, но за установените й действия не се установява критичност по отношението на случилото се.

Не може да се игнорира фактът, че едно от основните й задължения във връзка с изпълняваната от нея длъжност е именно функции по контрол на достъпа до помещения на хотела. В нито един момент, с оглед на установените от нея действия следва да се приема, че тя изпълнява добросъвестно същите. Налице е една поредица от нарушения, които по своето естество обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Предвид на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че издадената Заповед №73/15.07.2019г., с която трудовото правоотношение на ищцата А.Я.К. е прекратено от работодателя й, на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, т.7 и чл.187, ал.1, т.3 от КТ е законосъобразна и като такава не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен, правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

С оглед неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователен се явява и иска,  с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ и като такъв също няма основание да бъдат уважаван.

Предвид на гореизложеното, споделяйки правните изводи на първата инстанция, въззивният съд приема, че следва да остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.271, ал.1, пр. първо от ГПК, съдът                          

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №314/09.10.2019г., постановено по гр.д.№837/2019г. по описа на РС- В..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от обявената на страните дата 10.01.2020г., при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

Председател:                     

 

 

 

 

      Членове:1.                         

 

 

 

 

                       2.