Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 11.11.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М.Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 112 по описа на РС – Г. за
2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-0447-000190 от 18.05.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, с което на А.С.Р. с
ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.6, предл.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.6, ал.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си излага подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено. В с.з. чрез пълномощник изразява
становище, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна изразява становище, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 20-0447-000190 от 18.05.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г.; АУАН серия GА № 92395 от 24.04.2020г.; Справка за нарушител/водач; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР.
Бяха разпитани в качеството на свидетели С.Г.С. – съставил АУАН и С.В.В. – свидетел по АУАН и П.Б.Р..
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 92395 от 24.04.2020г. по описа на
РУП-гр.Г., е констатирано, че А.С.Р. с
ЕГН **********, на 24.04.2020г., в около 13,48 часа, в гр.Г., на кръстовището
образувано от ул.С.Караджа и ул.А.Стамболийски, в посока запад - юг, управлява
товарен автомобил – „Шкода Суперб”, с рег. № *****, като
извършва следното нарушение: не съобразява поведението си с пътен знак Б2. Тези
действия на водача А.Р. били квалифицирани като нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП. съответно по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
и по чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Р. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При съставяне на АУАН е отразено, че водача има възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не били направени допълнителни възражения по АУАН.
Издадено е обжалваното № 20-0447-000190 от 18.05.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав намира, че при описание на извършеното нарушение в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
Видно от текста на АУАН и НП в тях е посочен правният извод на контролния орган, че жалбоподателят не съобразява поведението си с пътен знак Б-2.
Липсва обаче изложение на каквито и да било факти, от които да се направи проверка на този правен извод, т. е не са посочени конкретните действия на жалбоподателят на процесната дата и на процесното място, с които е счетено, че той не съобразява поведението си с пътен знак Б2.
Недопустимо е съдържанието от фактическа страна на санкционираното нарушение да се разкрива за първи път на етап съдебно следствие при показанията на актосъставителя и останалите свидетели, тъй като по този начин наказаното лице би се поставило в положение да разбере фактическите рамки на вмененото му нарушение, едва след като наказанието вече му е наложено, което е напълно несъвместимо с правото му на защита. Константна е съдебната практика, че липсата на фактическите параметри на вмененото нарушение в АУАН и в НП няма как да бъдат санирани за първи път на етап съдебно следствие пред въззивната инстанция.
В АУАН и НП като нарушена е посочена само нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Тази норма обаче има бланкетен характер, като за съдържанието на конкретните предписания на пътните знаци, които водачите следва да спазват, препраща към съответните специални норми, детайлизирани в ППЗДвП.
В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП липсва каквото и да е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за движение при наличие на пътен знак Б2, което означава, че на дееца не са надлежно предявени правните рамки на административното обвинение.
В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да бъде отбелязано и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материалноправна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят, както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.
Допуснатото нарушаване на процесуалните правила при описание на фактическата обстановка и на релевантните правни норми е безусловно основание за отмяна на НП.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски, но не е направено искане за присъждането им в настоящото производство, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0447-000190 от 18.05.2020г. на Светослав Петров Боев - Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР, с което на А.С.Р. с
ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.6, предл.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по
чл.6, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Хр. Ангелов/