Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на деветнадесети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при
секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 498
по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „С.“ АД и „Е.“ ЕООД солидарно да заплатят на Етажната
собственост с адрес в гр. София, ж. к. „*********“:
а) 200 000,00 лева на основание 163, ал. 3 и
чл. 168, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за некачествено
изпълнение на строителни работи, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.08.2016 г. до окончателното изплащане;
б) 21 034,00 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.. Етажната собственост е със съдебен адрес ***,
партер, офис 1 – адв. К.В.. „С.“ АД и „Е.“ ЕООД са със съдебен адрес *** – адв.
С.Б.
[2] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[3] Ако някой от ответниците обжалва
решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] Етажната собственост с адрес в гр. София,
ж. к. „М.Л.- *********вх. „а“ и „б“ (ЕС) заявява в искова молба от 02.08.2016
г., че „С.“ АД (АРТС) е построил сградата на ЕС, а „Е.“ ЕООД (*******) е извършвал
надзора по строителството. Поради некачественото изпълнение на хидроизолацията
от АРТС от 2014 г. прониква вода в подземния етаж на ЕС, където са разположени
паркоместата.
[5] ЕС е уведомила за това АРТС и *******, но
те не са предприели никакви действия. От навлизането на вода в подземния етаж
ЕС претърпява вреди. Затова ЕС моли съда да ѝ присъди 200 000,00
лева, колкото ще са разходите за извършване на дейностите, необходими за
отстраняване на щетите. ЕС претендира и законната лихва от датата на исковата
молба (исковата молба, л. 2-11, искане за увеличение на цената на иска и
определение за допускане на увеличението, л. 396).
2.
На ответниците
2.1.
на АРТС
[6] АРТС е оспорил предявения иск. Той не
спори, че е строител на процесната сграда. АРТС заявява, че не е положил външна
хидроизолация на фундамента на сградата и на подземната ѝ част, но е
положена такава по основната фуга при ниските части, където са ивичните
фундаменти.
[7] АРТС
не спори, че в подземния етаж на процесната сграда е налице теч на вода, но
твърди, че той се дължи на отводнителните решетки и шахти, които не се
почистват от ЕС. АРТС също заявява, че ЕС не му е оказала необходимото
съдействие за изготвяне на план за отстраняване на течовете. Освен това АРТС
твърди, че е отстранил част от щетите по процесния обект. Затова той моли съда
да отхвърли иска (писмения отговор, л. 241-245; изявлението на управителя на
АРТС, л. 307; изявлението на адв. Б., л. 365-гръб).
2.1.
на *******
[8] ******* е подал писмен отговор, с който е
оспорил предявения иск. В писмения си отговор той е изложил идентични
възражения на тези на АРТС (писмения отговор, л. 208-209).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9] В периода 20Сградата с адрес в гр. София, ж. к. „М.Л.-*********вх.
„а“ и „б“, е била построена в периода 2007 г. – 2013 г. Ползването ѝ е било
разрешено на 16.10.2013 г. Тя е в режим на етажна собственост, управлявана от
общо събрание. Строител на сградата е бил АРТС, а ******* е извършвал надзор по
строителството (разрешение за ползване, л. 20; пар. 18 от определение от
06.03.2018 г., л. 292; разрешение за строеж, л. 332; договори за строителство,
л. 334-338; договор за изпълнение на независим надзор, л. 340-344;
регистрационни карти, л. 12 и л. 13).
[10] При проектирането на сградата не са били предвидени
планове за хидроизолационни работи, нито детайли за обработка на дилатационните
и работни фуги (задача № 2 към СТЕ, л. 327). При строителството не е била положена
външна хидроизолация на сутеренните стени, както и хидроизолация върху
фундаментите на сградата (уточнение от управителя на АРТС, л. 307; заключение
на вещо лице, л. 327 и разпита му в с.з., л. 366).
[11] През 2014 г. в подземните гаражи и мазета на сградата е
започнала да прониква вода. На 03.02.2015 г. ЕС е уведомила управителя на АРТС за
течовете (жалба, л. 23; показанията на свидетелката А.Г., л. 372-373).
[12] Към есента на 2015 г. в сутерена на блока е
продължавала да прониква вода. Тогава живущите са установили, че в сутерена е имало:
пукнатини по плочата; поникнали гъби; образувания като сталактити. Обитателите
на блока са направили снимки, които са били изпратени на АРТС (показанията на М.С.,
л. 370; показанията на К.М., л. 371-гръб и л. 372; показанията на А.Г., л. 372-373).
[13] На 14.12.2015 г. ЕС отново е уведомила АРТС за проникващата
вода (нотариална покана, л. 24-25). На 27.01.2016 г. ЕС е предоставила на АРТС
оферта за отстраняване на течовете в подземните гаражи и мазета (нотариална
покана, л. 26-27 и оферта, л. 28-35).
[14] На 23.03.2016 г. АРТС е сключил договор с „В.Б.“ ООД (Б.)
за хидроизолиране на бетонните стени в подземните гаражи на процесната сграда. Б. е следвало да извърши „изолиране на дилатационни фуги от
вътрешна страна и инжектиране на полиуретан в пукнатини в плочата“ (договор,
анекс и приложения, л. 218-223; показанията на свидетеля Г.А., л. 373). Ответниците
са уведомили ЕС за сключения договор (писмо, л. 234).
[15] Б. е извършил няколко дейности. Те са били:
- частично обмазване с хидроизолационен разтвор на стените
към ул. „Цанко Лавренов“ и изпълнение по дължината им в един ред на пакери от бързовтвърдяващ
цимент и бързореагираща полиуретанова смола;
- частично обмазване на стената към ул. „И.К.“ с
хидроизолационен разтвор и изпълнени пакери;
- частично замонолитване на отвори на шпилки на кофраж;
- хидроизолационно обмазване на северозападната стена на
подземния гараж (към съседния поземлен имот);
- един ред пакери в долната част на стоманобетонната стена на
подземния гараж (към съседния поземлен имот);
- инжектиране с полиуретан на пукнатини по таванска плоча на
подземния гараж с дължина около 6м (заключението на СТЕ, л. 137 от делото на
СРС; показанията на свидетеля Г.А., л. 373).
[16] Дейностите, които Б. е извършил, не са обхващали целия
подземен гараж. Същевременно Б. не е изолирал дилатационните фуги, а от компрометираната
хидроизолация на покрива на подземния гараж е продължавала да преминава вода
(заключението на СТЕ, л. 137 от делото на СРС; показанията на вещото лице, л.
368 и показанията на свидетеля Г.А., л. 373).
[17] Така към 26.04.2016 г. течовете не са били отстранени.
В подземните гаражи е продължавало да се събира голямо количество вода и кал, а
на тавана е имало образувани висулки (констативен протокол и снимки, л. 57-70;
показанията на помощник-нотариус С.Х., л. 371-гръб; показанията на К.М., л. 371-гръб
и л.372 и показанията на А.Г., л. 372-гръб).
[18] Към 14.10.2016 г. течовете в подземните гаражи и мазета
са продължавали. Следи от течове е имало в зоната на всички дилатационни фуги,
както и при стоманобетонните стени към югоизточната фасада откъм ул. „Цанко
Лавренов", югозападната фасада към ул. „И.К.“ и северозападната
стоманобетонна стена към съседния поземлен имот. Видими течове е имало в
няколко мазета, в коридорите на мазетата и около вертикалните канализационни
щрангове за дъждовни води. Течовете са довели до изнасяне на калцевия хидроксид
от бетона по цялата височина на стените, както и по покривната плоча на
подземния гараж и гредите (отговорът на първа задача от заключението на вещото
лице и приложението към него, л. 135-141 от делото на СРС; извадка от
кадастрална карта, л. 387).
[19] Към посочената дата по външните за строежа
стоманобетонни стени е имало останали незамонолитени отвори от шпилки на
кофража. На множество места по плочата, колоните и гредите бетонът не е бил уплътнен,
или армировката е била видима. Влагата е довела до изнасяне на калциевия хлорид
от бетона, при което се е оголила арматурата и тя е започнала да корозира.
Освен това са се появили и пукнатини по таванската плоча на подземния гараж (заключението
на вещото лице по първа задача, л. 135-141 от делото на СРС; показанията на
експерта, л. 366-гръб).
[20] Течовете в подземните гаражи и мазета се дължали на
няколко пропуска при изграждане на различните инсталации на сградата и при
изпълнение на хидроизолационните и бетонни работи. Пропуските са били:
- необработване на отворите от шпилки на кофража, а запълването
им с остатъци от дървен материал;
- прекъсвано бетониране, от което са се появили пукнатини в бетона,
а работните граници при прекъсването не са били обработени;
- некачествено изпълнение на отделни части на канализационна
система;
- некачествено изпълнение на хидроизолацията на дилатационната
фуга и на плочата на подземния гараж в дворната част;
- некачествено изпълнение на връзките на канализационната
система за дъждовни води и връзките в хоризонталната част и между вертикалните
и хоризонтални клонове на системата за отвеждане на дъждовните води (заключението
на вещото лице по първа и пета задача, л. 137-139 от делото на СРС)
[21] Водата прониква в сутеренния етаж на сградата поради
посочените пропуски при строителството, а не поради непочистени отводнителни
решетки (разпита на в.л., стр. 8 от протокол от 25.05.2018 г.). Към 14.10.2016
г. са били нужни 156 110 лева за отстраняването на дефектите и за хидроизолация
на плочата, представляваща покрив на подземните гаражи (заключението на вещото
лице по шеста задача, л. 139-140 от делото на СРС и разпита му в с.з., л. 367).
[22] След 14.10.2016 г. строителят е извършил частично някои
от необходимите дейности за премахване на течовете. Хидроизолирането на фуга
Фундамент-Стена е било извършено на около 40-50 % (т. 1 от таблица към отговора
на задача № 6 на СТЕ, л. 140 от делото на СРС). Толкова са били и извършените
необходими хидроизолационни дейности на отворите на шпилки от кофража в стените
(т. 2 от таблица към отговора на задача № 6 на СТЕ, л. 140 от делото на СРС). От
необходимата хидроизолация на работните фуги през сутеренна стена е била направена
около 60 % (разпита на вещото лице, л. 368-369). Това е ограничило течовете в
много малка степен (пак там).
[23] Към 13.07.2018 г. почти всички отвори на шпилки от
кофража са били запълнени и микропукнатините по таванската плоча са били изолирани.
Въпреки това от същите тези места са продължавали течовете. Изпълнените пакери
също не са спрели течовете и те са продължили по всички четири стени на
подземните гаражи. Водата продължава да прониква и от пукнатини по тавана на
стоманобетонната плоча на сутерена, под незастроеното дворно пространство,
които или не са били обработени от Б. или са нови. От цялата плоча са били обработени
около 10,00 кв. м. Затова извършените дейности не са били достатъчни и не са
отстранили проникването на вода в подземния етаж, а тя вече навлиза и от нови
места (допълнително заключение на вещото лице инж. Т.К., л. 387-388 и разпита
ѝ в с.з., л. 393-396).
[24] За да спрат течовете е необходимо:
- да се изгради дренажна система на стойност 78 667,00
лева;
- да се изпълни хидроизолация по стените в сутерена на
сградата на стойност още 20 423,00 лева (отговор на трета и четвърта
задача от заключението на вещото лице, л. 328-329 и разпита му в с.з., л. 367).
Извършените от Б. ремонтни дейности са ограничили течовете в много малка степен,
а от някои от обработените места продължава да навлиза вода. Затова съдът
приема, че дейностите, които към 14.10.2016 г. са били нужни, все още е
належащо да бъдат извършени. Те са на стойност 156 110 лева. Така за отстраняването
на всички дефекти следва да се извършат строителни работи за общо 255 200,00
лева.
[25] За да се установят причините за появата на течовете, трябва
да се направи пълно обследване на сградата, където да участва специалист
хидрогеолог, конструктор, и специалист ВиК. Стойността на изработката на такъв
проект може да варира от 9 000,00 лева до 18 000,00 лева в зависимост
от това дали ще е необходимо да се разрешава и да се изгражда благоустройствен
обект (разпита на вещото лице в с.з. от 19.10.2018 г., л. 394-395).
[26] ЕС е заплатила: 8 000,00 лева държавна такса (л. 83,
л. 320 и л. 385); 480,00 лева на вещо лице (л. 318 и л. 380); 30,00 лева
депозит за свидетел (л. 304); 9 812,00 лева за адвокат (договор за правна
помощ и анекси № 3,4,5,6, л. 384-гръб). В производството пред СРС ищецът е
платил: 20,00 лева държавна такса (л. 4а от делото на СРС); 350,00 лева за вещо
лице (л. 97 от делото на СРС); 360,00 лева за адвокат (договор за правна помощ,
л. 397). ЕС е заплатил и по 15,00 лева държавни такси за две частни
производства (л. 29 от ч. гр. д. 5839/2017 г. на САС; л. 9 от ч. гр. д
4835/2016 г. на САС) и по 976,00 лева за възнаграждение на адвокат по същите
две дела (анекс № 1 и 2 към договора за правна помощ, л. 19). Общо разноските
са за 21 034,00 лева.
[27] АРТС е заплатил: 95,00 лева за вещо лице (л. 323); 1 500,00 лева на
адвокат (л. 390). ******* е заплатил 75,00 лева за вещо лице (л. 325); 1 000 лева на
адвокат (л. 392).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[28] ЕС е предявила искове по чл.
163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) срещу АРТС
и *******.
1.
По исковете по чл. 163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 от ЗУТ
[29] Съгласно чл.
163, ал. 3 от ЗУТ, строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и
пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия. Упражняващият
строителен надзор носи солидарна отговорност със строителя за щети, причинени
от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти (чл.
168, ал. 7 от ЗУТ). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. АРТС да е бил строител, а ******* да е упражнявал
строителен надзор при строежа на сградата, в която е ищецът ЕС;
2. от виновни действия на АРТС вследствие на неспазване на
технически правила ЕС да е претърпяла щети;
3. АРТС или ******* да не са отстранили тези щети и да не са
изплатили обезщетение на ЕС.
[30] По делото е установено, че
АРТС е бил строител, а ******* е
упражнявал строителен надзор при строежа на сградата, в която е ищецът. Затова
е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
[31] На следващо място е установено, че строителят е
извършил некачествено хидроизолационните и бетонни работи, както и изграждането
на различните инсталации на сградата (пар. 20). Освен на некачествено
извършените работи, течовете се дължат и на липсата на хидроизолация на
фундамента и на стените на сутерена. Тези действия и бездействия на строителя
са причинили щети на ЕС - в подземния етаж на сградата прониква вода, което
води до оголване на арматурата и до нейната корозия. Затова е налице и втората
предпоставка по отношение на АРТС.
[32] За да бъде налице тази предпоставка и по отношение на *******,
следва да се установи, че щетите са в резултат на неспазване на технически
правила и нормативи. Съгласно чл. 12 от Наредба № 1 от 10 септември 1996 г. за
проектиране на плоско фундиране (НАРЕДБА № 1), при проектиране на фундаменти и
други подземни части на сгради и съоръжения, разположени под нивото на
почвените води, и когато е възможно възникване на воден прорив, суфозия,
размиване и др., в проекта се предвиждат необходимите
мерки за защита на земната основа. Целта
на проектите за плоско фундиране е да осигуряват експлоатационна годност и
дълготрайност на строежите и сигурност срещу повреди и разрушения, включително
на съседни строежи (чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА № 1).
[33] Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните
актове и техническите спецификации именно с цел устойчивост и дълготрайност на
строителните конструкции (чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, в редакцията ѝ в
периода 2007 – 2013 г.). За да се осигури нормалното функциониране и ползване
на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след
приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) се определят минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи. За хидроизолационни
работи на сгради и съоръжения тези срокове са между три и пет години (чл. 20,
ал. 4, т. 3 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи).
[34] Съдът установи, че извършването на хидроизолационни
дейности не е било предвидено в проектната документация на сградата. На места
такива дейности не са били извършени или са били некачествено извършени. Освен
това са допуснати пропуски и при други строително-монтажни дейности. Затова
около една година след въвеждането на сградата в експлоатация са се появили
течове от стените и тавана на сутеренния етаж.
[35] Допуснатите пропуски при строителството означават, че не
са били спазени техническите правила и нормативи. Втората предпоставка за уважаване
на иска е налице и по отношение на *******.
[36] За отстраняването на течовете е необходимо да се
изгради дренаж и да се извърши хидроизолация на покрива на подземния етаж и на
стените му. Стойността на строително-монтажните работи, необходими за
отстраняване на течовете, е 255 200 лева. Това представлява имуществена
вреда за ЕС и следва да се заплати от ответниците.
[37] Съдът не приема, че евентуално обследване на сградата,
представлява имуществена щета за ЕС, която е в причинна връзка с поведението на
ответниците. Това е така, защото обследването ще отговори на въпроса от какво се
причиняват течовете. Именно на този въпрос е отговорило вещото лице по
настоящото дело.
[38] АРТС е извършил част от необходимите дейности. Това
обаче не е спряло течовете, които продължават, включително и от ремонтираните
участъци. Затова съдът приема, че е необходимо да се извърши цялостна
хидроизолация на стените и покрива на сутеренния етаж, както и да се изгради дренажна
система. Ето защо стойността на необходимите строително-монтажни работи за
отстраняване на щетите не следва да се намалява с направените от АРТС разходи. Сумата,
която следва да се присъди на ищеца, не следва да се намалява и поради негово
съпричиняване, защото такова няма.
[39] Ответниците не са изплатили обезщетение на ЕС. Затова е
налице и последната предпоставка за уважаване на иска.
[40] Съдът установи, че за отстраняване на течовете са
необходими 255 200,00 лева. ЕС претендира 200 000,00 лева. Недопустимо
е съдът да присъди повече от поисканото. Затова съдът осъжда ответниците да
заплатят на ищеца 200 000,00 лева.
2. По
разноските
[41] Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Разноските по събиране на доказателства се
вземат предвид при решаването на спора (чл. 209 ГПК).
[42] Съдът уважава
исковете изцяло. Затова на ищеца следва да се присъдят всички разноски, които действително
е направил.
[43] ЕС
претендира 8 000,00 лева за държавна такса, 480,00 лева за вещо, 30,00 лева
депозит за свидетел и 9 812,00 лева за адвокат, които са платени за
настоящото производство. Той претендира и 730,00 лева заплатени по делото на
СРС за обезпечаване на доказателства. Тези разноски следва да се заплатят
изцяло от ответниците.
[44] Съгласно чл.
81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. Ищецът претендира разноски и по
производствата по две частни жалби. При частните производства разпоредбата на
чл. 81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство приключва с
акт, след който спорът продължава да бъде висящ (така: Определение № 256 от
12.05.2015 г. по ч.т. д. № 1306/2015 г., на I Т. О. на ВКС; Определение № 511
от 19.10.2016 г. по ч. т. д. № 2006/2016 г., II т. о., на ВКС, Определение №
505 от 18.10.2017 г. по ч. т. д. № 1446/2017 г., I т. о., на ВКС). Такъв е
настоящият случай. Ето защо разноските по частните дела следва да се присъдят с
решението по настоящото производство.
[46] ЕС е платил
по 15,00 лева държавни такси и по 976,00 лева за възнаграждение на адвокат по две
частни производства във връзка с настоящото дело. Затова съдът осъжда
ответниците да заплатят на ЕС още 30,00 лева за държавни такси и още 1 952,00
лева за адвокат. Общо съдът присъжда на ищеца 21 034,00 лева разноски по
делото.
Съдия: