Р Е Ш
Е Н И Е № 299
28.05.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Диляна Славова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1152 по описа за 2017г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М.Р.М. с ЕГН:********** ***,
със съдебен адрес ***, ****, адв.T.Ч. , против Община Стамболово, ЕИК
*********, с.Стамболово, общ.Стамболово, представлявана от кмета Мухлис Фариз
Сербест, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че
ответната община дължи сумите от 1882,33лв., съставляваща част от главница,
84,46лв. – държавна такса, 600лв. – адвокатско възнаграждение и 159,26лв. –
мораторна лихва за периода от 16.06.2015г. до 14.04.2016г. Сумата от 9882,33лв.
била дадена от ищеца на ответника като временна финансова помощ в периода от
03.10.2013г. до 24.10.2014г. Част от тази сума била възстановена, но останала и
неизплатена част от 1882,33лв. За тази сума било образувано ч.гр.д.№759/2016г.
по описа на РС-Хасково, а след възражение от длъжника се развило исково
производство по гр.д.№1172/2016г. по описа на РС-Хасково. Поради постигнато
извънсъдебно споразумение между страните от 01.08.2016г. ищецът оттеглил
исковата си молба. В споразумението длъжникът признал иска за главницата,
мораторна лихва от 159,26лв., държавна такса от 84,46лв. и 600лв.
възнаграждение за адвокат. До 31.01.2017г., както и до момента, описаните в
споразумението суми не били платени на ищеца от страна на общината. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи със
силата на присъдено нещо, че Община Стамболово дължи на ищеца сумите от
1882,33лв., съставляваща част от главница, 84,46лв. – държавна такса, 600лв. –
адвокатско възнаграждение и 159,26лв. – мораторна лихва за периода от
16.06.2015г. до 14.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 06.04.2017г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че исковата молба е нередовна и следва да се остави без движение.
Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е спазена процедурата по
получаване на заем от общината, не е уточнено от ищеца по кои фактури е
останала неплатена процесната сума, периода на лихвата. Липсвала дори покана за
плащане, както и необходимите два подписа, според чл.13 ал.3 т.3 от ЗФУКПС. Предвид
гореизложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца и присъждане на
направените разноски.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца заявление е
образувано ч.гр.д.№839/2017г. по
описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 1882,33лв. – главница;
84,46лв. – държавна такса за исково и заповедно производство; 600лв. –
адвокатско възнаграждение; 159,26лв. – мораторна лихва за периода от 16.06.2015г.
до 14.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.04.2017г. до
окончателното изплащане и направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№839/2017г.
по описа на съда. Между страните по делото е сключено споразумение на
01.08.2016г., по силата на което Община Стамболово признава дължимостта на
сумата от 21891,61лв., дадени като заем от ищеца на общината до 2015г., а също
така сумите по съдебни и адвокатски разходи по гр.д.№1172/2016г. и
№1179/2016г., ведно с всички неустойки, лихви, възнаграждения за адвокат, ако
не е разплатено до 31.01.2017г. По делото са приложени приходни касови ордери и
разходни касови ордери, издадени от Община Стамболово, както и фактури за
извършвани плащания, по които получател е същата община. От представените
съдебни решения, постановени по гр.д.№285/2016г. и гр.д.№1404/2017г. по описа
на РС-Хасково, влезли в сила съответно на 17.08.2016г. и 21.03.2018г., се
установява, че между същите страни са водени и искови производства за
установяване дължимост на суми от ответната община на ищеца, дадени в заем. В
издаденото на 01.11.2017г. от ЧСИ Николета Кавакова удостоверение се сочи, че
във връзка с наложени запори на вземания на длъжника Община Стамболово и запор
на банковата му сметка по изпълнителното дело е постъпила сума в общ размер на
2490,66лв. Във връзка с молба от взискателя М.Р.М. изпълнителното дело е
прекратено с постановление от 15.07.2017г. на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК,
като постъпилата сума подлежала на връщане на длъжника. На 23.06.2017г. е
наложен запор на подлежащата на връщане сума на длъжника със запорно съобщение
по изпълнително дело с взискател „Клинър“ ООД. В полза на взискателя М.Р.М. няма преведени суми.
По реда на чл.176 от ГПК на ищеца се
поставиха въпроси от ответната страна, на които същият отговори, че не е внасял
пари в касата. Принципът бил, когато има някаква дейност или нещо трябва да се
плаща, ако трябва да се купи нещо или да се снимат някакви документи, а в
момента в касата няма пари, ищецът плащал тази услуга или тази дейност, вземал
фактури и ги давал да се осчетоводят. В Община Стамболово от няколко години
финансовото положение не било розово, имало запор на сметки и затова така се
процедирало, че постоянно трябвало някой друг да плаща и да се дава временна
помощ на общината, да се заплаща електричеството. По отношение на конкретно
посочените приходни касови ордери ищецът заявява, че не е внасял пари в касата,
давал фактури за извършеното плащане, услуга, дейност, предмет, стока, вещ и
т.н.
От показанията на свидетеля Е.В.Д. се
установява, че тя е съставила ордерите от 2016г. Свидетелката твърди, че тъй
като били събрани много неизплатени ордери и фактури, по нареждане на директора
трябвало да се осчетоводят и с временната финансова помощ описвали сумата и
изброявали ордерите с дадените суми, т.е. просто така го оформяли като
стопанска операция. Ищецът М.Р.М. не бил внесъл пари в касата. Докато св.Д.
съставяла разходните касови ордери, на същия ден не му била давала пари.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане
на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415
от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на
ищеца по силата на договор за заем /предоставена на общината временна финансова
помощ/. Разгледан по същество иска се явява основателен. Не съществува спор между
страните, че е налице подписано споразумение от 01.08.2016г. По силата на
това споразумение ответната община извънсъдебно е признала дължимост на сумата
от 21891,61лв., дадена от ищеца до 2015г., а също така сумите по съдебни и
адвокатски разходи по гр.д.№1172/2016г. – 159,26лв. мораторна лихва върху
главница; 84,46лв. – държавна такса; 600лв. – адвокатско възнаграждение и по
гр.д.№1179/2016г. – ведно със сумата мораторна лихва 876,71лв.; 392,38лв.
държавна такса; 836лв. адвокатско възнаграждение. В споразумението страните са
договорили и признание на всички неустойки, лихви, възнаграждения за адвокат,
ако не е разплатено до 31.01.2017г. При тези данни по делото съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за неспазена
процедура по получаване на заем от общината, за неуточняване от
ищеца по кои фактури е останала неплатена процесната сума, периода на лихвата, липсата на
покана за плащане, както и необходимите два подписа, според чл.13 ал.3 т.3 от
ЗФУКПС. Всички тези възражения биха имали значение и следва да се разгледат в съвсем
друг вид съдебно производство между страните. В настоящия случай, доколкото не
се оспорват нито подписите на представеното споразумение от 01.08.2016г., нито
неговото съдържание, съдът намира за установена по несъмнен начин дължимостта
на процесните суми от 1882,33лв. – главница,
84,46лв. – държавна такса, 600лв. – адвокатско възнаграждение и 159,26лв. –
мораторна лихва за периода от 16.06.2015г. до 14.04.2016г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 06.04.2017г.
до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и предвид
постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските
в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 845,94лв., от които
54,52лв. – държавна такса в заповедното производство; 120лв. – адвокатско възнаграждение;
121,42лв. – държавна такса в настоящото производство и 550лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Стамболово, ЕИК *********, с.Стамболово,
общ.Стамболово, представлявана от кмета Мухлис Фариз Сербест, че дължи на М.Р.М. с ЕГН:********** ***, сумите от 1882,33лв., съставляваща част от главница по постигнато
извънсъдебно споразумение между страните от 01.08.2016г., 84,46лв. – държавна такса, 600лв.
– адвокатско възнаграждение и 159,26лв.
– мораторна лихва за периода от 16.06.2015г. до 14.04.2016г. /съдебни и
адвокатски разходи по гр.д.№1172/2016г. по описа на РС-Хасково/,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 06.04.2017г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община
Стамболово, ЕИК *********, с.Стамболово, общ.Стамболово, представлявана от
кмета Мухлис Фариз Сербест, да заплати на М.Р.М. с ЕГН:********** ***, направените в
заповедното и настоящото производство разноски
в размер общо на 845,94лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.