Решение по дело №1072/2019 на Районен съд - Бургас

                                  Р Е Ш Е Н И Е

№ 2952                                         11.11.2019г.                             гр.Бургас

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                         ХVІ граждански състав

На седми октомври                                                  две  хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Силвия Петрова

при секретар Илияна Гальова,

като разгледа докладваното от съдията Петрова            

гражданско дело № 1072 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев – изпълнителен директор против Й.Т.Г., ЕГН **********,***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1193.57 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, **** по партида с абонатен № 723608 по фактури, издадени през периода от 25.01.2016г. до 26.03.2018г., с отчетен период по фактури от 26.11.2015г. до 02.03.2018г., сумата от 183.35 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 26.02.2016 год. до 01.11.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  - 05.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4079/06.11.2018г. по ч.гр.д. № 7998/2018г. на БРС. Претендира присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски и разноските по ч.гр.д № 7998/2018г. на БРС.

Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:

Ответникът е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение  с предмет доставка на ВиК услуги. Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на адрес: ****. Съгласно публично известните Общи условия на оператора е открита партида в базата данни с абонатен № 723608. Доставките са отчитани по електронен път, като са взети предвид показанията на измервателните средства – 2 бр. водомери, монтирани в санитарния възел на апартамента. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. По издадени фактури в периода от 25.01.2016г. до 26.03.2018г., неплатените в срок задължения са в размер на 1193,57 лева и произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 26.11.2015г. до 02.03.2018г. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който иска се оспорва по размер.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съдът, като взе в предвид изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата претенция е допустима и своевременно предявена. Видно от представените по делото доказателства, ищцовото дружество е депозирало заявление до БРС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявлението е постъпило в съда на 05.11.2018г., като по него е издадена заповед за изпълнение № 4079 от 06.11.2018г. На основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, с оглед на което е възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото производство.

По делото е безспорно, че ответницата притежава качеството на потребител в отношенията с ищцовото дружество по отношение на водоснабден имот с административен адрес: ****, а и видно от изготвената справка Й.Т.Г. има заявен постоянен адрес:***. Съгласно представената справка за имот в ***** с клиентски номер 723608 на Й.Т.Г. за процесния период количеството доставена вода за абоната е отчитано и начислявано реално.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и безпристрастно изготвена, от заключението, на която се установява, че абонатният номер има монтирани измервателни устройства, като за отчетния период от 26.11.2015г. до 02.03.2018г. доставената и консумирана питейна вода преминала през измервателно устройство е 465 кубически метра и като се прибави количеството „от разпределение“, общото количество за абонатния номер е 531,64 куб. метра.

От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, заключението по която съдът изцяло кредитира, като изхождаща от лице с нужните специални познания и която не е оспорена от страните, се установява, че посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено по сметка 411 /Клиенти/ партидата на Й.Т.Г.. За периода от 25.01.2016г. до 26.03.2018г. от страна на ищеца са издадени на Й.Т.Г. с абонатен № 723608, фактури на обща стойност 1205,40 лева с основание „вода, пречистване и канал“ за имот в *****. По фактура № **********/25.01.2016г. на стойност 38,88 лева е отразено частично плащане преди завеждане на делото, като в исковата претенция участва оставащата неизплатена сума по фактурата в размер на 27,05 лева. Към датата на завеждане на делото неизплатените суми са в общ размер на 1 193,57 лева. След завеждане на делото са изплатени 200 лева. Законната лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите за имот в ***** в общ размер на 1193,57 лева, изчислена от датата на падеж на всяка фактура до 01.11.2018г. възлиза на 200,76 лева.

Установи се по делото, че претендираните суми за доставка, пречистване и отвеждане на вода, касаят обект в *****, като на ответницата е била открита партида и е била отчитана консумацията на вода. Няма данни относно други собственици на имота, на които да е откривана партида. Поради това следва да се приеме, че задължена при отчитането на водомера за абонатен № 723608 е ответницата. За отчетените куб.м. е дължима сумата от 1193,57 лева, изчислена по действащите цени на дружеството за предоставените услуги към датата на фактуриране. В заключение следва да се обобщи, че дължимата сума от ответницата за вода, пречистване и канал се равнява на 1193,57 лева. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като по делото се установи, че след завеждането на исковата молба ответницата е изплатила част от дължимите на ищеца суми за предоставените ВиК услуги в размер на 200 лева, то съдът намира, че предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде уважен до размера на 993,57 лева, като за горницата до 1193,57 лева искът трябва да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на делото.

Претенцията за мораторни лихви за периода от 26.02.2016г. до 01.11.2018г., като основателна и доказана следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в настоящото производство и по ч.гр.д., в размер на общо 755,08 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът Й.Т.Г., ЕГН **********,***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.”Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата от общо 993,57 лева /деветстотин деветдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща незаплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода по съставени фактури за периода от 25.01.2016г. до 26.03.2018г., с отчетен период по фактури от 26.11.2015г. до 02.03.2018г., сумата от 183.35 лева /сто осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ – мораторна лихва, дължима за периода от 26.02.2016 год. до 01.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 05.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4079/06.11.2018г. по частно гражданско дело № 7998/2018г. по описа на Бургаския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата до 1193.57 лева.

ОСЪЖДА Й.Т.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 755,08 лева (седемстотин петдесет и пет лева и осем стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 1072/2019г. и по частно гражданско дело № 7998/2018г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/не се чете/

Вярно с оригинала! МД